Буреносни хоризонти

7.Ческа Перони

Джес Тамблин беше изчезнал. Ческа седеше в кабинета си на централния астероид на Рандеву и й беше почти непосилно да се съсредоточи върху задълженията си.

Този струпан на едно място куп от космически скали около едно мъждукащо слънце-джудже беше символичен за скитническите кланове — разпръснати, но все пак обединени от невидими нишки. През вековете, които бяха преживели на този аванпост, скитническите кланове бяха свързали астероидите с цяла мрежа от ферми, мостове и кабели. Но тези връзки можеха лесно да бъдат разрушени и астероидите на Рандеву отново да се пръснат във всички посоки.

Като говорителка, Ческа трябваше да направи всичко по силите си това да не се случи.

Тя разсеяно преглеждаше докладите на скитническите търговци — проучваше списъците на стоките и суровините, пръснати из аванпостовете на клановете. Възпрепятствани да експлоатират традиционните си небесни мини, някои смелчаци извършваха мълниеносни удари за събиране на екти от газови гиганти, а други, като дръзките предприемачи на Оскивъл, разбиваха замръзнали комети, за да дестилират нищожни количества космическо гориво от водорода. ЗВС и Ханзата — Голямата гъска — имаха претенции към всеки грам произведено от клановете екти и вместо да са благодарни за това, че скитниците рискуват живота си, за да свържат двата края, вдигаха врява за още и още, въпреки че всяка капка гориво беше платена с потта и кръвта на космическите чергари.

Клановете се чувстваха като в капан от това неизгодно делово партньорство, макар на теория да бяха постигнали независимостта си, когато много отдавна се бяха отделили от правителството на Земята. ЗВС обаче не искаше да си спомни тази подробност.

Ческа вдигна очи и погледна влезлия в кабинета й посетител — тъмнокос млад мъж с азиатски черти и решително вирната брадичка.

— Говорителко Перони, нося новини!

Ихи Окая непрекъснато й беше повтаряла, че жизненоважно умение за една говорителка на клан е запомнянето на имена и физиономии, и Ческа усърдно беше развивала тази способност наред с много други. Спомни си, че този млад мъж пилотира един от корабите на клана Тайлар и служи като спешен доставчик между скитническите аванпостове. Носеше му се славата, че много често се губи… или поне се отклонява по обиколни маршрути.

— Част от задълженията ми е да получавам новини, Нико Чан, но предпочитам поне от време на време да са добри.

По тревожното му лице разбра, че този път няма да е така, и избута документите и търговските доклади встрани.

— Давай. Цялата съм слух.

Нико избърса потните си длани в осеяния си с джобове панталон. Не знаеше как да започне.

— Преди четири дни се връщах от Ураганово депо, където доставих пратка резервни части, а там натоварих няколко високомощни термални генератора за Джона 12. Това е замръзналата луна, където Кото Окая изгражда…

— Знам, Нико. Все пак аз възложих проекта.

Прекъснат по средата на разказа си, Нико замига.

— Ами аз понякога обичам да… се отклонявам от трасето. Умишлено, честно казано. — В гласа му се долавяше оправдание. — Не струва много екти, а не се знае какво ще срещна по пътя, нали? Я ново селище, я дори „Бъртън“?

— И какво откри този път?

— Вероятно си спомняте, че моят роднина Рейвън Камаров преди известно време изчезна. Превозваше екти от и до Ураганово депо, но един ден не се завърна. Изпратихме издирвачи, но без никакъв резултат.

Ческа кимна. През последните години бяха изчезнали твърде много скитнически кораби, не само този на Джес Тамблин. Най-лесното беше да стоварят вината върху хидрогите, но сред клановете тлееше подозрение, че отговорни за това са Земните въоръжени сили. Тя предположи какъв ще е краят на разказа на Нико.

— И днес ти откри кораба?

— Не много от него. — Нико се навъси. — Но наистина намерих достатъчно серийни номера от облицовката на кораба, за да го идентифицирам. Това със сигурност е неговият кораб.

Стомахът на Ческа се сви, сякаш гравитацията внезапно се увеличи.

— Мислиш ли, че може да е от сблъскване с метеор или от претоварване на двигателя?

— Нито едно от двете. Следите са неопровержими. Някои от отломките са достатъчно големи, за да се разбере какво е причинило катастрофата. Язерни удари. Пряко насочени.

— Язери? Но само зевесетата използват язери.

Младият мъж кимна.

— Докарах всички отломки. В товарното отделение са.

Енергийните следи от изстрелите върху деформираните парчета метал от корпуса на кораба на Камаров бяха неопровержимо доказателство.

В гнева си Ческа се дръпна прекалено рязко назад за ниската гравитация на Рандеву и столът й се тресна в стената зад нея.

— Искаш да кажеш, че зевесетата умишлено са нападнали и унищожили невъоръжен скитнически кораб?

— Така излиза. Можем да направим подробен анализ, но съм сигурен, че съм прав.

— Това променя всичко, Нико Чан. Ектито е наша стока и го продаваме не принудително, а по регламентирани от самите нас условия, независимо дали на Гъската това и харесва, или не. — Ческа се надигна. — Незабавно трябва да се срещна с представителите на клановете.