Арабският принц

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

След деня на битката при Креси кралят и благородниците заповядаха на хералдите да огледат бойното поле. Колкото и да звучеше невероятно, кралят на Бохемия, десет принцове и граф д’Алансон бяха мъртви. Племенникът на Филип Валоа, граф дьо Блоа, и неговият зет, херцог Лорейн, също бяха между жертвите. Граф Фландърски, който би трябвало да е съюзник на Англия, бе заплатил с живота си за измяната. Англичаните бяха убили повече от хиляда рицари и около тридесет хиляди френски войници, а бяха загубили само няколко стотици от своите.

Филип Валоа бе избягал, но флотата му бе унищожена, армията му бе победена от англичаните. Нито един френски крал досега не бе претърпявал толкова позорно поражение. Синът на Филип, Жан, който бе начело на войските в южните провинции, бе пристигнал твърде късно, за да помогне на баща си в боя. Когато узна, че са били победени от значително по-малобройна армия, той избухна в пристъп на ярост, възмутен от пълководческите неумения на баща си.

Жан имаше от какво да е недоволен. Сър Уолтър Мани бе пленен с малобройния си отряд, но принц Жан, възпитан според строгите правила на рицарските добродетели, му бе обещал, че сър Уолтър Мани ще бъде заведен в стана на англичаните, без да падне косъм от главата му. Жан побесня от гняв, когато разбра, че френските благородници са нарушили тържественото му обещание и все още държат сър Мани под стража в Орлеан, при това в една ужасна килия. Жан отказа да поведе войските си срещу англичаните, ако Филип не освободи английския благородник. Сър Уолтър Мани веднага бе освободен заедно с още един знатен пленник — Уилям де Монтегю, граф Солсбъри.

Крал Едуард III и Уорик свикаха Военния съвет, който реши да започнат обсадата на Кале, тъй като това щеше да им осигури много важно предмостие на френска земя за бъдещите кампании.

Кале се оказа костелив орех и можеше да бъде превзет само след продължителна обсада. За няколко седмици войниците на Едуард III изградиха малко градче от дървени къщи пред стените на Кале. В средата на градчето имаше пазар, на който се продаваха храни и дрехи от Англия. Корабите, които се връщаха в Дувър, бяха натоварени с плячка. Дори съпругите на обикновените войници получиха щедри подаръци — бижута, коприни, сребърни прибори, а замъците на благородниците бяха претъпкани с редки предмети, а конюшните им — с чистокръвни коне.

До английския лагер се простираше обширна блатиста местност. Обсадените жители на Кале виждаха огньовете на оредялата френска армия отвъд блатата, ала не хранеха надежда за спасение. Всички пътища и мостове се охраняваха от английски стрелци, французите не бяха забравили горчивия урок от Креси.

Заобиколена от придворните дами и принцесите, кралица Филипа прочете на глас последното писмо на крал Едуард III:

Филипа вдигна глава от писмото и видя нацупената физиономия на Изабел.

— Нима този Луи е само граф? Винаги съм смятала, че ще се омъжа за крал — капризно рече принцесата.

Кралица Филипа бе изненадана от реакцията на дъщеря си.

— Скъпа моя, няма свободни кралски синове освен наследника на френския престол — нашия смъртен враг. Тъй като баща му загина при Креси, синът му Луи е новият граф на Фландрия и ще управлява като монарх. Не забравяй, Изабел, че Фландрия е богата страна, а баща ти пише, че младият владетел е много красив.

Всички придворни дамите на кралицата посрещнаха с възторг вестта за годежа на принцеса Изабел и за пътуването до Франция. Вниманието на всички бе насочено към младата принцеса и тя сияеше от гордост.

— Искам индийска коприна за годежната ми рокля. — Погледна завистливо роклята на Джоан. — Искам да бъде обшита по краищата с хермелинова кожа и да бъде избродирана с истински златни нишки!

Джоан едва не се задуши от щастие. Щеше да замине заедно с кралицата и принцесата за Франция! Много скоро ще види отново любимия си принц! Трябваше само да дочакат вестта за падането на Кале. Джоан и Бриана, заедно с всички останали дами, започнаха трескави приготовления за пътуването. Макар че кралицата и дворът редовно посещаваха Бордо и Гент, принцеса Изабел и нейните дами щяха да прекосят Ламанша за пръв път.

Когато останаха сами в стаята на Джоан, девойката не можа да сдържи радостта си.

— Бриана, моите молитви бяха чути! Сега Едуард ще се погрижи за всичко. Сякаш воденичен камък ми падна от гърдите.

Бриана стисна ръцете на приятелката си. Тя също се вълнуваше от предстоящото пътуване. Никога не бе виждала Франция. Наскоро бе получила писмо от годеника си и осъзна колко е щастлива. Горката Елизабет Грей вехнеше от ден на ден и едва ли някога щеше да си намери съпруг.

— Ти си толкова смела и почтена, Бриана. Готвиш се за сватбата с Робер, без да се оплакваш. Как можеш да забравиш за любовта си към Кристиан? — попита Джоан.

— Не мога да я забравя. Образът му е винаги пред очите ми.

Джоан съжали, че я бе попитала и се опита да я успокои.

— Само си помисли — ще се омъжиш във Франция — също като принцеса Изабел. Трябва да се заемем с ушиването на сватбената ти рокля, която да засенчи тази на Изабел. Изгарям от нетърпение да видя лицата на Адел и Глинис, когато разберат, че заминаваме за Франция!

Бриана знаеше, че двете млади жени ще бъдат щастливи да се срещнат с Пади и Али. Сигурно щеше да има и други сватби, ала тя нищо не каза. Как можеше Джоан да мисли, че тревогите й са свършили? Тя си въобразяваше, че срещата й с Едуард ще реши всички проблеми, ала едва ли бе така. Нещата щяха да се усложнят още повече, когато престолонаследникът узнаеше за детето.

Бриана въздъхна и се закле да стори всичко, което е по силите й, за да помогне на приятелката си. Когато се върна в стаята си, взе едно от писмата на Робер и зачете:

Бриана нави пергамента. Много мило писмо. Той бе положил доста усилия да опише чувствата си към нея. Гордееше се с неговата смелост и рицарското му звание. От писмото личеше, че тя му липсва, че я обича и че непрекъснато мисли за нея. Наистина трябваше да благодари на светата Дева за тази любов.

Крал Едуард III посрещна с възторг Уилям де Монтегю, граф Солсбъри. Двамата благородници бяха приятели от младини. Съдбата бе пожелала именно Уилям да помогне да заловят с хитрост омразния Мортимър — любовника на майката на Едуард III и убиеца на баща му.

Но кралят успя да се радва само няколко дни на освобождението на своя приятел. Получи се тревожната вест, че крал Дейвид Шотландски е пресякъл границата между Англия и Шотландия начело на петнадесетхилядна войска. Уилям де Монтегю посрещна това известие с небивала ярост.

— Не трябваше да ме освобождавате от плен, Ваше Величество, за да ме размените с граф Мъри! Най-сигурното решение за Англия бе да го държите под стража до края на дните му, сир.

— Кълна се в Христовата кръв, де Монтегю, че не можех да понасям мисълта за твоето пленничество. А сега, след като сразих стохилядната армия на французите, мислиш ли, че аз, кралят на Англия, победителят, ще се изплаша от някакви си петнадесет хиляди шотландски овчари?

— Не! Аз съм виновен за всичко! — настояваше де Монтегю. — Позволете ми да се бия с тези негодници!

— Не се горещи толкова, Уилям — усмихна се Едуард III. — Ще потеглим заедно срещу Дейвид, както в добрите стари времена. Шотландците си въобразяват, че всичките ни войски са тук, във Франция, но горчиво се заблуждават. Херцог Йорк ще събере няколко хиляди бойци, да не говорим за моите лордове от Норт, Невил и Пърси.

— А какво ще наредите за обсадата на Кале, сир — попита де Монтегю.

— На служба към нашата корона е най-добрият маршал, който някога се е раждал. Граф Уорик ще се нагърби с тази задача. Когато отблъснем онези шотландски голтаци и отново прекосим Ламанша на път за Кале, тук глупавите французи ще са изглозгали и последния кон зад стените на Кале, дори и последното куче. Ще ги спипаме като изгладнели плъхове, готови да се втурнат към сиренцето в капана!

Набързо свиканият Военен съвет реши да се раздели английската армия на две — едната част, по-голямата, трябваше набързо да прекоси Ламанша и да отблъсне шотландците, а останалите трябваше да продължат обсадата на Кале. Принц Едуард гореше от нетърпение да кръстоса меч с шотландските рицари, затова баща му отстъпи пред горещите му молби и се съгласи Уелският принц да поведе най-добрите си рицари, като вземе със себе си и опитния граф Солсбъри.

— Нуждаем се от още кораби, Ваше Величество, за да блокираме пристанището на Кале и да попречим на французите да снабдяват града с храни — намеси се граф Уорик.

— Ще ти изпратя всички кораби, които успея да събера по холандското крайбрежие — отговори му кралят.

— Херцог Нортхемптън и граф Пембрук ще отговарят за флотата. Когато се върнете, Кале ще бъде в ръцете ви, Ваше Величество — обеща Уорик.

Младият Уилям де Монтегю беше много разстроен и раздвоен. След завръщането на баща му в Англия синът му трябваше да продължи да се сражава с французите, които той мразеше до дъното на душата си, но не можеше да се примири с мисълта, че принц Едуард бе заминал за Англия, без да го вземе със себе си. Вместо него с принца бе заминал онзи блюдолизец Джон Холънд! И разбира се, ясно бе към кого ще насочи предпочитанията си красивата Джоан, бъдещата херцогиня на Кент — нали Джон Холънд вече бе успял да се добере до почетната длъжност главен камерхер на Уиндзор. Но тъкмо тогава младият Уилям узна, че за негова огромна радост лейди Кент е потеглила към Франция в качеството си на придворна дама от свитата на принцеса Изабел! Принцесата трябваше да се срещне със своя годеник Луи, граф Фландърски. Младият де Монтегю се закле, че ако папата в Авиньон отсъди спора в негова полза, ще се ожени за Джоан без нито един ден протакане.

Кралица Филипа въздъхна дълбоко и се усмихна с облекчение, когато получи набързо написаното писмо от съпруга си, в което се съобщаваше, че кралят е на път за дома, а след това ще замине на Север начело на войските срещу вероломните шотландци. Като истински предана съпруга, кралицата направи всичко по силите си, за да помогне при набирането на нови подкрепления за армията на краля. Сега тези новобранци щяха да се окажат доста полезни на Едуард III преди ядрото на английската армия отново да се върне във Франция. Както бе станало напоследък обичайно в Уиндзор, Нейно Величество прочете писмото на краля пред свитата си:

Три дамски сърца изтръпнаха след прочитането на кралското писмо. Джоан затвори очи и отправи към Бога благодарствена молитва. Нейният любим принц е на път за Уиндзор.

Коленете на Катерин де Монтегю се подкосиха. Съпругът й, нейният Уилям, най-после е бил освободен от плен и скоро ще се завърне в дома си.

Бриана се мяташе между рая и ада. Кой от двамата синове на Уорик се връща в Лондон? Ако е Робер, най-добре е да започне приготовленията за сватбата. Писмото на годеника й недвусмислено издаваше намеренията му — Робер де Бошан нямаше търпение да я заведе пред олтара. Но ако е Кристиан?… Тогава трябва да събере всичките си сили, за да устои на необикновената му сила. Трябваше да остане твърда пред неговите ласки. Самото му присъствие я плашеше — този загадъчен мургав чужденец умееше да омайва и хипнотизира, да погубва разсъдъка й със свръхестествените си способности като никой друг под слънцето.

Когато кралят и придружителите му тайно слязоха през нощта на английска земя в Дувър, те яхнаха конете и препуснаха направо към Уиндзор. Предпазните мерки не бяха заради нахлуването на шотландците, а за да се избегне струпването на огромна тълпа, жадуваща да приветства победителите.

Всеки миг бе ценен. Стигнаха в двореца късно вечерта, но придворните дами, начело с кралицата, още бяха в голямата трапезария. Щяха да преспят само една нощ в Уиндзор, да сменят конете и на разсъмване да препуснат на север. На следващия ден трябваше да бъдат в Йорк.

Крал Едуард III се втурна към Филипа и я разцелува горещо пред смаяните погледи на сконфузените придворни дами. Нямаше женско сърце в просторната зала, което да е равнодушно към очарователния монарх. Но сега към блясъка му се прибавяше и славата и очарованието на прекрасния принц Едуард, неговия любим син. Мъжете се връщаха в двореца като прославени герои, а още на следващото утро щяха да препуснат за нови битки с коварните съседи от север.

Джоан едва не припадна от вълнение, когато видя Едуард. Щом погледите им се срещнаха, принцът занемя — красивото й лице се къпеше в сълзи. Сърцето му се сви от мъка заради безбройните страдания, които бе причинил на любимата си.

Катерин де Монтегю се затича към съпруга си, Уилям де Монтегю, който насмалко да я прекърши със силните си ръце. Повече от две години смелият граф бе останал във Франция и тя почти бе загубила надежда, че някога ще го види отново. Веднага напуснаха трапезарията и всички ги извиниха, защото бе нечовешко да се очаква от двама любящи съпрузи да се съобразяват със строгия дворцов етикет, когато имаха само една нощ.

Бриана трескаво мислеше, че би трябвало да бъде безкрайно разочарована, тъй като вместо годеника й в Англия се бе върнал Хоуксблъд, но, от друга страна, не искаше да вижда Робер в този миг. Всъщност все още не се чувстваше готова да се омъжи, ала се опитваше да се убеди, че когато пристигне във Франция, всичко ще бъде наред. Знаеше, че трябва да избяга още щом на вратата се покаже внушителната фигура на Хоуксблъд, тъй като не можеше да устои на тайнствената му сила. Придворните трубадури започнаха да настройват лютните си. Бриана бързо стана от масата и тръгна към стаята си.

Кристиан Хоуксблъд наистина четеше всяка нейна мисъл, знаеше за всяка нейна стъпка. Чакаше я под свода, облегнат на една от колоните. Изскочи пред нея като привидение и препречи пътя й. С едната си ръка стреснатото момиче се опита да го отблъсне от себе си, а другата притисна към разтуптяното си сърце, изплашена, че ще изхвръкне от гърдите й.

— Моля те, остави ме…. Остави ме да мина. Знаеш, че всичко между нас е свършено!

— Не се опитвай да се самозалъгваш, Бриана… — тихо промълви рицарят.

— Недей да ме насилваш! — безпомощно изкрещя тя.

Но очите му, ах, тези очи… аквамаринови късове… Не, лейди, не аз теб, а ти мен си омагьосала… Раменете му, ръцете му, гърдите му изтръпнаха от близостта й. Кръвта запулсира в слабините му. Стисна юмруци, за да спре подтика на ръцете си да я сграбчат и да я понесат далеч, далеч оттук. Успя да се овладее само благодарение на годините, посветени на самоусъвършенстване и самоконтрол.

— Какво искаш от мен? — изплака тя.

Всичко!

— Нищо — меко прошепна той. — Тук съм само като вестоносец. Принц Едуард желае да се срещне с Джоан, с лейди Кент, искам да кажа… в новата Кръгла кула. Ще я чака на най-горното стъпало. Ако бъдете така любезна да предадете съобщението, лейди Бедфорд, Негово Височество ще ви бъде вечно задължен.

Страните й пламнаха. Нима бе изчакал тя да излезе от залата само за да предаде тайното любовно послание на своя принц! Краката й се подкосиха, но успя да го прикрие зад несръчен скован реверанс, а прелестните й мигли затрепкаха, докато смутено отрони първите думи, които изплуваха в ума й:

— Ще й предам молбата на Негово Височество…

Когато вдигна очи, той бе изчезнал. Бриана се върна в залата, за да потърси приятелката си.

Джоан изкачи на един дъх стръмните стъпала в новопостроената кула, която още миришеше на вар. Цялото й същество тръпнеше от вълнение. Принцът внезапно се появи от сянката зад свода над последното стъпало и в следващия миг я държеше в обятията си. Девойката дори не успя да извика от уплаха и щастие.

— Сладка моя, сладка… — шепнеха устните му в косите й. Тя повдигна лице, жадуваща за устата му, копнееща за мощната му прегръдка, тръпнеща от мускулестото му тяло, притиснато към дребничката й крехка снага. — О, Боже, защо имаме само една нощ! — изстена Едуард.

Внезапно осъзна, че няма да има сили му каже за тайната си. Имаха само една нощ, нима трябваше да разруши краткото им щастие?

Той я дръпна навътре в полутъмната кула. В новата зала на върха на Кръглата кула Джоан видя огромна кръгла маса с великолепна дърворезба, поръчана от краля за новия рицарски орден — по подобие на легендарната й предшественица от времето на крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Дори и на оскъдната лунна светлина масата поразяваше с приказната си красота. Едуард без миг колебание грабна любимата си през кръста и я вдигна като перце, положи я на масата и повдигна любимото й лице. Сребристата й коса се разпиля по раменете й, а широко отворените й очи го гледаха с благоговение.

— Тази маса… Едуард… Няма ли да я оскверня?

Засмя се гърлено, бе прекалено възбуден, за да мисли за светите символи на рицарството.

— Ние не само че ще останем тук, но дори и ще се легнем върху кръглата маса. Нищо няма да оскверним, любима, защото… тъкмо напротив… ще я осветим… ще я миропомажем с нашата любов!

Свещената маса в Кръглата кула като че ли добавяше необикновен привкус на тяхното сливане. Когато Джоан легна гола, сцената изглеждаше така, сякаш двамата влюбени пристъпваха към мистичен ритуал в свещен олтар. Принцът обожаваше притискането на финото й тяло към гърдите му, то му вдъхваше неизчерпаема сила. Тя бе тъй крехка и нежна, като порцеланова статуетка, че той се закле безмълвно да я щади, за да не й причини болка. Всъщност към своята малка Жанет той винаги бе изпитвал повече любов, отколкото похот. Заситен и задъхан след първото им сливане, Едуард я сгуши в ръцете си и замислено разроши косите й.

— Когато се върна от Шотландия, ще те взема с мен във Франция. Нали се предвижда да придружаваш принцеса Изабел за годежа й във Фландрия?

— Естествено. А аз от седмици не мога да мисля за нищо друго освен кога ще се съберем, ти и аз, във Франция.

Принцът сведе устните си, за да докосне с тях нежната розова пъпка на гърдата й.

— Ти си моят прекрасен рицар, излязъл от легендите, със златни рицарски шпори! — Девойката унесено въздъхна, настръхнала от любовен копнеж и моминска гордост. Нима някоя от дамите в Уиндзор можеше да се гордее с такъв левент?

— А ти си моята истинска принцеса, с великолепните коси.

Внезапно до ушите им достигна крясък на нощна птица и Едуард скочи и започна трескаво да й помага да се облича.

— Какво има? — прошепна Джоан.

— Някой идва насам. Чух сигнала, който сме си уговорили с Кристиан. Последното, което желая, е баща ми да ни завари тук.

Когато се облякоха, той веднага я поведе към задното стълбище.

— Сбогом, любима… Ще се върна от Шотландия в същия ден, когато тръбачите засвирят за победа.

Кралят още не бе успял да изкачи половината стъпала, когато принц Едуард пресрещна баща си.

— О, Едуард! Какво правиш тук. Едва не връхлетя върху мен. Видя ли Кръглата маса? Дали са я изработили точно според заръките ми?

— Толкова е красива, татко, че дъхът ми секна, като я зърнах.

— Иска ми се да й се полюбувам, макар и на светлината на факлите — отговори кралят, без да крие, че е искрено поласкан от преценката на принц Едуард. — А ти как успя да я разгледаш на тъмно?

— Аз вече й се налюбувах и преди да тръгна към стъпалата, реших, че е по-разумно да изгася факлите — смутено промълви синът.

Радостта на крал Едуард III от новата Кръгла кула, съградена от бедфордски камък, и от великолепната кръгла маса нямаше граници. Принцът трябваше няколко пъти да му напомня, че е време да се прибират, защото утре рано ще потеглят на север:

— Татко, утре през целия ден няма да слезем от седлата. А тази кула ще остане за векове, когато и двамата ще сме изгнили в гробницата на кралете от династията на Плантагенетите.

— Именно тук се крие най-важният замисъл, сине мой. Владетелят трябва да остави спомен след себе си. Може би вече и аз остарявам, но, за Бога, не мога да проумея как може вие, младите, да прахосвате половината от времето си в леглото?

Кралицата вече беше в грамадната кралска постеля, когато кралят се върна в спалнята й. Филипа искаше да поговорят, но не за кули и рицари, нито за войни и битки. За нея най-важното бе да се уреди бъдещето на всяко от многобройните й деца.

— Едуард, много се радвам, че Изабел ще се омъжи за Луи Фландърски. Укрепването на съюза между твоята родина, Англия, и моята, Фландрия, ще помогне за замогването и на двата народа. Търговията ще нарасне стократно. Те ще купуват вълна от Англия, а в замяна ще изнасят стоките от тяхната манифактура. — Филипа посочи новия балдахин над просторното легло. — Ето например тази приказна прозрачна материя е изтъкана в Гент. А моите придворни дами са си загубили ума по прозирните нощници, продавани по пазарите на Фландрия. В Англия се налага нова мода, за ужас на църквата. Гърлата на свещениците пресипнаха — от всеки амвон на Острова се сипят хули и проклятия срещу лукса, който залива Уиндзор и Лондон. Един от епископите дори заявил, че прозирните нощници са измислени от сатаната, за да ни въвеждат в изкушение — според него по-добре било дамите да спят без дрехи. — Тя благоразумно не му спомена за разочарованието на принцеса Изабел от ниския сан на Луи, младия граф на Фландрия.

Кралят също имаше какво да крие от съпругата си. Луи му бе досаждал почти цял месец, докато се добере до ръката на някоя от английските принцеси. Баща му бе паднал в битката при Креси, пронизан в сърцето от английска стрела, и бе естествено младият граф да е затаил омраза и желание за мъст в душата си. Едуард III благоразумно бе изпратил свои хора в двореца на граф Луи, за да попречат на сближаването на младия граф с френския крал.

— Съжалявам, че толкова скоро ще те напусна отново, Филипа, но тези проклети шотландски селяци се нуждаят от по-сериозен урок. Ще им го дам, и то така, че дълго ще ме помнят! Обещавам ти, ще се върна веднага щом приключа с Дейвид и неговата сбирщина, а междувременно да не забравя да ти напомня, че искам да се приготвиш за път. Ще дойдеш с мен във Франция. Нали мога да се надявам, че си добре и ще понесеш несгодите на пътуването по море? — Кралят намекваше за десетото им дете, с което Филипа бе бременна.

— Познаваш ме много добре, Едуард, аз си оставам фламандка! Нима забрави колко са плодовити фламандските жени? Винаги съм се чувствала щастлива, когато усетя да мърда следващият потомък на славната династия на Плантагенетите.

Крал Едуард III си каза, че Всевишният заслужава благодарност от него за тази прекрасна съпруга и майка. С жена като нея може да се гордее всеки монарх, който е решил да основе могъща династия. Дали да се захване със строеж на нова, по-величествена катедрала? Нали Кръглата кула е готова за освещаване?

— Надявам се управлението на кралството да не е стоварило много тежести на крехките ти женски рамене, докато бях във Франция.

— Любими мой, та ти отсъства само един месец. Не се случи нищо особено, като изключим отговора на папата за двамата претенденти за ръката на Джоан. Негово Светейшество благоразумно е спрял избора си на сър Джон Холънд. Но все още не съм го съобщила на Катерин де Монтегю — невинно добави кралицата. — Струва ми се, че е по-добре ти лично да й съобщиш тази лоша новина.

Кралят рядко бе изпитвал страх, но в този момент смелостта му внезапно се изпари.

— Ще натоваря моя стар приятел Уилям с тази деликатна задача. Освобождаването на съпруга й от плен ми струваше войната с Шотландия. Това трябва да утеши лейди Катерин.

— Надявам се младият Уилям де Монтегю да не остане прекалено разочарован от съдбата си.

Крал Едуард III знаеше, че за разлика от майка си младежът няма да се утеши така лесно. Въздъхна уморено и започна да се съблича.

— Любов моя, нека тази нощ да помислим най-после и за нас двамата.