Арабският принц

ВТОРА ГЛАВА

Кристиан Хоуксблъд седеше до масата в голямата зала на замъка Сен Ло и внимателно слушаше разговора, изцяло посветен на войната с Англия. Макар че в момента имаше временно примирие, то щеше да бъде нарушено в мига, в който кралят на Франция събереше достатъчно кораби, за да нападне дългогодишния си враг.

Хоуксблъд бе получил бойните си умения от норманските рицари, които мразеха Франция. Младият воин бе наемник и възнамеряваше да продаде меча си на тази страна, която предложеше повече пари. Ала тъй като изпитваше противоречиви чувства към Франция и Англия — две страни, които никога не бе виждал, — той реши да посети и двете, преди да реши за коя да се бие.

Откакто преди два века Алиенора Аквитанска2 се бе омъжила за Хенрих Втори3, Англия владееше западните и южните провинции на Франция и водеше ожесточена война за разширяване на границите си. Филип от Франция4 беше дядо на Едуард III. Малко след неговата смърт умират и синовете му и тъй като нямаше пряк наследник от мъжки пол, кралят на Англия обяви претенциите си за френския трон. Към леопардите в герба на Англия той добави и френските лилии. Това никак не се понрави на Филип Валоа от Франция, който наследи френската корона. Той открито обеща помощта си на Шотландия срещу Англия и започна да плячкосва английските кораби.

Когато кралят на Англия се намираше във Франция, дворът му се установяваше в Бордо. Кристиан разбра това, когато посети красивия слънчев град, живописно разположен край бреговете на Гарона. Мисълта да се установи да живее в този красив край на Франция го завладя до такава степен, че той купи великолепна вила от бял камък, която граничеше със земите на омразния нему граф на Уорик. Желанието да се срещне с баща си, който бе изоставил майка му преди да се роди, се бе изпарило: Все пак може би Ги де Бошан, графът на Уорик, не бе негов баща. Нямаше никакви доказателства. Хоуксблъд бе убеден, че във вените му тече норманска кръв, ала сега, когато се намираше в Нормандия, се чувстваше чужденец в тази страна.

И ето, докато седеше в голямата зала на замъка Сен Ло, погледът му обхождаше като милувка лицата на дамите, сякаш искаше да изтръгне от някоя от тях покана за любовна среща. Тайно в сърцето си се надяваше, че може да срещне жената на своите сънища, но тя не бе сред присъстващите. Младият мъж се облегна на стола си и отпи от силното вино, което барон Сен Ло му предложи.

— Ако воювате за мен, аз ще ви платя два пъти повече, отколкото Филип би могъл да ви плати — обърна се домакинът към младия си гост. В гласа му се долавяха приятелски нотки. — В момента хазната е празна, тъй като всички пари отиват за построяване на нови кораби, а и двамата знаем, че те играят решаваща роля в тази война.

Хоуксблъд го слушаше с полупритворени очи, но не каза нищо. Знаеше, че барон Сен Ло иска да го привлече във войската си, тъй като младият рицар ще му спечели доста пари като откуп срещу английските благородници, които навярно ще плени.

— Изглежда, сте сигурен, че Франция ще спечели войната — рече рицарят.

Барон Сен Ло се засмя, сякаш гостът му бе казал нещо весело.

— Крал Филип има около сто кораба, а наемниците от Нормандия, Бретон и Пикардия са повече от две хиляди души. Наел е дори и стрелци от Генуа. През последните седмици бяха нападнати няколко английски пристанища и бяха взети в плен най-добрите им кораби.

— А англичаните не отвърнаха ли на нападенията?

— Опитаха се. — Сен Ло се забавляваше от разговора. — Миналият месец при Лил бе нанесено сериозно поражение на английската войска. Графът на Солсбъри, който е близък приятел на крал Едуард, бе взет в плен. — Очите на барона заблестяха. — Можете ли да си представите какъв откуп ще вземем за него?

— Бернар, скъпи, няма ли да ме представиш на героя на днешния турнир? — прекъсна ги дрезгав глас.

Кристиан вдигна глава и видя жена, чийто очи чувствено го изучаваха.

— Дръж се прилично, Лизет, ако не искаш съпругът ти да прекърши красивото ти вратле.

Приликата между барона и дамата подсказваше, че са брат и сестра. И двамата бяха изключително привлекателни. Лизет хвърли към брат си премрежен поглед.

— Скъпи, знам, че ще се погрижиш за него.

Хоуксблъд продължаваше да я гледа. Сякаш изведнъж всички в залата изчезнаха и останаха само той и тази пищна красавица, която като че ли искаше да го изпие с поглед.

— Копието ви винаги ли улучва целта?

В очите му проблесна весело пламъче, но той важно кимна.

— Да, никога не пропускам мишената.

Младата жена леко въздъхна.

— Вие участвахте в няколко схватки… не се ли чувствате уморен? — Гласът й стана още по-дрезгав.

— Мога да се бия шест пъти поред, но това няма да се отрази на силата ми.

Лизет облиза червените си устни.

— Възхищавам се на издръжливостта ви. — Краката й бяха омекнали от обзелото я желание към този мургав рицар, струваше й се, че няма да може да изкачи стълбите. — Стаята ми е в източната кула — прошепна тя и плавно се отдалечи.

Кристиан Хоуксблъд обичаше предизвикателствата, ала бдителността не го напускаше. Той бе истински воин и винаги подушваше опасността. Бе сигурен обаче, че барон Сен Ло няма да възрази, ако сестра му прекара една любовна нощ с него, особено ако залогът беше мечът на Хоуксблъд. Кристиан притежаваше свръхестествена сила да подчинява околните на волята си. По време на турнира бе усетил силната завист на противниците си, насочена към него, ала това не попречи на бойните му умения.

Кристиан леко почука на вратата на стаята и Лизет веднага се появи на прага. Почувства силна възбуда само като го видя. Пръстите й бързо започнаха да разкопчават роклята. Отдолу беше гола.

Въпреки че в стаята бе тъмно — светеше само една свещ до леглото, — Кристиан видя, че тялото й е красиво и пищно. Докато сваляше ленената риза, ръцете на французойката се спуснаха надолу и пръстите й леко погалиха набъбналата му мъжественост. Тя изохка от възхищение, когато усети твърдостта му.

Силните му ръце погалиха гърдите й, а сетне се плъзнаха надолу към талията: Тя потръпна, когато усети по нежната си кожа грубите мазоли по пръстите му. Лизет го повлече към леглото и при вида на прекрасното му тяло от гърдите й се изтръгна силна въздишка. Ръцете й обвиха шията му, а краката й се сключиха около кръста му. Изви се и жадно пое огромната му мъжественост, която я изпълни цялата. Извика от удоволствие, никога не бе изпитвала подобна наслада.

Хоуксблъд бе разкрачил крака и стоеше безстрастен, докато Лизет извиваше тялото си върху неговото. Когато тя потръпна от освобождението и се отпусна задъхана, той внимателно я занесе до леглото и я положи върху копринените завивки. Сетне започна да гали тялото й с умели движения и тя отново достигна до кулминация. Никога не се бе чувствала така задоволена. Ала гордостта й бе засегната, защото знаеше, че той все още не бе изпитал наслада с нея.

Младият мъж се претърколи и нагласи тялото й върху своето. Лизет се изправи на колене и го изгледа с учудване. Лицето му бе изкривено в дива гримаса. Той приличаше на мъж, който иска грубо да я изнасили. По тялото й преминаха вълни на невероятна възбуда, примесена със страх. Колко ли мъже бе убил? Тя се изчерви. Той все още бе с панталони, ала тя не можеше да чака, докато ги съблече.

Пръстите му обхванаха гърдите й и тя изохка.

— Що за мъж си ти? — задъхано попита Лизет.

— Мъж, който умее да се владее — просто отвърна той.

— И как си се научил да контролираш така тялото си, мон амур?

Кристиан се засмя.

— Да контролираш тялото си е детска игра. Да контролираш чувствата и мислите си е малко по-трудно. А да контролираш волята на другите хора изисква дълги години упражнения.

— Кой си ти? — уплашено прошепна тя.

— Понякога съм арабин, а понякога — норман. — Внезапно сложи пръст на устните й, приковал поглед в тежката дървена врата. За миг се концентрира и разбра, че Сен Ло приближава към стаята. Резето на вратата помръдна, ала големият прът от вътрешната страна му попречи да се отмести. Чу се тихо почукване. Лизет въздъхна и се надигна. Посочи към вратата, даде му знак да излезе на балкона и се пресегна за пеньоара си.

— Който и да е, сега ще го отпратя. Почакай ме за миг.

Студеният нощен въздух охлади разгорещената му кожа. Хоуксблъд се втренчи по посока на морето, зад което се намираше Англия. Французите и англичаните се ненавиждаха до смърт. Англичаните презираха французите, смятаха ги за страхливци, за мъже, които мислят повече за удоволствия, отколкото за война. Французите, от своя страна, смятаха англичаните за груби и недодялани варвари, които само знаят да пият отвратителна бира.

В този миг Хоуксблъд получи прозрение. Той беше половин англо-норманец. Не можеше да продаде меча си на Франция. Трябваше да отиде в Англия и да се срещне с граф Уорик. Нали според английските закони титлата и замъкът се наследяваха от най-големия син в семейството?

Кристиан се обърна и понечи да се върне в стаята, ала застина на място. Пред очите му изплува образа на „неговата“ дама. Виждаше я толкова ясно, та му се струваше, че ако протегне ръка, ще я докосне. За пръв път видя очите й. Те бяха зелени със златни точици, а над тях се спускаха дълги извити мигли, в чиито краища, подобни на диаманти, блестяха сълзи.

Изведнъж в гърдите му се надигна силно желание да защити непознатата девойка. Почувства болката й, нейната чувствителност и уязвимост. Това усещане беше ново за него. Въпреки че като рицар бе дал клетва да защитава жените, досега никоя жена не бе възбуждала у него друго чувство освен страст и желание за обладание.

Кристиан протегна ръка и върху пръстите му капна една сълза. Тя бе достигнала до него с магическа сила. Вкуси от сълзата и желанието към французойката се стопи като пролетен сняг. Изправи се, прекрачи бойниците и се спусна надолу по стената на замъка. Без въже или някакво помощно средство би било невъзможно за друг мъж, ала за Дракар беше нещо просто, все едно че се спускаше по стълба.

Когато се върна в палатката, се изтегна на леглото, подложи ръце под главата си и започна да изпитва сетивата си.

Всичките си седем сетива.

Видя блясъка на лунните лъчи, които обливаха копринения покрив на палатката. От бронзовата лампа се разнасяше ухание на тамян. Различи гордите очертания на сокола, кацнал на пръчката. Погледът му обходи палатката, без да пропусне и най-малката подробност.

Усети аромата на бадемовото масло, с което бе намазан. До обонянието му достигна мириса на сандаловото дърво, което бавно догаряше. Отвън се носеше миризмата на лагерния огън, чуваше се цвърченето на мазнината, капеща от печеното месо, подушваше миризмата на вкиснатото вино, примесена с евтиния парфюм на проститутките. Усещаше аромата на плодородната кафява почва, острата миризма на конете, уханието на кестените и дъха на морето.

Кристиан усети как хладният нощен въздух погали кожата му. Беше легнал върху груб ленен чаршаф. Пръстите му докоснаха сребърния амулет на гърдите му. Топлината на кожата му бе стоплила метала.

В устата му бе останал вкусът на шафрана и копъра, с които бе подправено печеното на вечерята в замъка, примесен с този на гъстото червено вино. Усещаше миризмата на йод и солена вода, носена от морския бриз. Но най-нежно бе докосването на сълзата, топла и благоуханна. Тялото му потръпна, ала Кристиан бързо се овладя. Започна да проверява слуха си.

Пренебрегна грубите звуци на пиянски смях, музика, кучешки лай, неспокойното цвилене на конете, за да се съсредоточи върху шумовете на природата. Лекият бриз поклащаше листата на дърветата, чуваше се пращенето на съчките в огъня и ромоленето на близкия поток. От далечината екна вик на чапла. Острият слух лесно долови ударите на сърцето му и дишането на ловния сокол.

Той се обърна към шестото си чувство. Интуицията му превъзхождаше по сила всички останали сетива. Припомни си тежките години, когато неговите учители бяха завързали за седем дни очите му и той трябваше да се научи да язди и да се бие, без да вижда, уповавайки се само на интуицията си.

Седмото му чувство все още не бе напълно развито. Само понякога достигаше пълна власт над него. Трябваше да се концентрира, за да проникне още по-дълбоко в същината на силата, с която Бог го бе дарил.

Кристиан усещаше, че отново ще го споходи едно от неговите „видения“. Пред очите му избухна ярка светлина и сцените се завъртяха като в калейдоскоп. Озова се на някакъв морски бряг, край който бяха закотвени непознати кораби. Сякаш се рееше над високите мачти на корабите и гледаше смалените фигури на мъжете по палубите. В този миг осъзна, че това е флотата на френския крал. Преди видението да се стопи пред очите му, младият мъж вече знаеше точния брой и местоположението на корабите.

Хоуксблъд се отпусна и заспа. Съзнанието му постепенно започна да се освобождава от образите, които препускаха като диви жребци из пясъците на пустинята. Остана само неуловимият образ на най-дълбокото му желание, но странно защо не можеше да долови никаква миризма и вкус. Затова се обърна към зрението си.

Огледа се и наистина я видя.

Кожата й бе като прозрачна и блестеше, сякаш бе посипана с перлен прах. Миглите й бяха тъмни, поръсени със златист прашец, а лешниковите й очи преливаха в кафяво, златисто и зелено. Носът й беше малък, но леко разширените ноздри издаваха чувственост. Устните й бяха пълни и съблазнителни, с цвят на нежна роза. Имаше малка очарователна трапчинка на брадичката, там, където неговата бе врязана.

Шията й бе изящна като на лебед, а гърдите й — високи и бели като алабастър, с нежни розови пъпки, с цвета на устните й. Знаеше, че ако я докосне, китката му може да обгърне талията й. Копнееше да погали с пръсти плоския корем и стройните й бедра. Нежният триъгълник между краката, покрит с червенозлатисти къдрави косми, бе толкова съблазнителен, че Кристиан бе готов да продаде душата си, за да изследва съкровищата, които криеше.

Косата й като златиста мантия трептеше с огнени отблясъци. Искаше да зарови пръсти в копринените къдрици, да вдъхне с упоение аромата им. Разкошното видение се обърна и той видя магически белег отзад на бедрото й — подобен на малката черна бенка под левия клепач.

Младият мъж се опита да се пребори със силите, които му пречеха да я докосне, ала не успя. Внезапно почувства как го обзема лудост. Нямаше сила на тази земя, която да му попречи да я притежава. В гърдите му избухна буен пламък, беше уверен, че ще преодолее всички препятствия.

В следващия миг сякаш се превърна в черен жребец, който неотклонно препускаше след млечнобяла арабска кобила. Очите й бяха големи, с форма на бадем, изпълнени със страх. Изви високо шия, гордо разтърси копринената си грива и се опита да избяга.

Ала той я притисна към земята. Тя потръпна пред грубия похитител. Зъбите му се впиха жестоко във врата й, сетне той й се качи и проникна в нея. Докато тя цвилеше диво от безумните му тласъци, семето му се изля дълбоко в нея.

Кристиан отвори очи в мига, когато фонтан от перлени капки избликна от възбудения му член и обля чаршафа. Изчерви се и тихо изруга. Подобно нещо не му се бе случвало от десетгодишна възраст. Срамно беше това видение. „Трябва да се контролирам по-добре“ — унило си каза той.