В здрача на вторник

5

— Моля седнете, д-р Клайн.

Фрида и преди беше идвала в тази зала. Като стажантка беше посещавала тук семинари; тя самата беше провеждала семинари в качеството си на дипломиран психотерапевт; веднъж дори бе седяла на мястото, където сега седеше професор Джонатан Кръл, а един шейсетгодишен психотерапевт, чието име оттогава бе заличено от регистъра на Британската психоаналитична асоциация, в онзи момент бе седнал на мястото, което днес бе отредено за нея.

Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и седна, скръстила ръце в скута си. Знаеше за репутацията на Кръл, а д-р Джасмин Барбър беше нейна колежка психотерапевт. Двете поддържаха приятелски отношения, затова сега д-р Барбър се чувстваше неловко и избягваше погледа на Фрида. Третият член на комисията беше трътлеста жена с посивяла коса и яркорозов пуловер, с пристегната около врата медицинска яка. Имаше интелигентно лице, покрито с бръчки, и блестящи сиви очи. Фрида я оприличи на умна жаба. Жената се представи като Телма Скот. Фрида трепна заинтригувана: беше чувала за Телма Скот и знаеше, че е специалист по проблемите на паметта и мозъчните травми, но никога не я беше виждала. В другия край на масата седеше стенографката, която щеше да документира заседанието.

— Както знаете, д-р Клайн — започна професор Кръл, гледайки в листовете пред себе си, — това е предварително изслушване по повод на адресирано до нас оплакване. — Фрида кимна утвърдително. — Имаме етичен кодекс и процедура за разглеждане на жалби, под които вие, като член на Асоциацията ни, сте се подписали. Днес сме се събрали, за да разгледаме подадената срещу вас жалба и да се уверим, че този ваш пациент не е станал жертва на недобросъвестно отношение и че вие с вашите действия не сте му навредили по никакъв начин. Преди това искам да уточня, че всякакви разкрития и взети от нас решения нямат юридическа стойност. — Той отново погледна текста пред себе си. — Това обаче не отнема правото на жалбоподателя да заведе съдебно дело срещу вас, в случай че реши да го направи. Ясно ли е всичко?

— Да — отговори Фрида.

— Също така, настоящата комисия по изслушването се състои от трима психотерапевти, чиято задача е да дадат безпристрастното си мнение по случая. Имате ли основания да се съмнявате в нашата обективност, д-р Клайн?

— Не.

— Отказали сте да присъства лице, което да ви защитава.

— Точно така.

— Тогава да започваме. Жалбата е подадена от госпожа Каролайн Декър от името на съпруга й Алън Декър. Потвърждавате ли, че Алън Декър е бил ваш пациент?

— Да. С него проведохме терапия през ноември и декември 2009 г. Тук съм написала датите на всеки от сеансите. — Тя извади напечатан лист и го плъзна по масата.

— Госпожа Декър твърди, че съпругът й ви е посещавал в състояние на тревожност и физическа болка.

— Той страдаше от остри панически атаки.

— Тя твърди още, че не само не сте му помогнали, а сте го и използвали като — Кръл погледна листа пред себе се, — пионка в полицейско разследване. Че сте действали не като психотерапевт, а като детектив; че сте докладвали за него в полицията, превръщайки го в заподозрян за отвличането на дете; че сте нарушили клетвата си за конфиденциалност по отношение на пациентите и сте пожънали професионален успех, за сметка на психическата му стабилност и шанса му за по-добър живот в бъдеще.

— Бихте ли изложили вашата версия по случая, д-р Клайн? — Телма Скот, възрастната дама с медицинската яка и грозния пуловер, беше приковала в нея острия си поглед.

Сега, когато най-после бе настъпил моментът, от който толкова се боеше, Фрида изпита странно спокойствие.

— Алън Декър дойде за пръв път през ноември, измъчван от фантазии, породени от копнежа му да има дете. Двамата с жена му са бездетни, макар че от години се опитват да имат бебе. По време на сеансите разговаряхме за това, че непреодолимото му желание за собствено дете му причинява не само душевна мъка, но и физическо неразположение. По същото време изчезна едно реално съществуващо дете — Матю Фарадей. Детето от фантазиите на Алън, което той никога не бе имал, но подробно описваше по време на сеансите, толкова много приличаше на изчезналото момче, че реших да докладвам в полицията. После казах за това на Алън.

— Той ядоса ли се? — попита Джасмин Барбър.

Фрида се замисли за момент.

— Не, по-скоро прояви разбиране, дори повече от очакваното. Беше неспособен да изпитва гняв. Бих го определила като кротък и несигурен в себе си човек. Сърдитата беше Кари — госпожа Декър. Тя го пазеше и защитаваше. Не съм изненадана, че не Алън, а тя е подала оплакването.

— Но това не е бил единственият път, когато сте преминали допустимата граница, нали? — намеси се Кръл.

Фрида срещна погледа му.

— Случаят на Алън се оказа доста по-сложен. Бил е осиновен още като бебе. Той откри — не, аз открих, че има брат близнак, и му казах. Алън никога не беше чувал за него, но въпреки това между тях имаше изключително психологическо сходство и някаква особена връзка, нещо като привличане на подсъзнателно ниво. До известна степен възприемаха нещата по един и същ начин. Ето защо Алън се разстрои толкова много, когато разбра за съществуването на брата близнак. Всъщност именно той беше отвлякъл малкия Матю: Дийн Рийв. Името му доби такава печална слава, че родителите вече плашат децата си с него.

— Този, който се самоуби.

— Той се обеси под един мост над канал в Хакни, когато разбра, че полицията е по петите му. Колкото и да му беше трудно да приеме мисълта, че има брат близнак, Алън всъщност го обичаше. Или поне почувства, че е загубил част от себе си, когато той се самоуби. Сигурно го е преживял много тежко. Но не това има предвид Кари, когато казва, че съм го използвала. — Фрида погледна към тримата с големите си тъмни очи. — По време на един от последните сеанси насочих разговора така, че прониквайки в неговите мисли, да успея да разгадая мисленето на брат му. Разбира се, без да му казвам. Ако се бях впуснала в обяснения, този трик нямаше да проработи.

— Значи наистина сте го използвали?

— Да — каза Фрида. Всички бяха изненадани от това, че вместо нотки на разкаяние, в гласа й прозвуча гняв.

— Смятате ли, че сте постъпили неправилно?

Фрида се намръщи и помълча известно време. Мислите й се върнаха назад, сред многото неизвестни на този заплетен случай, сред призрачните сенки и смразяващия страх. Нейният пациент Алън се беше оказал еднояйчен близнак на Дийн — психопат, който беше отвлякъл не само Матю, но и едно малко момиче двайсет години по-рано. И това малко момиче на име Джоана — слабичка и срамежлива, с нащърбено зъбче, за която всичките й близки продължаваха да скърбят, се оказа, че е дебелата и отпусната съпруга на Дийн, която си живееше край него необезпокоявана. От едновремешна жертва тя се беше превърнала в извършител на подобно престъпление. Именно ДНК анализът, който Саша беше направила, беше доказал, че доброволната съучастничка на Дийн — пълната, вечно пушеща Тери, е всъщност изчезналата преди години Джоана. Имаше и още нещо, за което Фрида не преставаше да мисли, докато обикаляше лондонските улици в безсънните си нощи, и което тормозеше сънищата й, когато, вече изтощена, успееше да заспи. Нейното откритие за някои странни прилики между еднояйчните близнаци беше довело до отвличането на млада научна сътрудничка, чието тяло така и не бе намерено. Спомни си за умното и симпатично лице на Кати Рипън и за рано погубения й живот. Може би родителите й все още я чакаха да се прибере у дома, а сърцата им трепваха при всяко хлопване на входната врата. А сега тези хора, нейни съдници, я питаха дали смята, че е постъпила неправилно. Сякаш отговорът на този въпрос беше лесен. И истината се опитваше да се изплъзне коварно. Фрида отново вдигна поглед към тях.

— Да — изрече тя с ясен глас. — Възползвах се от Алън Декър в качеството му на мой пациент. Но не знам дали сгреших. По-скоро мисля, че постъпих едновременно правилно и неправилно. Това, което Алън ми каза по време на онзи сеанс, ни отведе право при отвлечения Матю. Така той спаси живота на едно малко момче — няма две мнения по въпроса. Сигурна съм, че се радваше, задето е помогнал. Наясно съм, че с времето мисленето на хората се променя, не знам какво му се е случило и не разбирам защо сега, след повече от година, той е решил да се оплаче за нещо, което тогава прие с разбиране. Мога ли да кажа още нещо?

— Да, моля. — Професор Кръл направи вежлив жест със слабите си, с изпъкнали вени ръце.

— Кари ме обвинява, че съм поставила професионалния си успех пред душевното спокойствие и щастието на съпруга й. Нищо в кариерата ми не се е променило оттогава. Не сътруднича на полицията и не проявявам интерес към работата на детективите. Една млада жена изчезна заради предприети от мен действия и аз съм принудена да живея с тази вина. Но това няма нищо общо с темата на настоящия разговор. Като психотерапевт вярвам в себепознанието и свободната воля. Това, което хората научават за себе си по време на терапията, невинаги води до душевен мир или щастие. Всъщност много често това не се случва. Но пък може да им помогне да превърнат непоносимото в поносимо, да бъдат отговорни към себе си и да поемат контрола над собствения си живот. Именно това се стремя да постигна, доколкото мога. А щастието… — Фрида направи красноречив жест с ръце и замълча.

— Ако ви дадем възможност да се извините…

— Да се извиня? За какво? На кого? Бих желала да чуя Алън какво има да каже по въпроса. Не бива да използва жена си за свой говорител.

Настъпи неловко мълчание, след което Телма Скот каза сухо:

— Доколкото знам, господин Декър няма какво да каже.

— Не ви разбирам.

— Вероятно не. Оплакването е направено от госпожа Декър.

— От негово име.

— Е, логично е да се предположи.

— Почакайте. Искате да кажете, че Алън няма нищо общо с оплакването?

— Не съм съвсем сигурен. — Професор Кръл изглеждаше смутен.

— За какво е всичко това тогава? — Фрида направи широк жест с ръка към овалната маса, към стенографката, която записваше изслушването, към портретите на изтъкнати членове на Асоциацията, окачени на стената. — Мислех, че сме се събрали, за да обсъдим жалбата на един пациент, макар и подадена индиректно. Нима вече сме отговорни и за неудовлетворението, което изпитват партньорите на нашите пациенти? Защо всъщност съм тук? Какво правите тук всички вие?

Професор Кръл се изкашля.

— Искаме да предотвратим евентуален съдебен процес. Да изгладим недоразуменията.

Фрида рязко стана от мястото си, столът й остърга дървения под.

— Да изгладим недоразуменията?! — Гласът й трепереше от едва сдържан гняв. — Искате от мен да се извиня за постъпка, която до голяма степен смятам за оправдана, и то на лице, което не е потърпевшо?

— Д-р Клайн — каза Кръл.

— Фрида, моля те, почакай — обади се Джасмин Барбър.

Телма Скот не каза нищо; сивите й очи проследиха Фрида.

— Имам по-важни неща за вършене.

Тя грабна палтото си от облегалката на стола и излезе, едва сдържайки се да не затръшне вратата след себе си. Докато вървеше по коридора към изхода, погледът й попадна върху една жена, която слизаше по стълбите вляво, и тя се спря. Нещо във фигурата и късата кестенява коса й се стори познато. Фрида тръсна глава и продължи към изхода, но после размисли, върна се обратно и се спусна надолу по стълбите към служебното кафене. Не беше сгрешила: това наистина беше Кари Декър, съпругата на Алън Декър, жената, която беше причината за разигралия се фарс в залата на горния етаж. През изминалата една година тя като че ли бе станала по-ниска и по-едра, бе видимо остаряла и имаше уморен вид. Косата й бе разрошена. Фрида изчака, докато Кари си взе чаша кафе и седна в ъгъла до радиатора, след което отиде при нея.

— Може ли да седна при вас?

Кари я изгледа, лицето й се изопна и стана враждебно.

— Не ви липсва самочувствие — изръмжа тя.

Фрида се настани на стола срещу нея.

— Мисля, че трябва да поговорим очи в очи.

— Защо прекратиха изслушването? Много бързо излязохте от залата.

— Искам да ви питам нещо.

— Какво?

— Алън беше мой пациент. Защо не лично той, а вие сте подали оплакването срещу мен?

Кари я погледна озадачена.

— Не знаете ли?

— Какво трябва да знам?

— Искате да кажете, че нямате никаква представа? Нахлухте в живота ни. Говорехте за сигурност и защита. Казахте на Алън, че може да ви се довери. Напълнихте му главата с идеи за себепознание, че трябва да вярва в себе си и да не се срамува от мислите и желанията си. С други думи — развързахте му ръцете.

— И?

— Аз просто исках той да се излекува. — За момент гласът й трепна. — Той беше болен и исках да се почувства по-добре. Нали затова дойде при вас? Това ли е вашето разбиране за излекуван? Опознаваш себе си и зарязваш жена си.

— Какво?

— Вие го променихте.

— Кари, чакайте за момент. Казвате, че Алън ви е напуснал?

— Не знаехте ли?

— Не. Не съм го виждала, нито съм говорила с него от миналия декември, когато брат му бе намерен мъртъв.

— Е, сега вече знаете.

— Кога си тръгна от вас?

— Кога ли? — Кари вдигна глава и срещна погледа на Фрида. — Точно на Коледа, ако изобщо ви интересува.

— Сигурно ви е много тежко — каза Фрида меко. Сега започваше да разбира защо Кари беше подала жалба. — Значи е станало преди малко повече от месец.

— Не тази, а миналата Коледа.

— О! — възкликна Фрида. За миг всичко около нея се завъртя. — Искате да кажете, веднага след като брат му се самоуби?

— Сякаш само това беше чакал. Вие наистина ли не знаехте? Предположих, че е разговарял с вас и че вие сте го насърчили да го направи.

— Защо си тръгна?

— Защото се почувства по-добре. Вече нямаше нужда от мен. Винаги се е нуждаел от подкрепата ми. Грижех се за него. Но след сеансите при вас се промени.

— Той ли ви го каза?

— Не, но забелязах, че се държи по различен начин. След като Дийн се самоуби, в продължение на няколко дни Алън беше… трудно ми е да го опиша. Беше бодър и весел, изпълнен с енергия и решителност. Това бяха най-хубавите дни в живота ми. Затова после ми стана толкова тежко. Смятах, че вече всичко ще е наред. От доста време се притеснявах и се страхувах за него — и изведнъж до мен беше пак старият Алън. Или по-скоро един нов Алън. Към мен беше толкова — толкова мил и любвеобилен. Направи ме много щастлива.

Тя обърна главата си, за да не види Фрида сълзите в очите й, и силно подсмръкна.

— Сигурно ви е дал някакво обяснение.

— Не. Само каза, че сме живели добре, но всичко е свършило. Като си помисля какви жертви направих, как се грижех за него, как му осигурявах спокойствие, когато се чувстваше толкова объркан и тревожен. Обичах го, знам, че и той ме обичаше. Каквото и да се случеше, ние се държахме един за друг. И изведнъж той си тръгна, без дори да се обърне. А за мен какво остана? Той ми открадна всичко — любовта, доверието, годините, през които можех да родя дете. Ето за това никога няма да ви простя. Никога.

Фрида кимна с глава. Вече не се сърдеше на Кари.

— Вижте — започна тя. — Алън преживя голяма душевна травма. Може би за известно време не иска да живее предишния си живот, затова е избягал от него, но това не означава, че си е отишъл завинаги. Много е важно да поддържате връзка с него, да държите вратите на дома си отворени.

— И как точно да го направя?

— Той не иска ли да говори с вас?

— Него го няма. Изчезна.

На Фрида изведнъж й стана студено, въпреки че радиаторът до нея грееше силно. Тя попита бавно и внимателно:

— Значи ли това, че дори не знаете къде е Алън?

— Нямам никаква представа.

— Не остави ли някакъв адрес, преди да тръгне?

— Не, взе само малко дрехи и чантата с инструменти, която онзи психопат, брат му, остави, преди да се самоубие. А, да — изтеглил е и почти всичките пари от банковата си сметка. Проверих банковите му извлечения. Опитах се да го открия, но той очевидно не желае да бъде открит.

— Разбирам — каза Фрида.

— Затова написах оплакване срещу вас. Защото разбихте живота ми. Да, спасихте онова малко момче, както и съпругата на Дийн, която очевидно не искаше да бъде спасена, но аз загубих моя Алън.

Кари се изправи и закопча якето си; по повърхността на недокоснатото й кафе започваше да се образува тънка коричка. Фрида я проследи с поглед, докато си тръгваше, но известно време остана неподвижна. Седеше с ръце на масата и с безизразно лице.