Арабският принц

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Бриана се отдръпна, когато той изтегна мургавото си тяло на леглото до нея.

— Позволи ми да те любя, не се страхувай от мен, любима.

Тя се поколеба за миг, сетне разтвори ръце и се притисна до него.

Кристиан я обгърна със силните си ръце, устните му завладяха нейните, а езикът му проникна в сладостната им мекота. Целувките му ставаха все по-чувствени. Знаеше, че трябва да събуди скритата чувственост в нея. От устните й се изтръгнаха тихи стенания, а тялото й потръпна.

Тъмната стая се изпълни със сладострастни звуци от шумоленето на завивките, от триенето на голите им тела, от въздишките и охканията. Това бяха интимните и чувствени звуци на любовта.

Когато устните й се подуха от многобройните му целувки, Кристиан се отдръпна и бавно сведе глава над гърдите й. Обхвана с уста твърдото зърно на гърдата й и жадно го засмука. Бриана ахна от изненада.

Усещането беше възхитително, изпълнено със сладка нега. В гърдите й пламна див огън, който обхвана тялото й и достигна до слабините. Струваше й се, че в този миг ще се пръсне от екстаз. Жадуваше за още нещо, нещо, което не познаваше, но беше така съблазнително, че бе готова да умре, ако не го получи.

Погледна мургавото му лице, пръстите й нежно докоснаха устните му, а устните й прошепнаха:

— Кристиан, Кристиан, Кристиан…

Младият мъж знаеше, че тя все още не бе напълно готова за него. С всеки изминал миг ставаха все по-близки, целувките им — все по-страстни, милувките — все по-интимни.

Кристиан разпиля прекрасната й коса по възглавницата и едната му ръка нежно погали гърдите й. Другата се плъзна надолу между бедрата й.

Очите й проследиха ръката му и се разшириха, когато видя червенозлатистите косми между бедрата, които й заприличаха на огнени езици. Пръстите му докоснаха най-чувствителното й място.

— О-о-о! — изкрещя Бриана, сякаш я бе опарил.

Мъжествеността му се долепи до бедрото й и тя се изви от страх. Той беше толкова внушителен и сигурно щеше я прониже като копие, щеше да й причини болка, щеше да я накара да крещи, щеше да я завладее без остатък. Бе напълно безпомощна пред неговата сила! Щеше ли да го приеме в себе си, щеше ли да понесе и болката, и насладата? Отговорът бе — да, сто пъти да! Той бе истински мъж, а тя се надяваше, че ще бъде истинска жена!

Кристиан взе ръката й.

— Хвани ме за китката и ако това, което правя не ти харесва, можеш да ме спреш. Ако ти доставя удоволствие, ще ми дадеш знак да продължа.

Бриана се смая от умението му да контролира желанията си дори в такъв миг и неуверено хвана китката му. Широката му гореща длан обхвана венериния й хълм, а пръстите му се прокраднаха между златистите къдрици, навътре и все по-навътре. Усещането беше невероятно. Сетне погали розовата пъпка на женствеността й и тя се изви на дъга и потръпна от сладост. Пръстът му стана по-настойчив, влизаше все по-навътре, но Бриана не искаше да го спре. Всички задръжки в нея се срутиха, не искаше да мисли за нищо, искаше само той да не спира. Както й бе обещал, тя щеше да го моли да я обладае.

Кристиан вдигна поглед към лицето й. Устните й се разтвориха, тя се задъха от страстен копнеж и той неистово впи устни в нейните, а пръстът му продължаваше да я гали.

— Харесва ли ти, Бриана? — проговори между две целувки.

— Харесва ми — пошепна останалата без дъх девойка и разтвори бедра, за да му позволи да проникне по-дълбоко.

Кристиан я искаше цялата, без остатък. Би му доставило удоволствие да я доведе до върховния миг само с ръката си. Може би щеше да бъде чудесно, ако я дареше с пълно блаженство само с устата си, ала нещо първично, дълбоко скрито в него, му подсказа, че телата им трябва да се слеят изцяло. Удоволствието трябваше да бъде примесено с болка, както бе отредила природата. Тогава щяха да бъдат свързани завинаги.

Пръстът му започна да се движи по-бавно, а езикът му застина, за да удължи блажения миг. Когато тя вече не можеше да издържа, той щеше да я обладае.

Бриана лежеше, изтощена от възбуда, косата й се бе разпиляла по възглавницата, тя се усещаше почти обезумяла от желание. Тогава той се намести между краката й, а огромната му мъжественост предизвикателно я погъделичка по вътрешната страна на бедрата й. Той се надвеси над нея и извика:

— Сега!

В същия миг се притисна към нея, плътта му се плъзна покрай нежната розова пъпка и проникна в кадифената й плът.

Викът на Бриана проехтя в нощната тишина. Болката я прониза и тя се стегна толкова силно, че и той простена от болка.

Погали клепачите й с устните си и зашепна любовни слова:

— Толкава си красива… нежна… прекрасна…

Кристиан застина за миг, за да я накара да се отпусне. Отначало тя също не помръдваше, но постепенно усети как членът му пулсира в нея и възбудата се предаде и в нея. Тялото й се сви конвулсивно и бавно започна да се движи под него.

Тя наистина бе прекрасна любовница, точно както си я бе представял в бляновете си. Внезапно тялото й започна да се извива все по-ритмично и го обгърна напълно като нежна коприна. Сега вече си принадлежаха напълно.

Кристиан започна да се движи в нея с все по-мощни тласъци, искаше това да трае вечно, но знаеше, че трябва да я щади и да не й причинява прекалено силна болка. Тялото й потръпна в първите конвулсии на екстаза точно когато семето му започна да се излива в нея. Господи, беше наистина великолепна жена! Никога не бе изпитвал по-голямо удоволствие. Тя бе за пръв път с мъж, ала се любеше с неописуема жар.

Кристиан се отпусна върху нея, изтощен и напълно задоволен. Бриана се усмихна в мрака. Лежеше покорно под него, но гърдите й се изпълниха с радост. Чувстваше се така, сякаш бе изсмукала силата му и част от него ще остане в нея завинаги.

Кристиан Хоуксблъд лежеше до любимата си и слушаше равномерното й дишане. Чувстваше се като възроден, като че ли бе участвал в победоносна битка — така сладко изтощен се чувстваше след всеки успех на бойното поле.

Той я прегърна и я притисна към сърцето си.

— Сладка моя… дива… и толкова темпераментна и съблазнителна… Ти си възхитителна. Прие изпитанието на болката и кръвта като истинска богиня. Моето сърце ти принадлежи завинаги, Бриана.

Бриана знаеше, че това, което се случи тази нощ, ще промени целия й живот. Внезапно се почувства странно самотна и уязвима и тихо заплака.

В този миг Кристиан Хоуксблъд де Бошан се закле, че никога няма да я нарани, ще я защитава с цената на живота си, ще я обича с цялата си душа.

Преди разсъмване Бриана се събуди и уплашено извика, защото в първия миг не разбра къде се намира. Младият мъж я взе в прегръдките си и нежно я притисна до гърдите си, за да я успокои. От него се излъчваше топлина и сигурност. Девойката се успокои и отново потъна в сън.

Когато за втори път се събуди, беше сама в широкото легло. Извика разочаровано, когато ръката й напипа вече изстиналите чаршафи.

— Кристиан!

Името му я накара да се сепне. За Бога, нима отново бе имала еротични сънища? Ала тялото й казваше друго. Гърдите и устните й бяха подути от страстните му целувки, а слабините я боляха.

Лицето й пламна от срам, когато видя смачканите чаршафи. Петната яркочервена кръв й припомниха, че вече не е невинна девойка. Бриана се ужаси от това, което бе извършила. То беше грях! Тя бе сгодена за друг! Хоуксблъд я бе съблазнил против волята й, за да му отдаде това, което по право принадлежеше на бъдещия й съпруг!

Бързо събра ленените чаршафи от леглото, преди някой да разкрие позорната й тайна, и скри купчината зад вратата. След това старателно се изми и дълго търка кожата си, сякаш искаше да изтрие срамния спомен за чувствените ласки на Кристиан.

Почти бе привършила с обличането, когато Адел влезе в стаята й.

— Добро утро, агънцето ми. Струва ми се, че тази светла рокля не е подходяща за разходка до каменната кариера, но разбирам защо искаш да изглеждаш съблазнително.

Бриана не се поласка от думите й.

— Няма да ходя до кариерата.

— Но нали обеща на Джоан и Глинис. Ще останат разочаровани. Какво те задържа в замъка?

— Аз… аз мислех да сменя завивките на леглата — неуверено отвърна Бриана.

— Тогава нека да ти помогна. Ти ще занесеш чаршафите в пералнята, а аз ще извадя чисто бельо от скрина. Докато свършим, Джоан ще бъде готова за разходката. Знам, че я очаква с нетърпение.

Бриана реши, че ако се противопостави на леля си, само ще предизвика подозрението й. Не й беше присъщо да върши работата на прислужниците, ала решително се зае с чаршафите. Вдигна ги от пода и се упъти към стаята на приятелката си, за да вземе и нейните чаршафи.

Джоан звънко се засмя.

— Ти си най-внимателната домакиня, която познавам, Бриана. Да не би да се каниш да сервираш и закуската?

— Не, но ти можеш да слезеш в трапезарията, а аз ще дойда след минута — усмихна се Бриана.

Може би все пак щеше да измисли къде другаде да ги заведе на разходка. Ала когато влезе в трапезарията, дамите говореха само за днешното посещение в каменоломната.

Чуха силните удари на чуковете още преди да стигнат до кариерата и разбраха, че мъжете вече са започнали с изсичането на камъка. Длетата звънтяха по големите каменни блокове, за да ги разделят на по-малки късове. Работата беше трудна и тежка. Волските талиги бяха подредени до кариерата и двама яки мъже ги товареха с каменните блокове. Мъжете работеха голи до кръста, а телата им бяха покрити с пот и прах.

Бриана се изненада, когато видя Хоуксблъд да работи наравно с всички. Едрото му стройно тяло и мургавата кожа рязко го отличаваха от останалите мъже. Тя пое дълбоко въздух, когато видя капките пот, които блестяха по кожата му с цвят на махагон. Той беше великолепен, възхитителен мъж.

Бе невероятно наистина, че цяла нощ тези силни и мускулести ръце я бяха прегръщали. Погледна към падинката на шията му, там, където бе притиснала устни и бе усетила пулса му, а сетне погледът й се плъзна към мощните му гърди, към които се бе притискала с такава страст.

Сега, докато го наблюдаваше, тя си призна, че го бе избрала свободно, по свое желание. По гърба й полазиха тръпки, щом осъзна, че иска тази нощ да се повтори, че жадува отново да бъде в обятията му, отново да тръпне от сладост под него.

В този миг Кристиан погледна към нея. Погледите им се приковаха, очите им си казаха, че всеки от тях помни и най-малката подробност от изминалата нощ. Страстният му поглед говореше, че тя е изпълнила мислите му, че тази нощ отново ще слеят телата и душите си. Младата жена изтръпна от желание, краката й се подкосиха от слабост и тя извърна глава. Трябваше да се овладее, иначе всички наоколо щяха да разберат, че са любовници.

Кристиан видя смущението и вълнението й и лъчезарно й се усмихна. Тя вече наистина бе негова жена и не можеше да му откаже нищо дори и да искаше. Усмивката накара сърцето й бясно да забие.

Бриана бе взела скицника със себе си, за да нарисува няколко скици от замъка Бедфорд, ала когато по-късно го отвори, видя, че Кристиан Хоуксблъд доминира във всяка рисунка.

Тази вечер никой не остана дълго в трапезарията. Останалите разбраха, че Бриана и Кристиан вероятно искат да прекарат и вечерта, и нощта сами. Джоан знаеше какво става между приятелката й и Хоуксблъд и знаеше, че те искат да се насладят на всеки миг, прекаран заедно. Докато бяха в Бедфорд, кралят, принц Едуард и Уорик бяха започнали да събират войски за нов поход във Франция. Когато армията станеше достатъчно многобройна, кралят щеше да я поведе през Ламанша.

Бриана запали свещите, бавно свали роклята си и облече кадифената роба, която ухаеше на виолетки. Взе четката и разсеяно започна да разресва косите си. Ще бъде ли толкова дързък и ще дойде ли отново в стаята й? А тя щеше ли да го приеме и да му се отдаде?

— Нека аз да направя това. — Дълбокият му глас нахлу в полутъмната стая. Не го бе чула да влиза, откъде се бе появил? Затаи дъх, когато той бавно се приближи към нея. Протегна корава длан и тя послушно сложи четката в ръката му. Пулсът й се ускори, когато Кристиан коленичи пред нея. Сърцето й учестено заби, а гърдите й развълнувано се надигаха под втренчения му поглед.

Всяко докосване я възбуждаше. Усещането бе невероятно чувствено — този безстрашен рицар бе коленичил смирено в краката й и разресваше косите й, сякаш бе неин слуга. Бриана бавно разтвори робата и я остави да открие раменете й. Дали жестът й бе достатъчно съблазнителен? Всъщност тя жадуваше за ръцете му, искаше да ги почувства по тялото си.

Все още на колене, Кристиан плъзна ръце под робата. Грубите му пръсти докоснаха копринената мекота на гърдите й, зърната им мигновено се втвърдиха от възбуда и тялото й потръпна. После ръцете му я подхванаха под мишниците, вдигнаха я от стола и тя се озова на колене пред него. Дори и сега Кристиан бе по-висок от нея и Бриана повдигна глава, за да му поднесе устните си.

Когато го прегърна през врата, робата широко се разтвори и той бързо я смъкна от раменете й и притисна голата жена към гърдите си. Кристиан се отпусна на пода и я притегли върху себе си. Златистият водопад покри гърдите му.

— Ти ме завладя. Никога не съм вярвал, че действителността може да бъде по-прекрасна от бляновете, но съм грешал. Кажи ми, че и ти чувстваш същото, Бриана. Кажи ми, че изминалата нощ не бе само кратък миг на неземно щастие. Кажи ми, че ме обичаш.

— Господ да ми на помощ, струва ми се, че те обичам — прошепна тя, а очите й се замъглиха от желание.

Ръцете му умело разпалваха страстта й. Чувствеността бе ново усещане за нея. Постепенно премина през всички фази на любовната игра — дразнене, леки милувки, прегръдки, които ставаха все по-страстни, все по-дръзки, все по-завладяващи, докато накрая бе изцяло покорена от силата на Кристиан Хоуксблъд.

Когато чувстваше, че ще полудее, ако той не се слее с нея, Кристиан изведнъж властно рече.

— Закълни ми се, че ще се откажеш от годежа с моя брат.

Пръстите му галеха женствеността й, тялото й се гърчеше от желание, искаше да го почувства дълбоко в себе си, докато телата им потръпнат в конвулсиите на екстаза.

— Да, да, кълна се — задъхано обеща тя и в този миг вярваше, че е искрена.

Сливането им бе толкова пламенно, че в един миг Бриана си помисли, че ще пръсне на малки частици, но в следващата минута закрещя от удоволствие.

Напълно изтощен, Кристиан се отпусна до нея. Сърцето му преливаше от любов и благодарност — досега нито една жена не му бе въздействала по този начин.

Бриана му хвърли закачлив поглед, когато Кристиан я повдигна от пода и я понесе към леглото. Внезапно й хрумна да изпробва властта си върху този непобедим воин. Дали можеше да го накара да загуби разсъдъка си от желание? Дали и той щеше да й се закълне във всичко, което тя поиска от него? При тази мисъл на устните й заигра тайнствена усмивка.

Тя наистина се оказа дяволски талантлива ученичка. Бе й показал силата на леките докосвания с върховете на пръстите, бе й показал как да го гали с език по най-интимните места, докато закрещи за милост. Тя притежаваше оръжия, на които той не можеше да устои — копринената коса, която галеше кожата му, твърдите зърна на гърдите, които се притискаха към устните му, пръстите, които милваха пулсиращия му член.

— Бриана, не ме измъчвай повече, моля тя. Ще излея семето си — изохка той.

Изправи се и се опита да я притегли към себе си, но тя го отблъсна по гръб и бавно го възседна. От очите му струеше безкрайна любов.

— Ти си тъй прекрасна в страстта си, както те виждах в моите блянове.

Думите му я накараха да забрави за всичко и Бриана се плъзна между ръцете му, а страстните му целувки замъглиха съзнанието й.

— Закълни се, че винаги ще ме обичаш така, както в този миг.

Девойката се усмихна на себе си. Кристиан отново бе изтръгнал клетва от нея между две горещи целувки.

По-късно, когато арабският рицар заспа, Бриана се измъкна от леглото. Изпитваше непреодолимо желание да запечата върху пергамент необикновената му красота. Дори и в този миг, отпуснато в съня, мускулестото му тяло изглеждаше като излято. Скицира всеки детайл от снагата му, дори и черния белег с форма на ятаган от вътрешната страна на бедрото. Меката светлина на свещите хвърляше отблясък върху великолепното му тяло и Бриана го запечата завинаги в рисунката и в сърцето си. Прибра скицата при другите рисунки, които бе направила на Нешър, а после отново се плъзна до него. Кристиан се размърда в съня си и едната му ръка обгърна рамото й.

Той отново я остави преди разсъмване. По-късно Бриана се зачуди дали е имал предчувствие, че ще се появи Уорик.

Замъкът, дворът и поляната бяха изпълнени с мъже. Графът бе пристигнал от замъка си в Уорик, който се намираше на около шестдесет километра на запад, за да събере всички рицари и мъже, годни да носят оръжие. Щяха да се отправят към кралската резиденция в Кенилуърт, недалеч от Бедфорд. Уорик съобщи на Хоуксблъд, че принц Едуард е заминал на изток, за да събере мъжете от замъците Хедингъм и Колчестър, а самият крал е потеглил на юг, за да поведе със себе си воините от Одихем, Уинчестър и Аръндел.

Граф Уорик бе в отлично разположение на духа.

Посрещна сина си с усмивка и с гордост му показа воините, които го следваха. Изглежда, всеки мъж в Англия бе готов да тръгне след амбициозния Едуард III, който искаше да завладее богатата Франция.

— Моите хора ще се сражават под твое командване. — Хоуксблъд знаеше, че това не е проверка. Уорик бе видял сина си в бой и знаеше какви са воинските му умения. Граф Уорик очакваше от Кристиан да предаде на останалите своя боен опит, за да могат да се завърнат с победа от Франция.

— Днес хората ми ще помогнат в изсичането и товаренето на камъка, а утре рано ще потеглим за Уиндзор.

През целия ден Хоуксблъд бе сред бойците на баща си и остана приятно изненадан, че имението на баща му може да се похвали с толкова способни воини. А освен това замъкът Уорик бе много близо до Бедфорд и Кристиан със задоволство си помисли, че скоро и двата замъка ще бъдат негови.

Бриана се разтревожи как ще изхранят толкова много войници, но граф Уорик бе заповядал на хората си да разположат лагера извън стените на замъка. За нейно облекчение никой не се появи тази вечер в трапезарията на Бедфорд, дори и Хоуксблъд.

Джоан и Бриана прекараха сами дългата вечер. Сега не само бяха най-близки приятелки, но имаха и еднаква съдба. И двете криеха тайни надежди в сърцата си, страхуваха се за любимите мъже и взаимно се утешаваха, че всичко ще се уреди и ще бъдат щастливи.

Когато Бриана влезе в стаята си, сър Бърк й подаде бележка. Сърцето й се сви. Навярно Хоуксблъд е решил да пази репутацията й и тази нощ няма да дойде при нея. Въздишка се изтръгна от устните й, когато погледът й пробягна по редовете.

Нямаше подпис, само един извит ятаган.