Класацията

37

Заслепен от фаровете и засипан от виковете на разгневените пуерторикански шофьори, Джак прескочи зида и хукна към кръстовището, където бе свила и изчезнала колата на Аби.

Свърза се с Хенри по радиостанцията.

След десет минути пред него спря черен мерцедес, шофиран от охранител на Хенри. Той седеше до него, а отзад бе Джес.

Джак седна до брат си и колата полетя.

Бе отнел живота на повече хора, отколкото някои серийни убийци: шестима на брой. Но Морган не се виждаше в такава светлина. Единият загина при нещастен случай: морякът на „Селя Ларго“. В морален план убийството на други двама се равняваше на унищожението на хлебарки: Джоуи Джерико и оная гнида, бившия съпруг на Аби. Джак и Тереза пък знаеха твърде много. Нямаше как да ги пощади.

Единствено за Аби му беше мъчно, не го отричаше. Обичаше я, бе разкрил душата си пред нея, а тя го бе отблъснала. Мъчеше се да не мисли за това и да се съсредоточи над непосредствената задача.

Тънкостта бе в това да се използва минимално количество материал. В случая това значеше два трийсетсантиметрови детонаторни шнура. Те приличаха на онези въженца за пране, чиито нишки са пъхнати в тънко пластмасово маркуче. Но вместо найлонови нишки, вътре имаше силен експлозив. Много мощен. Ако навиеше шнура около по-тънко дърво и го взривеше, дънерът щеше да стане на трески за частица от секундата, и то безшумно.

За нарязването на шнура Морган използваше ножче за линолеум, отличен инструмент с късо ятаганно острие, същински бръснач.

„Куеста Верде“ бе старо ръждясало корито. Това, че собствениците не го бяха предали за вторични суровини още преди години, се дължеше на търпението им и на необичайно високата застрахователна стойност в полицата.

Преди месеци се бе съгласил да свърши тази работа, още преди книгата на Аби да стане хит. Сега не се нуждаеше от парите за услугата. Ако можеше, би се отказал от този ангажимент. Но не беше лесно да скършиш волята на собствениците на „Куеста Верде“. Щяха да станат подозрителни, да почнат да се чудят дали не им прави мръсотии и не играе със застрахователите. Морган гледаше на задачата си като на прощално тържество, като на последна забава преди пенсионирането. Собствениците щяха да направят голям удар със застраховката, а Спенсър щеше да се оттегли тихо и кротко и да се наслаждава на луксозен живот, за предпочитане в страна с по-хладен климат. Той обърса потта от челото си и си помисли за Ирландия. Там не облагаха с данъци доходите на писателите и той можеше да си издигне цял замък с парите от книгата.

Надянал ръкавица, Морган прокара длан по тръбата, търсейки надпис „вода“. Корабът бе толкова занемарен, че маркировката на тръбите се бе изтрила отдавна. Все пак трябваше да има някакво обозначение. Грабна един парцал и избърса машинното масло и прахта от повърхността на метала. Нямаше нищо. Ала той бе сигурен, че това е водопровод за охлаждане на парната турбина. Беше го проследил до котелното, където изчезваше между котлите и вътрешните стени на корпуса.

Намота три пъти детонаторния шнур около дебелата тръба. Когато тя се разцепеше, морето щеше да залее котелното и трюмовете. Под кораба имаше петнайсет метра вода.

Завърза краищата на шнура на хлабав възел, после пъхна детонатора между шнура и тръбата.

Отиде в другия край на кораба и повтори процедурата. Тук тръбата имаше ясна маркировка — бели поолющени букви, които все пак се разчитаха добре. При умело свършена работа двата взрива щяха да избухнат едновременно. На палубите щеше да се чуе само едно остро пукане, и толкова; нищо, което да напомня експлозия.

Морган извади електрически проводник четиринайсети номер. Прикрепи по един край към двата детонатора и се отдалечи от носовата част към едно помещение в близост до котелното.

Шофьорът на Хенри караше по тесните стръмни улички с близо сто километра в час. Джак вече виждаше кехлибареното сияние на стария Сан Хуан на фона на нощното небе. Направиха стремителен завой на две колела, обикаляйки площада и спряха точно пред морската гара.

Край бордюра бяха спрели две полицейски коли, а помежду им — синьото такси. Но Аби не беше вътре.

Мерцедесът спря до тях и Хенри изскочи навън.

— Чакай да видя какво става.

Шофьорът стоеше до таксито си и обясняваше нещо на ченгетата. Хенри приближи и се представи. Поговори с шофьора няколко минути и се върна при мерцедеса. Седна и се извърна назад към Джак със свъсени вежди и угрижен поглед.

— Казва, че я е оставил при складовете на Фернандес Хункос. На километър и половина оттук.

— Видял ли е накъде тръгва?

— Не, но каза, че я видял да се обажда от уличен автомат. Не знаел на кого, но чул името „Куеста Верде“. Говори ли ти нещо?

Джак поклати глава.

— Нито пък на мен — каза Хенри. — Но явно че това търси. Казала на шофьора да я закара до района на складовете, близо до пристанището. Оставил я и повече не я видял.

— Да е товарен кораб?

— И аз така предполагам.

Хенри каза на шофьора нещо на испански и мерцедесът пак полетя. Стигнаха за по-малко от две минути.

Районът на търговското пристанище на Сан Хуан не беше голям. През него минаваха само няколко пресечки. Беше занемарен, боклучав и зле осветен, с ръждясали метални постройки, без тротоари. По чакълената настилка имаше големи дупки. Хенри накара шофьора си да пусне дългите светлини, за да ги вижда, а и заради Аби. Забелязаха само едно краставо куче с изхвръкнали ребра.

Повечето сгради бяха зад зидове, опасани с бодлива тел на върха.

Въртяха се из уличките, някои без изход, но Аби я нямаше никаква. Всъщност не видяха жива душа. Нощем тук не се свъртаха хора.

Хенри се обади някому по клетъчния телефон. След няколко секунди се обърна към Джак и каза:

— Има такъв кораб. „Куеста Верде“. Чака за ремонт близо до сухия док. Ей там отсреща. — Той посочи надолу по тъмна та улица. Беше се обадил на управителя на пристанището.

Джак се обърна към Джес.

— Къде е чантата?

Брат му я протегна към него и Джак надникна вътре. В нея имаше стар оптически прибор и някакви инструменти.

— Продължавайте да я търсите. Обиколете всички улици — каза той на Хенри и слезе от колата.

— Без мен не тръгваш никъде — изскочи навън и Джес.

— Чакай малко — подаде глава през прозореца Хенри.

Джак приближи до него. — Ето, вземи това. Подаде му матовочерен полуавтоматичен пистолет, същия като този, който Джак бе принуден да остави на Сейнт Кроа. Деветмилиметрова берета. Стара дружка на Джак.

— Благодаря ти — каза той и двамата с Джес изчезнаха в тъмната улица към доковете.

След близо половин час Аби най-сетне откри порта с хлабаво закачена верига. Пусна платнената чанта в двора, после успя да промуши глава и рамене през пролуката. Мъчеше се да провре и торса си, когато зърна през решетката на вратата лъчовете на фарове, приближаващи иззад ъгъла. Аби се помоли да не завиват насам. Не завиха. Просто спряха на кръстовището.

От задните врати излязоха двама мъже и по гърба на Аби полазиха ледени тръпки. Единият беше Джак.

Аби напъна вратата и се помъчи да се вмъкне цялата. Те говореха с някого в колата. Всеки момент щяха да се обърнат. Тя закачи ръката си на парче тел, потрепна и вратата издрънча. Замръзна за миг с надежда, че не са я чули. После пак се забори, раздра кожата си, но успя да се провре. Хукна в мастиления мрак.

На петнайсетина метра от портата се мушна зад някакви контейнери и погледна назад. Извади от чантата една от блузите, съдра я и намота едно парче около разкървавената си ръка.

Докато се превързваше, чу глухото стържене на крака по зида. Надникна и ги видя покатерени отгоре. Джак и другият мъж, едва различими силуети. Чу клъцване на метал и след секунда четирите жици бодлива тел се люшнаха встрани. Джак приклекна, хвана се за ръба, увисна и скочи в двора. След миг до него бе и другият мъж. Нямаше представа как са я открили. А може би търсеха Морган.

Вече бяха толкова близо, че Аби виждаше лицата им. Другият бе Джес. Джак извади нещо от задния джоб на панталона си и го огледа на слабата светлина. Беше пистолет.

Не й трябваше да гледа повече. Дръпна се навътре в сенките и се сгуши сред палета и контейнери. Колкото повече приближаваха, толкова по-навътре се провираше тя, към ръба на кея. Скоро нямаше да има земя, където да стъпи.

В далечината се виждаше големият бетонен сух док. От отсамната му страна имаше кораб и на кърмата му пишеше „Куеста Верде“. Боята беше олющена, с петна от ръжда. Ако двамата застанеха между нея и кораба, щеше да се озове в капан.

Аби хукна към „Куеста Верде“. Изоставила всяка предпазливост, тя се втурна по подвижната стълба, водеща от дока към горната палуба. Стъпките й задрънчаха по разклатените метални стъпала. Боеше се да погледне назад. Трябваше да открие Морган, преди те да го сторят.

Джак чу стъпки по метал и проследи откъде идва звукът. Надникна зад един голям зелен контейнер и за частица от секундата я видя. Аби се катереше по стълбата. Тя притича през скелето на върха и изчезна сред мрака на палубата.

Джес, който беше зад него, понечи да я подгони, но Джак го сграбчи за ръката и го спря. Ослушваше се за посоката на стъпките по палубата. Знаеше, че докато се качат горе, тя може да се скрие на хиляди места из кораба. Нямаше да имат представа къде да я търсят.

Бе повече от сигурен, че Аби приближава към Спенсър. Джак буквално го подушваше, усещаше в ноздрите си острия мирис на смъртта.

Но палубата бе притихнала.

Джак видя стълба, подпряна на голям контейнер, и безшумно се изкачи по нея. Пропълзя до ръба, откъдето палубата се виждаше като на длан, после бръкна в чантата за цилиндричния черен калъф. Измъкна от нея оптическия прибор и започна да търси по палубата обекти, излъчващи топлина.

Изминаха минути, натежали от тишина. Аби седеше свита на палубата и трепереше от страх. Дебнеха я двама въоръжени мъже. Дори не бе сигурна дали Морган е на кораба. Знаеше единствено, че сега е сама, лице в лице със смъртта. Ако се покажеше, Джак и Джес щяха да я убият на мига, както се бе случило с Тереза и Чарли.

После чу шепот, дрезгав и приглушен, сякаш някой се опитваше да крещи, ала нямаше глас.

— Аби, излез, където да те виждам. — Беше Джак. — Чуй ме, Аби. Спенсър е бил. Той е взривил къщата. Чуваш ли ме?

Изминаха секунди на безмълвие. Аби не помръдваше ред мрака.

— Ако не искаш да кажеш нищо, просто ми дай сигнал. — Гласът му долиташе от тъмното, някъде отгоре. — Само ми дай сигнал. Нещо, което да видя или чуя. Мога да докажа, че е истина. Дай ми възможност.

Аби знаеше, че лъже. Всичко бе способен да измисли, за да се докопа до нея. После щеше да открие Спенсър и да убие и двама им.

— Хвърли нещо. Метни някакъв предмет, за да разбера, че ме чуваш. — Гласът му бе тъй умоляващ, толкова познат, със същите нотки, които звучаха в признанието му, че я обича.

Аби видя някакъв проблясък, отражение на лъч върху стъкло. Просветваше на върха на един от огромните стоманени контейнери на пристанището. Аби се сви още по-навътре в сенките и изведнъж осъзна, че Джак държи снайпер. Щом излезеше на по-светло, мигом щеше да е мъртва. Така и нямаше да чуе изстрела, който щеше да я убие.

Тя напрягаше взор и слух, но чуваше само задавеното си дишане. Стоеше сгушена в мрака; минутите се нижеха.

Аби се бореше с противоречивите чувства на гняв и страх. Беше уплашена и разтреперана, но и вбесена от себе си, задето се влюби в него така глупашки. Той бе убил най-добрата й приятелка, заклал бе Чарли. Какъвто и да беше бившият й мъж, не заслужаваше такава злочеста съдба. Ако в момента имаше оръжие, Аби би застреляла Джак, без да се обяснява, без да задава въпроси.

Внезапно стълбите издрънчаха, но не под напора на стъпки. Беше нещо друго. Аби замръзна, ослуша се, чу го отново и хукна. Тичаше, сякаш я гони сатаната. Всеки миг можеше да бъде пронизана от куршум. Устреми се към носа на кораба, където се извисяваше триетажната надстройка. Натисна няколко стоманени врати. Бяха здраво заключени.

Чу тихи стъпки зад себе си и се обърна да погледне. Някой тичешком наближаваше върха на стълбата. Изведнъж разбра, че преследвачът й е бос и много по-близо, отколкото предполагаше. Хукна покрай стената на надстройката. След пет-шест метра имаше друга врата. Този път отворена. Прекрачи прага и понечи да затвори, но не успя. Видя, че дръжката е завъртяна напреко, повдигна я и затръшна стоманената врата. Секунда преди Джак да провре ръка.

Би закрещял, но се боеше, че Спенсър ще го чуе. Блъскаха с юмруци по стоманата, ритаха с боси крака.

Аби бе успяла да дръпне четирите резета отвътре. Те се замъчиха да ги вдигнат отвън. Джес успя да отвори долните две. Но Джак се затрудни с горните. Сякаш бяха на пружина. Всеки път, щом ги отвореха, тя ги натискаше отвътре. Джак чувстваше, че е увиснала на дръжките с цялата си тежест.

Той се опита да шепти, но бе безполезно. Аби или нямаше да може, или нямаше да поиска да го чуе.

След дълги усилия отвориха три едновременно. Сега вратата се крепеше от едно-единствено резе. Напънаха я, но тя не поддаде. Бе я залостила и с още нещо. Джак разбра, че битката е безнадеждна.

— Хайде — подкани той брат си. — Ще търсим друг път. — Отправиха се към прохода.

Спенсър прикрепи краищата на проводниците към едната клема на батерията и се огледа за място, където да се скрие. Закалената стомана приличаше на стъкло — можеше да се разпръсне на милион частици във всички посоки.

Намери стар дюшек в едно помещение и го пренесе в стаичката до котелното. Подпря с него вратата.

Оставаше му да свърши едно последно нещо. Морган беше слязъл четири нива надолу и се намираше зад десетки херметически затварящи се врати. Трябваше да се увери, че всички те са отворени не само за да се наводни корабът, а и за да има той път за бягство.

Изкачи се три нива нагоре и провери всяка врата. Стигна до изхода за навън, точно под главната палуба, когато чу тичащи стъпки по прохода в надстройката. Там не би трябвало да има никой. Бяха го уверили в това — само фиктивен екипаж на мостика. Някой беше изпортил работата. Морган бързо се спусна надолу. Стигна до трюмовете, притича покрай студените котли и през машинното и нахълта в стаичката, където дюшекът придържаше вратата отворена.

Нямаше време да свърже свободните краища на двата проводника към детонаторния ключ. Чуваше как някой слиза по стълбата отгоре. Грабна краищата и ги опря в другата клема. От батерията изскочи искра и след частица от секундата прогърмя мощен взрив, блесна светкавица, лумна огън, блъвна дим.

Експлозията запрати Морган насред помещението, където той падна по гръб върху стоманения под. Няколко минути лежа зашеметен. Единственото, което го предпази от взрива и пламъците, бе дюшекът. Той спаси живота му. Инстинктът моментално му подсказа какво се е случило.

Спенсър бе прерязал тръба за гориво. Подпалиха се реки от мазут, смесващи се с потоците морска вода, шуртяща в предното помещение. Той се изправи на крака, закрил лицето си от пламъците, които нахлуваха през отвора. Опита се да затвори стоманената врата, но не успя. Прииждащата вода и топлинната вълна го принудиха да се отдръпне. Пламъците заплуваха по водата и преминаха прага. Морган побягна към стълбата и хукна да се спасява.

Аби лежеше просната на стоманения под. Мракът се изпълни с остър мирис на пушек. В ушите й запищя сирена още щом се появи червената мълния над вратата, която тя току-що залости с дръжката на някаква четка.

Беше зашеметена, с притъпени сетива и парализиран ум. Нагорещеният метален под разливаше приятна топлина по вените й.

Надигна се бавно, все още в унес, и се залюшка към вратата. Отмести дръжката на четката и се опита да отвори резето. То не помръдваше. Експлозията бе усукала стените и бе затиснала стоманената врата между рамката й. Аби бе в капан.

Имаше само един изход: към дима и топлината. Аби покри лицето си с ръце и се отправи към мрака.

Взривът застигна Джес на стълбата и го запрати в подножието й. Той летя пет метра и тупна на металната пътека. Жестока болка преряза крака му под коляното и когато погледна, видя назъбения край на костта, която бе пробила плътта му. Беше раздрала крачола и кръвта шуртеше.

Джак долази до брат си по тясната пътека и бързо прецени състоянието му. Джес скоро щеше да изпадне в шок. Джак свали колана си и направи нещо като турникет над коляното му, използвайки твърдия калъф на оптическия прибор. После хукна нагоре по стълбата.

На външната палуба откри пожарникарски маркуч в остъклено сандъче. Разби стъклото, разви маркуча и го метна долу. Спусна се бързо при брат си, промуши маркуча под мишниците му и го завърза на гърба. Отне му близо три минути да го изтегли на външната палуба. Корабът започваше да потъва. От един комин горе бълваха пламъци. Той подпря Джес на перилата, после наведе главата му да го предпази от удар.

— Трябва да потърся Аби.

— Върви — отпрати го с помахване Джес. — Аз съм добре. — Дишаше тежко, но беше в съзнание.

Джак отново се спусна по стълбата.

Спенсър тръгна по металната рампа, която минаваше над котлите. Пламъците, плуващи по водата, се издигаха все по-високо.

— Морган. — Едва доловим глас. Идваше отгоре, безплътен, сякаш от отвъдното.

За миг Спенсър помисли, че е умрял. Облъхваха го жарки талази. Сигурно бе попаднал в ада.

Обърна се и вдигна поглед нагоре. На стълбата съзря Аби — слизаше към него. Потърка очи, обзет от ужас. Призракът й бе дошъл да търси възмездие. Лицето й бе покрито в сажди. Ръцете й бяха окървавени, дрехите обгорели. Тя скочи от стълбата и той инстинктивно протегна ръце да я поеме. В следващия миг се вцепени. Аби беше от плът и кръв.

Тя увисна на врата му и се помъчи да си поеме дъх. Задушаващият дим бе напоен с противната миризма на горящ мазут.

— Как ме намери? — Това бе единственото, което Морган успя да измисли.

— Открих кораба. По телефонното съобщение. Помниш ли?

Помнеше и още как. Сега въпросът бе какво да прави с нея. Погледна през перилата към горящото езеро, обмисляйки варианти.

— Трябва да бягаме оттук — каза Аби. — Той е горе.

— Кой?

— Джак. Виж какво направи с кораба.

Морган мигом забрави бушуващите пламъци отдолу.

— Права си. — Умът му не го побираше. За една седмица бе допуснал повече грешки, отколкото през целия си живот.

— Той е въоръжен — каза Аби. — Има пистолет, видях го. Може би и снайпер, не знам.

Морган я гледаше с блуждаещи очи. Не беше сигурна, че я чува.

— Мислиш ли, че той е предизвикал взрива? — попита Аби.

— Вероятно. — Морган сякаш се опитваше да осмисли не щата. — Хайде, трябва да побързаме. — Той грубо сграбчи ръката й и я повлече по металната рампа, която минаваше високо над котелното. Притичаха по нея и излязоха през отворена врата. Морган спря и я затвори, за да не бълва топлина. Успя да пусне само едното резе.

В този миг Аби изпищя. Щом се обърна, Спенсър видя Джак. Стоеше на два метра разстояние от тях, в подножието на стълбата. Това бе единственият път за бягство от кораба. Джак бръкна в задния си джоб и извади беретата. Насочи я към Морган.

— Аби, ела насам. — Не изпускаше от очи ръцете на Морган. Стисна пистолета между двете си длани и се прицели в гърдите на Спенсър.

Спенсър се пъхна зад нея и част от главата й попадна на мушката.

Джак се отмести леко, търсейки ъгъла, от който да стреля, ако се наложи. Подеха смъртоносен менует.

— Чуй ме. Махни се от нея.

Аби замръзна.

— Не мърдай. — Морган беше зад нея, стиснал раменете й, сякаш за опора.

— Не разбираш ли? Той се опита да те убие на острова — каза Джак. — Той взриви къщата.

— Свали оръжието, Джак. Няма нужда от него — опита се да го вразуми Аби.

— Ако го сваля, той ще ни убие и двамата — каза Джак.

— Ти си се побъркал, Джак. Трябва ти лекарска помощ. Полицията ще прояви разбиране.

Морган се наведе към ухото й и прошепна:

— Права си, напълно е превъртял.

— Какво ти каза? — Джак размаха пистолета, сякаш искаше да ги раздели.

— Казвам й да запази спокойствие. Не мислиш ли, че е време всички да се махаме оттук? — Морган погледна през перилата. Засега пламъците се ограничаваха в предната част на затвореното пространство. Но металната обшивка скърцаше, разширяваше се. Морган знаеше, че корабът може да се взриви всеки миг. Толкова силно стискаше раменете на Аби, че я заболя.

— Аби, чуй ме, имам доказателство.

Джак свали едната си ръка от дръжката на пистолета и се опита да измъкне листа от плика, но не успя. Горещината, лъхаща от трюмовете, превръщаше всичко в открита пещ.

— Помогни ми. — Джак протегна плика към нея, но тя не помръдна.

— Недей. Не се движи — каза Морган.

— Не го слушай, той се опита да ни убие и двамата — каза Джак.

— Болен човек. — Морган усещаше топлината, която лъхаше от стоманените листове. — Способен е да измисли какво ли не, само и само да приближиш. И тогава ще те убие. Той очисти Тереза и Джоуи, той преряза гърлото на Чарли. На нито една дума не можеш да му вярваш.

В мига, когато очите й срещнаха погледа на Джак, тя разбра. Очите му гледаха умолително, наклонената встрани глава сякаш й казваше: „Ето, виж сама.“ Държеше плика в протегнатата си ръка, но на Аби не й трябваше доказателство. Как знаеше Морган, че гърлото на Чарли е прерязано… освен ако самият той не го бе заклал.

Тя се стегна и той го почувства. Внезапно Морган осъзна изреченото. С едно светкавичен замах измъкна от обувката си ножа за линолеум, чието острие проблесна пред гърлото на Аби. Острият му връх я прободе и изтръгна от плътта й капчица кръв.

— Ако мръднеш, ще я убия. Не се шегувам — викна Морган. — Не исках да се стига дотук, но ти ме принуди. — Караше се на Аби като разгневен баща. Острието опираше в гърлото й. — Не искаше да ме послушаш. Опитах се да те предупредя. Казах ти, че ще ни измами, но ти не ми повярва.

Джак се наведе полека, отмести се едва-едва, прицелвайки се за стрелба.

Морган го видя и се дръпна, извъртайки Аби на прицела му.

— Заклевам ти се, че ще я убия.

— С тази хватка ли закла Чарли? — попита Аби.

— Той дори не заслужаваше такава лека смърт. Нищо не почувства — увери я Морган. — Никаква болка, никакво страдание. А щеше да ти изпие кръвта. Ти си хубава жена, но налиташ на калпави мъже.

— И на калпави приятели. — Аби понечи да се отскубне от него, но той притисна острието към врата й и тя се спря.

— Хвърли тук пистолета.

— Дума да не става — каза Джак.

— Ще я убия, ако не го направиш.

— Ще я убиеш, ако го направя. Така ще имам удоволствието да ти пръсна черепа в мига, когато мръднеш.

— Ако останем тук, ще се изпечем — каза Морган.

— Хвърли ножа и я пусни — заповяда му Джак.

Стоманата наоколо скърцаше.

Дойде откъм търбуха на кораба — силен гръм от експлозията, която го разтресе до кила. Един от контейнерите с мазут се беше взривил. Тримата отхвръкнаха от пода и паднаха на рампата като чували с цимент. Първи се строполи Морган.

Джак падна на рамо, пистолетът отхвръкна и се плъзна по тясната рампа. Гръмна втора експлозия и Аби се подхлъзна. Увисна надолу, вкопчила пръсти в ръба. Джак се закрепи за решетката и протегна другата си ръка към нея. Хвана я за китката и стисна здраво. Стоманените стени се огъваха. Пламъци и потоци бушуваха под тях, докато Джак се мъчеше да улови и другата ръка на Аби. Залюля я като махало веднъж, после пак. Кракът й се закачи за ръба на рампата и Джак успя да я изтегли. Голата й ръка се удари в нажежената стомана.

— Трябваше да я оставиш да падне. — Морган стоеше насреща им и държеше пистолета, насочен към Джак.

Аби се претърколи върху нещо твърдо и остана да лежи странично върху него.

— Прави! Станете на крака!

Гледаха дулото. Предпазителят бе свален. Едно разтрисане на кораба, и пистолетът щеше да изгърми.

— Мърдайте — викна Морган. — Или ще ви застрелям където сте.

Джак се подпря на колене и стана. Подаде ръка на Аби да се изправи на крака. Тя държеше едната си китка към гърдите, сякаш бе счупена. Двамата запристъпваха полека към затворената врата. Онази, на която Морган бе пуснал само едното резе.

Аби чуваше как стоманата наоколо свисти под напора на водата и огъня. Чуваше съсъка на нажежен метал, усещаше вибрациите на разцепващия се кораб. „Куеста Верде“ потъваше.

— Движете се — изкрещя Морган.

Джак и Аби направиха още няколко крачки и стигнаха до ъгъла, близо до желязната врата.

Морган погледна нагоре. На по-високото ниво имаше още една херметически затваряща се врата. Можеше да ги остави тук, да я заключи отвън и те да умрат в огнената гробница. Насочи се към стълбата, вдигнал пистолета в ръка.

— Ако стигне горе, с нас е свършено — прошепна Джак в ухото на Аби.

— Знам. — Тя сведе очи към гърдите си и Джак зърна проблясване на метал между китката й и разкъсаната блуза. Аби проследи погледа на Джак, обърнат към пуснатото резе.

— Не биваше така да става. — Морган я погледна и с пистолет в ръка се заизкачва по стълбата.

Джак направи рязко движение. Морган насочи дулото право в него и Джак замръзна на място.

Морган се обърна да види по-горното стъпало и вдигна крак към него. В този миг Аби хвана ножчето с два пръста и го метна към него. Морган инстинктивно вдигна ръка от перилото да се предпази от проблясващото острие и загуби опора.

Джак сграбчи Аби за лакътя и я дръпна в ъгъла до желязната врата. С другата удари рязко нагоре нажеженото резе. Горещият въздух в котелното подейства като артилерийски топ. Вратата отхвръкна встрани. Един драконов език се плъзна по рампата, изпепелявайки всичко наоколо. Огънят близна полетелия от стълбата Морган и го превърна в жива факла. С писък и трясък тупна на рампата, стреляйки напосоки. Куршумите се удряха в стоманата и рикошираха, а Джак стискаше Аби в обятията си зад щита на желязната врата.

Целият в пламъци, Морган се втурна към перилата и изхвърча през тях към кипящите води, заливащи трюма.

Джак ритна вратата да се затвори, разпра ризата си на ленти, които намота на ръцете си и така заключи резето. Подаде на Аби ленти — и тя да увие ръцете си. Изкачиха стълбата.

Водата зад тях се надигаше бързо. Докато стигнат до палубата, където лежеше Джес, тя вече се плискаше близо до него. Джак го подхвана под мишница. Аби застана от другата му страна и двамата го повлякоха.

Скачайки във водата, съзряха фаровете на мерцедеса, заобиколен от полицейски коли. Хенри и един от охраната му тичаха по дървената стълба, която се спускаше от кея.

Солената вода пареше, намирайки всяка резка и драскотина по телата им. Плуваха сред отломките и гледаха пламъците, които изригваха от водата, разпалвани от въздуха, бликащ от разделените трюмове на „Куеста Верде“.