Класацията

19

Спенсър накара Джак да подпише не само договорите, но и пълномощно, изрично посочващо Морган като единствен получател на сумите от авансите и доплащанията по авторските права. Така Аби си запазваше контрола върху парите и те нямаше да попаднат в ръцете на Джак. Морган щеше да му плати неговия дял с чек. Останалата част щеше да вложи в банкова сметка на името на Аби. Спенсър вече играеше по-голяма роля в сценария на Аби, затова и най-накрая прие да получи хонорар за услугите си.

На излизане от града Аби се отби на гробищата и сложи букет свежи цветя на гроба на Тереза. Още не можеше да повярва, че само преди месец двете се бяха заливали от смях над снимките от агенцията за фотомодели. А сега Тереза беше мъртва. От малкото близки приятели, на които можеше да се довери, оставаше само Спенсър.

В сряда вечерта Аби взе самолета за Чикаго. Щеше да се срещне с Джак на тамошното летище. Възнамеряваха да се скрият на Вирджинските острови, за да може Аби да напише продължението на спокойствие. Но преди това Джак трябваше да се появи на панаира в Чикаго. Нещата се развиваха светкавично и книгата очевидно щеше да излезе съвсем скоро. Аби нямаше намерение да пусне Джак да се оправя сам. Все още му нямаше доверие.

Не беше чувала книга да е издадена толкова бързо. Нито пък беше ходила на такова изложение. Мащабите бяха по-големи, отколкото си беше представяла. Щандовете заемаха целия Конгресен център. Някои бяха впечатляващо луксозни, имаше дори и такива с колони от изкуствен мрамор. Един щанд наподобяваше южна плантаторска резиденция с ограда, обрасла в бръшлян. По пътеките се движеха тълпи от хора. Бяха представени всички големи издателства, включително и чуждестранни — от Европа и Азия. Това беше мястото, където се събираха най-големите издатели в света, но повечето автори не познаваха тази страна на бизнеса. Тук обикновено се канеха суперизвестни автори и само най-големите знаменитости раздаваха автографи.

Тази година се очакваше специално поканените посетители да надхвърлят трийсет хиляди. Всички те бяха професионалисти от цял свят, от малки семейни книжарнички до най-големите разпространителски вериги. Имаше нещо празнично във въздуха, а търговците обсаждаха щандовете като на селски панаир. Жуженето на тълпата се сливаше с музиката от високоговорителите, от които от време на време се разнасяха съобщения за раздаване на автографи в специално отделеното за целта крило. Тук-там можеха да се видят кинозвезди и легендарни поп музиканти, както и много художници илюстратори. Навсякъде по стените висяха плакати с корици на книги от цял свят.

В един момент Аби и Джак едва не бяха пометени от тълпата, блъскаща се да получи платнени торбички, раздавани от някакво издателство. Карла ги бе посрещнала на летището със специална лимузина и сега ги водеше гордо към щанда на „Големия Х“, където ги очакваха след минути.

Докато си пробиваха път, Аби осъзна, че в Джак са вперени много погледи. Реши, че това се дължи на магнетичната му външност, докато няколко души не започнаха да го сочат с пръст. Най-накрая една жена се осмели да застане пред него и каза:

— Бихте ли ми дали автограф? — На ревера си имаше значка с надпис Книжарница „Парцалива корица“ — Денвър.

Джак се усмихна развеселено. Жената му подаде книгата. Аби не я беше виждала досега. Беше рекламна бройка с меки корици, с името на Гейбъл Купър и заглавието на Аби под него. Снимката на Джак беше на гърба.

Той взе подадената му химикалка и започна да изписва собственото си име, но Аби го сбута с лакът и той бързо надраска Гейбъл Купър. Зад гърба на жената бе започнала да се оформя опашка.

— Не тук! — пропъди чакащите с властен жест Карла и продължи напред. Заприиждаха все повече и повече хора и пътеката се оказа тясна да ги побере.

Докато стигнат до щанда, разделението на труда бе напълно уточнено. Две сътруднички, застанали от двете му страни, отваряха книгите и отбелязваха къде да се разпише. Краят на опашката вече не се виждаше — стотици, може би хиляди хора очакваха реда си с книга в ръка. Джак се захвана здраво за работа. Стоеше точно под огромен плакат на корицата със собственото му лице, озаряващо с белозъба усмивка Конгресния център.

Една телевизионна камера следеше всяко негово движение.

— От местната телевизия ли са? — попита Аби.

— И това е част от рекламната кампания — отвърна Оуенс. — Ще го излъчат в деня на издаването. Джак ще трябва да даде няколко интервюта.

В тоя бранш не се разчита на случайности, възхити се на кампанията им Аби.

— Алекс донесе двайсет хиляди рекламни бройки — прошепна в ухото й Карла. — Вчера сутринта наредиха осемнайсет хиляди на палетите. — Тя посочи ъгъла, където сега нямаше нищо. Аби я погледна недоумяващо. — Свършиха за един час — заяви важно Карла.

Аби знаеше, че книгата й е добра. И че трябва да успее. Но никога не беше очаквала подобно нещо. Запита се дали хората са я прочели предишната нощ, или тълпата е привлечена от рекламата на издателите и снимката на Джак на задната корица. Каквото и да беше, приливната вълна се надигаше.

Джак раздаваше автографи вече три часа, но опашката не намаляваше. Накрая Бертоли обяви, че трябва да приключват. Закъсняваха за приема в хотела. Измъкнаха Джак и Аби през някакъв заден вход и ги набутаха в лимузината, която се отправи към „Хилтън“.

Когато пристигнаха, приемът беше започнал. В голямата банкетна зала се бяха събрали неколкостотин души. Бертоли се постара да ги запознае с повечето от тях.

— Имам страхотна новина — заяви той възбудено. — Филмът вече има зелена улица. — След като бяха подписали договора с кинозвездата, от студията бяха получили съгласието и на много известен режисьор. В момента се работеше върху сценария. Щеше да има безброй варианти и пренаписвания ред по ред, докато не се задоволеше егото на всеки от прочутите актьори и камерите не заработеха.

Бертоли попита дали искат да видят сценария и очите на Джак блеснаха, но Аби каза „не“. Нямало време, ако Джак искал да свърши следващата книга.

— Съвършено правилно — ентусиазирано кимна Бертоли. — Сега набират актьорите за поддържащите роли. Снимките ще продължат четири месеца. Страхотно съвпадение! Филмът ще излезе едновременно с изданието в меки корици.

След невероятния успех при раздаването на автографи всички елитни списания се бяха обадили на Бертоли с молба да интервюират автора. Имаше и още нещо, но Бертоли нямаше намерение да го споделя, докато не получеше онова, което искаше. Романът току-що беше продаден в оспорван търг на един от книгоклубовете на най-високата цена за първа книга. Това само по себе си беше потвърждение за успеха. Бертоли предусещаше големия бум и искаше преди това да върже здраво Джак.

Отваряха се нови бутилки шампанско, келнерите непрестанно разнасяха плата с деликатеси. Присъстваха повечето от шефовете на издателството, както и много разпространители и представители на книжарници и вериги от цялата страна. Джак усети, че започва да обърква имена и лица, така че Аби трябваше непрекъснато да му подсказва на ухо. Някои от гостите бяха решили, че тя му е съпруга, докато той не я представи официално като свой адвокат.

Бертоли му връчи голяма кристална чаша с червена панделка около столчето, на която бе изписано заглавието на книгата. Келнер с огромна бутилка шампанско го следваше неотлъчно и следеше чашата да е винаги пълна. Как ли ще се вбеси Бертоли, когато истината излезе наяве, помисли си Аби. Ще се изложи като последен глупак. Но засега това не я интересуваше. След като видя опашките от жени, вперили влажни погледи в Джак и очакващи с трепет неговия автограф, Аби се убеди, че е постъпила правилно. Не тя беше измислила правилата, но се бе научила как да ги използва.

След няколко минути Бертоли каза на Аби, че някой иска да се запознае с нея, и я поведе към другия край на залата, където я представи на една жена, юристка в издателството. Доста нескопосно извинение да я откъсне от Джак, осъзна тя. Мястото й до него веднага беше заето от Карла, която мигом се вживя в ролята на ангел хранител.

Скоро събеседничката й се оттегли — беше си изпълнила задължението. Аби остана сама в ъгъла. Никой не й обръщаше внимание. Тя забеляза, че една от малките зали в съседство е подготвена за работно заседание. На масата бяха поставени дори табелките с имената на участниците. Точно като в ритуал за жертвоприношение. Липсваше само името на жертвата. Аби усети, че потръпва. В другия край на залата Бертоли продължаваше да налива шампанско на Джак.

Всичко беше много мило, но след няколко минути Джак бе отведен в малката зала. Бертоли, Карла и няколко от директорите ги последваха веднага. Точно преди да затворят вратата, Аби застана на прага.

— Какво става тук?

— Частна среща — прегради пътя й някакъв верен служител.

— Не и без мен. Аз съм му адвокат — заяви Аби.

Хлапакът на вратата погледна през рамо към Бертоли.

Чакаше указания. Аби беше готова да вдигне невероятен скандал и те го разбраха.

— О, разбира се — ухили се веднага Бертоли. — Дамата трябва да присъства. Заповядай! Пусни я веднага! — наруга подчинения си той. Хлапакът пусна ръката й и се дръпна настрани. Карла и Бертоли си размениха погледи, в които ясно се четеше съзнанието, че се налага промяна в тактиката. Играта щеше да се води по други правила, при това с дейното участие на Аби.

— Дайте стол на мисис Чандлис — нареди Бертоли на един от сътрудниците си, който веднага се надигна и предложи своя.

— Бих искала да седна тук — посочи мястото до Джак Аби и мъжът, седнал там, се надигна неохотно. — За какво става дума? — попита тя, настанявайки се на стола му.

Карла влезе в ролята на говорител.

— Алекс реши, че трябва да проведем тази среща, преди да направим следващата крачка — обясни важно тя. — Нещата се развиват толкова бързо.

— Светкавично — кимна Аби.

— Зелена улица за филма. Възможно най-бързо издаване на книгата — занарежда Карла.

— Необявени срещи — прекъсна я Аби.

— Да. Добре. Има един проблем — опита се да разчупи леда Карла.

— И какъв е той? — попита Аби.

— Бюджетът за реклама излиза извън контрол — заяви Бертоли. — Започва да надвишава пропорционално възможната възвръщаемост.

— Ох! Май ще трябва да върнем това в бутилката — обади се Джак и протегна чашата си. Изглеждаше леко пиян.

Бертоли се изхили нервно. Изглежда, бяха попрекалили с бутилковата дипломация.

— Криза няма — заяви той. — Просто в нашия бизнес има някои формули, които определят разумния бюджет за реклама. А за тази книга просто ги захвърлихме на боклука.

— Оценявам високо това — отметна глава назад Джак и изля в гърлото си половин чаша шампанско.

— Алекс, струва ми се, иска да ни каже, че не може да продължава така, без да има някаква сигурност, че ще си върне тази инвестиция в бъдещето. Нали така, Алекс?

— Именно.

— Каква сигурност? — Аби усети, че подобно развитие на нещата не й харесва.

Бертоли се изкашля многозначително.

— Да кажем, договор за пет книги.

— Пет книги? — Джак изгледа Бертоли така, сякаш издателят току-що го бе подпалил.

— Можем да преговаряме за условията — продължи Бертоли.

— Глупости! — отряза го Джак.

— Е, не става дума за толкова много. — Карла не обърна никакво внимание на Джак. Все едно, че беше кихнал. Така си говореха за бизнес в Ню Йорк. — Може би продължение то, върху което работиш, и още една-две. — Тя погледна Аби, която досега не беше промълвила и дума.

— Не сме се договаряли за това — каза Аби.

— Всичко подлежи на обсъждане — заяви Бертоли и впери поглед в Аби, трезвата жена без чаша в ръка. Бяха изиграли грешно картите си и сега го осъзнаваха. Бяха наляли Джак с алкохол, но ставаше ясно, че пиенето го прави по-несговорчив.

— Да не би пък да имаш някаква вътрешна информация? — повиши глас Джак и впери помътнелите си очи в него.

— Няма нищо съществено, което би трябвало да знаеш — измърмори Бертоли и се обърна към Карла. — Не се сещам за нищо такова. Трябва да поговоря с хората си. Да прегледаме пак цифрите.

— Предлагам да продължим разговора някой друг път — намеси се да го спаси Карла. Нещата едва ли трябваше да вземат неприятен обрат, когато триста купувачи стояха пред вратата.

— Не, мисля, че трябва да решим проблема сега — заяви твърдо Аби. Харесваше й идеята за лудия Джак и тълпата отвън. Даваше й сила. Ония бяха направили грешка и сега трябваше да играят в нейната половина от терена.

— Просто Алекс обожава работата на Джак — рече Карла с насилена усмивка. — Иска да издаде всичко, което напише.

Нали така, Алекс?

— Абсолютно — потвърди с готовност Бертоли. — Говорим само за договаряне между добросъвестни партньори.

Карла беше захапала въдицата по-дълбоко и от издателите. За Бертоли това беше въпрос на цена. Той искаше да получи книгите, преди авансът да скочи двойно или тройно. А при Карла, според Аби, ставаше въпрос за контрол. Искаше Джак, или Гейбъл Купър, под крилото си. Него и бъдещите му книги. Ако се наложеше, после щеше да изнуди Бертоли за повече пари, тъй че авторът да бъде доволен. Но цената за това щеше да бъде непрекъснатото искане на повече книги. Всичко в живота си има и обратна страна. За успелия автор това е агентът, който работи за двата лагера.

— Имаш първата книга — каза Аби. — Издай я. Направи го добре и после ще говорим. Това се нарича добросъвестност.

— Ти май не разбираш. Не мога да продължавам да харча такива пари — избухна Бертоли. — Да… как да кажа, да…

— Пилея — намеси се Карла.

— Благодаря — поклони се леко Бертоли.

Като агент Карла беше повече от безнадеждна. Сама си беше пета колона.

— Не мога да продължавам да пилея пари — продължи Бертоли, — освен ако… — Той обърна длани нагоре и се усмихна. Посланието беше ясно. Успехът на първата книга беше в техни ръце.

— И ти реши, че е време да ни вържеш — надигна се леко Джак и отпи от чашата. Имаше нужда от подсилване.

— Държиш се доста неразумно. — За Карла всичко се вършеше от агента — сделките бяха дар от бога. Книгите бяха просто страничен продукт на нейната власт. Ако можеше, щеше да елиминира напълно авторите и да остави читатели те да търсят удоволствие единствено в нейния блясък.

— Това е изнудване! — повиши глас Джак.

— Изнудване ли? — опита се да запази спокойствие Карла.

Тя и Бертоли се засмяха. Просто един пиян бръщолевеше неща, които нямаше да си спомня на другия ден. — Никой тук не се занимава с изнудване. Това е бизнес.

— Само ако ти си Ал Капоне — заяви Джак и я погледна над ръба на кристалната чаша.

Джак ги беше принудил да минат в отстъпление и сега Аби се впусна в атака.

— Каква сигурност ще имаме ние, че ако подпишем договор за повече книги, ще положите всички усилия за рекламата на първата? — попита тя.

— Какво искаш да кажеш? — взря се в нея Бертоли.

— Ако ви дадем още книги, какво ще ви накара да хвърлите сега многото пари, вместо да пускате от време на време по нещичко за реклама? Нали искате да си спазите бюджета? Дадем ли ви веднъж няколко книги, няма да съществуваме повече за вас. Можете да си позволите да ни забравите. — Аби знаеше, че ще стане точно така. — Няма да има пътувания за автора. Вашите хора ще пробутат други за интервюта по телевизията. Няма да има реклами в пресата. За нас ще са огризките. За другите автори целите страници. Скърцащите колела се смазват. Ако нямаме възможността да се договаряме за новите книги, не можем да скърцаме. За да ни чуете.

Бертоли се изсмя и погледна Карла. Не беше чувал подобни нелепици.

— Това е бизнес и ние искаме да печелим — заяви той. — Никога няма да намалим бюджета за Джак. Той е ценен автор. Ще го избутаме до върха на класацията. Няма да щадим средства.

— Откъде да знаем това?

— Аз ви го казвам! — ухили се широко Бертоли.

— Ето, имате думата на Алекс — намеси се накрая и Карла.

— Чуйте ме сега мене. — Беше ред на Аби да се усмихне. — Избутайте ни до върха, не щадете никакви средства и аз ви давам дума, че ще имате още книги.

В стаята настана мъртва тишина. Бертоли мразеше адвокатите.

— Би трябвало да назначим тая жена при нас — каза накрая той. — Твърда е и това ми харесва. Ей, момчета — обърна се той към двамата си подчинени, — водете си бележки. Въпреки това аз трябва да получа нещо.

— Или какво? — озъби се Аби.

Бертоли изкриви лице в злобна гримаса и замълча. Но изражението му накара Аби да се позамисли какви ли биха били последиците.

— Трябва да работим заедно — намеси се Карла. — Ние сме един екип. Нужна е координация и добра воля.

— О, на нас ни е пределно ясно, че ти работиш с него — заяви Аби. Джак се изсмя високо. — Слушай какво ще ти кажа — обърна се тя директно към Бертоли. — Ти искаш сигурност за инвестициите си. Ние искаме гаранции, че няма да провалиш книгата, която вече си получил. Мисля, че лесно ще намерим разрешение на проблема.

Бертоли наостри уши.

— Ще подпишем договор — заяви Аби.

— Нима ще оставиш тия хора да те премачкат? — намеси се Джак.

— Изслушай ме първо — отвърна Аби.

— Договор за още книги? — усмихна се щастливо Бертоли.

— Не сега — поклати глава Аби. — Ще се споразумеем да подпишем договор в бъдещето при определени срокове и условия.

— Какво искаш да кажеш? Какви условия?

— Съгласни сме да ти предоставим нови книги в бъдеще, ако изпълниш задължението си да качиш тази книга до върха на класацията. Като използваш всички средства, както сам каза.

— Как ще формулираш подобно нещо в договора? Това са просто красиви фрази.

— Значи нямаш намерение да изпълниш обещанието си?

— Разбира се, че имам. Ще се опитам. Но не можем да гарантираме нищо.

— Но искаш ние да ти гарантираме още книги — обади се Джак. — Типичен пример за двойни стандарти, няма що. — Той посочи с пръст издателя и се опита да се изправи, но се строполи обратно на стола. — Ти няма да правиш нищо, а ние ще ти даваме хубавите книги. Кръвопиец!

Аби едва се удържаше да не се разсмее.

— И какво точно искаш? — заотстъпва Бертоли.

— Две неща — отвърна Аби. — Искам тази книга да излезе на челно място в класацията и да остане там дълго време.

— Какво? Да не искаш да стане номер едно?

— Поне за десет седмици — отряза Аби.

Бертоли едва не падна от стола си.

— Това е абсурдно! — възкликна Карла.

— Освен това ще трябва да се съгласиш да я задържиш в класацията още пет месеца, и то на не по-ниско от седмо място.

— Чисто безумие! — Бертоли беше направо ужасен.

— Добре. Тогава в десетката. Това означава да се използват всички средства — довърши го окончателно Аби. Щом той беше свикнал да борави с гръмки фрази и да хвърля обещания наляво-надясно, тя пък щеше да го закове до стената.

— Защо, по дяволите, ще трябва да пиша нови книги? — обади се неочаквано Джак.

— Млъкни! — сряза го Аби.

Ако Бертоли не беше дрогиран или пък не страдаше от мегаломански комплекси, той не можеше да приеме подобна сделка й Аби го знаеше. Тя и не искаше подобно нещо. Целият този пазарлък имаше за цел само да го накара да престане да настоява за повече книги.

— Това е възмутително. Не мога да гарантирам място в класацията.

— Не те карам да гарантираш нищо. Предлагам ти стимул за работа. Работи повече и ще получиш повече книги — каза Аби.

— Нечувано! — изохка Бертоли.

— Не, не е. Вие го правите с авторите през цялото време — пак се намеси Джак. Изведнъж гласът му прозвуча трезво и сериозно.

— За какво говориш?

— Клаузата за премиите. Има я в моя договор. Знаеш за какво става дума. Ако, да кажем, книгата влезе в класацията на „Ню Йорк Таймс“, ще ми платиш аванса малко по-бързо. Няма да платиш повече, просто малко по-бързо.

Аби беше изумена. Джак наистина беше прочел договора.

— Това е друго нещо — отвърна Бертоли.

— Знам — кимна Джак. — Ние ти предлагаме нещо реално.

Бертоли замълча. Никой в стаята не помръдваше.

— Какво става? Кисело ли е гроздето? — опита се да го подразни Джак.

— Вие просто не разбирате — избухна Бертоли. Карла кимаше укорително. — Не можем да направим подобно нещо. Не можем да ви гарантираме място в класацията.

— Струва ми се, че много добре разбирам. — В гласа на Джак ясно се долавяше презрение. Бертоли беше страхливец. Боеше се от провал. Ако всичко се запишеше черно на бяло в договора, целият бранш щеше да научи. Ако Алекс се провалеше и изгубеше автора си и бъдещите му книги, щеше да загуби и репутацията си. А това означаваше смърт в света на бизнеса. — Ще се споразумеем ли, или не? — попита Джак.

— Може би трябва да обсъдим по-внимателно условията. — Карла се опита да помогне на Бертоли, но беше вече късно. — Може би по-малко седмици в класацията? Да речем, едно трето място — погледна тя Джак с надежда.

— Не мога да го направя — прекъсна я издателят. — И няма да го направя.

Джак сви рамене и я погледна с разбиране. Тъй де, макар и пиян, беше си свестен човек.

— Сама го чу, нали? Ние се мъчим да бъдем разумни, но той не иска. — Джак се усмихна, стана и погледна часовника си. — О, времето напредва. Не трябваше ли да ходим на някаква галавечеря? — Продуцентите на филма щяха да доведат своята кинозвезда за среща с автора. Искаха да поговорят и с търговците. Студията разчиташе много на успеха на романа и Аби и Джак знаеха това отлично. Сега имаха в ръцете си важен лост.

— Ще трябва пак да си поговорим — обади се примирително Карла. — В края на краищата всичко в живота е въпрос на преговори, нали така?

— За вас сигурно — отвърна спокойно Аби. — След като вече знаем какво представлявате, остава само да обсъдим цената ви.

Ако можеше, Карла Оуенс би я убила с поглед.