Махди

Преди малко щеше да извика, защото в тялото на Чичек бе видял сянката, движението на аджархата в нея, а сега отново щеше да извика, защото пред очите му се случваше нещо, което го караше да си мисли, че е омагьосан. Само това можеше да обясни нещата. Другото момиче, теглейки коси от водата, бавно излизаше от нея. Тя явно беше стъпила на по-плитко място в басейна. Освен това се беше приближила към тази част в басейна, която беше най-близо до скривалището на Ибрахим. Ако досега сумракът и сенките на факлите, които танцуваха, не му бяха позволили да види по-добре лицето на момичето, сега го видя. Едва сдържа вика си и то само защото сам си запуши устата. Шокът беше толкова голям за него, че краката му се подкосиха и щеше да се свлече на земята. Исмаил усети, че се случва нещо странно с мъжа до него. Макар и по-стар от еничара, той не беше слаб и явно притежаваше голяма сила, защото с лекота подхвана българина. Ибрахим седеше на земята. Топлият влажен въздух му пречеше да се съвземе по-бързо. Тялото му отказваше да му се подчини. Най-накрая събра сили и подпомаган от евнуха, се изправи. Трябваше да си докаже, че това, което бе видял, само му се е сторило, че е било мираж или привидение. Защото момичето с дългата тъмна коса, което бе плувало до Чичек, беше Персика. Едва когато се приближи, Ибрахим забеляза как чертите на лицето на момичето се сглобяваха. Това беше "хазарско лице" и то беше с чертите на Персика. Или въображението му играеше неподвластни на него игри, или се беше случило нещо страшно. Предната вечер, за да се подготви за посещението в харема, той не се бе прибирал в къщата си, но беше сигурен, че последният път, в който беше видял Персика и Махидевран, те се канеха да ходят на пазар и му искаха пари за това. Какво беше станало, че сега Персика се намираше тук, в сърцето на Топкапъ сарай, Ибрахим не можеше да си обясни. Това наистина беше туранката. Българинът я гледаше и не вярваше на очите си. Или момичето, което той беше довел със себе си от Иран, имаше двойничка, или се случваше нещо, което не можеше да си обясни. А може би това беше някакъв заговор? Не знаеше, а и не можеше да го измисли, просто гледаше смаян.

Персика и Чичек продължаваха да се гмуркат, а телата им се преплитаха, като телата на гмуркащи се митични чудовища. Ибрахим целият настръхваше, като ги гледаше. Кръвта блъскаше в слепоочията му като тъпан и му пречеше да мисли. Мина доста време преди да успее да събере мислите си и да зададе точен въпрос.

– Кое е момичето до Чичек?

Исмаил беше учуден.

– Мислех, че те интересува само Чичек! Не искам да казваш на никого това, което ще видиш, защото ще погубиш и двама ни!

– Откога това момиче е в харема?

– Съвсем отскоро. От вчера – Исмаил беше стъписан от промяната, която думите му предизвикаха у човека до него. – Какво се е случило, Ибрахим ага? – попита евнухът.

- Нищо! Нищо! – Ибрахим разбра, че Исмаил не знае нищо и така беше по-добре. Той не искаше да го притеснява, а и да кажеше, че познава Персика, нищо не можеше да се направи, нищо не зависеше от башевнуха. След като беше попаднала в султанския харем, вече нищо не можеше да се направи. Ако беше в харема на някой от везирите, можеше да се оплаче на султана, но сега на кого да се оплаче?

Погледът на Ибрахим беше насочен към басейна. Жената и момичето бяха там. Зачервените им от топлината тела привлякоха вниманието му.

Персика, излезе първа от басейна, направлявана от старата жена, която ги чакаше отвън. Чичек я последва. Тя им подаде по една голяма кърпа, с която да избършат телата си, а с друга кърпа започна да бърше дългата гарвановочерна коса на дъщерята на емира. След като избърса косата на момичето и я уви с кърпата, отне кърпата на Персика и започна да трие тялото ѝ.

– Султанът вчера я е видял на пазара, била със сестра си и страшно много я е харесал. Даже я накарал да танцува пред него и хвърлил кърпата си в краката ѝ. Има шанс да стане една от първите му жени и да му роди дете, което да стане шахзаде.

Ибрахим много добре знаеше ритуала, когато жените на султана танцуваха пред него. Неведнъж беше виждал Ахмед III така да избира жени. Всъщност султанът никога не спеше веднага с жените си. За това имаше строг ритуал, който се спазваше неотменно. Ако той пожелаеше, сутрин жените му се събираха и танцуваха пред него. В краката на тази, която той избереше, за да бъде вечерта с нея, хвърляше малка бяла кърпичка. Явно султан Махмуд I бе избрал тази вечер да бъде с Персика и сега жените я приготвяха. "Можеше ли султанът да направи дете на Персика и то да стане престолонаследник – шахзаде? Можеше ли някой ден начело на империята да застане синът на Персика и Махмуд I и той да бъде султанът на всички правоверни – сянката на Аллах на земята? Можеше ли някой ден детето на Ибрахим да се изправи пред детето на Персика и Махмуд I?" – това бяха въпросите, които се въртяха в главата на еничара.

След като избърсаха цялото тяло на момичето, двете жени я поставиха да легне по гръб върху един дървен нар. То се опита да се изправи, но Чичек нежно натисна раменете ѝ и я задържа. Жестът на русата жена беше нежен, но достатъчно категоричен. Момичето беше легнало така, че краката ѝ висяха. Старата жена отиде нанякъде. Чичек се завъртя, застана откъм краката ѝ, клекна и постави ръцете си на острите колена на момичето. После бавно, но настойчиво разтвори бедрата ѝ. Момичето се опита да се съпротивлява, но жената продължи да разтваря краката ѝ. Най-накрая явно ги пусна и те със сила се затвориха. После русата жена започна да говори. Ибрахим не разбираше какво казва, но чуваше, че думите ѝ са успокояващи и нежни. Следващият път, в който отпусна краката на момичето, те останаха отворени, а тя гледаше вътрешната част на бедрата ѝ.

Когато старата жена се върна, държеше в ръката си някакво хаванче. Тя се надвеси над момичето, след това с дървена шпатула намаза някаква тъмна пихтиеста маса върху къдравия триъгълник на момичето. Тя за пореден път се опита да се съпротивлява, но Чичек задържа краката ѝ разтворени. Скоро тя пусна краката ѝ и мина откъм главата ѝ. Момичето държеше ръцете си на корема и ги бе преплела една в друга. Русата жена се надвеси над Персика. Телата на жените се докоснаха и по-младото момиче се разтърси от това макар и нежно докосване. Тя нежно хвана ръцете на момичето и бавно ги изтегли нагоре, над главата ѝ. Момичето отново се опита да се дръпне, но русата жена я задържа. Персика лежеше с изпънати ръце над главата си, а Чичек започна нежно да милва преплетените ѝ пръсти. После ръката ѝ нежно се хлъзна към лакътя на уплашеното момиче. През цялото време тя нежно шепнеше нещо на по-младата жена и я успокояваше, по-скоро като че ли я увещаваше. През това време старата жена мажеше момичето със същата дървена шпатула. На Ибрахим отначало му се струваше, че жените измъчват Персика, но после разбра, че сместа, с която я мажат, не предизвиква болка у нея.

– Какво правят? – тихо попита българинът.

– Нищо, в сместа има арсен и космите омекват, като варен праз, а след това стават на пихтия.

– Боли ли я? – за всеки случай попита той.

– Не! – категоричен беше башевнухът.

Ибрахим отново насочи вниманието си към двете по-възрастни жени. В ръцете си те държаха нещо черно. Доколкото можа да види, това бяха големи черни мидени черупки. Чичек се надвеси и бавно започна да остъргва космите от подмишниците на момичето, а старата жена – от триъгълника долу. Ибрахим вече много по-ясно видя четирите татуирани точици под мишниците на момичето. Когато стигна до тях, Чичек ги помилва първо под едната мишница, а после и под другата, а след това продължи. В този момент момичето извика: "Не! Не!", и се размърда. Ибрахим си помисли, че тя просто не иска, но явно Чичек я разбра по-добре. Тя се премести долу, а старата жена отиде на подмишниците. След това жените продължиха да премахват космите ѝ, като бавно и внимателно ги остъргваха. Явно Персика не изпитваше болка, защото престана да се движи и притихна. Така скоро по тялото ѝ не остана нито едно косъмче. След това те взеха малки сребърни пинсетки и продължиха да махат и невидимите останали власинки. Докато правеха това, те разговаряха нещо. Личеше си, че Чичек се опитва да успокои младото момиче.

Възрастната жена хвана в ръцете си друг уред, който приличаше на фуния. Накрая той завършваше с нещо като малка дупчица, от която излизаше гъста черна каша. Жената понечи да се наведе над напълно обезкосмения триъгълник на момичето, който сега приличаше на малко нежно голо хълмче.

– Не! Не! Искам тя! – дръпна се момичето.

Така Чичек взе фунията и се зае да рисува триъгълник върху кожата, точно там, където преди малко момичето беше имало косми. Изтичащата каша беше гъста и оставаше на гъсенички върху тялото на момичето.

Турците обичаха жените им да нямат нито едно косъмче по телата, когато са с тях. Повечето от тях предпочитаха пълни жени, но явно не и султаните, защото всичките жени на султан Ахмед III, които Ибрахим някога бе виждал на Празника на лалето, а и по-късно в Стария дворец, бяха слаби, изящни и много красиви. Явно вкусът на новия султан Махмуд I не беше много по-различен от този на чичо му.

Ибрахим гледаше изпънатото голо тяло на Персика, чисто, обезкосмено и толкова гладко, и разбираше защо турците предпочитаха жените да бъдат без нито едно косъмче. Персика, просната така, приличаше на гепард. Ибрахим беше виждал красивото животно, с дълги изящни крака и грациозна походка и още по-съвършен бяг. Това странно животно се разхождаше свободно в парка в двореца и той се влюби в него още от първия път, в който го видя. Това беше рядко срещано животно, което султанът обичаше да наблюдава. След като бягаше и преследваше някаква сърна, то се просваше, дишаше тежко и почиваше под някоя сянка.

Сега Персика, легнала така върху дървения нар, му приличаше именно на гепард, с дългите си крака, изящно слабо тяло и бързо повдигащи се хълбоци. Момичето беше точно като голямата котка, с красиви очи, подобни на бадемово листо. Гледката беше толкова красива и възбуждаща, че Ибрахим започна да изпитва болка в долната част на корема. Едва сега осъзна, че през цялото това време бе притежавал туранката и нито веднъж не се бе възползвал от нея. Като че ли чак сега той откри нейната красота и чувственост. Съжали, че я бе загубил.

След като нарисува триъгълника, Чичек оцвети с къна, защото това беше къна, всичките ѝ нокти, както на ръцете, така и на краката. Когато свърши, тя започна да рисува и по крака ѝ. Започна от палеца. Рисуваше цветчета, клончета, птички и на места дори остри шипове, които се преплитаха с всички тези красиви мотиви. Чичек поставяше гъстата къна и бавно се качваше нагоре по вътрешната част на бедрото, после към вече оцветения триъгълник, а след това запълзя по корема. Нежно мина по страните на Персика. Като стигна до лявата ѝ гърдичка, като че ли тези клончета и цветя разцъфтяха в букет, който обхвана цялата гърдичка. Само зрънцето на Персика остана оградено от кръгче. След като завърши това дръвче, тя нарисува няколко малки цветни островчета, по най-нежната част на тялото ѝ. След това се оттегли назад, за да види какво е направила. Ибрахим и от прикритието си виждаше колко красиво е всичко нарисувано.

След това Чичек отиде нанякъде. Не след дълго се върна с една книга в ръце и зачете. Ибрахим не можеше да чуе какво говори жената. Сега българинът се наслаждаваше на тялото на седналата върху подвитите си крака жена. Всъщност нейното тяло имаше много по-меки, женствени и чувствени извивки и от него като че ли струеше светлина.

– Какво чете? – попита Ибрахим.

– Това е голямата книга за любовта. В нея са описани всички еротични техники от най-дълбока древност до сега. В тази книга са вложили своя опит и знания всички ханъми, които са били прославени майсторки на любовното изкуство. Нашата книга на любовта е по-пълна от тази на Веста^[113], от индийските и персийските любовни книги.

Жената чете на другата, за да я запознае с основните техники на любовта:

"Това дали смяташ, че си дебела или слаба, грозна или красива, няма голямо значение. Всичко се свежда до това да започнеш да харесваш себе си, да се самоуважаваш и да бъдеш ти. И приемаш ли себе си, независимо каква си, ще се харесваш. Борбата и съпротивата, която повечето жени водят, за да отслабнат, да бъдат красиви и да се променят, е загубена, защото това е насилие спрямо себе си. И променяйки себе си, твоят дух властва над тялото ти, а това е Пътят на мъжа, Пътят на воина. Този Път включва това човек да се променя, да воюва, да бъде срещу себе си и срещу живота. Пътят на жената е съвсем друг и той се състои в това да се примиряваш, да приемаш себе си, за да можеш да извлечеш всичко от себе си, защото с променено тяло няма да можеш да танцуваш хубаво. Тогава в теб ще има две същности – духът ти и тялото ти, което ще бъде смачкано. За да извлечеш екстаз от движението на тялото си, от движението в танца, трябва да бъдеш в хармония със себе си. Затова Пътят на жената е да се примирява, да приема и да се съобразява. Само така можеш да станеш истинска, голяма танцьорка и любовница. Това не е нещо, което да постигнеш, а нещо, което си ти самата и което трябва да си припомниш. Нещо, което досегашният ти живот те е принудил да забравиш, но то е скрито дълбоко в теб..."

Мина доста време преди Чичек да спре да чете. След това Персика се изправи. Тя направи това много внимателно и Ибрахим се наслади на красивата рисунка. Явно Чичек беше майсторка в рисуването с къна.

След това туранката нагази в басейна с топла вода. Чичек се наведе и внимателно започна да отмива вече втвърдената паста по нея. Най-накрая внимателно и плавно прокара ръка по рисунките, за да провери дали някое парченце къна не е останало залепнало за тялото. Нежното докосване в същото време като че ли изразяваше възхищение от това, което се бе получило, или от красивото, стегнато, лъщящо от водата тяло, върху което бе рисувала. Чичек някак отнесено продължаваше да прокарва ръката си нагоре, милваше корема ѝ и пълзеше все по-нагоре. От това движение телата на двете момичета се доближиха. В един момент, най-неочаквано, дългите ръце на Персика се протегнаха, прегърнаха нежно Чичек и те бързо, но много нежно, с чувствителността и свенливостта на цвете, докоснаха устните си. Това беше мимолетен порив, почти невидим жест. После Персика се отдръпна, сякаш се притесняваше по-възрастната жена да не я отблъсне. Това обаче не се случи. Чичек гледаше Персика, без да помръдва, като че ли все още не можеше да разбере какво се случва. След това тя на свой ред хвана кръста и притегли към себе си стройното тяло на момичето. Всичко беше толкова естествено и красиво, сякаш най-нормалното нещо беше да се случи нещо такова и в това нямаше нищо пошло и неестествено. Чичек бавно и нежно притегли момичето. Бялото ѝ тяло се докосна с цялата си дължина до тъмното тяло на момичето. Тялото на дъщерята на шейха се разтресе от страст. Страните ѝ горяха от любовен плам. Явно усещането на този допир беше непознат за нея. Само за миг Ибрахим се сети за онази нощ в Шираз. Вече беше сигурен, че Персика не е била нито една от двете жени, с които беше през онази магическа нощ в Шираз, а може би грешеше. Сети се за четирите татуирани точици под мишниците, които преди малко отново бе видял. Явно това, че по тялото на младата туранка нямаше нито едно косъмче, увеличаваше чувствителността ѝ на допир. Чичек нежно докосна устните на Персика. В този момент старата жена, която беше останала до дървения нар, се раздвижи. Момичетата се стреснаха. Те като че бяха забравили за нейното присъствие.

Тази намеса направи старата жена най-мразената от Ибрахим. Той беше пленен от картината, която се разкриваше пред очите му. Двете жени, които най-много обичаше и най-силно го привличаха, стояха голи, изправени една срещу друга. Това беше сън! Това беше най-красивият сън на света! Сън, който се бе сбъднал пред очите му и искаше никога да не свършва! Вечер не веднъж той бе сънувал Персика. Струваше му се, че има чувства към момичето, чийто баща и братя бе убил и това не беше само заради гузната му съвет. Той харесваше, уважаваше и не беше равнодушен към интелигентното момиче. Харесваше му звънкият ѝ смях и вирнатото ѝ носле и брадичка. Беше я харесал още в Шираз.

Красотата на Чичек го беше поразила още в онази нощ, в градината на лалетата, но сега тя се разкриваше пред него в пълния си блясък. Сега тя стоеше пред него гола, разкрита, но в същото време недостъпна, а около нея имаше някакъв ореол от тайнственост. Нейната роля в някои отдавнашни събития беше твърде странна и представляваше неразрешима загадка, поне засега. Макар да виждаше Чичек за пръв път от толкова близо, той вече се намираше под влияние на нейното деликатно изящество и съвършена красота. Със самото си тяло, дори да не правеше нищо, с всеки и най-малко доловим жест, Чичек излъчваше женственост. Тази жена той винаги бе очаквал да се появи в живота му. Това беше неговата жена, жената създадена за него. Това беше Жената. Тя събираше в себе си чертите на всички жени, в които някога се бе влюбвал. Изпита към нея някакво чувство, нещо старо, познато, като че ли вече беше срещал тази жена и е бил влюбен в нея. Това чувство сякаш не се появяваше тепърва, а се завръщаше от най-дълбоките кътчета на душата му. Това познато старо чувство го обсеби само за миг и на Ибрахим му се стори, че откакто се познава, е влюбен в Чичек и това ще продължи завинаги. Чувството беше толкова силно. Той обичаше едновременно и двете жени. Младостта, дързостта, жизнеността, непорочната чистота и разумът на Персика, към която той носеше отговорност и вина и беше като неин баща, и зрелостта, спокойствието, завършената хармония и женственост на Чичек и това древно, атавистично, фатално чувство на влюбеност към онзи човек, който може да се нарече част от теб. Две твърде различни чувства, но и двете дълбоко засягащи сърцето му. Българинът осъзна, че обича и двете жени и ги желае за себе си. Въпреки че ги обичаше, сърцето му не трепна и той не изпита и капчица ревност. Беше сигурен, че ако видеше някоя от тях с друг мъж или жена, щеше да го унищожи изгаряща ревност, но сега не беше така. Ибрахим наблюдаваше нежността между момичетата. Той беше сигурен, че този техен стремеж една към друга е, защото и двете носеха част от неговата душа. Те бяха неговите половинки. Именно неговата част в двете жени ги караше да се стремят една към друга. Жените не знаеха, но чувстваха, че между тях има някаква сила, която ги свързва. Тази сила беше неговата любов, а връзката между тях беше той самият. Той ги гледаше и почувства, че е между двете. Гледката беше толкова интимна. Двете жени бяха стените и оградата на неговото жилище. Изпита силно желание, непреодолим порив да се разкрие и да ги отведе със себе си. Единствено те можеха да му донесат покой, почивка и мир. Учуди се на себе си как толкова късно бе проумял това. Не знаеше какво да предприеме. Натрапчива мисъл се загнезди в главата му. Всъщност двете момичета не подозираха за присъствието му. Чичек въобще не знаеше, че съществува, а както изглеждаше, Персика като че ли напълно го бе забравила. Усещането беше неприятно. Наистина в последно време той нямаше достатъчно време за нея и Махидевран, но му се стори обидно, че тя толкова бързо се бе привързала към тази жена. И тогава ревността избухна в него. Тя беше като буре с барут, взриви се и изпепели сърцето му. Всъщност това, което наблюдаваше, не беше представление, а подготовка. Съвсем скоро Персика, неговата Персика, тази, която от толкова време бе пазил и гледал, която бе сънувал и за която бе мечтал, щеше да бъде в леглото на султан Махмуд I. Гърбът му настръхна. Със себе си не носеше никакво оръжие. Той се протегна, хвана врата на арапа, седящ до него, стисна го и каза:

– Или ще ме вкараш вътре, или те убивам!

Мъжът се съпротивляваше и едва успя да отговори:

– Ако ни видят жените и се разпищят, свършено е с нас.