Махди

97

Божествена сила, небесна благодат, Свети Дух, който Бог спуснал над избрания от него народ и над всеки човек. При различните народи тя е позната под различно име. В Гърция – пневма, Индия – прана, Китай – чи, ци, Япония – ки, Турция – барака, Персия – хварно, в християнството – Свети Дух. При българите тази сила се нарича оренда. Според нашите предци тя била изпратена от Тангра на богоизбрания народ – българите. Основната ѝ концентрация била над кана на българите, но всеки българин, независимо воин (багатур) или духовник (колобър), притежавал оренда.

При северноамериканските индианци ирокези тази сила също се нарича оренда, а при останалите индианци е позната като маниту и вакан. Според иранците хварно е символ на сияещото начало, божествения огън и материална еманация. В "Авеста" хварно означава също сакрална сила и добър късмет. Според тях тази сила не се проявявала толкова материално, колкото символически – като щастие, добра съдба, късмет, успех. Тя правела мъжете силни и побеждаващи, особено владетелите, които, ако притежавали хварно, ставали могъщи и непобедими. Иранските производни на хварно оказали влияние на формиране на сходни понятия в съседните народи, (древнотюрското – дит и славянското – слава)