Арабският принц

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

— Тръгваме си — промърмори Кристиан.

— Ако си тръгнем, ще обидим кралското семейство — тихо възрази Бриана.

— Всички знаят, че сме се оженили сутринта, а тази вечер е специална за нас. Хайде, Бриана.

Той се изправи и взе ръката й. Докато прекосяваха залага, тя на няколко пъти леко залитна и Кристиан разбра, че виното я е замаяло. Почувства, че ръката й в неговата трепери.

— Искам уединение, докато се къпя — заяви Бриана, докато минаваха през дългия коридор.

Младият мъж стисна ръката й и наведе мургавото си лице над нейното:

— Ще бъдем само двамата, любима. Али знае, че искаме да бъдем сами.

— Нямах това предвид! — протестира тя.

Когато влязоха в стаята, тя видя, че Али бе приготвил ваната, а слугите тъкмо излизаха с празните ведра.

— Оставил съм ароматно масло и чисти кърпи, господарю — рече Али. — Желаете ли още нещо?

— Моята лейди иска уединение, пълно уединение. Моля те, погрижи се тази нощ да не ни безпокоят.

Али се поклони и затвори вратата. Бриана се олюля, бузите й пламтяха, а очите гневно блестяха.

— Много добре знаеш какво исках да кажа! Искам уединение, но от теб!

Кристиан приближи към нея. Без да откъсва очи от нейните, той вдигна ръка, за да свали диадемата от косата й. През последния час бе мислил само за това — как ще разпусне прекрасните й коси и ще се наслаждава на цялото им великолепие.

— Не мога да разбера защо се срамуваш, любима моя. Ние вече сме били любовници, а ти все още се нуждаеш от малко вино, за да добиеш смелост.

— Не се нуждая от смелост, нуждая се от уединение! — Бриана се опита да се отскубне от ръцете му, но пръстите му се бяха заплели в косата й и я заболя.

— Ние ще се наслаждаваме на пълно уединение. Никой няма да види какво ще правим тази нощ. Никой няма да чуе любовните ни викове. Никой няма да знае какво става в тази стая, в това легло.

Младата жена настръхна от гняв. Това бе и неговата цел. Гневът щеше да прогони страха. Прекрасните й очи сякаш изпускаха зелени искри.

— Няма да се съблека и няма да се къпя в твое присъствие!

Пръстите му разрошиха златистата й коса и я разпиляха по раменете.

— Не е необходимо. Аз ще те съблека и аз ще те изкъпя. — Докато говореше, пръстите му започнаха да развързват връзките на туниката й.

Тя се задъха от ярост.

— Ти си дявол… арабски дявол!

Уверените му пръсти свалиха туниката й и се насочиха към долната дреха.

— А ти си невеста на арабския дявол.

Думите му я накараха да потръпне. Топлината на ръцете му проникваше през тънкия плат. Едната му ръка обхвана облите й гърди, а другата се плъзна под полата и потърси топлото място между бедрата й. Тръпки разтърсиха тялото й.

— Моя красива, красива Бриана. Искам цялата да те опозная. Искам да те видя да беснееш от ярост, да се смееш и да крещиш от удоволствие. Искам да те накарам да се извиваш от страст, да тръпнеш от моите докосвания. Искам да галя прекрасното ти голо тяло. — Ръцете му почти бяха свалили долната й риза.

— Не! — извика тя, като отчаяно се опитваше да задържи прозрачната дреха.

— Не? Нима ти трябва смелост, преди да предприемеш пътуването, което ще те направи истинска жена?

Бриана не знаеше какво да му отговори. Хоуксблъд отиде в кабинета в дъното на стаята и наля вино в една изящна чаша. После се приближи да й я подаде. Тя протегна ръка, за да поеме златната чаша, но той взе ръката й я постави на мускулестите си гърди, а сетне сам поднесе чашата до устните й.

— Ще си я поделим — рече дрезгаво. — Любовниците си поделят всичко.

Бриана сведе дългите си тъмни мигли и жадно започна да пие златистата течност. Той не й попречи.

— Пий до дъно чашата на живота, чашата на любовта — тихо промълви Кристиан, а плътният му дълбок глас сякаш я галеше като кадифе.

Когато се погледна, Бриана видя, че е гола. Кога бе свалил долната й риза? Кристиан бе изпил последната капка на дъното на чашата и сега наведе устните си над нейните. Устата му имаше вкус на вино. Той бе бог и дявол едновременно. Мразеше го, обичаше го, ненавиждаше го.

Кристиан сякаш искаше да изпие с очи красотата й. Повдигна разкошните й коси и сетне ги пусна да се разпилеят по тялото й. Приличаха на златна коприна върху бял атлаз. Взе лицето й в ръце, дългите му пръсти нежно погалиха страните, очертаха извивката на скулите, докоснаха бенката върху тях. Езикът му вкуси от свежестта на кожата й, а сетне устните му се впиха в нейните.

Дълбоката чувствена целувка завладя сетивата й толкова пълно, че тя не усети кога ръката му се плъзна между краката й. Разбра чак когато горещата силна длан обхвана слабините й. Другата му ръка галеше гърба й под дългата коса и най-после се спря на малкия й закръглен задник.

А след това той я повдигна.

— Хоуксблъд, не! — извика Бриана и се вкопчи в него, за да не падне.

— Кристиан, кажи ми Кристиан. Искам да усетя вкуса на името си, когато е на устните ти — прошепна той.

— Дявол! Дявол! Дявол! Какъв е този вкус?

— Този вкус е прелестно греховен и чувствен.

Бриана се задъха от гняв, когато той я вдигна високо и после я пусна в топлата ухаеща вода, като внимателно разстла косата й около ваната. Сетне коленичи и посегна към гъбата.

— Не! Моля те, Хоуксблъд, позволи ми сама да се изкъпя.

— Кажи Кристиан.

— Моля те, Крис… — ала преди да довърши устните му се впиха в нейните.

След миг се отдръпна, усмихна се и й подаде гъбата. Въздишка на облекчение се изтръгна от устните й, но облекчението й бе мимолетно. Господи, той се бе отдръпнал, за да се съблече. Бриана не смееше да си поеме дъх, страхуваше се какво ще направи сега този съпруг, който едновременно я вбесяваше и объркваше.

Очите й се разшириха, когато видя великолепното му голо тяло. Бе забравила физическото му съвършенство. Приличаше на древен бог. Светлината на огъня хвърляше отблясъци по мургавата му кожа и подчертаваше всеки мускул и всяка извивка на твърдите му бедра.

Топлата вода и виното я замаяха. Тялото й потръпна от спомените за чувствената наслада, която бе изпитала в обятията му. Изпита болезнен копнеж да го почувства в себе си, кожата й жадуваше за докосванията му, искаше й се да закрещи от желание.

Наблюдаваше го как се движи из стаята. Постла голяма кърпа пред огъня и постави една алабастрова гарафа до нея. След това се приближи към нея. Когато я извади от топлата вода, Бриана потръпна от студ.

Кристиан внимателно я положи върху кърпата до огъня, разстла златистите й къдрици около главата й като ореол. Водата по тялото й бавно започна да се изпарява от топлината на огъня. Ала няколко капки останаха да блестят между гърдите й, около пъпа и върху нежните руси къдрици между бедрата й. Кристиан се наведе и започна да пресушава с устни блестящите капки от мокрото й тяло. От допира на устните му я разтърсиха тръпки и дишането й се учести.

— О, Боже, о, Боже — простена тя. Искаше да спре, искаше никога да не спира.

Кристиан изля върху дланта си малко ароматизирано масло от гарафата, стопли го на огъня и бавно започна да я разтрива. Започна от шията, спусна се по вдлъбнатината между гърдите й, после по стегнатия й корем, докато накрая стигна до бедрата. Ароматът на смирна и лимон замая сетивата й, по кожата й се разля топлина, а той продължаваше да разтрива стегнатото й младо тяло, проблясващо на светлината на огъня.

— Искам да изпитаме нещо по-дълбоко от любовта, искам не само телата, но и душите ни да се слеят. — Гласът му трептеше от едва сдържана страст. — Любовта, както и нейният символ — брачната халка, — няма начало и край. Дълбоката страст не може да бъде спряна. Когато те отнеса в леглото, зад завесите, в тъмнината, ще стигнем до най-съкровените дълбини на любовта. Трябва да се отдадеш докрай, да забравиш себе си, да забравиш за всичко останало.

Тялото й изгаряше в трескаво желание. Той я вдигна и я понесе към леглото. Ала желанието, което напираше в гърдите й, бе чисто физическо, нямаше нищо общо с онова сливане на душите, за което й бе говорил Кристиан. Усещаше как твърдата му гореща мъжественост се триеше между бедрата й.

Нежно я сложи на леглото, легна до нея, прегърна я и тя сякаш потъна в силните му ръце. Бриана тихо започна да плаче от безсилие и срам. Кристиан толкова лесно бе събудил чувствеността й, толкова лесно я бе накарал да изгаря от желание и страст. Тя беше жена, той беше мъж и Бриана жадуваше да му се покори.

Езикът му докосна твърдото й възбудено зърно, а ръката му се плъзна между бедрата й и дългите му пръсти започнаха бавно да галят нежната розова пъпка между тях.

Тя беше като топла и влажна коприна и макар Хоуксблъд да се владееше како никой друг, в този миг разбра, че не може да устои на желанието да проникне дълбоко в нея. Самообладанието му се разби на хиляди парчета. Когато пръстите му се отдръпнаха. Бриана недоволно извика.

— Какво искаш, любима? — задъхано прошепна той и легна върху нея.

— Кристиан, Кристиан, искам да ме вземеш! — Ноктите й се забиха в кожата му.

Той бе полудял от възбуда. Проникна дълбоко в нея, забравил за всичко, отдаващ тялото и душата си на тази девойка, надарена с чувствеността и страстта на зряла жена. Тя го погълна в себе си, едновременно взимайки и давайки. Любовта им бе бурна като пролетен ураган. Тя бе предизвикателство за сетивата.

За всичките седем сетива.

Издигнаха се до висините на насладата и изкрещяха едновременно, когато достигнаха кулминацията, а сетне се отпуснаха заедно в кадифената мекота на успокоението. Лежаха неподвижни, вкопчени един в друг, с изцедени докрай сили.

После сякаш се случи чудо. Кристиан се чувстваше възроден, изпълнен с жизнена мощ и още нещо… Радост, задоволство, душевен мир, какъвто никога не бе изпитвал. Отдръпна се от Бриана, обгърна я и я притисна до сърцето си, заровил лице в златистата й коса.

От гърдите й се изтръгнаха тихи ридания и сълзите й покапаха по голата му гръд. Той я бе дарил с наслада, на която тя нямаше право, бе задоволил плътското й желание, а това бе смъртен грях.

Кристиан разбираше обърканите чувства на любимата си. Знаеше, че сълзите ще й донесат облекчение и ще пречистят душата й. Сърцето й бе изпълнено със скръб и вина, с любов и омраза. Знаеше, че ще й е нужно доста време, за да успокои обърканата си душа. И макар да бе търпелив мъж, се надяваше да не чака много дълго мига, когато тя ще признае пред себе си, че го обича и вечно ще му принадлежи, както и той на нея. Трябваше да й даде време да приеме мисълта, че брачният им съюз е предопределен от съдбата. И на този, и на онзи свят никой нямаше да ги раздели.

Бриана бе толкова емоционално и физически изтощена, че потъна в непробуден сън. Когато се събуди, в стаята все още бе тъмно. Усети присъствието на мъжа, който спеше до нея. Пред очите и изплуваха спомените от изминалата нощ. Нима всичко бе само сън? И тогава внезапно си припомни.

Спомените оживяха пред очите й!

Тогава Кристиан воюваше във Франция, а тя бе сложила сивата кадифена наметка на майка си, за да го призове във виденията си. С ужас осъзна, че това не е било сън, било е предсказание. Кристиан бе убил Робер пред очите й, а тя не бе направила нищо, за да му попречи. Припомни си, че тя бе примамила Робер в кулата, където Хоуксблъд го очакваше, за да го убие. После се любиха, а тялото й бе опръскано с кръвта на Робер. Всичко се бе сбъднало!

Бриана затвори очи, ужасена от себе си. Нима се бе отдала на Кристиан, за да я спаси от брака с Робер? Не, не го бе сторила съзнателно, но това не намаляваше вината й.

Съпругът й се обърна в съня си и бедрата им се докоснаха. В гърдите й се надигна страх. Но това не беше толкова страх от него, колкото страх от самата нея. Страхуваше се от дълбокото желание, което изпитваше към този арабски рицар. Страхуваше се от мрачния копнеж, завладял тялото и душата й, който само той можеше да задоволи. Нима той беше безсмъртен? Нима бе продал душата й на дявола? Никога не биваше да му позволи да разбере, че бе завладял и тялото, и душата й. Трябваше да съхрани поне малка част от себе си, поне малкото достойнство и чест, които й бяха останали. Никога не биваше да узнае, че жадува за докосванията му, че изгаря от страст по него. Ако узнаеше всичко това, тя щеше да се изпълни с отвращение към самата себе си и да се презре завинаги.

Когато Кристиан се събуди, Бриана все още спеше. Бе толкова прекрасна в съня си. Дългите й извити мигли хвърляха леки сенки върху нежните бузи и сърцето му се сви от болка при мисълта, че когато отвори очи, те ще бъдат замъглени от чувството на вина и самообвинение. Изруга тихо. Сянката на Робер щеше дълго време да стои между тях. Можеше да се бори с някого от плът и кръв, но мъртвият съперник притежаваше тайнствена сила, някакъв мистичен ореол, с който трудно можеше да се справи.

Кристиан отлично разбираше, че Бриана ще се опита да запази част от себе си недосегаема за него. Знаеше, че може да проникне отвъд тази преграда, но искаше тя сама да го направи. Трябваше да му вярва докрай, да му отдаде сърцето си докрай. Закле се да я защитава, да се грижи за нея, да я обича толкова силно, че тя постепенно да преодолее чувството на вина и срам и да заживее с мисълта, че са родени един за друг.

Бриана се събуди, но не посмя да отвори очи, докато не усети, че съпругът й не бе до нея. До слуха й достигна шумът на вода и тя леко повдигна клепачи. Почти нищо не знаеше за Кристиан Хоуксблъд. Погледна към него и страните й се изчервиха. Поне едно нещо бе научила — той обичаше да се бръсне без дрехи!

Кралят прекара нощта край леглото на своя приятел Уилям де Монтегю заедно със съпругата му. Дълбоката рана на крака му, която бе получил на турнира, бе нищо в сравнение с раните, които бе получил в битките. Ала състоянието на граф Солсбъри рязко се влоши вечерта след турнира. Сър Джон Брей, придворният лекар на Едуард III, не се отделяше от леглото на болния. Късно вечерта помоли да събудят Негово Величество, защото знаеше, че граф Солсбъри няма да издържи до сутринта.

— Нищо ли не може да се направи? — попита кралят със свито сърце, измъчен от вината и болката в очите на Катерин.

— Не, Ваше Величество. Като че ли върхът на копието е бил намазан с отрова и тя бързо се е разпространила по цялото му тяло.

— Оставете ни сами. Искам да остана с него до последния му дъх, поне това му дължа. — Кралят хвана ръката на Уилям де Монтегю, с другата хвана ръката на Катерин, сякаш искаше да вдъхне сили и живот на умиращия си приятел. Но Уилям не се върна в съзнание. Издъхна минути преди зазоряване. Паднали на колене пред леглото му, кралят и Катерин тихо заплакаха.

— Любов моя, повече не бива да се срещаме — прошепна Едуард III. — Злите езици ще говорят, че аз съм го убил, за да те притежавам, и репутацията ти ще бъде опетнена. Слуховете за отравянето му ще се разпространяват много бързо, затова трябва да се разделим още сега. Искам да бъда почтен с теб и Уилям. Не искам да опозоря името ти…

Катерин измъчено погледна краля. „Имах и двамата, а сега ги загубих!“

Душата и сърцето й се разкъсваха от двойна мъка. Кимна примирено. Ако духът на съпруга й още витаеше край тях, той щеше да знае, че и двамата са го обичали. Щеше да знае, че никога не са искали смъртта му. Ала уви, щеше също да узнае, че тя му е изневерявала, а най-добрият му приятел е злоупотребил с доверието му. Но Бог знае, че прелюбодеянието е слабост, присъща на хората.