Тайните на семейство Куин

27

Денят, в който започна процесът, бе слънчев. Алисън бе прекарала целия уикенд в подреждане на бележките си и се чувстваше доста уморена, когато отиде да се срещне с Куин в стаята за арестанти. Горе, в кабинета на адвокатите, облечени в черни роби хора се разхождаха насам-натам като ято гарвани, по-старшите, целите в мека коприна, а по-младшите — с роби от много по-твърда материя. Изведнъж към групата се приближи нисък мъж с кафеникава брада.

— Рик Фенъл — представи се, като й протегна ръка.

Тя веднага го позна.

— Дали би трябвало да си пожелаем късмет един на друг?

Той се усмихна като човек, който не се съмнява, че ще победи.

— Защо не? Ще ми позволите ли да ви представя помощничката си, Сузана Коуен.

Младата жена също й протегна ръка и точно в този момент бе обявено началото на техния процес.

— Кралицата срещу Куин в зала номер едно, моля.

Местата на съдебните заседатели, на съдията и свидетелската банка бяха празни. Около специално отделената маса за пресата се въртяха доста млади мъже и жени, а зрителските банки бяха направо претъпкани. Една от служителките в съда, жена на средна възраст, облечена в черна рокля, отвори вратата и пусна Алисън и Фенъл вътре. Дългата адвокатска маса, разположена точно пред съдийското място, бе празна, но Форбс и юридическите консултанти на обвинението вече се бяха настанили на определената за тях по-малка маса отзад. Алисън зае традиционната за защитата лява страна, която бе по-близо до съдебните заседатели.

Друг служител, млад мъж, с перука на главата и в дълга роба, тихичко се настани непосредствено пред съдийското място. В този момент една малка врата под кралския герб се отвори и чиновничката обяви:

— Станете! Съдът!

Сър Джеймс Игън бе в залата още преди всички да успеят да се изправят. Облечен в яркочервена роба, с перука на главата и черна лента, преметната през лявото му рамо, той се насочи към съдийското място. Усмихна се и кимна първо на Алисън, след това на Фенъл. Двамата също му кимнаха в отговор и седнаха на местата си, докато чиновникът произнесе думите, с които се обявяваше началото на всеки съдебен процес.

— Всички, свързани с този процес, да се приближат и да се подготвят за работа.

Процесът всъщност вече бе започнал.

Съдия Игън разтвори дебела папка с документи върху бюрото си, точно същите ксерографирани документи се намираха и пред Алисън и Фенъл. Вече не се използваше известната от векове заповед „Да се достави арестантът“. Съдията просто кимна мълчаливо към надзирателя, който бе застанал в горния край на стълбите, той от своя страна даде знак към вратата и почти веднага се появи Куин. Първо се видя главата му, а после и останалата част от тялото му, облечен в чиста бяла риза, с червена вратовръзка и добре изгладен костюм. Той остана прав между двама полицаи, докато служителят прочете обвинението; незаконно отнемане на живота на Никола Каролайн Куин на шести септември или някъде около тази дата…

— Какво е становището на обвиняемия? Признава ли се той за виновен или не се признава?

— Невинен съм, сър — каза Куин с тон, който поне подсказваше, че той самият вярва в думите си.

Съдията погледна въпросително към защитата и обвинението.

— Някакви процедурни въпроси, госпожице Хоуп, господин Фенъл? Ако няма, ще пристъпим към полагане на клетва от съдебните заседатели.

— Ние вече си разменихме по няколко думи навън, така че сега очакваме да се даде ход на процеса, милорд — обади се Фенъл. Алисън кимна с глава в знак на съгласие.

Последва нов мълчалив знак, този път към служителката. Това бе една отлично изработена практика, подобна на безмълвните наддавания по време на търг, в които хората наоколо, макар и да присъстват, просто не могат да вземат участие. В следващия миг дванайсет мъже и жени навлязоха в залата през една врата вдясно от съдията и заеха места на двете дълги пейки, предназначени за съдебните заседатели. Стиснали разни женски списания и последния брой на „Сън“, те изглеждаха така, сякаш бяха чакали с дни началото на процеса. Бяха отегчени и раздразнени, подобно на туристи, чийто чартърен полет отново е отложен. Като се изключат само един-двама, останалите бяха доста небрежно облечени, сякаш бяха безработни, извикани преди доста време, които в очакване на началото на събитието са били принудени да се търкалят по канапетата и да гледат телевизия. Един дори носеше уокмен, като слушалките все още стояха закрепени на ушите му. „Къде остана образованата средна класа“ искаше да изкрещи Алисън. Но знаеше, че няма смисъл, защото беше съвсем наясно, че и хора от тази класа бяха призовани да се явят като съдебни заседатели, само че те хитричко бяха представили медицински свидетелства или туристически бордера за пътувания в чужбина, за да се измъкнат. И сега бе достатъчно половината от тази паплач да гласува, че Джефри Куин е виновен, и той щеше да получи тежка присъда. Тъжно наистина.

Чиновникът като че ли ги бе избирал съвсем произволно, само дето е държал шестимата да са мъже, а останалите шест — жени. Докато произнасяше пред всеки от тях клетвата, за да я повтори, Алисън се обърна към Куин и му се усмихна окуражително. Той гледаше разсеяно настрани. Последва продължителна пауза, докато съдията прелистваше документите пред себе си, а след това Рик Фенъл бързо скочи на крака.

— Ако ми позволите, милорд, и вие, дами и господа съдебни заседатели, аз съм Ричард Фенъл, обвинител от името на Нейно Величество, а това тук е моята талантлива колежка, госпожица Алисън Хоуп — посочи с ръка наляво, — която ще говори в защита на доктор Куин. Моя помощничка ще бъде госпожица Сузана Коуен. — Той замълча и си наля чаша вода, явно изчакваше съдебните заседатели да се съсредоточат върху онова, което им говореше.

— Дами и господа съдебни заседатели, възнамерявам да ви убедя, че разполагаме с наистина неопровержими доказателства, че Джефри Куин е убил съпругата си Никола и се опитал след това да унищожи трупа й, като го изгори в пещта на отоплителния котел. Той е избрал да не се признава за виновен, което е негово право, но след като чуете доказателствата, напълно съм убеден, че вие няма да имате никакъв друг избор, абсолютно никакъв, освен да го обявите за виновен за извършеното убийство.

Фенъл отново замълча и се усмихна, като огледа двете редици съдебни заседатели, опитвайки се да установи контакт с всеки един поотделно.

На Алисън й беше доста трудно да се концентрира върху думите му. Опита се да си води бележки, докато Фенъл започна да излага своята версия за престъплението, но знаеше, че Джон ще свърши тази работа вместо нея. Единственото, което й оставаше, бе да внимава да не заспи и да прави възражения, ако открие в думите на опонента си някакви неправилни твърдения. Но Фенъл едва ли щеше да си позволи нещо подобно. Той излагаше съвсем достъпно тезата си, като се усмихваше често на съдебните заседатели и изговаряше думите така, че да подчертае йоркширския си диалект. Не можеше да му се отрече, че е избрал правилна стратегия: представяше се за обикновен човек, който държи на справедливостта, човек, на който всеки би трябвало да се довери. По дяволите!

Встъпителната му пледоария продължи по-малко от час. Започна с кратко описание на живота на Куин, довел до провала на брака му. След това се спря по-подробно на онези три критични дни. Куин изчезва, не може да обясни къде точно се е намирал в продължение на цели двайсет и четири часа, полицията е повикана, разкрити са части от трупа на съпругата му. Поръчана е специална експертиза, която потвърждава принадлежността им. След това заключи:

— Всичко е съвършено ясно, нали дами и господа съдебни заседатели? Доктор Куин и съпругата му са се скарали, имало е крясъци и заканителни жестове, които после са преминали в удар или в удари. По някакъв начин Ники Куин е била бутната по стълбите към мазето, при което си е счупила врата и е получила сериозни наранявания по главата. Всичко това се потвърждава от експертизата на частите от тялото й. Всъщност това падане е причинило смъртта й. Винаги е тъжно, когато една връзка завърши по подобен начин — но нищо не би могло да оправдае насилието в един брак, дами и господа съдебни заседатели. Предполагам, че доктор Куин е бил ядосан, дори вбесен. Той наистина е искал да нарани съпругата си — да я убие или поне да й причини силна болка. Това намерение е достатъчно основание, за да се повдигне сериозно обвинение срещу него. Той я е ударил, тя е умряла, а след това той направил значителни усилия, за да унищожи трупа. Доктор Куин е виновен по повдигнатото обвинение в убийство. Това е всичко, което бих искал да кажа в този момент. А сега бих желал да ми позволите да продължа с призоваването на свидетелите на обвинението.

Изслушването на свидетелите отне часове наред. Винаги беше така. Първо беше призован полицаят, извикан в къщата на семейство Куин, след това полицейският началник Манинг. С това сутрешното заседание приключи и Алисън се върна в кантората си заедно с Джон, за да хапнат по един сандвич за обяд. Успокояващата я, боядисана в синьо кантора бе само на пет минути от съдебната зала, на Смол Стрийт.

— Как се чувстваш? — попита я той.

— Май не изпитвам нищо особено, може би съм малко напрегната. Радвам се, че днес няма кой знае с какво да се занимаваме.

— Фенъл си върши добре работата. Няма дори за какво да възрази човек. Съвсем точен е, излага ясно фактите. Бива го, нали?

След обедната почивка прокурорът призова най-напред патолога. Той пристъпи към свидетелската банка в изискан тъмен костюм и веднага си сложи очила със златни рамки. Явно с това искаше да подчертае високата си образованост.

— Обявете вашето име и адреса си.

— Александер Уилям Бакстер, Куум Котидж, Пен, Съмърсет.

— Какво работите?

— Патолог съм в Съдебната научна лаборатория.

— Каква е вашата квалификация?

— Бакалавър по медицина и хирургия в Университета в Лондон, доктор по медицина, специализирал в Роял Колидж ъф Физишънс и преподавател в Роял Колидж ъф Патолоджистс.

— Бяхте ли извикан от полицията на девети септември?

— Да, извикаха ме в една къща в Абътс Лейг, Бристол.

— Кой бе собственикът на къщата?

— Доктор Куин.

Алисън слушаше съвсем внимателно, като се опитваше да хване някакви несъответствия или подвеждащи отговори, които да й послужат като основание за кръстосания разпит. Проблемът бе, че и останалите хора в съдебната зала слушаха също така внимателно. Особено съдебните заседатели. Много по-лесно бе да се справи с някого, който се изхвърля или сипе неверни твърдения. Фенъл обаче бе твърде хитър и доста умен; със спокойния си тон той вече ги държеше в ръцете си.

— И какво открихте там, докторе?

— Женски труп, изгорен в пещта на котела в мазето, там, откъдето се отоплява цялата къща.

— Трупът все още в пещта ли се намираше?

Съдията го прекъсна:

— Не задавайте подсещащи въпроси на свидетеля, господни Фенъл. Той има голям опит и би могъл сам да разкаже всичко.

— Съжалявам, милорд — веднага заяви прокурорът и се обърна отново към Бакстър: — Къде беше трупът, докторе?

— Намираше се все още в пещта. Като изключим костите, по-голямата част от него бе унищожена: остатъците от тъкан и пепелта от изгорелите части бяха все още топли.

— Казвате, че трупът е бил унищожен, докторе — това лесно ли би могло да се постигне?

— Не е много трудно, ако пещта е била затоплена и е горяла през всичките три дни, през които той вероятно е бил вътре. Естествено, всичко би станало много по-лесно, ако огънят в пещта е подсилван, така трупът може бързо да се разпадне. Ще гори също така по-бързо, ако е бил разчленен.

— Благодаря ви, докторе. Значи трупът вероятно е изгорял по-бързо, защото някой е поддържал допълнително огъня в пещта? Могъл ли е трупът да се разпадне без това?

— Да, напълно е възможно.

— Кой наблюдаваше изваждането на остатъците от пещта на котела?

— Аз. Всяка открита част бе поставена в специална торба, надписана и затворена под мое наблюдение.

— Трупът беше ли във вид, в който би могъл да се разпознае?

— Не съвсем. Скелетът не се бе запазил целият, а от главата бяха останали само черепът и челюстните кости.

— Какви стъпки бяха предприети, за да се идентифицират остатъците, докторе?

— Тъй като подозирахме, че трупът е вероятно на някой от семейство Куин, още на следващия ден изисках здравните картони на всички от семейния им зъболекар. Сравних данните и установих, че мъртвата е госпожа Куин.

Разпитът продължи, докато се стигна до заключението на Бакстър, че Ники „е паднала или е била блъсната по стълбите към мазето, вероятно след сериозен скандал. Гръбначният й стълб се е пречупил между третия и четвъртия прешлен, което според мен е причината за смъртта. По черепа й също така имаше наранявания, които показваха, че не е паднала случайно“. Той продължи с описанията на кървавите петна по вратата на пещта на котела, като обясни, че пробите от тях са доказали, че кръвта е на госпожа Куин.

Накрая Фенъл си седна на мястото и Алисън се изправи срещу свидетеля. Тя веднага изрази предположение, че кървавите петна може да са останали, както й бе подхвърлил Куин, от порязване, докато той е цепил дървата за пещта. След това премина към друг, по-важен въпрос.

— Доктор Бакстър, ако правилно съм разбрала вашите свидетелски показания, остатъците, които сте извадили от пещта на отоплителния котел, са били преди всичко обгорели кости и пепел, нали така?

— Съвсем точно.

— Значи не сте разполагали с лице, което би могло да се разпознае, нито някакви ясни наранявания или синини по кожата?

— Не.

— По какъв начин определихте пола на мъртвеца?

— Не бяха останали никакви органи, които биха могли да ме ориентират в това отношение, но според мен конфигурацията на бедрените кости подсказваше, че жертвата е жена.

— Освен зъболекарските данни, за които вече споменахте, има ли някакъв друг начин за идентифицирането на остатъците?

— Не и по видими белези. Единствено ДНК тестове на костите биха могли да потвърдят заключенията ми.

— Вие направихте ли такива тестове?

— Не, не съм. Не сметнах, че са необходими. И двамата родители на госпожа Куин са починали, децата й не бяха на разположение, така че единственият й жив кръвен роднина е една нейна сестра. Сметнах, че вземането на проба, за да направим съответното сравнение, би разстроило още повече един близък човек на жертвата, който и без това вече е преживял толкова много. Нямах абсолютно никакви съмнения, че остатъците принадлежат на госпожа Куин.

— Значи вие сте сметнали, че сравняването по данните от зъболекарския картон е напълно достатъчно?

— Да, точно така.

— Вие лично ли взехте данните от зъболекаря й?

— Да.

— И къде точно се е лекувала тя?

— Ами това е една голяма клиника в Редланд, близо до центъра на града.

— Данните за всички членове от семейството ли взехте?

— Да.

— С каква давност бяха данните? Какъв точно период от време обхващаха?

— Бих искал да погледна в бележките си. Нали може?

— Разбира се.

Той отвори бързо зеления си бележник.

— Данните за децата са от времето, когато са били на две или три години. Тези на доктор Куин са от 1962 година.

— Ами на госпожа Куин?

— Нейните са от 1997 година, когато за пръв път е посетила зъболекаря.

— Как е възможно това? Тя не е ли ходила на зъболекар преди 1997 година? Нима можете да си представите, че една жена, живяла през този век, не е стъпила на зъболекар до навършване на трийсет и три годишна възраст?

Фенъл се изправи.

— Милорд, чудя се дали да не възразя, но…

Съдията поклати глава.

— Тогава се почудете още малко, господин Фенъл. Това е един напълно закономерен въпрос към човек, който по професия е лекар. Моля ви най-учтиво да отговорите, докторе.

— Да, тя очевидно е посещавала други зъболекари преди това. Картонът й показва, че са й правени няколко пломби на други места преди това първо посещение.

— И къде се намират сега тези медицински картони от предишния й зъболекар?

— Нямам представа, но нали знаете, че подобни документи могат и да се изгубят понякога или невинаги се предават, когато един пациент се премести от един зъболекар при друг. Може би се е лекувала частно, преди да избере тази клиника и предишният зъболекар е запазил данните от лечението й, като е очаквал, че тя вероятно ще се върне отново при него.

— Но това са само предположения, нали, докторе? Вие не знаете това със сигурност?

— Не, не знам, все пак бих искал да повторя, че изгубените картони не са нещо необичайно.

„Не са“ — помисли си Алисън, без да поглежда към мъжа на свидетелската банка.

— И какво се съдържа в картона на госпожа Куин от 1997 година насам?

— Ами има данни от направения й първоначален преглед, посочени са местата на пломбираните зъби, както и че има един изваден зъб, заместен с изкуствен на винт. След това данни от редовните прегледи.

— Там вписани ли са името и адресът й?

— Разбира се.

Алисън направи кратка пауза, за да засили ефекта, след това вдигна рязко очи.

— Нека още веднъж да изясним. Идентифицирането на госпожа Куин е направено само на основата на данните от един-единствен преглед?

— Да.

Тя се обърна към служителката.

— Бихте ли представили на свидетеля веществено доказателство „Ж“, моля?

Бакстър пое с учудено изражение предоставения му документ.

— Това ли е зъболекарският картон на госпожа Куин, докторе?

— Да, той е.

— Кажете ми, откъде зъболекарите получават тези бланки, имам предвид, преди да ги използват, разбира се?

— Продават се в пакети по петдесет броя в медицинските книжарници.

— И всеки би могъл да си ги купи?

— Предполагам, стига да иска.

— Не е задължително да си зъболекар или да си упълномощен от практикуващ зъболекар?

— Не. Това са само едни празни бланки.

Алисън се разрови между документите пред себе си и измъкна някаква подобна бежова бланка, която подаде на служителката, за да я покаже на свидетеля.

— Това зъболекарски картон ли е, докторе?

— Така изглежда.

— Ще се учудите ли, ако ви кажа, че той бе попълнен лично от мен, като преди това, естествено, се консултирах с моя собствен зъболекарски картон?

— Напълно е възможно.

— Нека тогава да изясним нещата. Значи ако искам да се отърва от един труп — нека го наречем труп А — като при това намеренията ми са да го представя за друг — да кажем за труп Б — няма да ми е никак трудно да го направя? Достатъчно е просто да подменя зъболекарския картон на първия с втория, а отгоре да напиша името на труп А?

Съдията побърза да се намеси:

— Не знам какво е положение то при съдебните заседатели, госпожице Хоуп, но мен наистина успяхте здравата да ме объркате.

Всички любезно се засмяха.

— Милорд, просто се опитвах да разбера от доктор Бакстър, дали е трудно да се фалшифицира един зъболекарски картон.

— За тази цел ще ви трябват данните на труп А — отвърна патологът. — А също така ще се наложи да си осигурите достъп до документацията на зъболекарския кабинет.

— Това са си мои лични проблеми, докторе. Вие бихте ли отговорили на въпроса ми? Ако успея да реша тези проблеми, ще бъде ли възможно?

— Да, предполагам, че е възможно.

— Благодаря ви. При това положение без наличието на ДНК тестове не можем да твърдим със сигурност, че в пещта наистина е бил трупът на Никола Куин?

— От една твърде ограничена гледна точка може би не. — Бакстър се обърна към съдията. — Но честно казано, не мога да си представя кой друг би могъл да е там. Или защо, ако става дума за нечий друг труп, той е трябвало да бъде изгарян точно в пещта в дома на семейство Куин.

Фенъл скочи в мига, в който Алисън седна на мястото си.

— Само още два въпроса, докторе. Първо, колко жертви на убийство сте преглеждали досега след смъртта им?

— Около двеста и седемдесет.

— И като професионалист преценявате, че остатъците в пещта в този случай наистина принадлежат на Никола Куин?

— Напълно съм сигурен в това.