Арабският принц

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Бриана лежеше и гледаше втренчено копринените завеси на леглото. Трябваше да се научи да сдържа езика си. Не бива повече да споменава името на Робер. Ала въпреки това мислеше, че никога няма да прогонят тъмната сянка на мъртвия, застанала между тях, ако не си изяснят всичко, което се бе случило. Сърцето й бе изпълнено с чувство на безкрайна вина и навярно и Кристиан чувстваше същото. Ако й се довереше, ако й признаеше какво бе извършил, дори да й кажеше, че го е сторил от любов към нея, тя щеше да намери сили в себе си да му прости. Можеше да го разбере и да прояви състрадание.

Ако успееха да говорят открито за всичко, може би щяха да съумеят да започнат нов живот. До слуха й достигна нежната песен на славей, толкова трогателна, че на гърлото й сякаш заседна буца и сълзи потекоха по лицето й.

На следващата сутрин съвсем неочаквано я посети принц Едуард.

— Съжалявам, Ваше Височество, но Хоуксблъд не е тук.

— Така ли го наричаш? — усмихна се Едуард. — Бедният дявол! Навярно е станал още преди разсъмване. Дойдох да ти съобщя, че корабът на Джоан вече е в пристанището. Искаш ли да я посрещнеш и после да я доведеш тук, за да можем да се видим насаме?

Сърцето на Бриана подскочи от радост.

— О, разбира се, че искам. Толкова много ми липсва! Адел, корабът на Джоан е пристигнал! — весело извика тя. — Веднага ще отидем да я посрещнем. Слугите ще се погрижат за вас, сир. Моля ви, чувствайте се като у дома си.

— С удоволствие ще ви почакам в тази красива къща. Прилича на дворец от приказките.

Когато лодката приближи към пристана. Бриана се втурна по мостчето. Видя Джоан и ахна от изненада.

— О, скъпа, не е трябвало да пътуваш. Всеки момент може да родиш!

— Бриана, мислех само как по-скоро ще пристигна в Бордо. Нямаше да й позволя да се роди преди да пристигнем.

— Той те чака в моята къща — прошепна Бриана на ухото й.

Лицето на Джоан помръкна.

— Не искам да ме види в този вид. Страх ме е, че ще се отврати от мен и ще ме разлюби! Чух, че в Бордо е пълно с красиви и млади жени.

— Тук сме само от няколко дни и още не е имало прием в двореца. А освен това според мен изглеждаш прекрасно и Адел и Глинис могат да го потвърдят.

Адел загрижено изгледа Джоан.

— Страх ме е, че лейди Джоан не бива да върви пеша.

— Ще взема карета — каза Бриана. — Тук, в Бордо, каретите се теглят от магарета. Ще видиш, че ще ти хареса.

Бриана се качи на палубата. Сър Джон Холънд й поднесе извиненията си, че се е забавил с капитана на кораба и затова не е успял да слезе на кея и да я поздрави. Но причината бе съвсем друга — Холънд се дразнеше от красивата и горда дама, която на всичкото отгоре помагаше за уреждането на тайните любовни срещи между Джоан и принц Едуард. Когато Бриана се изправяше пред него, той едва се сдържаше да не я удари — винаги го принуждаваше да се чувства потиснат и унижен. Някой ден ще я накара да хленчи в нозете му и да моли за милост… И тогава ще й докаже, че той, сър Джон Холънд, струва много повече, отколкото тя си въобразява!

— Предполагам, че вече трябва да ви наричам лейди де Бошан, нали?

Бриана пребледня.

— Добре дошли в Бордо, милорд. Дойдох да взема Джоан с мен. Тя ще отседне в моята къща, докато… исках да кажа… докато слугите подготвят вашите апартаменти.

— Аз сам ще се погрижа за нея. Освен това трябва да говоря с вашия съпруг, Робер.

Цветът на лицето й рязко се промени.

— Сър Джон, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че Робер де Бошан бе убит на турнира в Уиндзор.

Джон Холънд застина от изненада.

— Принц Едуард е убил Робер?

— Не… Робер загина от копието на брат си, Кристиан Хоуксблъд. — Тя сведе очи, засрамена от себе си. Как да му каже, че е омъжена за брата на Робер. През спуснатите си клепачи Бриана не забеляза злобната искра в очите на Джон Холънд. Молеше се само да не припадне на палубата.

Каретата с четирите жени спря пред красивата къща на Кристиан. Бриана и Глинис помогнаха на Джоан да се изкачи по мраморните стъпала.

— Господи, никога не съм виждала такава красота… какви цветя, какво слънце… Та това не е къща, а истински палат! — Джоан за задъхваше от възторг. — Нима всичко това е твое?

— Е, ако трябва да бъда съвсем точна, всичко тук принадлежи на съпруга ми — промълви Бриана и се изчерви.

— Скъпа, но нима се оженихте? — възкликна приятелката й.

— Ох, мила, историята с моята… с нашата женитба е много объркана. Робер де Бошан беше смъртоносно ранен на турнира и кралят даде благословията си за венчавката ми с Кристиан Хоуксблъд. Баща му, старият граф, ми каза, че трябва да се спази договорът, с който съм се сгодила за наследника на рода де Бошан…

— И тогава се омъжи за Кристиан? О, Бриана, та ти си най-щастливата жена на света! Така се радвам за теб!

Бриана се опита да й възрази. Нима Джоан не разбираше каква жестока шега й бе скроила съдбата? Всяка жена би била щастлива, ако успее да се омъжи за любимия си мъж. Бриана си каза, че е получила незаслужена награда, вместо да бъде наказана за греховете си. Но в следващия миг си припомни, че приятелката й не обича да затормозява красивата си глава с толкова дълбоки мисли, затова само глухо промълви:

— Благодаря ти, скъпа.

Слугите поднесоха освежителни, отлично изстудени напитки и огромна фруктиера, пълна с южни плодове. Бриана помогна на Джоан да вдигне уморените си ходила върху ниското столче пред нея и подложи възглавнички зад кръста й. Въпреки горещината и напредналата си бременност Джоан изглеждаше възхитително в бледосинята си рокля от най-фин памук. От дълбокото деколте надничаха очарователните й гърди, които никой мъж не можеше да забрави, след като веднъж ги е зърнал.

— Ще видиш, че кралският дворец в Бордо е огромен. В миналото е бил манастир и има около петстотин стаи. Ще отидем да проверим дали багажът ти е разопакован и дали са сглобили леглото ти. — Бриана излезе от стаята, за да повика принц Едуард. Намери го да крачи неспокойно на терасата, от която се откриваше изглед към градината. — Тя ви очаква, Ваше Височество, но аз незабавно трябва да потърся акушерката на кралицата.

— Господи, нима раждането е започнало?

— Не, но всеки момент може да започне.

— Побързай тогава! Аз ще остана при нея.

В мига, в който я видя, сърцето на Едуард се изпълни с безкрайна нежност. Коленичи пред нея и поднесе фините й ръце към устните си.

— Скъпа моя, сякаш измина цяла вечност. Прости ми, моля те, че бяхме разделени толкова дълго.

Устните на Джоан потръпнаха.

— Обичаш ли ме все още?

— Моя малка Жанет, аз те обожавам. Сърцето ми ти принадлежи изцяло. Не трябваше да пътуваш, скъпа.

— Не можех да чакам повече. Исках да бъда тук за твоя рожден ден.

Принцът прехапа устни. На другия ден щеше да има тържество по случай рождения му ден и той трябваше да бъде в двореца, но в сърцето си щеше да бъде с нея. Ръцете му нежно докоснаха корема й.

— Ти си много смела, любов моя.

Младата жена леко погали челото му.

— Не се тревожи за мен. Майка ти е родила десет деца — усмихна се Джоан и се опита да потисне прозявката си.

— Ти си преуморена, скъпа. Очите ти се затварят. Трябва да си починеш.

— Тази горещина ме приспива. — Тя отново се прозя.

Едуард я прегърна и й помогна да се настани по-удобно.

— Аз ще те пазя. Опитай се да поспиш.

Джоан се отпусна в ръцете му и заспа. Устните на Едуард леко докоснаха красивите й вежди. Припомни си интимните мигове между тях и мълчаливо се помоли раждането да мине добре.

Главният камерхер на кралския двор се настани в отделно крило на двореца, доста отдалечено от апартаментите на краля и кралицата.

Джон Холънд бе озлобен на съдбата, която сякаш се бе подиграла с него. Слугите побързаха да му докладват с пълни подробности за смъртта на Робер де Бошан и на най-добрия приятел на краля Уилям де Монтегю. Носеха се слухове за заговор срещу Черния принц, който бил предотвратен от Кристиан Хоуксблъд чрез убийството на собствения му брат.

Холънд гневно ругаеше и гневът му се изля върху нещастните слуги, които внасяха тежките сандъци. Значи проклетият арабин е виновен за неговото нещастие. Ако не беше този кучи син Хоуксблъд, сега принц Едуард щеше да бъде мъртъв, а Джоан щеше да бъде само негова. Закле се да поправи тази несправедливост. Ала сега трябваше да се овладее и да се преструва на предан служител на принца. Очакваше го аудиенция при краля, а освен това бе длъжен да поднесе почитанията си на кралица Филипа. Трябваше да използва високия си пост и да спечели благоволението им.

Когато Холънд влезе в приемната на кралицата, тя го поздрави за предстоящото събитие — раждането на детето му. Сър Холънд прие с благодарност предложението на Филипа да се възползват от услугите на кралската акушерка. Бриана крадешком го погледна и в очите му блесна гневен пламък. Кралицата никога нямаше да узнае, че Джоан ще роди нейна внучка или внук, но тази кучка Бриана знаеше позорната тайна.

Придворните дами го отрупаха с оплаквания за стаите си, искаха по-големи спални и повече слуги. Накрая го спаси намесата на кралица Филипа.

— Сър Джон, не искам да ви затруднявам още от първия ден, но наистина се нуждаем от услугите ви. Тук сме от три дни, но все още не сме се настанили удобно. Половината от сандъците липсват, леглата и мебелите са занесени в погрешни стаи, а в тази сграда има повече от петстотин помещения. И като че ли не стига това, но и храната, която ни се сервира, е доста необичайна. О, знам, че тук има плодове и подправки от цял свят, но ние сме свикнали с добрата стара английска кухня. Страхувам се, сър Джон, как ще се справим — вече пристигат гостите за утрешното тържество, а в двореца цари пълен хаос. Ще ни помогнете ли?

— Ще направя всичко, което е по силите ми, Ваше Величество. Ще ви докладвам подробно за изпълнението на вашите заповеди. Незабавно ще се заеме с прислугата. Оставете всичко на мен, Ваше Величество.

Когато Бриана се върна в къщата, принц Едуард й каза, че болките на Джоан са започнали.

— Трябва да намеря носилка, за да отведа Джоан в двореца. Но как да я оставя? — тревожно попита той.

Бриана се опита да го успокои.

— Аз ще остана при нея, а с мен са Адел и Глинис. Ще се погрижим за нея. Мъжете обикновено са безполезни в такива ситуации.

— Бриана, съобщи ми, когато пристигнете. Господи, как ще дочакам утрото — прошепна той и отчаян зарови пръсти в златистите си къдрици.

— Носилката дойде, сир!

Раждането продължи целия следобед и вечерта. Около нея непрекъснато сновяха придворни дами. Едни я успокояваха, а други изказваха съмнения, че няма да е много леко, тъй като младата жена е доста дребна и крехка. Повечето обаче използваха случая да си разменят последните клюки, без да обръщат особено внимание на родилката.

Бриана стоеше до възглавницата й и стискаше ръката й, когато приятелката й се присвиваше от силните контракции. Бриана й говореше успокоително, разказваше й смешни истории и дори викаше заедно с нея до последния миг преди раждането на детето. Най-после бебето се роди, Бриана се отдръпна от леглото и изтощено се отпусна в едно кресло.

Акушерката пое новороденото, отряза пъпната връв, изми го, пови го и го сложи в люлката до леглото. След това измиха Джоан, преоблякоха я в чисти дрехи, смениха чаршафите и подредиха стаята. Едва тогава допуснаха сър Джон Холънд. Акушерката се изненада, че той не е ядосан от факта, че съпругата му бе родила дъщеря. Всъщност Холънд никога не се бе чувствал по-щастлив. В душата си тайно се присмиваше, че великия Черен принц не бе могъл да създаде син.

Според етикета трябваше да посети съпругата си. За пръв път я виждаше в леглото и слабините му се издуха от похотливо желание. Как успяваше, за Бога, да изглежда толкова красива и крехка веднага след раждането? Жените го изведоха от спалнята, за да може Джоан да си почине, а Бриана остана да прекара нощта край леглото на приятелката си.

— Опитай се да намериш принц Едуард — прошепна Бриана на Глинис, взе малкото вързопче от люлката и внимателно го положи в ръцете на щастливата майка.

— Толкова се молих да бъде момиче! Ах, Бриана, виж каква е красавица!

— Как би могла да не бъде? — Бебето приличаше на малко ангелче със сребристоруси къдрици.

— Не мога да повярвам, че аз съм я родила! — промълви Джоан, изпълнена с гордост

Бриана чу тихо почукване по вратата и скочи да отвори.

Едуард коленичи до леглото. Сърцето му щеше да се пръсне от любов и обожание.

— Колко е часът? — прошепна Джоан.

— Минава полунощ — едва отвърна Едуард.

— Честит рожден ден, любими!

Принц Едуард не можеше да се сдържа повече. Зарови лице в косите й и сълзи на радост потекоха по лицето му.

Празненството по случай рождения ден на Черния принц бе изключително бляскаво. Сякаш целият Бордо бе поканен. Англо-норманите, които от години живееха тук, бяха страстни поклонници на културата и изкуствата. Дворецът бе изпълнен с художници, поети, писатели и музиканти, към които се отнасяха с високо уважение. Присъствието им в кралския двор бе прекрасна възможност за изява на талантите им.

Френското влияние се чувстваше навсякъде — от музиката и танците до изисканите разговори и изящните маниери, а особено в тоалетите и на жените, и на мъжете.

От голямата бална зала се излизаше в прекрасна градина. Алеите бяха осветени от факли и гостите можеха да излязат да се насладят на прохладния нощен въздух. В градината имаше езеро с малки лодки във формата на лебеди, в които влюбените двойки се усамотяваха, за да се наслаждават на блясъка на звездите.

Родителите на Бернар Ези — граф и графиня д’Албре от Гаскон — бяха сред почетните гости на кралското семейство. Придружаваха ги многобройните им роднини и принцеса Изабел имаше достатъчно публика, пред която да покаже голямата си любов към младия гасконец. По-малката й сестра, принцеса Йоанна, завиждаше на Изабел за красивия годеник и страстно се молеше и дон Педро Кастилски да не отстъпва по красота на Бернар.

Кристиан седеше от едната страна на Бриана и се държеше толкова изискано и любезно, та й се стори, че между съпруга й и останалите има огромна пропаст. Той беше арабин, представител на друга култура, но по ирония на съдбата се държеше много по-възпитано от всички англичани. Можеше да говори на различни теми, независимо дали се отнасяше до астрономия, изкуство или философия. Всички придворни дами я гледаха завистливо и Бриана за сетен път се убеди, че той е изключително привлекателен за нежния пол. Много от тях открито се опитваха да го прелъстят.

Младата жена се почувства много нещастна. Той й бе предложил сърцето и душата си, но тя не можеше да ги приеме, защото се измъчваше от угризения на съвестта. Наблюдаваше как жените кокетничеха с Хоуксблъд и принц Едуард и сърцето й се свиваше от мъка за Джоан и за самата нея.

Кралят и граф Уорик бяха заобиколени от благородници, които разпалено говореха за войната. Изглежда, французите бяха опожарили и разграбили именията на английската корона по долината на Гарона и вбесеният принц Едуард заяви, че няма да чака никакви мирни преговори, а незабавно ще потегли с войските си към вътрешността на страната, за да се разправи с проклетите французи.

Бриана въздъхна облекчено, когато разбра, че Хоуксблъд ще замине с армията, но в същия миг сърцето й се сви от чувство на вина. Що за съпруга бе тя, след като изпраща с радост мъжа си на смъртен бой? Ала напрежението между тях бе толкова силно, че тя предпочиташе за известно време да бъде сама.

Бриана прекарваше много часове с Джоан и малката й дъщеричка, която нарекоха Джена. Приятелката й се възстанови много бързо и сега бе по-красива от всякога. Протестира, когато кралицата й изпрати кърмачка и бавачка. Обикновено придворните дами не се грижеха сами за децата си, които се отглеждаха в отделно крило на двореца от многобройни бавачки и кърмачки. Джоан искаше сама да се грижи за дъщеря си, но трябваше да се подчини на етикета.

Дните й се нижеха монотонно. Всяка сутрин тя и Бриана посещаваха малката Джена. Следобед Джоан се оттегляше да подремне в спалнята си, а Бриана се прибираше в белокаменната си къща, за да порисува на яркото южно слънце.

Младата майка непрекъснато мислеше за своя принц. След две седмици възвърна тънката си фигура и започна с копнеж да очаква връщането на своя любим. Искаше й се той да види колко се е разхубавила. Тъй като през последните месеци на бременността бе станала доста тромава, тя се страхуваше, че ще загуби завинаги ефирната си красота, от която той толкова се възхищаваше. Бленуваше за нощите, когато ще се върне при нея и ще й шепне дръзки комплименти, ще обгърне крехката й талия с едрите си ръце, ще покрие плоския й корем със страстни целувки.

Джоан чу как се отваря вратата на стаята и лениво се запита защо Глинис се е върнала толкова рано от пазар. Внезапно усети нечие заплашително присъствие. Изправи се в леглото и се покри с чаршафа.

— Какво искате? — рязко попита тя.

— Не е ли ясно? Дошъл съм, за да се възползвам от съпружеските си права. — Джон Холънд похотливо я измери с поглед.

Джоан започна да крещи, но той я удари силно през лицето. Тя падна ужасена върху леглото. За пръв път в живота й й причиняваха болка.

Той се наведе над нея.

— Можеш да викаш колкото искаш. Това крило е най-изолираното, никой няма да те чуе освен мен и смятам да се насладя докрай на прелестите ти.

— Сигурно сте полудели! — извика нещастната жена. — Ще заповядам да ви арестуват!

— По какво обвинение? Че спя със собствената си съпруга ли? Ако напънеш за миг красивата си празна главичка, ще разбереш, че няма на кого да се оплачеш.