Арабският принц

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Действието на романа се развива в периода на Стогодишната война, започнала 1337 г. и продължила до 1453 г. Политиката на Капетингите за обединение на френските владения около кралския домен среща рязък отпор от страна на английските крале и феодали. Те не могат да се примирят със загубата на Нормандия, Анжу, Мен и Турен и са готови да водят война за тяхното възвръщане. От своя страна, френските крале се стремят да ликвидират господството на англичаните над Аквитания и да включат обширната област във владенията на Франция. Конкретен повод за войната са династическите претенции на английския крал Едуард III (внук на Филип Хубави IV по майка си Изабела) върху френския престол. Френските юристи отхвърлят тези претенции и като се осланят на Салическия закон, твърдят, че кралският престол не може да се наследява по женска линия.

Войната започва в 1337 г. и англичаните печелят голяма морска победа при Еклюз — град на устието на река Шелда. Шест години по-късно, през 1346 г., при град Креси в Североизточна Франция французите претърпяват ново голямо поражение. Тук за пръв път се проявява превъзходството на английската войска и по-специално на стрелците. На следващата година е обсаден и завладян Кале. Следващото катастрофално поражение за французите е през 1356 г. при град Поатие. Френският крал Жан Добрия заедно с много благородници попадат в плен на англичаните, които искат огромен откуп, за да го освободят. Войната периодично е прекъсвана и подновявана. През 1415 г. е решителното сражение при Азенкур, където французите са напълно разбити и англичаните стигат чак до Париж. Сключен е крайно унизителен договор за Франция, според който английският крал е регент на френския. Обсадата на Орлеан и освобождаването му от Орлеанската дева (Жана д’Арк) през 1429 г. е преломен момент в Стогодишната война. Френският крал Шарл VII влиза в Париж, а наскоро след това били освободени Нормандия и Гийен. През 1453 г. Стогодишната война завършва и е сключен мир, като от всичките си обширни владения във Франция Плантагенетите запазват само град Кале на брега на Ламанш, срещу Дувър.

По време на управлението на Едуард III Англия е обхваната от страшна чумна епидемия. Повече от 1/3 от населението на страната, и то най-вече по градовете, е унищожено. Според някои изследователи населението на Англия намалява почти наполовина. Настъпва голямо търсене на работна ръка в градовете и селата. През 1349 г. крал Едуард III издава указ, който задължава всички жители на Англия от мъжки и женски пол на възраст между 12 и 60 години, в случай че не притежават собствена земя или други средства за живот, да се наемат на работа у всеки, който ги повика, и то срещу заплащане, за каквото са работили преди чумната епидемия. Едва тогава настъпва известно оживление в Англия, изтощена от десетилетията, прекарани в постоянни битки с французите.

От преводачите