Убийство в Месопотамия

Единайсета глава Странна работа

Старая се, доколкото ми е възможно, да описвам само моята лична роля в тази история. Отминавам събитията от следващите два часа — пристигането на капитан Мейтланд, на полицията и идването на доктор Райли. Тяхното присъствие предизвика объркване — последваха разпити и вероятно всички рутинни действия при подобни обстоятелства.

Според мен някъде към пет часа фактите започнаха да излизат наяве и именно тогава доктор Райли ме помоли да го придружа до канцеларията. Той затвори вратата, настани се в креслото на доктор Лайднър, посочи ми един стол срещу себе си и ми каза много делово:

— Хайде сега, сестра, да пристъпим към фактите. Тук има някаква дяволски объркана история.

Аз оправих маншетите си и го погледнах въпросително.

Той извади бележник от джоба си.

— За свое лично удовлетворение бих желал да зная точно в колко часа доктор Лайднър откри трупа на жена си.

— Трябва да беше към три без четвърт — отвърнах аз.

— Откъде сте толкова сигурна?

— Погледнах часовника си, когато станах, и той показваше три без двайсет.

— Бихте ли ми показали часовника си?

Свалих си часовника от ръката и му го подадох.

— Точен до минута. Чудесно. Ето поне едно ясно нещо. Според вас от колко време е била вече мъртва?

— Наистина, докторе, не мога да се ангажирам с точност.

— Хайде, оставете тези професионални съображения. Просто искам да видя дали вашето мнение съвпада с моето.

— Е, добре — мисля, че беше изминал около час от смъртта й.

— Точно така. Изследвах трупа в четири и половина и съм склонен да твърдя, че смъртта е настъпила между един часа и четвърт и един часа и четирийсет и пет минути. Да кажем — в един и половина. Съвпада.

Той замълча и замислено забарабани с пръсти по масата.

— Ето ви една странна работа! — започна той. — Какво можете да ми разкажете още? Казвате, че сте почивали? Къде? Чухте ли някакъв шум?

— В един и половина ли? Не, докторе. Не съм чула нищо нито в един и половина, нито в някой друг момент. Бях в стаята си от един без четвърт до три без двайсет и не съм чула нищо, освен монотонната песен на момчето в двора и няколко провиквания на господин Емът към доктор Лайднър, който беше горе на терасата.

— Да, онова арабско момче.

Доктор Райли свъси вежди.

В този момент вратата се отвори и в стаята влязоха доктор Лайднър и капитан Мейтланд. Капитанът беше припрян човечец с изпитателни сиви очи.

Доктор Райли стана и отстъпи мястото си на доктор Лайднър.

— Седнете, човече. Радвам се, че дойдохте. Имаме нужда от вас. В тази история има нещо твърде особена.

Лайднър сведе глава, а после погледна към мен.

— Зная — каза той. — Жена ми се е доверила на госпожица Ледърън. Мисля, че не трябва да скриваме нищо в този момент, затова ще ви помоля, сестра, да разкажете на доктор Райли и на капитана какво се е случило вчера между жена ми и вас.

Постарах се да повторя почти дословно нашия разговор.

От време на време капитан Мейтланд издаваше по някое възклицание. Щом свърших, той се обърна към доктор Лайднър:

— И всичко това е точно така, Лайднър, нали?

— Всичко, което чухте от госпожица Ледърън, напълно отговаря на действителността.

— Каква необикновена история! — отбеляза доктор Райли. — Можете ли да ни покажете тези писма?

— Няма съмнение, че ще ги намерите между личните вещи на жена ми.

— Тя извади писмата от коженото куфарче на масата — казах аз. — Трябва да са още там.

Доктор Лайднър се обърна към капитана и лицето му, обикновено любезно, се помрачи.

— Не може да става и въпрос да се потули тази история, капитане. Главното е да се намери престъпникът и да се накаже.

— Смятате ли, че убиецът може да е първият съпруг на госпожа Лайднър? — попитах го аз.

— Не е ли такова и вашето мнение, сестра? — попита капитан Мейтланд.

— Просто не го изключвам като възможност — отговорих с известно колебание.

Доктор Лайднър заяви:

— Във всеки случай този човек е убиец и бих добавил, че е твърде опасен луд. Трябва непременно да се залови. Трябва. Сигурно няма да е трудно.

Доктор Райли произнесе натъртено:

— А може да се окаже по-трудно, отколкото мислите. Не е ли така, Мейтланд?

Капитанът само подръпна мустака си и не отговори.

Изведнъж изтръпнах.

— Извинете — казах, — но си спомних нещо, което може да представлява интерес.

Разказах им случката с иракчанина, когото бяхме видели да наднича през прозореца и когото на следващия ден бях забелязала да се върти около къщата, опитвайки се да измъкне нещо от отец Лавини.

— Добре — каза капитан Мейтланд, — това ще го отбележим. Поне е нещо конкретно, за което полицията може да се залови. Този тип може да е замесен в престъплението.

— Вероятно някой му е платил, за да шпионира — предположих аз. — Сигурно е имал за задача да разбере кога хоризонтът е чист.

Доктор Райли ожесточено се почеса по носа.

— Точно там е работата. Ами ако хоризонтът не е бил чист? Тогава?

Аз го изгледах учудено.

Капитан Мейтланд се обърна към доктор Лайднър:

— Моля да ме изслушате внимателно, Лайднър. Ще ви изложа това, с което разполагаме до този момент. След обяда, сервиран в дванайсет и приключил в един часа без двайсет и пет, жена ви се отправя към стаята си, придружена от госпожица Ледърън, която я настанява в леглото. Вие пък сте се качили на покрива, където сте прекарали следващите два часа. Така ли е?

— Да.

— И през цялото това време не сте слизали от терасата?

— Не.

— А някой качвал ли се е при вас горе?

— Да, Емът, и то няколко пъти. Той бе връзката между мен и момчето, което миеше керамичните съдове долу на двора.

— Погледнахте ли какво става на двора?

— Да, един или два пъти се обаждах на Емът.

— И всеки път момчето си седеше в двора и миеше съдовете?

— Да.

— Колко продължи най-дългото отсъствие на Емът от двора, когато е бил при вас?

Доктор Лайднър се замисли.

— Трудно ми е да си спомня… може би около десет минути. Лично аз бих казал две-три минути, но от опит зная, че губя представа за времето, когато съм погълнат от работата си.

Капитанът погледна към доктор Райли. Той кимна и каза:

— Добре е да изясним това сега.

Капитан Мейтланд извади малък бележник и продължи:

— Слушайте, Лайднър, ще ви прочета какво точно е правил всеки един от членовете на вашата експедиция днес следобед между един и два часа.

— Но нали…

— Почакайте. След минута ще разберете каква е целта ми. Първо господин и госпожа Меркадо. Той е работил в лабораторията, а тя е миела косата си в своята стая. Госпожица Джонсън е снемала отпечатъци от цилиндрични печати в дневната. Господин Райтер е проявявал плаки в тъмната стая. Отец Лавини е работил в стаята си. Що се отнася до последните двама — Кари и Колман — първият е бил на разкопките, а вторият — в Хасание. Толкова за членовете на експедицията. Да видим сега прислугата. Готвачът, младият индус, седял пред сводестата порта и бъбрел с пазача, докато скубел две птици. Двете момчета Ибрахим и Манзур отишли при готвача към един и четвърт и останали там до два и половина, прекарвайки времето в шеги и смях. А до това време вашата съпруга е била вече мъртва.

Лайднър се приведе напред.

— Не разбирам… вие ме обърквате… Какво именно искате да кажете?

— Има ли някакъв друг начин да се проникне в стаята на госпожа Лайднър, освен през вратата към двора?

— Не. Има два прозореца с изглед към полето, но те са с решетки, а освен това мисля, че бяха затворени.

Той ме погледна въпросително.

— Бяха затворени отвътре с куки — побързах да заявя аз.

Капитан Мейтланд каза:

— Това няма значение. Даже и да са били отворени, никой не би могъл да влезе, нито да излезе през прозорците. Ние се убедихме в това. Всички прозорци, които гледат към полето, са снабдени със здрави железни решетки, които са в отлично състояние. За да може чужд човек да проникне в стаята на жена ви, той би трябвало непременно да мине през сводестия портал и да пресече целия двор. Обаче готвачът, пазачът и двамата млади слуги се кълнат, че не са видели никого да влиза в двора.

Доктор Лайднър подскочи.

— Какво искате да кажете с всичко това? Какво?

— Успокойте се, човече! — посъветва го доктор Райли. — Разбирам, че ударът е много тежък за вас, но трябва да го понесете мъжки. Убиецът не е дошъл отвън — което означава, че е дошъл отвътре. Всичко ни кара да предполагаме, че съпругата ви е била убита от някой член на вашата експедиция.