Трескави сънища

31.

Сарасота, Флорида

Триста и трийсет мили на юг друг мъж се взираше през друг прозорец.

Джон Удхауз Бласт гледаше към големите вълни и ленивите плажуващи десет етажа по-долу: към дългите бели линии на прибоя, които се къдреха към брега; към плажа, който се простираше почти до безкрайност. Той се отвърна и прекоси дневната, спирайки кратко пред едно огледало с позлатена рамка. Измъченото лице, което се взираше отсреща към него отразяваше тревогата на една безсънна нощ.

Беше внимателен, толкова внимателен. Как можа това да му се случи сега? Този ангел на отмъщението с бледа като на мъртвец глава, който се появи на прага му така неочаквано… Той винаги играеше консервативно, никога не поемаше рискове. И винаги се получаваше. Досега…

Неподвижността на стаята бе нарушена от звъна на телефон. Бласт подскочи при внезапния звук. Той отиде до него и вдигна слушалката. От отоманката двата померанеца следяха всяко негово движение.

— Виктор е. Какво има?

— Господи, Виктор, време беше да се обадиш. Къде беше, по дяволите?

— Навън – отвърна един груб, дрезгав глас. – Има ли проблем?

— И още как. Чудовищно голям, шибан проблем. Един агент от ФБР дойде да души наоколо снощи.

— Познаваме ли го?

— Името му е Пендъргаст. Мъкнеше със себе си и едно ченге от НПУ.

— Какво искаше?

— Какво си мислиш, че е искал? Той знае прекалено много, Виктор… страшно много.

— Имаш предвид… – Дрезгавият глас се поколеба.

— Точно така. Време е нещата да се задействат.

— Всичко?

— Всичко. Знаеш какво да правиш, Виктор. Гледай да бъде направено. Гледай да бъде направено веднага. – Бласт затръшна телефона и се загледа през прозореца към безкрайния син хоризонт.