Тайните на семейство Куин

38

Алисън пристигна в съда малко след девет часа и веднага се запъти към канцеларията.

— Бих искала да се срещна със съдия Игън в кабинета му, преди да започне съдебното заседание днес. Бихте ли организирали тази среща, моля?

— Разбира се, госпожице Хоуп. Ще уведомя веднага господин съдията. Каква е причината за искането ви?

— Бих предпочела сама да му обясня. Но е важно, изключително важно — каза тя и си тръгна, като се насочи към стаята на адвокатите, за да си облече робата. Вече нямаше опасност нещо да се обърка, но все пак беше доста нервна. Тъкмо преминаваше през фоайето на съдебната палата, когато видя как пред входа спря излъскан Даймлер с флагче на Британската общност отпред и ескортиран от двама моторизирани полицаи: последната помпозна процедура, която води началото си някъде от средните векове. Ако Алисън някога успееше да получи място като съдия във Върховния съд, тя бе твърдо решена да пристига на работа с колело, но с тъга си помисли, че дотогава със сигурност ще бъде твърде дебела, за да се побере на седалката. Портиерът отвори почтително вратата на автомобила и съдията пристъпи навън, вече облечен в яркочервената си роба, с черната лента през гърдите. Пое бавно нагоре по стълбите, като кимна любезно на полицая, който го поздрави.

След като той се отправи към кабинета си, Алисън побърза да се прибере в стаята на адвокатите, където щеше да изчака да бъде повикана от него. Но не й се обадиха и след малко тя сама позвъни нетърпеливо на служителя.

— Предадох искането ви на господин съдията, госпожице Хоуп, а вече само след пет минути трябва да бъдем в съдебната зала. Искате ли да опитам отново?

— Няма смисъл да си правите труда. Явно високопоставени хора от неговия ранг не обичат много да се вслушват в онова, което им говорят простосмъртни като нас.

— Може би сте права, госпожице Хоуп.

— Тогава ще направя онова, което съм длъжна, направо пред всички в съдебната зала. Макар че на Игън това едва ли ще му хареса особено.

Тя пое бавно по коридора. Джордж отново й се бе обадил по телефона само преди час.

— Може би ще започне да отрича всичко, когато се върне в Англия, но пред консула си призна.

— Какво, че е имала връзка с Тейлър и е знаела какво точно прави той ли?

— Знаела е, Али, макар че двамата всъщност не са кроили планове да убиват когото и да било. Тя просто е възнамерявала да замине за континента, а оттам да вземе самолета за Мексико, като използва фалшивия паспорт, който той й е бил купил. Той е щял да ги последва след няколко седмици. Напуснала е къщата заедно с децата в петък някъде около обяд, затова Куин не е заварил никого там, когато се е прибрал от работа. Но двамата с Тейлър са се върнали по-късно вечерта, за да вземат още някои дрехи, които са й били нужни. И за лош късмет точно в този момент се появила предишната им детегледачка, босненката. Тя добре познавала Ники и веднага се досетила какво прави Тейлър в дома й — двамата разбрали, че Весна може да ги издаде и здравата се уплашили. Имало малка схватка, когато Весна се опитала да си тръгне, а те я дърпали навътре, за да я заключат в мазето. Точно тогава момичето паднало по стълбите, счупило си врата и умряло на място. Ники твърди, че е просто нещастен случай, но все пак е помогнала на Тейлър да разчленят тялото и да го набутат в пещта на парния котел, а след това поразчистили наоколо.

— Но нали по-късно трупът при всички случаи е щял да бъде намерен — от Куин или от някой друг?

— Куин щял да работи в болницата в събота, а след това трябвало да е на разположение при повиквания. Тейлър възнамерявал да се върне в къщата, след като Ники замине, да запали пещта, а в понеделник да отиде отново, когато Куин замине на работа, за да изхвърли пепелта. Би могъл да погребе остатъците от тялото и да прикрие всички следи, но Ники била в ужасно състояние — всъщност и двамата не били на себе си — затова в края на краищата той ги откарал до Уест Бей, а след това с яхтата до Франция. Тейлър се страхувал, че ако тя тръгне със самолет или ферибот, би могла да привлече вниманието на околните в това свое състояние.

— А докато се върне обратно, вече било твърде късно. Някой бил извикал полицията.

— И Куин се появил точно в най-неподходящия момент, за да се насочат подозренията върху него.

— Да, след това нещата придобиват съвсем неочаквано развитие… Сега само тя ли е арестувана?

— Да, той успя да избяга. Тя е сама, очаква я обвинение в убийство.

— При това положение остават само данните от зъболекарския картон, Джордж? Те ли са ги фалшифицирали?

— Ники твърди, че изобщо не е знаела, че някой е смятал откритите остатъци за нейни — разбрала е това едва след като Тейлър е пристигнал в Мексико. — Той се поколеба за миг. — Знаеш ли какво си мисля, Али?

— Не, кажи ми.

— Според мен цялата работа е скалъпена от полицията и патолога, всъщност не става дума за фалшификация, а за най-обикновена заблуда. Явно Ники е посещавала някой известен частен зъболекар, а е изпратила детегледачката при същия зъболекар, при когото е водела децата. Весна не е имала осигуровка, така че е казала на зъболекаря, че е госпожа Куин. Кой би могъл да очаква подобно нещо? А и полицията твърде много е бързала и изобщо не е направила ДНК тестове.

Алисън подсвирна.

— Може би си прав, Джордж. Искаш да кажеш, че това изобщо не е било предварително планирано? Наистина звучи дяволски правдоподобно — затова здравният картон бе само от една година. А следователите са били толкова убедени, че това е Ники и никой друг, че въобще не са си дали труда да проучат внимателно нещата. Освен това, след като момичето се е намирало нелегално в страната, явно няма нищо чудно, че никой не е съобщил за изчезването му, нито някой го е издирвал.

Съдебната зала бе неочаквано пълна, сякаш всички предварително са знаели, че в този ден ще се случи нещо драматично. Джон Форбс и адвокатите на обвинението бяха заели вече местата си. Алисън също седна на традиционното си място от страната на съдебните заседатели. Рик Фенъл й се усмихна от другия край на дългата маса. Той изобщо не изглеждаше притеснен, явно не очакваше, че някакви веществени доказателства, представени в последния момент, биха могли да разбият цялата теза на обвинението. Изглеждаше толкова спокоен. Може би му трябваше ядрена експлозия, за да се стресне. Макар да бе доста упорит и не отстъпваше от мнението си, той май не влагаше чак толкова емоции в работата си, колкото й се бе струвало.

Галерията бе изпълнена с народ и при влизането на съдебните заседатели оттам се разнесе нетърпелив шепот. Алисън също изгаряше от нетърпение, докато служителката извика: „Всички да станат, моля!“. Долната врата се отвори и съдията влезе бързо, следван от младия адвокат, когото бе определил за свой помощник по това дело. Съдия Игън кимна вежливо на Алисън, а след това и на Рик Фенъл. Те от своя страна наведоха почтително глави, а след това седнаха на местата си. Алисън се усмихна. Наистина странни процедури при раздаване на правосъдие в двайсети век. Ново кимване с глава и в следващия миг се появи Куин, придружен от двете страни от полицаи от охраната на затвора. Още щом се показа по стълбите откъм задната част, веднага се видя, че изглежда доста загрижен. В съдебната зала настъпи тишина и тя погледна към съдията. Той веднага любезно се отзова:

— Госпожице Хоуп?

— Мога ли да се обърна към съда? — започна Алисън и съзнателно замълча, за да направи момента още по-драматичен. — Милорд, бих искала да представя документи, че клиентът ми всъщност няма за какво да отговаря пред съда.

Той я изгледа изненадано.

— Наистина ли, госпожице Хоуп? — попита веднага, след което се обърна към съдебните заседатели, които трябваше да напуснат залата, докато бъдат изслушани аргументите й. — Уважаеми членове на журито, не смятам, че би трябвало да ви задържам, докато адвокатът изкаже новата си теза пред мен. Предлагам ви да пиете по чаша кафе отвън, докато ние приключим.

Съдебните заседатели бавно напуснаха залата. Алисън остана изправена, като усещаше десетките погледи в гърба си. Едно от странните неща в това представление бе, че човек обикновено се обръща с лице към съдията или към съдебните заседатели и почти никога към много по-голямата аудитория отзад.

Тя изправи рамене и си пое дълбоко въздух. Решителният момент бе настъпил.

— Милорд, моят клиент, доктор Куин, е обвинен в убийството на съпругата си, госпожа Никола Куин на или около датата, посочена в обвинителния акт.

Съдията се засмя.

— Това всички ние добре го знаем, госпожице Хоуп.

— Милорд, искам да обявя, че той няма за какво да отговаря пред съда. Няма за какво, тъй като съпругата му всъщност е жива. — В съдебната зала се разнесе силен шум.

— Все още е жива ли, госпожице Хоуп?

— Все още жива, милорд. Имам писмени доказателства, че до вчера госпожа Куин е била жива, живяла е заедно с двете си деца в една вила близо до град Пуерто Валарта в Мексико.

Настъпи продължителна тишина.

— В Мексико ли казахте? А с какви по-точно доказателства разполагате, госпожице Хоуп?

— Писмени свидетелски показания от частен детектив, дадени пред канадския консул, който е упълномощен да отговаря за интересите на Великобритания в тази част на Мексико. Разполагам също с допълнително потвърдително писмо от самата консулка, а съвсем скоро ще мога да представя и снимков материал.

— Снимките май придобиват твърде съществено значение в този процес, госпожице Хоуп. Моля, продължете.

— Освен това разбрах, че господин Уилям Тейлър, изпълнителен директор на строителната фирма в този град, съвсем наскоро се е присъединил към госпожа Куин. Доколкото знам, вече е подписана заповед за арестуването и на двамата. Мексиканската полиция е успяла да задържи тази нощ госпожа Куин и в момента тече процедура по екстрадирането й. При тези обстоятелства не виждам никакви основания за продължаване на този съдебен процес, милорд.

Тя седна рязко на мястото си, а в залата се разнесе силен шум. Съдията удари с чукчето по масата.

— Тишина, моля. Запазете тишина или ще опразня залата!

Съдия Игън изчака всички да замълчат, явно бе доста ядосан, задето тя не го бе предупредила за намеренията си. Е, може би имаше основание за това: но Алисън се беше опитала да го направи и нямаше разпореждане, което да й позволява да отиде направо и да рита по вратата му, ако този никаквец, помощникът му, не си е свършил работата.

— Мога ли да видя доказателствата, с които разполагате, госпожице Хоуп?

Алисън подаде фотокопията от писмените показания на служителката, която подаде един от екземплярите на съдията, а втория — на Фенъл. Съдията прегледа набързо текста.

— Бих искал да ми представите оригиналите, фотокопията не се признават за официален документ. В същото време не бих искал да се нарушават съдебните процедури или да се вземат несправедливи решения.

Джон Форбс неочаквано скочи и й пъхна някаква бележка в ръката. Тя погледна надолу.

— Милорд, получих допълнителна информация, че госпожа Куин се е съгласила доброволно да се завърне в страната и ще напусне Мексико Сити още днес със самолет. Тя ще бъде придружена от полицейски офицер от районното управление в Ейвън и Съмърсет. Със същия самолет ще пътува и частният детектив, който работи за нас, така че той ще донесе оригиналните документи, за които настояхте.

Съдията я изгледа изпитателно и след това каза:

— Сигурно и господин Тейлър ще бъде скоро тук, макар че срещу него няма повдигнати обвинения по това дело?

— Доколкото съм информирана, господин Тейлър не е бил задържан, милорд. Той е избягал.

— Много добре. Заседанието се прекъсва до десет часа сутринта в понеделник. Обвиняемият остава под арест. Бих искал да се срещна с адвоката и прокурора незабавно в моя кабинет.

Самолетът се приземи в седем часа на следващата сутрин, като се появи откъм запад сред призрачните сенки на Уиндзорския дворец. След като спря пред подвижния ръкав на един от терминалите, пътниците бяха предупредени да останат по местата си и в миг бе отворена централната врата, от която бе спусната стълба. Две жени в полицейски униформи и мъж, който бе явно служител на летището, бързо се изкачиха горе. Сложиха на Ники белезници и я поведоха бързо по стълбите, а всяко от децата бе хванато за ръка от една от полицайките и те също се насочиха към стълбите. Децата започнаха да плачат едва когато слязоха на земята. Докато Джордж успее да притича към отворената врата, всички вече бяха настанени в две полицейски коли и отведени някъде.

— Съжалявам, сър. Вие ще трябва да слезете заедно с останалите пътници — обясни му стюардесата, като побърза да затвори вратата, след което я заключи.

Когато той се появи от митницата, Алисън го очакваше. Чувстваше се напълно изтощен от продължителния полет, но всичко това бе забравено, когато успя да я притисне към себе си, а тя го прегърна и го целуна силно.

— О, Джордж. — Очите й блестяха радостно и той имаше чувството, че никога не я е виждал толкова щастлива. — Така се радвам.

— Че спечелихме ли?

— Че ти си жив, глупчо. — В очите й имаше сълзи. Джордж едва сега се сети, че тя всъщност не го бе виждала от момента, когато й бяха съобщили, че е загинал при автомобилната катастрофа.

— Съжалявам, че всичко продължи толкова дълго, Али, но в края на краищата успяхме, нали?

— Да, Джордж. Всичко е наистина наред, поне за нас. — Тя се поколеба за миг, а след това каза плахо: — Така е, нали? Да се прибираме у дома.