Махди

ПОРЕДИЦА ИСТОРИЧЕСКИ РОМАНИ "ТАНГРА"

Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само от теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи...

И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че ДА! Нека Орендата те води и Тангра бди над теб! И нека историята за България започне отначало...

Начинът, по който Токораз Исто разказва своите истории, може да се нарече "живо слово" или "кинематографичен разказ". Това помага на читателя да съпреживява всички неща, които се случват на героите: да изпитва същите чувства, да яде от храната, която те ядат, да участва в битките им, да изпитва болка или удоволствие, да гладува, да страда, да обича, да взема решения, да побеждава, но и да греши заедно с тях, да се замисля над изборите им. Избори, които са и негови.

Токораз Исто Книгите на Токораз Исто не се четат само с очите, те се възприемат с всички сетива. И с всяка книга вие ставате все по-мъдри с опита, който сте натрупали, докато сте били в кожата на героя, и всяка книга е един изживян живот.

Докато четете книгите на Токораз Исто, ще се пренесете в един различен свят и ще се отделите от ежедневието. И нека той бъде ваша лична територия, в която да изминете едно пътуване към себе си, едно лично преживяване! И нека книгата бъде ваш спътник, който ви кара да се променяте и на когото винаги можете да се доверите!

Книгите на Токораз Исто са сарактът, в които можете да изминете този ваш път.

Българин не се раждаш! Българин ставаш! Българите не лъжат, не завиждат, не лицемерничат, не мразят другите. Българин означава осъзнат, светъл и духовно буден човек. Мнозина се наричат българи, но не са такива. Те са самодоволни хорица, които живеят само в материалния свят, за тях съществуването е издигнато в култ. Те живеят, за да задоволяват своето его, интересува ги единствено храната, властта, славата, нагонът, парите. За тях най-важното нещо е оцеляването, а когато не са застрашени, те отчаяно се забавляват, опитвайки да забравят страха, самотата и слабостта си.

В пета част от епоса "Тангра" на Токораз Исто историята продължава с напрегнат екшън, разгадаване на загадки и мистика и кървави битки.

Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение – трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор – Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане... последният гладиатор.

Един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад. Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха "варвари". Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един "варварин" щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат свободни.

Съвсем скоро щеше да се разнесе мълвата за Атила – владетелят, Атила – воинът, Атила – просветеният, Атила – "Бичът Божи", Атила – унищожителят на империи, Атила – човекът, който предизвиква стихиите и Бог.

Но те нямаше как да знаят, че той е българин... или поне една част от него.

Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н'Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н'Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на келтите с българите? Каква беше връзката на колобрите с друидите?

Целият остров беше жив и идваше да ги посрещне. Авитохол знаеше, че не него идват да приветстват съществата, а своята владетелка Нимуе...

Българите – най-бързите ездачи в света. Хора на честта и Силата. Народ, който не проявяваше милост към врага, но и сам никога не молеше за помощ...

Авитохол се подразни от думите на брат си. Той знаеше, че именно твърдостта бе довела народа му до гибел. Хуните бяха избили българите до последния човек, защото се страхуваха. Да! Едва сега Авитохол го осъзна. Народите се страхуваха от българите. Когато влизаха в битка срещу тях, те знаеха, че ако бъдат победени, българите ще ги изтребят, затова се биеха с отчаянието на звяр притиснат в ъгъла. Това даваше сила на воините на вражеските народи. Във всяка битка те се сражаваха на живот и смърт. Хуните бяха избили българите, защото знаеха, че ако оставят жив и един българин, той ще отмъсти за народа си и за да избегнат това, те бяха предпочели да ги заличат от лицето на земята.

Многотомната сага "Тангра" е най-големият труд, който описва историята на един народ и българите трябва да се гордеят, че има такава книга, написана за тях. Защото народ, който има толкова древна история, трябва да има и достоен роман, който да я опише.

"Тангра" е роман достоен за всичко, което нашият народ е преживял през вековете. В него се разказва историята, но не така, както е била фалшифицирана от враговете ни, а истинската, скривана и често премълчавана наша история. Романът съживява въображението на хората, в него митовете и героите оживяват. Той разпалва любов към историята и нашите предци и ни учи как да изградим самоуважение.

"Тангра" е роман за всеки, който се смята за истински българин – просветено духовно същество, за всеки, който иска да знае истината за народа ни и неговата мисия.

В многотомната поредица "Тангра" е разказана историята на българския народ така както никога не сте я чували и няма къде да я прочетете. "Тангра" е толкова значим роман, че може да се противопостави и да замени всички книги, написани за историята ни досега. Той разкрива дълбочината на българската история и ни помага да осмислим всички факти и повърхностна информация, които сме натрупали. Чрез романите си "Тангра", "Ятаган и Меч", "България" и "Покръстването" Токораз Исто отрежда подобаващото място на българите в световната история.

Досега българската история винаги е била представяна от нашите врагове, сега за пръв път се пише от нас самите, от един достоен наследник на българските разказвачи – тумир.

"Тангра" съчетава в себе си сериозно историческо четиво, световна история и книга за самопознание. Посланията в книгата се отнасят за всеки, който смята себе си за Човек. Книгата обаче не е като псевдодуховните учения, бълвани в последните години от много автори, а книга за пътя на човек, борещ се да надрасне социума и стремящ се да превърне живота си в път. "Тангра" е свещена книга – Библия на българите. Токораз Исто е съвременният представител на тумирите. Тези, които не знаят какво е тумир, колобър, багатур, тиун, оренда, тангристки кръст, които спорят какъв е бил богът на българите, имало ли го е, Тангра ли се е наричал, зороастрийци ли сме били, нека прочетат книгата!

Научете тайната, която се крие зад името на легендарния владетел Атила, от когото са се страхували всички народи. Тайна, която е била пазена толкова дълбоко, че никой не е посмял да я произнесе и която има връзка с българите.

Един владетел с много имена: Ат, Атиле, Атли, Етцел, Айбат... Разберете защо различните народи са го наричали така, а враговете му са се ужасявали от него. Защо са го смятали за по-страшен от Сатаната, за "Бич Божи".

Заедно с това опознайте историята на първия български ювиги кан Авитохол.

Ако направите това, ще разберете много неща за народа ни и себе си, ще изтръгнете от забрава воинските си качества: дълг, чест, доблест, гордост, достойнство, смелост, които в наши дни са закърнели и не познаваме, а това ще породи самоуважение. Ще откриете, опознаете, приемете и ще се влюбите в българската си същност!

Един народ се изражда, когато започне да мисли само за това как да оцелее. Оцеляват животните, свинете, скотовете. Българите не бива да се грижат само за собственото си оцеляване. Ние трябва да мислим за това как да бъдем духовно просветени. Това трябва да бъде нашата философия. Привидно ние сме мъртви, няма ни, но сме като птица феникс и отново ще се възродим, по-силни и духовни отпреди. Природата на орендата е такава, когато най-много сме застрашени, когато всичко изглежда отчайващо, ние намираме сили в себе си и възкръсваме още по-решителни и крепки отпреди, с още по-важна роля за света.

Ето ме.

Това съм аз.

Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми.

Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме.

Това съм аз.

Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая.

Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на нощта.

Ето ме.

Това съм аз.

Черната луна.