Убийство в Месопотамия

Предговор от доктор Джайлс Райли

Събитията, разказани в тази книга, се развиха преди четири години. Според мен обстоятелствата налагат да се направи точно и безпристрастно изложение за обществеността. Носят се най-невероятни слухове за прикриване на съществени показания и други небивалици от този род. Подобни неверни тълкувания се появиха наскоро в американската преса.

По съвсем понятни причини се налагаше настоящото изложение да не бъде направено от член на експедицията, защото би могъл да бъде обвинен в пристрастие.

Именно затова предложих на госпожица Ледърън да се заеме с тази задача. Според мен тя бе напълно способна да се справи с тази работа. Тя притежава завидни професионални умения, не може да бъде уличена в някакви предварителни контакти с членовете на експедицията от университета в Питстаун, а освен това несъмнено е била една наблюдателна и интелигентна свидетелка на събитията.

Самата тя упорито се противопоставяше на моята идея и ми се наложи да положа страшно много усилия, за да я склоня. Дори когато най-после всичко бе готово, с мъка успях да я накарам да ми покаже ръкописа. Впоследствие открих, че нейното колебание отчасти се дължи на някои забележки, направени от нея по адрес на дъщеря ми Шийла. Успях да успокоя госпожица Ледърън по този въпрос, като я уверих, че в днешно време децата никак не се притесняват да критикуват родителите си, а те от своя страна пък се радват, когато видят как им се връща! Имаше и нещо друго: госпожица Ледърън страшно се безпокоеше за своя стил. Каза ми, че се надява аз да направя нужните поправки на нейния правопис и словоред. Аз обаче категорично отказах да променя дори и една думичка в написаното от нея. По мое мнение стилът й беше изразителен, подчертано индивидуален и напълно уместен за случая. Ако на едно място тя нарича Еркюл Поаро просто „Поаро“, а другаде „господин Поаро“, такова разнообразие е едновременно интересно и показателно за самата нея. Веднъж, така да се каже, надделява възпитанието й (общоизвестен е фактът, че медицинските сестри съблюдават много строго етикета), а друг път тя напълно се абстрахира от всякакви официалности и разказва събитията така, както би ги разказал всеки друг обикновен човек на нейно място. Единствената волност, която съм си позволил, е написването на първата глава, като за целта се възползвах от едно писмо, което любезно ми бе предоставено от приятелка на госпожица Ледърън. Нещо като фронтиспис, това писмо е опит да се създаде у читателя бегъл образ за разказвачката.