Трескави сънища

30.

Савана, Джорджия

Джъдсън Естерхази стоеше сред антиките и натъпкания си с мебели кабинет и гледаше през един от високите прозорци към площад „Уайтфийлд“, сега напълно пуст. Студен дъжд ръмеше от палмите и централния купол, събирайки се в локви по тухлените тротоари на Хабершам стрийт. На Д’Агоста, стоящ до него, братът на Хелън при това посещение му изглеждаше съвсем различен. Небрежният, изтънчен маниер беше изчезнал. Красивото лице изглеждаше разтревожено, напрегнато, чертите му бяха опънати.

— И тя никога не е споменавала за интереса си към папагали, по-специално към папагалите от вида Каролина?

Естерхази поклати глава.

— Никога.

— А „Черната рамка“? Никога не сте чували да я споменава, дори мимоходом?

Поредно поклащане на главата.

— Това е ново за мен. Не мога да си го обясня точно толкова, колкото и вие.

— Знам колко болезнено трябва да е.

Естерхази се извърна от прозореца. Челюстта му помръдна в нещо, което на Д’Агоста се стори като едва контролирана ярост.

— Далеч не толкова, колкото да разбера за този негодник Бласт. Казахте, че има досие?

— За арести. Няма обвинения.

— Това не означава, че е невинен – каза Естерхази.

— Точно обратното – съгласи се Д’Агоста.

Естерхази погледна към него.

— И не само неща като изнудване и фалшификации. Вие споменахте нападения и побои.

Д’Агоста кимна.

— И е търсил също тази… тази „Черна рамка“?

— Толкова страстно, колкото някой може да иска нещо – кимна Д’Агоста.

Ръцете на Естерхази се свиха; той се обърна към прозореца.

— Джъдсън – обади се Пендъргаст, – помниш ли какво ти казах…

— Ти загуби съпруга – каза Естерхази през рамо, – аз загубих малката си сестра. Никога няма да го превъзмогнеш, но поне можеш да свикнеш с него. Но сега, да науча… – Той си пое дълбоко дъх. – И не само това, но този престъпник може да е бил замесен по някакъв начин…

— Не го знаем със сигурност – каза Пендъргаст.

— Но можете да сте дяволски сигурен, че ще разберем – обади се Д’Агоста.

Естерхази не отговори. Само продължи да гледа през прозореца, челюстта му се движеше бавно, погледът му се беше зареял надалече.