Арабският принц

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Джоан и Глинис трескаво приготвяха багажа за пътуването до Бедфорд. За младото момиче то бе като дар от Бога. Искаше да избяга от досадното присъствие на де Монтегю, а освен това не искаше да вижда и принц Едуард. Обичаше го толкова много, че не би могла да понесе болката да се среща всеки ден на трапезата с любимия си. Сърцето й се свиваше от мъка дори само като го зърнеше в двора на замъка. Не намери сили да прочете последното му писмо, защото се страхуваше, че в него той се сбогува с нея. Скри го до сърцето си с напразната надежда да заглуши болката.

— Глинис, не исках от теб да ми направиш магия, която да накара всеки мъж в двора да се влюби в мен. Уилям де Монтегю е много близък с краля. Възможно ли е нашият господар да откаже нещо на сина на пленения граф, сражавал се геройски във Франция за славата на Едуард III?

— Знам, милейди, че не изпитвате особено дълбоки чувства към Уилям, но сега той е ваш годеник и в това няма нищо лошо. Ще трябва да се омъжите за него. Един ден Уилям ще ви направи графиня Солсбъри.

Джоан въздъхна. Безсмислено бе да роптае срещу съдбата си. Върховната власт принадлежи на краля. Потръпна при мисълта за безрадостното си бъдеще. Баща й бе заплатил много скъпо за неподчинението си. Джоан не можеше да рискува да изпадне в немилост пред краля и кралицата. Когато привършиха с багажа, тя машинално се съблече и унило пожела „лека нощ“ на Глинис. Ала когато остана сама, измъкна писмото от гънките на корсажа си, поднесе го към пламъка на свещта и зачете със свито сърце:

За стотен път пред насълзените й очи пробягнаха думите: „Ти си моята единствена любов и ще бъде така до последния ми дъх!“ Джоан духна свещта. Сълза се търкулна по бузата й. Тя се сгуши в леглото, стиснала писмото. Не й даваше сърце да го заключи в ковчежето при другите писма на любимия си.

През цялата нощ Бриана неспокойно се въртя в леглото. Денят бе доста изтощителен, а вечерта бе обявен и годежът й! Сънят упорито отказваше да я споходи и приласкае. Опита се да не мисли за Робер де Бошан, но не успя да се пребори с чувството за вина — имаше ли право да изостави ранения си годеник и да замине за Бедфорд? Щом не можеше да го дари с любовта си, поне трябваше да бъде почтена с него! А какво по-непочтено от това да изоставиш годеника си в мига, когато той се нуждае най-много от теб?

Измъчената девойка заспа чак на разсъмване. В съня й изплуваха романтичните сцени от „Тристан и Изолда“. Сетне сънува как неволно бе пила от една и съща чаша с Кристиан Хоуксблъд. Само влюбените докосваха устни до обща чаша! И то когато не можеха да ги слеят в страстна целувка! Съзнанието й бе обсебено от магнетичния арабски принц. Той я гледаше с искрящите си очи и протягаше ръце към нея. Тя с готовност се притисна към гърдите му, загубила способността да се съпротивлява. Устните им, запазили уханието на виното, се сляха и стопиха последните остатъци от волята й. Целувките му бяха упойващи и чувствени и тя потръпна в сладостна отмала.

В този миг се появи Робер. Вече бе неин съпруг. Лицето му бе изкривено от гняв и той заби в сърцето на Кристиан копието си, чийто връх бе потопен в отрова. Бриана изкрещя. Не можеше да живее без Кристиан!

— Притисни се до мен — прошепна арабският принц. — Усещам диханието на смъртта… Искам да издъхна в обятията ти.

Тя го прегърна, а той измъкна меча от ножницата си и го заби в сърцето й. Нали мечът се казваше Килбрайд? Бриана се събуди с вик. Осъзна, че всичко е било само кошмар, и облекчено въздъхна. Наистина напоследък въображението й минаваше всякакви граници!

Стана и се настани пред огледалото, за да силете косите си. Видя, че Адел й бе приготвила дрехи, които подчертаваха красотата й. Върху робата с нежен кайсиев оттенък леля й бе сложила туниката от кехлибарено кадифе, която чудесно открояваше златистата й коса. Девойката разкърши рамене и си каза, че пътуването до родния Бедфорд е неочакван и щедър кралски подарък и нищо не трябва да помрачава щастието й.

На вратата тихо се почука и Адел влезе с Пади, оръженосеца на Хоуксблъд.

— Дойдох за багажа, милейди.

— Наричай ме просто Адел — чу Бриана приглушения отговор на леля си. Помисли си, че между Адел и Пади май се заражда флирт, и се усмихна.

В същия миг Али бе отишъл да изнесе багажа на лейди Кент. Уелската прислужница Глинис се оказа точно по неговия вкус. Изглеждаше като чужденка сред тези англо-нормани18, които владееха Англия. Сякаш някакъв ореол на мистицизъм я обграждаше и възбуждаше сетивата му.

Джоан почти бе приключила с тоалета си и каза на Глинис да тръгне преди нея, докато тя довърши прическата си. За пътуването бе подбрала кремава роба от мек памучен плат и туника от кадифе в яркочервен цвят — само при коралите може да се срещне такъв странен оттенък. Раздели на две половини сребристорусите си коси и ги стегна с две кадифени панделки. Наведе се, за да извади ботушките за езда от ярешка кожа, сетне грабна ковчежето със скъпоценните писма на Едуард и хукна към стълбите. В бързината забрави под възглавницата последното му писмо.

Половин час след заминаването на лейди Кент бузестата камериерка предаде писмото на Робер де Бошан. Няколко монети смениха притежателя си и прислужницата тихомълком напусна стаята му.

Синът на граф Уорик прочете писмото и се намръщи. Отдавна подозираше незаконородения си брат, че заговорничи зад гърба му с очарователната лейди Кент, заради което не скъпеше златото за подкупване на прислугата й. Това бе любовно писмо от принц Едуард, който не криеше гнева си от годежа на Уилям де Монтегю с лейди Кент. Принцът явно обича Джоан, а онова проклето копеле им служи за сводник!

Робер протегна ранения си крак, намръщи се от болка и се унесе в размисъл. Винаги можеше да се извлече полза от разногласията в кралското семейство. Нищо чудно това писмо да се окаже доста ценно за подкрепата на принц Лайънъл в борбата срещу брат му и баща му. Ала всичко трябваше грижливо да се обмисли. Вероятно принц Едуард не бе единственият разочарован от годежа на лейди Кент. Робер бе забелязал интереса на сър Джон Холънд към онази малка развратница. Този Джон Холънд бе един от най-противните надути контета в двора, ала ще трябва да изтърпи превземките му и да го спечели на своя страна. Няма да е зле да го покани на обяд заедно с принц Лайънъл.

За пътуването до Бедфорд Кристиан Хоуксблъд подбра двадесет от тежките каруци, които рицарите, странстващи от турнир на турнир, обикновено използват за пренасянето на стоманените брони, мечове и копия. Във всяка каруца седяха по двама колари. Не бе забравил и традиционния екскорт от корнуолски стрелци.

Внушителният багаж на дамите бе натоварен на две от каретите, следвани от ездитните коне за лейди Кент и лейди Бедфорд, водени от най-добрите коняри в Уиндзор. Един от тях помогна на Бриана да се качи на бялата кобила Папийон. Девойката обърна глава и леко се усмихна, като видя с какво старание Пади и Али придържаха Адел и Глинис при качването им на седлата. Кавалкадата с нетърпение очакваше лейди Кент.

Кристиан Хоуксблъд даде сигнал воловете да потеглят и талигите заскърцаха. Шествието премина с тропот под свода на портала на замъка откъм Темза, украсен с четири бойни кули, след което се насочи на север. Бриана крадешком погледна към Кристиан. Джоан се бавеше и може би дългото очакване го бе изпълнило с нетърпение? Но лицето му не изразяваше нищо — бе напълно спокоен и невъзмутим, с вид на човек, готов да чака цяла вечност.

Най-после Джоан се появи. Хоуксблъд веднага скочи от седлото и се приближи към нея. Поклони се галантно, хвана я с две ръцете през кръста и без никакво усилие я качи върху седлото на коня й. Девойката го възнагради с една от своите ангелски усмивки, а Бриана с въздишка си каза, че приятелката й е толкова очарователна, че дори не подозира колко лесно може да завърти главата на всеки мъж.

Дамите и рицарите бързо настигнаха волските талиги. Пътят им пресичаше долината на Темза. След колежа „Итън“ се отклониха от реката и поеха на север към Амърсхем. Към пладне Хоуксблъд спря процесията под сянката на дърветата край бистрия поток. Водачите подкараха воловете на водопой, а оръженосците побързаха да извадят от торбите хляб, студено месо, сирене и бира.

Адел и Глинис смутено се спогледаха.

— Аз дори не сетих да взема нещо за ядене — промърмори Адел. — Предполагах, че ще спрем да обядваме в някоя от резиденциите на краля.

— Може би мъжете ще ни поканят да споделим обяда им — обади се Глинис. — По-добре ги попитайте вие, Джоан. Още не съм срещала рицар, който е отказал да удовлетвори ваша молба.

Бриана вирна брадичка и отметна плитките си назад.

— Предпочитам да остана гладна, но няма да се моля!

Глинис и Адел изумено я погледнаха. В този миг към тях се приближи Али, за да им помогне да слязат от конете.

— Дами, позволете ми да ви заведа на сянка под дърветата. Там ви очаква скромна трапеза.

— О, колко мило! — радостно възкликна Джоан. Адел и Глинис веднага я последваха, само Бриана се поколеба за миг. Али бе помислил за всичко. Веднага им поднесе сребърни купи с ароматизирана вода за измиване на ръцете. След това отвори капака на големия дървен кош, разстла ленена покривка и подреди върху нея табли с печени патици, сирене, ангинари и ябълки. Поднесе на всяка жена по една малка сребърна чашка и чинно се оттегли настрани, за да не ги смущава.

Хоуксблъд се появи с мях, пълен с вино. Първо напълни чашата на Бриана. Девойката си припомни как бе пила от една чаша с него и подскочи като ужилена.

— Няма да пия от това вино!

Кристиан намръщен я изгледа, ала успя да овладее гнева си.

— Трябва да утолите жаждата си, милейди — меко я подкани той.

— Предпочитам да пия вода — отсече тя и тръгна към потока.

Останалите посрещнаха с удивление необяснимата й постъпка, но грациозно протегнаха чашите си към Кристиан, за да им налее вино. След като наля вино на дамите, рицарят се завтече към разгневената Бриана, изпълнен с решимост да разруши преградата, която тя се опитваше да издигне между тях.

— Милейди… — започна той.

Тя рязко се извърна.

— Оставете ме сама! — изкрещя и вдигна ръце, сякаш се опитваше да се предпази от зъл демон.

Нещо странно ставаше с нея. Той с нищо — нито с дума, нито с жест — не бе я предизвикал. Реши да я накара да му разкрие причината за необяснимото си поведение.

— Разбирам, че понякога дамите се държат странно и капризничат по най-малък повод, ала очаквах да се отнасяте по-любезно с мен. Няма да търпя да ме обиждате.

В очите й светнаха златистозелени искрици.

— Знам какво се опитвате да сторите с мен, демон проклет!

— Обяснете ми за какво намеквате, милейди.

— Опитвате се да ме омагьосате, да ме накарате да се подчиня на волята ви, но това няма да стане! Не можете да ме хипнотизирате или да ме накарате да изпълнявам заповедите ви!

Кристиан повдигна черните си вежди, а устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Не мога ли, лейди? — запита той със загадъчна нотка в гласа. Плътният му баритон сякаш я докосна, мек като кадифе, предизвикателен, подканващ, съблазняващ.

В този миг огряната от слънцето Бриана приличаше на самодива от старите легенди. Слънчевите лъчи превръщаха косите й в златотъкан ореол.

— Ако не искате да обсебя душата ви, трябва да сте непрекъснато нащрек, по цял ден и цяла нощ — пошегува се той.

Произнесени на висок глас, посред бял ден, думите му изглеждаха лишени от смисъл — по-скоро смехотворен брътвеж, — но дълбоко в душата си Бриана бе убедена, че в шегите му се крие зрънце истина. Този мъж наистина обладаваше свръхестествена сила. Кристиан Хоуксблъд не беше като другите. За миг дори се замисли дали не съществуват такива чудеса като безсмъртието например. Смутената девойка не издържа, обърна му гръб и не чу как той безшумно се отдалечи зад гърба й.

Тя остана до потока почти половин час, но накрая неохотно се върна под дъба. Когато се присъедини към спътниците си, видя, че те подаваха късчета студено месо на някакво дребно зверче с тъмна лъскава козина. Девойката веднага забрави за тревогите си.

— О, но това е невестулка! Никога не съм виждала питомна невестулка! — Засмя се при вида на дръзките лудории на Нешър — зверчето се изправи на задни лапи, за да поеме мръвката от ръката на Глинис, а после протегна предната си лапа, сякаш молеше за още месо.

Бриана се наведе и взе сребърната купа, пълна с вода. Очите на невестулката блеснаха, Нешър изтича към девойката, метна се в скута й и започна да лочи вода от купата досущ като котките. После се изтръска, пръскайки капки вода.

— Но какво прави това зверче? — попита Бриана, докато наблюдаваше с усмивка лудориите на Нешър.

— Иска да си играе с теб — сепна я глас зад гърба й.

Девойката рязко се изправи и се обърна. На лицето на Хоуксблъд ясно бе изписано желанието да се включи в забавната игра. Бриана веднага се изчерви.

— Твое ли е това мило зверче? — бързо попита тя, загрижена да прикрие тревогата от появата му.

— Да, при това сме много добри приятели. Нешър също е запленен от моя чар — пошегува се рицарят.

— Няма съмнение, че можеш да очароваш, да омагьосаш дори и дявола… — изломоти младото момиче, без да успее да скрие смущението си.

— Разбира се — кимна Кристиан и се засмя.

Искаше да остане насаме с Джоан, за да поговорят за принц Едуард. Днес приятелката на Бриана изглеждаше много натъжена и измъчена. Приближи се до нея и хвана юздата на коня й.

— Изморихте ли се, милейди?

— Ох, много бавно се пътува с тези тромави волски талиги! Но нали така се удължава пътуването… може би трябва да съм доволна, че по-дълго ще отсъствам от Лондон. — Кристиан внимателно се вгледа в прелестното й лице, за да не пропусне мига, когато ще се озари от усмивка. — Много сте любезен с мен. Къде ще спрем за следващата почивка? — запита Джоан с безразличие в гласа.

Той я хвана за тънката талия с двете си силни ръце, за да я вдигне на седлото.

— Ще спрем чак в Бъркхемстед — предупреди я Хоуксблъд.

Очите й светнаха от надежда.

— Там ще ви очаква принц Едуард — едва чуто прошепна Кристиан.

Изпълнена с възторг, Джоан го прегърна и го целуна по бузата. Усмивката внезапно грейна на лицето й, както слънцето изскача иззад облаците.

При тази неочаквана гледка Бриана се закова на място. Пристъп на ревност я прониза като кинжал. Горещи тръпки я заляха, бузите й отново пламнаха. Идеше й да скочи и да стисне приятелката си за гърлото.

Пади помогна на Бриана да възседне коня, грабна Нешър и се приближи към Адел, за да помогне и на нея да се качи на седлото. После потеглиха един до друг, увлечени в безгрижен разговор.

Бриана бе ядосана на целия свят. Нищо не можеше да я утеши. Въобще не забеляза как Али незабелязано доближи коня си до коня на Глинис. Сепна се, озърна се и разбра, че за нейно разочарование й оставаше само да язди заедно с Джоан. В този миг чу как Джоан запя. Бриана не смееше да повярва на ушите си — не я бе чувала да пее от седмици! Нещо я жегна в гърдите и тя не успя да се въздържи. С хаплив тон рязко прекъсна песента на приятелката си:

— Джоан, крайно време е да се замислиш за поведението си! Флиртуваш с всеки, който ти се изпречи на пътя, и вече си заприличала на безсрамна уличница!

Джоан, унесена в радостните мисли за предвкусваната среща с любимия принц, разсеяно извърна глава към Бриана.

— Какво искаш да кажеш?

— Не се опитвай да се правиш на светица пред мен. Не се отделяш от този проклет арабин. Поне можеш да проявиш малко повече такт и да го целуваш само когато сте насаме.

— Но, Бриана, ти… да не ревнуваш?

— Аз да ревнувам? Ха! Чиста глупост! Много добре знаеш, че съм сгодена.

— И аз — веднага й отговори Джоан. — Обаче това не може да ме спре да обичам съвсем друг мъж. Бриана, да не би да си се влюбила в Кристиан?

— Ти съвсем си полудяла! Нима не си чула какво се говори за него? Съблазнявал жените с такава лекота, сякаш къса ябълки от дървото. Да флиртуваш с него означава сама да си търсиш белята.

— Но аз никога не съм флиртувала с него — твърдо отвърна Джоан.

— Ти самата не знаеш какво вършиш. Държиш се като проститутка!

— А ти си станала заядлива като принцеса Изабел! Да не си въобразяваш, че и двамата братя де Бошан ще бъдат твоя собственост? По-добре се грижи за твоя морал!

Двете момичета настръхнаха. Джоан рязко изви коня си и се насочи към Глинис, Адел и оръженосците, които не отделяха погледи от тях. Бриана остана сама, настрана от групата.

Душата й оставаше безразлична към красивата местност. Обикновено не пропускаше да се любува на природата — при това с окото на опитен живописец, — винаги съзерцаваше с трепет зелените хълмове, сребристите брези, червенеещата се калина. Но сега с всяка миля се чувстваше все по-зле. Измъчваше я мисълта, че се бе държала прекалено обидно с най-добрата си приятелка. Обзе я гняв. Сърдеше се и на себе си, и на Хоуксблъд. Очевидно искаше да флиртува и с двете, а Джоан дори не подозираше за намеренията на този ориенталски развратник!

Небето над тях бе започнало да помръква, когато волските талиги, дамите и рицарите наближиха замъка Бъркхемстед.

Пади веднага се втурна да помогне на Бриана и Адел да слязат от седлата, сетне стовари багажа им и поведе лейди Бедфорд към замъка.

— Не предполагах, че вече сме стигнали до Бъркхемстед — рече тя.

— Тук трябва да вземем още каруци, милейди — отговори Пади.

— О, да, сега разбрах — каза Бриана. — А ето го и онзи досаден мъж, управителя на замъка. Да се надяваме, че днес ще ни избере по-хубави стаи. Макар че… нали сега не е с нас принцеса Изабел… нищо чудно да не ни обърне кой знае какво внимание.

Обаче девойката не подозираше, че принц Едуард вече бе дал указания на управителя относно настаняването на гостите. Адел получи стая до стаята на лейди Бедфорд. След като занесе багажа й, Пади я помоли да остане за малко с него в залата. Адел се усмихна и се съгласи с молбата на влюбения оръженосец. Обърна се към Бриана и я помоли да дойде с нея, но младото момиче сухо й отговори:

— Съжалявам, не съм в настроение да ти правя компания. Чувствам се зле, затова ще помоля да ми донесат вечерята в стаята.

— Трябва само да се изкъпеш и ще се освежиш, агънцето ми.

Бриана се съмняваше, че това ще й помогне. Много зле се беше държала с Джоан и сега се разкъсваше от чувство за вина.

— Когато наредиш на слугите да ми приготвят банята, Адел, не забравяй да им кажеш и за теб. Ще се оправя сама. Бих искала да нахвърлям няколко скици от сцените, които запомних от днешния ден, докато още са като живи във въображението ми.

Окачи туниката с кехлибарен цвят в гардероба и седна до прозореца в очакване на слугите, които ще й подготвят всичко за къпане. След това стана и свали робата си с цвят на праскова.

Влезе Адел и остави на масата подноса с вечерята.

— Този странен управител настанил лейди Кент в другото крило на замъка. Може би така е по-добре. Струва ми се, че днес не сте в много добри отношения.

Думите на лелята още повече влошиха настроението й. Но Бриана само прехапа устни, без да отрони дума за мъката, разяждаща душата й. Адел продължи:

— Глинис и аз отиваме в залата. Може би ще е по-разумно тази вечер да не се виждаш с Джоан.

Бриана и този път не отговори. Адел разбра, че племенницата й иска да остане сама, пожела й лека нощ и излезе от стаята.

Бриана въздъхна и взе скицника си. Машинално започна да нахвърля очертанията на един от конете, запечатан в ума й от деня на турнира. Рисуваше превъзходно, като особено добре се справи с напрегнатите мускули на силния жребец. Главата му бе наклонена, очите му светеха като очи на сокол, гърдите му бяха широки и мускулести. Оставаше й само да очертае хълбоците и стегната му задница. Погледна недоволно скицата.

— Това не е кон! Повече прилича на куче! — избухна тя.

Мислите й отново се върнаха към скарването с Джоан. Рисуваше разсеяно, без да обръща внимание на контурите. Внезапно спря и се взря с удивление в скицата. От листа я гледаше лицето на Кристиан Хоуксблъд. Захвърли въглена и нетърпеливо изтри очертанията му с пръсти. Въздъхна дълбоко и отново седна до високия прозорец.

Вратата тихо се отвори и принц Едуард влезе с предпазливи стъпки. Беше облечен в черна мантия с бродирано на нея изображение на дракона на Уелс. С вик на радост Джоан се хвърли в прегръдката му и той сключи ръце около тънката й снага. Беше толкова дребна — главата й достигаше малко по-високо от мястото, където биеше сърцето му. Възбуденото момиче притисна лицето си до гърдите му и усети неспокойното му дишане.

— Ваше Височество, как успяхте да стигнете тук преди нас?

— Любима моя, не ме наричай „Ваше Височество“. Така поставяш преграда между нас, а Бог ми е свидетел, че вече между нас има предостатъчно препятствия.

— Ох, Едуард, страхувам се, че никога няма отново да бъдем заедно, само ние двамата!

— Отсега нататък това ще бъде най-важната ми грижа, Жанет. — Той усети треперенето на тялото й. — Не исках… не мога да се примиря с годежа ти за Уилям де Монтегю!

Уелският принц целуна косите й и повдигна с ръка брадичката й, за да я погледне в очите. Видя, че са пълни с напиращи сълзи.

— Моя малка любима, ти няма да се омъжиш за него! — твърдо каза Едуард.

— Но кралят…

— Кралят е любовник на Катерин де Монтегю и не може нищо да й откаже. Повярвай ми, ще намеря начин да бъдем заедно, любима.

Джоан бе смаяна. Всички в двора знаеха, че крал Едуард III е изцяло предан на кралица Филипа. Тя току-що бе родила още едно дете!

— Той е много дискретен и внимава за репутацията на Катерин — обясни Едуард, сякаш бе прочел мислите й. — Купих къща в Лондон, където ще можем насаме да се наслаждаваме един на друг.

Думите му я накараха да се почувства като Катерин.

Джоан се разтрепери. Принц Едуард открито й казваше, че възнамерява да я направи своя любовница. Пръстите му бавно започнаха да развързват кадифените панделки в косата й.

— Толкова дълго чаках този миг. Най-после ще бъдем заедно цяла нощ. — Гласът му стана дрезгав от желание. — Ще ми позволиш ли да те любя?

— Да! — страстно извика тя. — Няма значение какво ни очаква занапред. Тази нощ е само наша и никой не може да ни я отнеме.

Едуард седна в голямото кресло и я взе в скута си. Устните му попиха сълзите от миглите й, а сетне нежно погалиха розовите й устни.

— Господи, ти си сладка като медовина!

Целувката му стана по-настойчива, а Джоан се притисна силно към него, сякаш се страхуваше, че ще го загуби.

Ръцете му трепереха от желание и несръчно се опитваха да свалят туниката й.

— Жанет, ти си нежна като цвете. Как може да обичаш такъв недодялан и огромен мъж като мен?

— Ти не си недодялан, ти си моят най-нежен рицар.

— Искам да те съблека, но не знам откъде да започна.

В този миг той й заприлича на малко момче. Джоан внезапно се почувства много по-зряла от него и бързо започна да сваля фустите си. Посегна да събуе чорапите си, закрепени с изящни жартиери, украсени с перли. Едуард плъзна треперещи пръсти по стройните й крака.

Устните й сами се разтвориха и тя изохка от наслада, възбудена от плахото му докосване между бедрата й. Принцът я целуваше страстно, а езикът му вкусваше нежната сладост на устата й. Девойката извика от удоволствие. Ръката на Едуард се плъзна надолу, намери най-интимното място между краката й и пръстите му леко започнаха да галят нежната розова пъпка.

Тя се задъха, тялото й пламтеше, усещаше твърдата му мъжественост, която сякаш изгаряше слабините й. Внезапно разбра, че той също е гол под дългия халат, и почувства непреодолимо желание да го види в цялата му мъжка красота.

Тялото на младия мъж се разтърси от дива тръпка, когато ръцете й смъкнаха халата от раменете му и той остана гол. Малките й нежни ръце погалиха мускулестите му гърди, а зърната му се втвърдиха от възбуда.

Джоан въздъхна, обзета от безкрайна любов.

— Ти си моят златокос бог — прошепна тя.

Едуард простена от щастие. Все още не можеше да повярва, че това красиво създание го обича. За него тя бе истински дар от боговете. Кожата й беше нежна като коприна, искаше да притиска голото й тяло, да изтръгва любовни стенания от изящната й уста, да проникне докрай в нея.

Любовната игра вече бе непоносима за Едуард. Искаше да се слее с нея.

Изправи се, притисна я до гърдите си и я понесе към леглото, обляно в лунна светлина.

Бриана знаеше, че няма да може да заспи, докато не се сдобри с Джоан. Трябваше още сега да говори с приятелката си. Излезе от стаята по долна риза, дори не наметна робата си. Едва ли щеше да срещне някого в този късен час. Безшумно прекоси коридора и тръгна към стаята на Джоан. Може би тя вече е заспала. Леко натисна дръжката и тежката врата се отвори със скърцане.

Това, което чу, я накара да застине на място. Долови шумолене на дрехи, след това последваха охкания, въздишки и целувки. Безпогрешно разпозна звуците на любовта. Ревността прободе сърцето й като нож. Джоан се любеше с Кристиан Хоуксблъд де Бошан, нейния арабски принц!

Почувства се предадена. Рязко отвори вратата и очите й се разшириха, когато видя преплетените голи тела.