В здрача на вторник

48

— Чете ли днешните новини? — попита Ивет колегата си Мънстър. — Парите за полицията се съкращават с двайсет и пет процента. Как, по дяволите, ще се справим с това? След шест месеца вероятно вече ще работя в „Макдоналдс“ — ако имам късмет.

— Правят го с цел повишаване на ефективността — каза Мънстър. — Искат да ограничат бюрокрацията. Служителите от предните редици няма да пострадат.

— Това са пълни глупости — възмути се Ивет. — Аз също съм част от бюрокрацията: седя тук и подготвям доклад, предназначен за Кралската прокуратура. Как ще съкратят този вид дейност? Нали затова беше тук онзи идиот Джейк Нютън. Оглеждаше се кой трябва да бъде уволнен. Впрочем той къде е?

— Предполагам, че също като нас и той пише доклада си. Като стана дума за това, в доклада трябва да опишем версията за онези картини.

— По дяволите! — избухна Ивет. — Надявах се някой друг да се заеме с това. Все едно държиш в ръцете си стар пуловер. Виждаш, че по него има издърпани влакна, справяш се с тях, но после забелязваш, че нещо не е наред с ръкава. Ето, това не мога да разбера: убиваш човек, обесеното му тяло виси пред теб, а ти започваш да пренареждаш картини и да местиш мебели. Това да не е някаква откачена хипотеза на Фрида Клайн? Не са ли могли да разместят само две от картините? Да покрият празния отпечатък с голямата картина и да преместят шкафа. После на мястото на най-малката картина да сложат тази, която са донесли. Нямаше ли да е по-лесно?

— Очевидно за това има причина. Не ми е известно каква.

Карлсън влезе в стаята, следван от Фрида.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Тъкмо си говорехме за картините и че трябва да опишем версията за тях в доклада — каза Ивет. — Но на нас тя не ни е съвсем ясна.

— Фрида? — обърна се към нея Карлсън и зачака.

Фрида се замисли за момент. Ивет забеляза, че изглежда уморена, с тъмни сенки под очите.

— Добре — започна тя. — Шест картини с различна големина. Пуул е откачил третата най-малка по размер, бутнал я е под леглото си и на нейно място е закачил картината, която е взел от Теса Уелс — същата, която е дал на Джанет Ферис и която тя после съвестно е върнала в апартамента му. — Фрида въздъхна. — Горката жена. Понякога си мисля, че в стремежа си да постъпят правилно, хората могат да пострадат. Както и да е, нека си представим ситуацията. Теса и Хари Уелс убиват Джанет Ферис. Картината, която са донесли, е много малка и не пасва добре на мястото, за което са я предвидили, но пък запълва чудесно мястото, където е окачена втората най-малка по размер картина. Втората най-малка картина приляга добре на мястото, където е била сложена картината с най-малки размери. Остава обаче едно празно място, което те закриват с втората по големина картина. За да закрият най-малкото празно място, е трябвало да разместят всяка една от картините. Накрая им остава място с големи празни очертания, което те закриват, като преместват шкафа, и една малка картина, която те прибират заедно с тази на Теса.

— Не е ли имало по-лесен начин?

— Зависи от гледната точка — отвърна Фрида. — Не бива да забравяме, че са били в състояние на силен стрес. Пред тях е висяло тялото на жертвата им. Трябвало е да импровизират. Решавали са проблемите един по един и мисля, че добре са се справили. Имало е и друга причина. Размествайки всички картини, те са направили така, че да не се разбере коя от тях е важната.

— Мисля, че всичко това трябва да бъде изложено в писмен вид — отбеляза Мънстър.

— Има и алтернативна версия — обади се Ивет. — А тя е, че Пуул просто е искал да пренареди картините си.

— И аз си помислих същото — каза Карлсън. — Ето защо тази сутрин отидохме до жилището на Теса Уелс. Там намерихме истинската картина — онази с нарисуван бор на фона на ярка луна. В момента я изследват в лабораторията. По неофициални данни са намерили няколко групи от отпечатъци по рамката.

— Значи щяха да се измъкнат, ако не бяха допуснали тази грешка с картините? — попита Мънстър.

— Едва ли. Имаше доста дребни неща, които бяха против всякаква логика, но отначало си оставаха загадка — каза Фрида. — Пуул беше открил слабото място на всеки от хората, с които се беше запознал и беше успял да влезе под кожата им. Но ето че Теса е успяла да влезе под кожата на Пуул. Това е интересен факт. Нетърпението на Теса и Хари Уелс да се сближат с мен ми се струваше малко странно. Може да прозвучи налудничаво, но имах усещането, че искат да станат част от разследването.

— Изобщо не звучи налудничаво — каза Карлсън. — Това е познат феномен в полицейската практика, който е включен в обучението на кадрите. Не е необичайно за поведението на престъпниците да се интересуват от следствието, да се навъртат около разследващите, дори да се опитват да се включат в самото разследване. Така те искат да контролират нещата. Поне това пише в учебниците.

— Теса и Хари Уелс обичат да владеят положението — каза Фрида. — Това винаги ми е било забавно, но намирането на колието на Ашлинг Уайът беше върхът.

— Това насочи подозренията към семейство Уайът — обади се Мънстър.

— Напротив, това изобщо не насочи подозренията към тях. Знам, че престъпниците оставят разни предмети на местопрестъплението, но не и скъпо колие. Пуул очевидно го е откраднал, което е напълно в негов стил, и го е показал на Теса. Дори може да й го е подарил.

— А защо накрая се е оказало в жилището на Мишел Дойс? — попита Мънстър.

— Изминах пеша пътя от дома на семейство Уайът покрай брега на реката до хостела, където е живяла Мишел Дойс. Предполагам, че Теса и Хари Уелс са проследили същия маршрут с колата си. Искали са да изхвърлят трупа на Пуул възможно най-близо до къщата на семейство Уайът, а „Хауард стрийт“ е била най-близо и най-подходяща, защото можеш да спреш колата си и да оставиш нечий труп на една задънена алея, без никой да те види. Освен това са сложили колието на Ашлинг в джоба му. Сметнали са, че полицаите са тъпи и могат да бъдат водени за носа.

— Как разбра, че Теса е имала любовна връзка с Пуул?

Фрида сви рамене.

— Това беше по-скоро предположение. Пуул е престанал да спи с Ашлинг Уайът долу-горе по същото време, когато се е запознал с Теса. Изглеждаше ми много вероятно. Когато Теса определи версията ми като „порнографска“, разбрах, че съм права. Но дори когато у мен се породиха съмнения относно Теса и Хари Уелс, бях наясно, че те нямат силата на доказателства. Дори когато в един разговор с мен Хари го нарече „Боб“. И каквото и да си мислите за мен, аз много добре знам, че не можеш да се основаваш единствено на интуицията си, когато обвиняваш някого в престъпление. Това го има само в Закона на Линч, когато тълпа от янки е екзекутирала някой чернокож нещастник, просто защото им е харесвало. Бях сигурна, че семейство Уайът са невинни, но си давах сметка, че освен Хари и Теса може би има и друг виновник за убийството. Защо не Бет Кърси, например? — Тя потърка лицето си. — Ето защо използвах Мишел Дойс като примамка, грях ми на душата.

— Била си сигурна, че ще се опитат да я убият, за да прикрият престъплението си? — попита Мънстър.

— Помислих си, че са склонни да го направят и че няма да им е особено трудно — отвърна Фрида. — След като си извършил едно-две убийства, нататък става по-лесно.

— И така, считаме случая за приключен — каза Карлсън. — Намерихме убийците на Робърт Пуул и на Джанет Ферис. Единственият човек, когото не открихме и никога няма да открием, е самият Робърт Пуул. Това дори не е било истинското му име. Нито пък се е казвал Едуард Грийн. За нас този човек ще си остане пълна загадка.

— Може би затова така лесно е успял да измами набелязаните си жертви — заключи Фрида. — Превъплъщавал се е в такъв, какъвто хората са очаквали да бъде; превръщал се е в огледало, в което всяка от жертвите му е виждала образа, който е искала да види. Той е бил синът, който Мери Ортън не е имала, любовникът, какъвто съпругът на Ашлинг Уайът е престанал да бъде, приятелят и изповедникът, от когото Джасмин Шрийв е имала нужда. Бил е всеки и никой — съвършеният измамник. Питам се кой е бил в собствените си представи, кого е виждал, когато се е оглеждал в огледалото. Дали изобщо е виждал нещо?

— Е, вече е време да тръгваме към кръчмата и да празнуваме.

— Има и още нещо — продължи Фрида. — Каква е била връзката му с Бет Кърси? Не преставам да мисля за това. Къде е тя? Жива ли е още? Пуул се е възползвал от слабостите на хората, от тъгата в душите им, от дребните им провали. Но уязвимостта на Бет Кърси е била от съвсем друго естество.

— Не знам какво да кажа, Фрида — каза Карлсън. — Все пак, нека отидем да се почерпим.

— Не — отвърна Фрида. — Отивам да се видя с Лорна Кърси.

Когато излезе от кабинета, в дъното на коридора видя комисаря Крофорд и Джейк Нютън. Нютън я погледна, после извърна глава.