Класацията

29

Очакваше се Джак да пристигне в агенцията след по-малко от час и Карла се подготвяше трескаво. С помощта на секретарката си обобщаваше последната информация от Бертоли за маркетинга на книгата.

Оуенс искаше първа да съобщи на Джак хубавите новини — Агентите обичат да поднасят радостни вести, надявайки че клиентът им ще ги отъждестви с тях.

— Имаме ли цифрите за телевизионната реклама? — попита Оуенс.

— В папката ти са — каза секретарката.

— А размерите и броят на стендовете, където ще излагат книгата в книжарниците? — попита Карла. — Имаме ли данните?

— И те са в папката ти при всичко друго. — Секретарката й Джадра започваше да се побърква. Оуенс винаги създаваше суматоха преди срещи с важни клиенти.

Но този път май бе по-зле отвсякога. Незнайно по каква причина Карла се боеше от Джак. Надяваше се, че днес няма да доведе адвокатката, която го бе обсебила. При последната им среща Аби сякаш четеше мислите й, от което й стана неприятно. Все още търсеше начини да откъсне Джак от тази досадница. Трябваше й време, но щеше да измисли как да се отърве от Аби Чандлис. Именно тя я възпря да продаде повече книги на Бертоли, книги, чиято комисиона щеше да донесе на агенцията милиони долари, а Джак щеше да й е в кърпа вързан поне за пет години.

— Кажи ми за стендовете — попита тя Джадра. — Колко броя е направил Бертоли?

Секретарката й се разрови в една папка и измъкна някакви листове.

— Пет хиляди.

Карла подсвирна. Не беше чувала за друга книга да е купувана толкова голяма изложбена площ.

Стендовете представляваха картонени стойки, с които издателството снабдяваше книжарниците. На всеки от тях можеха да се наредят от дванайсет до петнайсет изправени книги, а отгоре с ярки огромни букви бе изписано името на автора и заглавието и всевъзможни суперлативи, сътворени от рекламния отдел. Издателството трябваше да плати площта във витрините и предната част на книжарниците, където се поставяха стендовете. Само за една верига седмичната сума можеше да достигне трийсет хиляди долара. Стендовете с книгата на Джак щяха да струват близо двеста хиляди долара за първите два месеца. Без тях една книга рядко или по-скоро никога не можеше да стане бестселър. Поради тази причина съществуваше жестока конкуренция за изложбената площ.

Това беше само едно от нещата, които издателствата правеха, за да заинтригуват пазара. При книгите с меки корици се наемаха номерирани лавици в супермаркетите, но номерата нямаха връзка с мястото в класацията. За една солидна сума издателството можеше да си купи лавица номер едно. На масовия пазар фирмите с много пари можеха да си създадат своя собствена версия на действителността.

Бертоли бе платил и за скъпи вестникарски реклами, които заемаха цели страници в „Ел Ей Таймс“, „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“, „Чикаго Трибюн“ и няколко списания с огромен тираж.

Един от лъскавите журнали за светски новини бе включил Гейбъл Купър в своята класация на петдесетте най-красиви личности в Америка, непосредствено след Мел Гибсън я Антонио Бандерас. Вече се носеха слухове, че „Големия Х“ е успял да повлияе на това решение чрез закупуването на най-скъпото рекламно място в журнала.

След три дни във всички влакове на нюйоркското метро щяха да бъдат разлепени плакати със заглавието на книгата, съответните суперлативи и — което беше най-хубавото — снимката на Джак. Ню Йорк беше идеалното място да се вдигне шум, който да отекне в професионалните среди. В деня на издаването избрани интригуващи глави от книгата щяха да бъдат пъхнати в избрани броеве от сутрешните вестници. Те щяха да пристигнат на повече от хиляда адреса в Ню Йорк и Лос Анджелис — при най-влиятелните личности в развлекателния и издателския бизнес. Това бе най-голямата рекламна атака от близо десет години.

Ако Бертоли успееше, щеше да даде тласък на една кариера, за която повечето писатели не могат и да мечтаят. Името Гейбъл Купър щеше да стане синоним на касови книги и още по-касови филми. През следващите двайсет години Холивуд и Ню Йорк щяха да поглъщат всичко, излязло изпод перото на Джак. Карла бе сигурна в това, тъй че днес имаше една-единствена цел при срещата си с него. Трябваше някак си да го убеди, че допълнителните договори за още книги са в негов интерес. Погрешната линия на телефонния й апарат иззвъня.

— По дяволите! — Карла погледна часовника на стената. — Подранил е. Джадра, приключвай по-бързо.

Секретарката й се развихри и светкавично напъха новите материали в папки, две от които лежаха на съвещателната маса в кабинета на Карла.

— И се погрижи да ни поднесат кафе — каза Оуенс. — И обяд. Обади се в „Да Умберто“ и поръчай да ни приготвят нещо хубаво и да ни го сервират тук. — Карла нямаше намерение да води Джак на обществени места, та да налетят на агенти, които дават мило и драго да се запознаят с него.

Снимката му вече бе заляла града.

Вътрешната линия отново звънна и Карла вдигна слушалката.

— Един господин на име Чандлис е дошъл за среща с вас.

— Кой?

— Мистър Чандлис. Казва, че е роднина на някаква Аби Чандлис. — Момичето от рецепцията звучеше така, сякаш ей сега щеше да изхвърли досадника през вратата. В литературните агенции често се появяваха странни екземпляри, някои напълно откачени и неспособни да напишат два реда.

— Да му предам ли, че сте заета?

Карла помисли малко и каза:

— Не. — После сложи длан върху микрофона на слушалката и повика Джадра, която се бе запътила към вратата. — Ако дойде мистър Джърмейн, позабавлявай го няколко минути. Кажи му, че идвам всеки момент. Покани го в заседателната зала.

Джадра кимна, излезе и затвори вратата, а Карла каза в слушалката:

— Доведи мистър Чандлис.

След две минути се почука на вратата и друга секретарка въведе един мъж. Карла го огледа от глава до пети.

Чарли имаше сънен вид. Костюмът му бе смачкан. Беше спал с него в самолета и бе дошъл направо тук с такси от летището. Носеше дипломатическо куфарче. Приличаше на търговски пътник.

Карла стана от стола си, но не слезе от подиума, върху който бе поставено бюрото й. Нямаше представа какво иска господинът и реши, че на този служебен пиедестал е в най-безопасна позиция.

— Мистър Чандлис. Карла Оуенс. Заповядайте.

Чарли огледа кабинета, докато приближаваше към бюрото. Не беше виждал толкова просторен и изискан кабинет; лилави плюшени килими и тъмно стъкло, бюро като кристален олтар. Чарли си представи, че е умрял и е попаднал в рая.

— Приятно ми е — каза той. Когато най-сетне стигна до бюрото, подаде на Карла визитна картичка. Винаги го правеше при първа среща. Знае ли човек кому ще потрябва добър адвокат по наказателни дела?

Тя погледна картичката.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Става дума за жена ми — каза Чарли. — За Аби Чандлис.

Карла кимна бавно, но остана безмълвна.

— Познавате ли я?

— Познавам една Аби Чандлис — каза Карла. — Съпруга ли ви е? — Макар и да не си личеше, Карла се замая от притока на адреналин, като си представи скандала около възможната авантюра със съпругата на разгневен адвокат в навечерието на премиерата. Някои писатели пиеха много. Някои имаха други пороци. Може би Джърмейн си падаше по задомени жени.

— Всъщност вече не сме женени — каза Чарли.

— Аха. — Пулсът й спадна с двайсет удара на минута. — Заповядайте, седнете — покани го тя. — И какво ви интересува за мисис Чандлис?

— Искам да науча къде е.

— А защо мислите, че аз мога да ви помогна?

— Платили сте й огромна сума — каза Чарли.

Карла се облещи недоумяващо насреща му.

— Е, не точно на нея — поправи се Чарли. — Издали сте солиден чек на името на мистър… — Извади бележка от джоба на ризата си и я погледна. — На мистър Джърмейн.

Вдигна очи към Карла. В момента тя приличаше на каменен идол. Лицето й не издаваше нищо.

— Този Джърмейн е джиросал чека в полза на жена ми. Огромна сума. Тези пари са се прибавили към други в сметката й, а после тя е била закрита, след като всичко е било изтеглено.

Първото пропукване на гранита. Тази новина я порази, макар да се опита да прикрие това. Аби Чандлис бе омаяла Джак по-силно, отколкото тя предполагаше. След като можеше да го накара да й прехвърли седемцифрена сума, нямаше толкова лесно да се отърват от нея.

— А какъв е вашият мотив да се интересувате от това мистър Чандлис?

— Наричайте ме Чарли — каза той с усмивка. Бе усетил, че тя чува за първи път някои неща. И на него много неща не му бяха ясни и трябваше да налучква. Ако изиграеше добре козовете си, нямаше да се налага да й казва всичко, особено това, за което само се догаждаше.

— Става дума за общо имущество — каза той.

— Не разбирам.

— Ние имаме основание да вярваме — започна Чарли, — че част от парите всъщност са спечелени по време на брака ми с Аби, мисис Чандлис. Ние също така разполагаме с доказателства, че сумите са били отклонени, за да се избегне справедливото разделяне на имуществото при развода.

— Кои вие? — попита Карла.

— Имам екип от адвокати, които в момента проучват случая.

Чарли лъжеше, без да му мигне окото.

— Ясно. Но не накарахте адвокатите си да ми се обадят, а дойдохте сам. — Карла имаше страхотен нюх за лъжите.

— Реших, че сте невинна трета страна. Дори не подозирате, че ще бъдете въвлечена в объркан съдебен случай. — Чарли я погледна да види дали пукнатината се е превърнала в пролука. — Ако се наложи, разбира се.

Карла само се усмихна. Нейните адвокати можеха да го схрускат за закуска. Това в случай, че тя самата не го направеше. И все пак ако този ужасен човек познаваше Аби, появата му си имаше своята добра страна. Защо да прибързва?

— Значи мислите, че съпругата ви е криела нещо от вас по време на брака?

Чарли направи гримаса, с която показа, че положително е било така.

Изчакай, докато не намеси Джак, помисли си тя.

— Това определено ни интересува. Всъщност нашият клиент е мистър Джърмейн. Единственият ни контакт с жена ви е чрез него.

— Разбирам. И не знаете къде е тя сега, така ли?

— Можем да научим — каза Карла. Тя естествено, знаеше, че историята на Чарли е един голям сапунен мехур. Издателите вечно биваха обсаждани от приятели, любовници и бивши съпрузи, от всевъзможни познати, познаващи познати на някой, който е написал голяма книга. Появяваха се изневиделица при всяко касово издание. Чандлисовците си приличаха досущ. Бившата му половинка се бе докопала до човек, направил големия удар, а Чарли искаше и той да намаже. Цялата работа намирисваше на гнило, което не беше най-подходящата реклама за обещаващ дебют. Предположи, че Чарли съзнава това и залага на него.

— Трябва да проверя в документацията. Но първо искам да поговоря с мистър Джърмейн. Ако това ще му навлече неприятности, не можем да ви бъдем от полза в никакъв случай. Разбирате ли ме? — попита Карла.

— Напълно — каза Чарли. — Ценя позицията ви. — В момента самият той бе застанал на четири крака. Беше готов да се съгласи с всичко. Аби бе изчезнала като дим. Нямаше представа как да я открие. Без помощ от литературната агентка той оставаше в началото на пътя със спукана гума.

Имаше своя версия за това, което се е случило, но не желаеше да я споделя с Оуенс, поне докато не научеше нещо повече. Тя можеше да предупреди клиента си и тогава Чарли щеше да остане с пръст в уста. Ако не друго, тезата му можеше да им създаде главоболия. А колко е готов да плати един човек, за да си спести тези главоболия, когато има няколко милиона в банката и такъв таралеж в гащите? Чарли не знаеше, но искаше да разбере.

— Каква точно е връзката ви с този Джърмейн? Предполагам, че е ваш автор, нали? — попита Чарли. Прие мълчанието на Карла като потвърждение. — Иначе защо ще му плащате толкова пари. Какво е написал?

— Служебна тайна — каза Карла. Използването на псевдоним усложняваше нещата. Ако Чандлис наистина възнамеряваше да им създава неприятности и започнеше да съди Джак, псевдонимът щеше да прозвучи много зле; твърдения за укриване на пари и измислено име върху корицата на книгата. Сигурно нямаше нищо такова, но въпреки това Карла не желаеше да рискува.

— Дълго ли ще останете в Ню Йорк? — попита тя.

— Докато открия жена ми.

Телефонът на бюрото й иззвъня. Предчувстваше кой е и прецени внимателно следващата си стъпка.

— Един момент — каза тя на Чарли и вдигна слушалката.

Беше Джадра.

— Мистър Джърмейн е тук. Поканих го в заседателната зала. Трябва ли ти още време?

— Аха. Задръж го там. Ей сега идвам. — Затвори и се усмихна на Чарли. — Трябва да се срещна с един клиент. Но ако можете да изчакате малко, бих искала да поговорим още.

— Няма проблем — каза Чарли.

Карла бързо се запъти към вратата и я затвори след себе си. Докато вървеше по коридора, нервно зарови пръсти в косата си, при което я разроши, а лицето й доби обезумял израз — изглеждаше тъй, сякаш някой я е изнасилил, поне психически. Отвори вратата на заседателната зала и се втурна напред.

Джак пиеше кафе и разговаряше с Джадра, подпрял глава на дланта си.

— Джак! Джак! Колко се радвам, че си тук! Джадра, би ли ни оставила насаме за минута?

Секретарката излезе и Карла заговори мигом щом вратата се затвори.

— Имаме голям проблем.

— Какво е станало? — Паниката на Карла ставаше заразителна. Очите на Джак запламтяха тревожно.

— Някакъв дойде при мен в кабинета. Адвокат е. Казва, че е женен или по-скоро е бил женен за Аби.

Джак се взря в лицето й.

— Каза, че я търси. Имал екип от адвокати, канещи се да заведат дело, защото укривала част от общото им имущество. В момента адвокатите му проверявали дали нямаш пръст в тази работа. Имал някакви банкови документи. Не знам за какво точно става дума, но изглежда сериозно. Не ми се мисли какво би направил Бертоли, ако разбере. Подобен скандал преди премиерата…

— Къде е този човек?

— В кабинета ми.

Още преди да понечи да го възпре, Джак бе изхвръкнал от залата. Карла го последва като сянка.

— Къде отиваш?

— Да говоря с него.

— Почакай.

Джак спря и се обърна.

— Дай да обсъдим нещата, преди да нахълтаме и да провалим всичко — предложи Карла.

Може би беше права. Джак я послуша.

— Не зная какви са отношенията ви с мисис Чандлис. И не ми е работа, повярвай ми. Но моментът е критичен. През следващите няколко седмици не бива да имаме никакви проблеми, особено от този род. Съветът ми е да се дистанцираш — каза Карла. — Ако помежду им има проблеми, ти не се меси. Ако се наложи, остани в Ню Йорк. Ще уредим престоя ти. Двамата с Алекс можем да те прикрием. Помисли за кариерата си. Остави ги да се оправят сами. Те са си за бъркали кашата.

— Правилно — каза Джак, — добър съвет. — Той се обърна и тръгна към кабинета й, все едно не беше я чул.

Това послужи на Карла като необходимо извинение да забие клин между Джак и Аби.

— Зная какво мислиш — заговори след него тя. — Че се опитва да измъкне каквото може. Разбрал е от Аби, че си забогатял с книгата, и сега я използва да те изнудва. Може би е така. Но няма смисъл да се забъркваш в скандал. Иначе ще провалиш цялата сделка.

— Искам да говоря с него. — Джак имаше проблем. Никога не беше виждал Чарли. Аби му бе говорила няколко пъти за него, но той нямаше представа дали бившият й съпруг знае нещо. Може би Аби бе споменала нещо за книгата или, не дай си боже, за идеята да я публикува под псевдоним. Ако Карла и Бертоли научеха истината преди издаването, книгата щеше да е обречена на провал още преди да стигне до книжарниците. „Големия Х“ можеше да се ядоса и да спре отпечатването й.

— Какво ще му кажеш? — попита Карла.

— Не знам. Но искам да поговорим насаме. Да разбера какво става, по дяволите!

— Нали няма да се биеш с него?

Джак я погледна през рамо тъй, сякаш искаше да каже „Кой, аз ли?“

— Джак, бъди разумен и не прави глупости.

Карла вече съжаляваше, че му е казала за Чандлис. Тя успя да се промуши пред него, застана пред вратата на кабинета си и нахълта първа. Завариха Чандлис да рови из папките на бюрото й.

— Какво правите? — изуми се тя.

— Помислих си, че може да имате адреса на жена ми — обясни Чарли.

Мина й през ум, че може би няма да е толкова зле Джак да му забие един юмрук.

— Мистър Чандлис, това е мистър Джърмейн. Говорих с него за вашия проблем и той е на моето мнение, че ако имате въпроси за уреждане, те са си лично между вас и жена ви. Той няма нищо против да ви свърже, тъй че да разберете от нея каквото ви интересува и нещата да се оправят. Смятам, че това е най-разумно. — Карла погледна Джак през рамо да види изражението му. Той изобщо не реагира.

— Това ме устройва — рече Чарли.

— Първо искам да поговорим насаме — обади се Джак.

— Каквото и да си кажете тук, остава строго конфиденциално — каза Карла.

— Насаме — повтори Джак. Сега изглеждаше прекалено спокоен, което й се стори съмнително.

— Можете да поговорите тук. Аз ще изляза, но ще стоя в коридора — наблегна на последната дума тя. — Извикайте ме, ако ви потрябва нещо.

— Ще те извикаме — успокои я Джак. Щом вратата се за твори след нея, той се обърна и отправи към Чарли двайсет и четири каратова усмивка.

— Срещнахме се най-сетне — каза. — Аби ми е говорила много за вас.

— Нима?

— О, да. — Джак протегна ръка, както си се усмихваше, и бързо скъси дистанцията помежду им, качвайки се на подиума. Приближаването подсказваше, че ръкостискането ще е мерило за мъжество, и Чарли нямаше друг избор, освен да пристъпи иззад бюрото. В мига, когато дланите им се допряха, сякаш го порази гръм. Чарли се запита какво прави собствената му ръка на гърба и защо носът му внезапно е заровен в панерчето на бюрото.

— Дай сега да поговорим — тихо изсъска Джак в ухото му, така че Карла да не чуе. — Какво искаш?

— Да говоря с Аби.

— Тя е заета.

— Какво правиш, дявол те взел? Ооох!

Джак беше извил още по-силно ръката му.

— Кротко, да не ти я развинтя, че да си я носиш у дома в куфарче.

— Ааа! — изскимтя от болка Чарли.

— Каква е тая работа с общото имущество?

— Трябваше да й кажа нещо — оправда се Чарли.

— Значи няма екип адвокати, които завеждат дело?

— Няма.

— Какво друго каза на Оуенс?

— Нищо.

Джак изви още малко ръката му.

— Ааах, ооох! — Чарли сякаш стъпваше на горещи въглени. — Кълна се, че не съм й казал нищо. Аз и не знам нищо.

— Но си споделил някои дълбокомъдрени предположения, нали?

Чарли не отговори.

— Нали? — Джак притисна опакото на дланта му към тила — поза, постижима само за акробати.

— Да, дааа! — проплака Чарли.

— Е? Казвай.

— Предполагам, че или двамата сте написали заедно книгата, или ти си я откраднал от нея. Мисля, че Аби има участие.

— Как стигна до това заключение?

— Тя постоянно пише.

— И какво?

— Сигурно е страхотна книга, която струва много. Оттам са парите в сметката й.

— Ами ако ти кажа, че аз съм я написал?

— Защо тогава си й дал парите? — каза Чарли. — Познавам жена си. — Задъхваше се. — Измъчва я неувереност. Искала е да се укрие зад нечия личност. Друг да поеме публичните изяви.

Чарли беше прав. Той добре познаваше Аби. Това затрудни Джак.

— Сигурен ли си, че не си споделял нещо такова с мисис Оуенс? — Джак натисна лоста на истината още малко.

— Не, не! Не бих го направил. Защо ми е нужно?

— Какво искаш тогава?

— Просто да поговоря с жена си.

— Да й изкрънкаш пари, нали? Да я изнудваш?

Главата на Чарли опря странично на бюрото — такава извивка на тялото бе възможна само ако някой натиска лицето ти и ръга колене в хълбоците ти.

— Минавала ли ти е тази мисъл през ума?

— Сметката й е много тлъста. Реших, че мога да поговоря с нея.

— Ами ако не пожелае да ти даде никакви пари, тогава?

— Тогава нищо — каза Чарли. — Просто искам да поговорим.

— За да си спомните миналото ли? — попита Джак.

— Аха, да. Миналото.

Джак бавно отпусна хватката си. Прехвърли наум възможностите си. Не можеше да позволи на Чарли да остане в Ню Йорк. Карла и Бертоли щяха да се опитат да изтръгнат от него някаква информация.

Когато ръката на Чарли остана свободна, той я люшна като празен ръкав и я прихвана под лакътя, сякаш е счупена. Джак го извъртя с лице към себе си и като оправи ревера на костюма му, попита:

— Какво ще те правим сега?

Чарли се вгледа в него. В очите му за пръв път се появи истинска уплаха. Май му беше по-лесно, докато го болеше, но гледаше в друга посока.

— Ще ти задам един въпрос — каза Джак. — Защо според теб бих прехвърлил всички пари на Аби, ако сме съавтори?

Чарли се поколеба, но и за това имаше свое обяснение.

— Не знам. Може би укриваш пари от бивша съпруга. И затова да си прехвърлил всичко на Аби. — Погледна го въпросително.

Джак не каза нито дума, взрян безизразно в лицето му. Чарли реши, че не е далеч от истината. При подобни обстоятелства той самият би направил тъкмо това. Що се отнасяте до него, опазването на една такава тайна бе въпрос на чест. Джак можеше да му се довери като мъж на мъж, просто да му сподели, че е прецакал жена си.

— Ще ти кажа къде можеш да я откриеш — рече Джак. Това беше единственият безопасен ход: да изпрати Чарли на острова, пък Аби да се оправя с него. Може би тя щеше да го накара да замълчи или поне да осигури време, докато се намери изход. Най-малкото Чарли нямаше да се мотае в Ню Йорк, близо до Карла и Бертоли. Джак трябваше да позвъни на Аби и да я предупреди, че бившият й мъж пристига при нея.

Той надраска някакъв адрес на листче, което взе от бюрото, и го подаде на Чарли.

— Знаеш ли къде се намира?

Чарли погледна листчето и поклати глава.

— В Карибско море. Лети се през Маями. Имаш ли паспорт в себе си?

— В кантората ми е.

— Поискай да ти го изпратят експресно в този хотел и си направи резервация за довечера. — Джак написа името на евтин хотел близо до летището в Маями. — На сутринта паспортът ти ще е пристигнал и тогава ще идеш при нея да поговорите. И не я тормози, не й вади душата. Разбрахме ли се? Ще чакаш там, докато аз дойда. Тогава ще поговорим тримата. Има един хотел, който се казва „Пиратът“. Кажи, че аз те пращам, управителят ми е приятел и ще ти намери стая. И ако си умен, на излизане няма да кажеш нищо на мисис Оуенс или на който и да е.

Чарли го погледна, но в погледа му нямаше обещание. Той още разтриваше ръката си да засили кръвообращението и огъваше пръстите си да провери дали не са безчувствени.

— Ако издрънкаш нещо, пиленцето ще отлети — каза Джак. — Тогава за никого няма да има пари.

Чарли разбра този намек. Джак го хвана за ухото като първолак и го поведе към вратата.

— Отвори я бавно — каза той. — Няма да е хубаво мисис Оуенс да залитне напред и да си счупи носа. — Предполагаше, че Карла е залепила ухо на ключалката. Внезапно гласът му се извиси и придоби дружелюбна нотка: — Ами да, смятам, че ще изясним случая. — Искаше да даде възможност на Карла да се изправи, преди да отворят. — Идете да поговорите с Аби и съм сигурен, че тя ще ви обясни как е станала цялата работа.

Когато Чарли отвори вратата, Карла беше на прага, опитвайки се да си придаде нехаен вид. Джак показа сговорчивост, като хвана ръката на Чарли и я разтърси, гледайки Оуенс.

— Голяма грешка е станала — каза той. — Проклетите банки са оплескали нещата. Трябва да оправим тая работа. Сигурен съм, че Аби ще успее да изясни всичко.

Чарли му се усмихна, но със стаена злоба. Той никога не атакуваше физически. Джак беше неандерталец. Чарли щеше да използва ума си. Карла бе коз в ръцете му. Имаше нещо, което Аби и Джак криеха от нея. На него му оставаше само да разбере какво е то.

— Нима си тръгвате толкова скоро? — попита Карла.

— Бърза да хване самолета — обади се Джак.

— Ами да ви изпратя тогава? — Оуенс искаше да остане за малко насаме с Чарли.

Джак го погледна убийствено и Чарли отклони предложението.

— Ще се оправя сам — каза той. — Но ми беше приятно, че се запознахме. Може би ще се видим отново някой път.

— Разбира се — рече Карла. — Обадете ми се по телефона.

— Непременно.

Чарли щеше да се смее последен. Беше открил слабото им място.