Арабският принц

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

През целият път до Лондон двете приятелки бяха необикновено мълчаливи и замислени. Накрая Бриана й прошепна в ухото:

— Слава Богу, че не сме изпаднали в състоянието на Елизабет Грей.

— О, не, Бриана, ако ми се случи нещо такова, Едуард веднага ще се погрижи за мен — лекомислено отвърна Джоан.

Бриана въздъхна. Току-що бяха получили нагледен урок, че жената може да разчита само на себе си, и побърза да се закълне, че отсега нататък никога няма да проявява безразсъдство.

Двете девойки взеха малките чанти, в които носеха тоалетните си принадлежности, и тръгнаха по Фиш стрийт към къщата на граф Едмънд Кент. Той ги очакваше и радостно прегърна сестра си. Очите му светнаха от удоволствие, когато видя Бриана, и леко я целуна по бузата. Тя шеговито го плесна, когато той се опита да я целуне по устните.

— Не бива да си толкова жестока към мъж, който се е опитал да си открадне една целувка, когато му предстои да замине на война. — Огледа я с възхищение от главата до петите. Кожата й бе по-прозрачна и от красивите перли, които си бе сложила. — Този де Бошан е щастливо копеле.

Бриана се изчерви.

Едмънд ги поведе към малкия заден двор.

— Искам да ви запозная с новия си съсед.

Очите на Джоан се разшириха от щастливо очакване — без съмнение принц Едуард бе новият съсед на граф Кент.

Едмънд ги съпроводи до задната врата. Почука и на прага се появи сър Джон Шандо, който пое чантата на Джоан и посочи към коридора.

— Надявам се, че гледката от стаята ще ви хареса, лейди Кент.

Джоан се спусна по коридора. В този миг сякаш целият свят изчезна освен нейният възлюблен принц Едуард. Шандо пристъпи смутено към Бриана. Чудеше се как да я забавлява.

Девойката отгатна притеснението му и бързо рече:

— Моля ви, сър Джон, не се безпокойте за мен. Аз съм си взела скицника. Единственото, от което се нуждая, е стая с изглед към реката.

Благородникът не бе свикнал с дамското общество, жените го смущаваха и объркваха, затова въздъхна с облекчение. Поведе я по една тясна стълба и после я въведе в просторна спалня в предната част на къщата с чудесен изглед към Темза.

— Имаме щастието да се наслаждаваме на изкуството на най-добрия готвач в Лондон. Ароматът, който се носи от кухнята, сигурно ще възбуди апетита ви.

— Струва ми се, че ухае на плодова пита с мармалад — с надежда рече тя.

— Ще ви донеса едно парче, ако успея да отмъкна от кухнята. Готвачът е доста подозрителен и непрекъснато ме следи — намигна й той и излезе от стаята.

Джоан радостно извика и се хвърли в прегръдките на принц Едуард. Той я повдигна и я завъртя във въздуха. За сетен път си каза, че тя е най-изящното и фино създание, което бе срещал. Тя бе облечена в бледозелена копринена рокля, ефирна като морска пяна, украсена по краищата с хермелин, а в платиненорусите й коси проблясваха малки перли. Очите й блестяха от любов и възбуда. Срещата беше тайна и забранена, а това я правеше още по-очарователна.

— Едуард, страхувах се, че си ме изоставил — задъхано прошепна тя, без сама да вярва на думите си.

— Моя малка Жанет, не съм престанал да мисля за теб и така ще бъде където и да се намирам.

Девойката обви нежните си ръце около врата му и закачливо го целуна по носа.

— Обичам те, Едуард.

— А аз те обожавам, ангел мой. Измина цяла вечност, откакто за последен път те държах в прегръдките си.

Бриана седеше до прозореца и скицираше реката и хората, които сновяха между Темза и улицата. Започна да се стъмва, девойката спря да рисува и разсеяно прелисти скиците си. Изведнъж пред погледа й се появи скицата, която бе направила на Кристиан Хоуксблъд през последната им любовна нощ. Припомни си първата им среща и сърцето й болезнено се сви. Сетне в съзнанието й изплуваха всички погледи, които си бяха разменили всички думи, които си бяха казали, всички докосвания.

Гледаше с невиждащи очи светлините по брега на реката. Защо задълженията винаги бяха неприятни, а забранените удоволствия — толкова привлекателни и вълнуващи? Изведнъж сетивата й доловиха присъствието му. Вратата се отвори и мощната му фигура изпълни рамката. О, небеса, защо не се бе досетила, че той ще бъде тук заедно с Черния принц?

Девойката подскочи като ужилена и столът се катурна. Кристиан прекоси стаята и силните му ръце сграбчиха раменете й. Тъмното му лице бе пламнало от ярост, а аквамариновите очи я пронизваха като кинжали.

Бриана затвори очи, неспособна да устои на покоряващия му магнетизъм. Той излъчваше непреодолима сила и тя се уплаши, че няма да може да му се противопостави. Ала бе длъжна да го стори.

— В Бедфорд и двамата бяхме полудели. Не трябваше да ти се отдавам, след като съм сгодена за твоя брат. А сега той рискува да остане сакат за цял живот. Не мога да бъда толкова безсърдечна и да го изоставя.

— О, ти наистина си безсърдечна, Бриана! Ти си моята лейди, ти си моята жена. Ти ще ми принадлежиш завинаги, телом и духом.

— Престани, Хоуксблъд! Аз принадлежа на Робер де Бошан. Баща ти вече е подписал брачните документи и годежът е неизбежен.

Ръцете му я стиснаха до болка. Сега в лицето наистина приличаше на ястреб.

— Чуй какво ще ти кажа: никога няма да принадлежиш на Робер де Бошан, нито на този свят, нито на онзи! Ние с теб сме кръвно свързани, ние с теб сме едно цяло!

— Кристиан… — сърцераздирателно извика тя. — Никога няма да съжалявам за това, което преживяхме. Ако изтръгнат сърцето ми, когато умра, то ще бъде изпълнено с любов към теб. Но аз съм виновна пред Робер, трябва да изпълня дълга си към него!

— Но преди това имаш дълг към мен — процеди Кристиан. — Избрах теб и само теб за майка на бъдещите ми деца.

— Кристиан, това никога няма да стане — тъжно промълви Бриана.

Хоуксблъд я вдигна на ръце.

— За Бога, сега ще те отнеса в леглото и ще посея семето си в теб!

— Пусни ме! Пусни ме веднага! — изкрещя тя, но той бързо изскочи от стаята, понесъл я на ръце. Озоваха се в друга стая с широко легло. Бриана заудря с юмруци по мощните му гърди, но той не й обърна внимание. Притисна устни до ухото й и зашепна всички онези любовни думи, за които тя бе жадувала през последните три дни.

— Отдай ми се, любима, отдай ми се сега!

Внезапно я обзе ужас. Може би това бе последната им нощ. Той заминаваше във Франция. Как ще понесе раздялата? Ако го убият, никога нямаше да си прости, че му е отказала да се люби с него. Страстните му думи заличиха и последните остатъци от благоприличието й. Ще бъде жестоко да му откаже. Престана да се съпротивлява и обви ръце около врата му.

Кристиан я положи на широкото легло и я прегърна тъй силно, че тя остана без дъх. Когато най-сетне отдели треперещите си устни от неговите, Кристиан каза:

— Не искам да си с мен от страх, Бриана. Искам да ме желаеш, да ми се отдадеш с радост и наслада.

В този миг разбра, че и тя копнееше за това.

Бриана прокара бавно език по устните си и Кристиан пламенно я целуна, като засмука розовото връхче на езика й. Девойката трескаво изхлузи пантофките си, а ръката му се плъзна под полата на роклята, за да свали дантелените й чорапи заедно с жартиерите. Хоуксблъд загледа с любопитство изящната вещ. Всичко в нея беше възхитително.

Бриана развърза връзките на туниката си, за да може любимият й да я свали. После започна да разкопчава малките копчета на долната риза. Аквамариновите очи жадно поглъщаха движенията й. Най-сетне тя остана гола пред него и зачака и той да се съблече, ала Кристиан нетърпеливо я притегли към себе си. Кожата й бе млечнобяла и гладка като кадифе. Той повдигна косите й, а сетне ги пусна, за да се наслади на златното им великолепие. Перлите от косите й се разпиляха в леглото. Бриана се засмя, като видя разтревожения му поглед, събра ги в шепата си и ги изсипа между високите си гърди.

Кристиан се засмя и започна да ги събира, когато се търкулнаха към златистите къдри между бедрата й. В името на Аллаха, тази жена го омагьоса и го превърна в свой роб. Никога няма да се откаже от нея, тя бе жената на неговите мечти, сега и завинаги. Бриана дръпна жакета му, искаше и той да е гол като нея. Хоуксблъд веднага се подчини и от гърдите му се изтръгна стон, когато върховете на пръстите й го погалиха. Той се търкулна по гръб и я настани върху себе си. Устните му я обсипваха с целувки и се плъзнаха надолу към нежната цепнатина между бедрата й. Тя беше толкова сладка и опияняваща, че главата му се замая.

Ръцете й не спираха да го милват и телата на двамата влюбени се сплетоха, треперещи от желание, омагьосани от любовен копнеж, окончателно загубили представа за време и място.

Шепотът и шумът от търкането на телата им бе тъй възбуждащ, та и се стори, че в следващия миг ще полудее. Когато започна да го хапе и да крещи, той се извърна и покри тялото й със своето. Тя го посрещна жадно, бедрата й широко се разтвориха и тя се изви под него, за да посрещне тласъка му. Изкрещя толкова силно от наслада и болка, че той застина. Бриана притисна лице към горещото му рамо. Устните му докоснаха косата й и Кристиан прошепна:

— Скъпа моя, не искам да те нараня.

Той я изпълваше докрай, струваше й се, че в следващия миг ще се пръсне.

— Харесвам, че си толкова голям. Да не би да съм прекалено тясна и не мога да ти доставя удоволствие?

— Не, сърце мое. Ти си толкова прекрасна, че съм готов да умра, за да съм в теб.

Бриана го стисна с бедрата си тъй силно, че не можеше да излезе от нея. Да му прости Бог, той и не искаше. Тя бавно отпусна бедрата си и нежно прошепна:

— Влез в мен докрай.

Кристиан докосна с устни чувствителното й зърно, а когато то се втвърди от възбуда, го пое в устата си и алчно го засмука. Девойката изохка от удоволствие, а той проникна докрай. Започна леко да се движи в нея, за да я възбуди още повече. Бриана постепенно се навлажни от страст и навлезе в ритъм с него, като му позволяваше да я изпълва все повече и повече. Кристиан не отделяше поглед от лицето й.

Зениците й се разшириха от наслада, зърната на гърдите й се втвърдиха като диаманти, а от полуотворените й устни се разнесоха стенания. Повдигна ръката му към устата си и засмука един от пръстите му. Хоуксблъд никога досега не бе изпитвал по-еротично усещане. Тялото й се гърчеше под неговото. Кристиан извади пръста си и впи устни в нейните. Езикът му проникна дълбоко в меката сладост на устата й.

И двамата извикаха, когато едновременно достигнаха върховния миг на екстаза. Той се отпусна в нея, усещайки пулсирането на женствеността й. Погледна я и се запита как е възможно да бъде толкова страстна. Бе напълно изтощен от чувствеността й.

— Ти ме дари с най-великолепното изживяване в живота! — промълви той и поднесе златистите й кичури към устните си. — Скоро ще се оженим.

Бриана смаяна го изгледа. Нима не разбира, че повече никога няма да бъдат заедно? Тя стана от леглото и бързо започна да се облича.

— Кристиан, това беше за сбогуване. — Очите й се наляха със сълзи. — Аз ще принадлежа на Робер.

Хоуксблъд скочи от леглото с изкривено от ярост лице.

— Робер е страхливец! Той не иска раната му да заздравее! — изкрещя вбесен.

— Да не мислиш, че си единственият мъж, който жадува за бойна слава? — Очите й гневно светнаха. — Да не мислиш, че си единственият мъж в Англия, обзет от смелостта да воюва? Има хиляди рицари, които искат да се бият! Да не би да мислиш, че се нуждаем от помощта на арабите в тази война?

— Аз съм повече норман, отколкото арабин — заяви той.

— Така ли? — изкрещя тя. — Истински нормански благородник никога няма да нарече сакатия си брат страхливец! Твоят любимец Нешър е виновен за замърсяването на раната му. Ще отречеш ли, че нарочно си заповядал на зверчето да се нахвърли върху Робер?

Хоуксблъд вдигна ръка да я удари, но се опомни и стовари юмрука си върху дървената колона на леглото. Беше загубил контрол над себе си.

— Ще накарам този кучи син да се изправи на крака до два дни, за да се бие за страната си.

— Ще се моля на Бога да успееш! — пламенно извика девойката. — Чувството за вина ме убива! — Тя бавно тръгна към вратата.

— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш? — изръмжа той и бързо започна да се облича.

— Връщам се в Уиндзор. По-добре никога да не бях идвала тук.

— Не можеш да се разхождаш сама из Лондон посред нощ! Да не би да си си загубила ума?

Бриана гордо вирна брадичка.

— За кратко време наистина го бях загубила, ала вече го възвърнах.

Кристиан я изгледа продължително и тръгна към вратата. Обърна се и рече:

— Предай на принц Едуард, че съм се върнал в Уиндзор.

В съседната стая Джоан замислено каза:

— Бих искала времето да спре и да останем завинаги в тази къща.

— През последните две седмици имах чувството, че времето лети. Това е заради похода във Франция. Всички сме в трескава подготовка за войната.

Тя се поколеба, опитвайки са да прикрие сянката на разочарование, която бе смутила тези приятни мигове. Ала Едуард усети, че нещо я измъчва.

— Какво има, скъпа?

— Графиня Солсбъри настоява официално да се сгодя за сина й, преди да замине за Франция.

— По дяволите! Няма да стане! Непрекъснато мисля как да попреча на този проклет годеж. Единственото, което ми идва на ум, е да се установи, че вече си сгодена за друг. — Погледна я внимателно. — Какво мислиш за сър Джон Холънд?

Пред очите й изплува лицето на Холънд. Той имаше кестенява коса и червендалесто лице. Беше среден на ръст, мускулест и набит, с дебел врат. Беше един от младите благородници в свитата на принца, който от две години я ухажваше.

— Не мисля нищо за него — предпазливо отвърна Джоан, защото не искаше безпричинно да предизвиква ревността на Едуард.

— Той е изключително амбициозен. Поради това лесно мога да му повлияя. Постоянно ме моли да го назнача на някаква служба в двореца. Има няколко свободни длъжности. Сигурен съм, че ще се съгласи да потвърди, че е бил тайно сгоден за теб, преди кралят да избере Уилям де Монтегю за твой годеник. Всички ще повярват, защото си спомнят как те преследваше с ухажванията си.

Джоан облиза внезапно пресъхналите си устни.

— Но какво ще ни помогне всичко това? Каква е разликата дали ще бъда сгодена за Уилям де Монтегю или за сър Джон Холънд?

— Ти си наивно дете. Годежът с Холънд ще бъде фиктивен, само за пред двора, за да попречи на годежа ти с де Монтегю.

— О, разбирам — отвърна девойката и се засмя с облекчение.

Едуард я притегли към себе си.

— Ще го направиш ли заради мен?

— Знаеш, Едуард, че ще направя всичко за теб. Нейната покорност отново го възбуди.

— Остави всичко на мен, аз ще уредя.

Той я обсипа с целувки и Джоан забрави за Холънд, де Монтегю и останалия свят.

Джон Холънд не можа да повярва на щастието си, когато получи съобщение, че принц Едуард го кани на поверителен разговор. Той жадуваше да го назначат за главен камерхер в двореца, ала не смееше да се надява на това, тъй като служеше в свитата на принца, а не на краля.

— Ти винаги си ми бил верен служител, Джон. Освен това си амбициозен и умееш да изпълняваш заповеди, а аз много ценя тези две качества. Кралят е много зает с предстоящата кампания във Франция и затова ми възложи аз да избера главен камерхер на Уиндзор.

Холънд почти спря да диша.

— Плантагенетите имат обичай да назначават на тези длъжности воини, а не цивилни, и досега изборът винаги се е оказвал успешен. Познавам те добре и знам, че си умен, решителен и смел мъж. Ала мъжът, който ще избера, трябва да притежава още едно качество: той трябва да ми е абсолютно предан.

За един ужасен миг Холънд си помисли, че Едуард е разбрал за тайната му среща с принц Лайънъл. Само преди седмица принц Лайънъл и неговият лейтенант Робер де Бошан предложиха съюз, ако нещо се случи с принц Едуард във Франция. Това беше измяна, тъй като наследникът на английския трон все още бе жив и здрав, но наградата си заслужаваше риска. Лицето на Холънд стана още по-червено и по челото му избиха капки пот.

— Има една дама, която се намира под мое покровителство и се нуждае от фиктивен съпруг. Повиках те, за да разбера дали се нагърбваш с двете длъжности — на съпруг и камерхер?

Сър Джон пое дълбоко въздух. Каква ирония на съдбата! Принц Лайънъл му предложи като награда Джоан Кент, а принц Едуард му даваше мечтаната длъжност, ако не се докосне явно до същата жена. Холънд се съгласи без колебание, макар че вече бе дал дума на принц Лайънъл. Ще играе двойна игра и ако бъде по-умен, ще спечели и двете награди.

Когато принц Едуард се увери, че сър Джон ще изпълни всичките му изисквания, му съобщи името на Джоан и съставиха годежен договор, който сър Холънд подписа. Едуард му каза, че няма време за губене, тъй като трябва да се предотврати годежът на дамата със сър Уилям де Монтегю! Уелският принц му обеща, че ще се погрижи да получи потвърждението на Съвета за назначаването на сър Джон Холънд на длъжността главен камерхер на Уиндзор, преди да отплуват за Франция.

Цяла седмица сутрин и вечер Хоуксблъд и Али посещаваха Робер де Бошан, за да се грижат за раната му. Към края на седмицата кракът му бе почти оздравял, но Робер все още оплакваше от болка и накуцваше.

Хоуксблъд реши да поговори с граф Уорик. Откри го да се упражнява с пехотинците в ръкопашен бой с мечове и щитове. Кристиан мълчаливо го наблюдава известно време, защото не искаше да прекъсва занятието му. Той напълно одобряваше методите на Уорик за обучение на новобранците. Графът не ги поучаваше, а сам демонстрираше бойните похвати. Това бе много по-полезно, защото никой от младите бойци не искаше да бъде засрамен от опитния воин.

Най-после Уорик забеляза, че Хоуксблъд го наблюдава, каза на войниците да отдъхнат за малко и се приближи към сина си. Избърса потта от челото си и се усмихна.

— Струва ми се, че ще бъдат добри войници. А какво става с войниците от графство Уорик, които са под твое командване?

— Всички се справят отлично и с нетърпение очакват да влязат в бой. — Той се поколеба и добави: — Всички освен един.

Уорик изненадано повдигна вежди.

— Изплюй камъчето — заповяда той.

— Кракът на Робер е почти оздравял, а той все още куца като инвалид.

Лицето на Уорик се вкамени.

— Да не би да се осмеляваш да твърдиш, че един от синовете мие страхливец?

Всички се страхуваха от гнева на стария граф. Хоуксблъд си помисли, че Уорик ще го удари с меча си. За миг в сърцето му се надигна завист към Робер. И той искаше да има баща, който да го защитава така смело. Графът го гледаше с неприкрита враждебност. Кристиан си помисли, че няма какво да губи — между него и стария граф нямаше любов. Затова твърдо рече:

— Оставям те сам да прецениш. Трябва само да видиш раната му.

— Веднага ще отида — предизвикателно отвърна Уорик.

Откриха Робер де Бошан в спалнята му с едно хубавичко момиче в скута.

— Ха! Никога нямаше да повярвам, че не съм отгледал нищо друго освен един похотлив жребец! — изръмжа Уорик, плесна момичето по голия задник и то изскочи от стаята.

Робер побесня не само защото баща му го завари в неудобно положение. Много повече го разяри презрението, с което го гледаше незаконороденият му брат.

Граф Уорик почервеня от гняв не само защото синът му се оказа развратник, а защото се забавляваше с момичета, докато другите благородници усърдно се готвеха за войната.

— Реших да поведа хората на принц Лайънъл и тъй като той е твърде млад, за да им бъде водач, тази чест се падна на теб.

— Благодаря, татко. Надявах се, че ще се сетиш за мен. — Робер прикри омразата си и присви синьозелените си очи. — А ти нуждаеш ли се от нещо, братко?

Хоуксблъд знаеше какво мисли Робер — брат му жадуваше да го убие.

— Дойдох заради раната ти, но вече виждам, че нямаш нужда от мен. Затова ви оставям.

Когато Кристиан излезе, дълбока бръчка проряза челото на Уорик. Графът цял живот се бе сражавал и знаеше, че предстоящата война влияе на мъжете по различни начини.

— Войната ни кара да се замислим за смъртта. Тя е неизбежна, но те съветвам да не мислиш непрекъснато за нея.

Робер се засмя, за да разсее подозренията на баща си.

— Не забравяй, че и аз съм де Бошан. Обичам да се бия, но за разлика от теб нямам синове, които да продължат делото ми, ако нещо се случи с мен.

Уорик проницателно го изгледа.

— По-добре да оформим годежния договор. Съветвам те да измиеш от себе си следите на онази проститутка, преди да съм изпратил да повикат лейди Бедфорд.

Тази вечер Бриана и Адел получиха покана да се явят в кабинета на краля. Девойката пребледня като платно.

Знаеше, че повече не може да отлага годежа си, и взе Адел със себе си като свидетелка. Очакваше да завари граф Уорик при краля, но за нейна изненада я посрещнаха принц Лайънъл и Робер де Бошан. Никога не бе харесвала по-младия кралски син, дори и преди да узнае, че е съсипал живота на Елизабет Грей, а сега й вдъхваше още по-голямо отвращение. За съжаление тъкмо него бе взел Робер за свой свидетел при подписването на годежния договор.

Бриана бе избрала от гардероба си красивата виненочервена рокля с изящна бродерия по краищата. Златистата й коса бе свободно пусната и се стелеше на великолепни вълни по раменете. Девойката скръсти ръце пред гърдите си и се помоли гузната й съвест да не накара гласа й да се разтрепери, когато произнася клетвата. Съжали, че е избрала тази рокля, тъй като наситеният червен цвят подчертаваше бледността на лицето й.

В богато украсената стая, под блясъка на свещите тя изглеждаше нереално красива. Крал Едуард и Уорик за миг изпитаха остра завист към Робер де Бошан. Неговата годеница бе мечта на всеки мъж.

Първо кралят каза няколко думи, а след това се приготвиха да подпишат документите. Погледът й се замъгли, когато й поднесоха пергамента и й подадоха перото. Тя прочете написаното: „Дъщерята на граф Бедфорд и синът на граф Уорик“. Видя печата на краля и местата, оставени за подписите на годениците и техните свидетели. Останалият текст беше на латински.

Девойката трепереше от вълнение. Знаеше, че в този мит се прощава завинаги с мечтите си за Кристиан. Трябваше да преодолее отвращението си към Робер, ала не знаеше как ще го постигне. Мълчаливо се помоли Бог да я дари със сила, за да се държи достойно. Придаде спокоен израз на лицето си, ала душата й се разкъсваше на хиляди парченца.

След двамата годениците и свидетелите поставиха подписите си под документа. Сетне произнесоха клетвата и преди Бриана да се усети, Робер вече бе закопчал тежка златна годежна брошка на корсажа й и се навеждаше над устните й за първата целувка.

Тя погледна над свещниците към цветните стъкла. Един светец я гледаше укорително и бе насочил обвиняващ пръст към нея. Приличаше поразително на Хоуксблъд. В гърдите й се надигна неописуемо чувство на вина и девойката загуби съзнание. Когато се съвзе, видя, че се намира в обятията на Робер. Кралят бе изненадан от нежността, изписана на лицето на Уорик. За пръв този суров воин показваше обикновени човешки чувства.

Кристиан Хоуксблъд знаеше, че в този час неговата любима се сгодява. Видя всичко съвсем ясно в едно от своите видения. Видя как ръката на Бриана потръпна, когато подписваше договора, чу как прошепна клетвата, видя как припадна, когато неговия природен брат я целуна.

Трябваше да впрегне цялата си воля, за да овладее гнева си. Искаше му се да убие мъжа, който се бе осмелил да отнеме неговата любима. Но се успокои с мисълта, че годежът все още не е брак и се закле, че Бриана никога няма да стане съпруга на Робер де Бошан.

Хоуксблъд се радваше, че войната започва след няколко дни. Знаеше, че ще бъде невъзможно да остане в Уиндзор, без да се люби с Бриана. Копнееше страстно за нея. Устните му се изкривиха в горчива усмивка. Беше си въобразявал, че умее да контролира всичко около себе си. Но това беше преди да срещне Бриана Бедфорд. Да вървят по дяволите красивите й очи!

Крачеше в стаята си като звяр в клетка. Задушаваше се. Обзет от отчаяние, започна да медитира, както го бяха научили тамплиерите от Ордена на Златната зора. Ала въпреки упоритите опити да се концентрира, не можа да постигне покой.

Мозъкът му го предаваше. Пред очите му непрекъснато изплуваше лицето на неговата любима. Виждаше я как спи в леглото. Разкошната й коса се стелеше върху възглавниците и стигаше до пода. След това го предаде и тялото му. Косата й беше неговата гибелна слабост.

Гневно изруга и отново закрачи из стаята. Хрумнаха му няколко идеи, но веднага ги отхвърли. Той никога не бе злоупотребявал с необикновената си дарба. Но тази мисъл го обземаше все повече и повече и той реши да изпита силата си върху нея. Знаеше какво е. Това бе простото мъжко желание да господства над жената. Тъй като Бриана бе обречена на друг, той трябваше да й въздейства, за да докаже и на себе си, и на нея, че тя ще му се подчинява винаги и навсякъде.

Обърна се с лице на изток, където знаеше, че е нейната стая, после събра цялата си воля и се съсредоточи. Устните му изпратиха настойчиво послание:

— Ела!

Бриана се размърда в леглото си. Отметна завивките и бавно се изправи. Обу пантофките си и посегна към робата си. Изпитваше непреодолима нужда от чист въздух, но не искаше да буди Адел в такъв късен час. Излезе от стаята и бавно тръгна по полутъмните коридори на замъка. Стъпките й я отведоха до кралските апартаменти, където бе и спалнята на принц Едуард. Спря се пред една тежка врата и тогава разбра, че това е стаята на Кристиан. Повдигна ръка, но не за да почука, а само да погали с любов твърдото дърво.

Внезапно вратата се отвори и една силна ръка я дръпна навътре.

Погледна го със замаян поглед и промълви:

— Кристиан…

— Свали робата — заповяда той.

Тя я смъкна от раменете си и я остави да се свлече на килима. Нежната коприна се плъзна по чувствените извивки на тялото й. Той грубо протегна ръце към нея, ала тя се плъзна между тях, вдигна своите и ги обви около врата му, притискайки сочното си тяло към неговото. Отдаването й бе толкова женствено и щедро, че тялото му се разтърси от първичната тръпка на радост, че я е накарал да го желае така пламенно. Бриана отвори уста, за да приеме опустошителния му език.

Кристиан отдръпна устните и ръцете си и тя тихо простена.

— Иди в леглото — заповяда той и Бриана моментално му се подчини. Внезапно осъзна, че иска тя да му се отдаде по свое желание, а не да се покорява на силата на неговата воля.

Обузда животинската си страст и нежно я вдигна от леглото. Облече й робата и я завърза до шията. Отвори вратата и внимателно я побутна към мрачния коридор.

— Върни се в стаята си, Бриана.

Али усети, че някой го буди.

— Нуждая се от някакъв опиат… — достигна до слуха му измъчената молба на господаря му. Без да продума, оръженосецът веднага стана от леглото и отвори ковчежето с билките, за да избере наркотика. Знаеше, че Кристиан не страда от физическа болка. Лорд Дракар страдаше от болка, която поразяваше само сърцето и душата.

Беше призори, когато Кристиан се окопити и осъзна, че не може да хипнотизира Бриана по двадесет и четири часа в денонощието, затова реши да се концентрира върху образа на Робер. Съперникът му трябваше да бъде непрекъснато зает с някаква дейност, да бъде товарен с грижи около принц Лайънъл и свитата му, за да се изтощи напълно, преди да се доближи към леглото на Бриана.