Буреносни хоризонти

84.Крал Питър

Питър тръсна глава и върна подготвения документ на Базил.

— Съжалявам, но няма да го прочета.

Не пропусна да забележи сянката, която мина по лицето на председателя.

— Аз определям политиката на Ханзата и отлично знаеш на какво съм способен, за да направя така, че заповедите ми да бъдат изпълнявани.

Базил не губеше лесно самообладание, но годините на тежки поражения и своеволията на онези, които би трябвало да са негови „лоялни сътрудници“, го бяха изнервили.

Питър се опита да запази спокойствие.

— Твоите медийни манипулатори вече свършиха отлична работа за настройването на общественото мнение срещу скитниците, Базил, но ако изрека тези ругателства, ще се стигне до линчуване, а може би и до избухване на гражданска война.

— Ние вече сме в състояние на гражданска война, Питър, предизвикана от самите скитници.

Питър реши да се възползва от блъфа на председателя, макар да съзнаваше риска от подобна постъпка.

— Тогава защо не накараш да го прочете принц Даниъл? Пробвай го, за да разбереш как ще реагира публиката.

Базил се намръщи.

— До гуша ми дойде от прищевките ти, Питър.

Питър затропа с пръсти по масата. Бяха в частните кралски покои, където председателят беше дошъл да се срещнат.

— Вярваш или не, Базил, и на двама ни интересите на Ханзата са ни присърце. Говорителката Перони беше сгодена за брата на Естара. Може би двамата с кралицата бихме могли да проведем с нея благоразумен разговор и да разрешим проблема.

— Не се налага. Скитниците много скоро ще клекнат. Предвиждам няколко сценария, всеки от които ще доведе до обединяването на човечеството.

Председателят беше допълнително раздразнен от току-що наученото чрез Натон от Сарейн — че скитнически екипи вече повече от месец работят в опустошената световна гора, и от това, че поради някакви причини придворният зелен жрец не беше сметнал за необходимо да го информира досега.

Когато го упрекна, Натон му отговори с кротко безразличие:

— Наше право като независима колония е да приемем помощ от всеки, който изяви желание да я окаже. Това не подлежи на обсъждане от Ханзата.

Зеленият жрец не осъзнаваше значението на подобна информация за цялостната картина.

— Базил, сам ти ме научи да обмислям всички възможни последици — каза Питър. — Чудесно е да подстрекавам народа и да насочвам гнева му срещу хидрогите. Но твоята крайна цел е да асимилираш скитниците в Ханзейския съюз. Затова за мен като крал е недопустимо да ги обрисувам като отявлени предатели и чудовища. Ако направя подобно официално изявление от Двореца на шепота и замислите ти се увенчаят с успех, след това ще трябва да се отрека от думите си и да променя позицията си. Ти не би искал това, нали?

Базил го изгледа изненадано.

— Не знам дали да те удуша, или да те потупам по гърба, Питър, за това, че си толкова добър ученик. Заключенията ти се различават от моите, но наистина не са лишени… от известно основание. Ще обмисля това, което каза. — Той взе документа и тръгна да излиза, без да се признае за победен. — Много скоро скитниците ще бъдат победени, светкавично и окончателно. Може би ще е най-добре, ако засега останеш в сянка, а впоследствие ще можеш да демонстрираш благоразположение. Но ти напомням, че Ханзата трябва да е абсолютно единна под моите заповеди. Ако отново реша да те накарам, Питър, дори не си помисляй да ми противоречиш.

Дори когато беше много разтревожен, Питър имаше едно кътче, където се чувстваше като мъж, а не като управник-марионетка. Когато късно вечер светлините помръкваха и с Естара си лягаха, след като ОХ претърсеше спалнята за скрити камери и изключеше подслушвателните устройства, Питър се радваше на уют и спокойствие, прегърнал своята кралица.

Сега погали топлата гладка кожа на гърба й, докосна ръбчетата на лопатките й и я притегли към себе си. Нежните й гърди се притиснаха срещу неговите и тя зацелува ухото му, докато той прокарваше пръсти през косата й.

— Може и да не съм съгласен с повечето решения на Базил, но това, че избра теб, е най-доброто, което е направил някога.

За Естара би трябвало да е странно да пристигне от горите на Терок в една съвсем различна култура в самото ядро на Ханзата. Но тя се оказа силна и открита — и го обикна. В началото Питър негодуваше срещу политическите манипулации, които ги принуждаваха да сключат нагласен брак, което му се струваше толкова средновековно… но двамата с Естара имаха толкова общо един с друг и сега разчитаха на взаимната си подкрепа в едно време и на едно място, където никога не бяха сигурни могат ли да се доверят на някого.

Въпреки че много от задълженията им бяха неприятни и обременителни, Питър и Естара бяха щастливи, че са заедно, особено когато имаха възможност да останат насаме и да забравят за огромната заплашителна вселена.

Усещаше топлото й дихание върху врата си, докато тя целуваше брадичката му, отпуснала глава на рамото му.

— А ти, Питър, си причина да ми завиждат не само всички в Терок, но и всяка жена в Ханзата. Все пак мога да се любя с краля, когато си пожелая.

— Само да можех да владея Ханзата така, както владея теб — промълви той.

Въпреки че председателят и помощниците му не очакваха от него да управлява, а само да произнася предварително подготвени изявления и да изпълнява ролята на марионетка, Питър усещаше обърканата ситуация в Ханзейския съюз, включително доскоро стабилните взаимоотношения с терокците и скитниците. Базил се стараеше да упражнява все по-строг контрол, но колкото по-неумолим ставаше и колкото по-безпрекословно настояваше да се следват категоричните му заповеди, толкова по-слабо желание за сътрудничество демонстрираха те. Базил беше убеден, че неотстъпчивостта им е неоснователна. Управлението отдавна беше престанало да е добре смазаната машина, която председателят бе поддържал с неимоверни усилия толкова години.

— Базил е замислил нещо ново срещу скитниците — каза Питър. — Усещам го, но бих предпочел да поемам отговорност за собствените си провали, отколкото да се извинявам за действия, които никога не съм одобрявал.

— Хората знаят, че имаш добро сърце — прошепна Естара. — А аз те подкрепям, независимо от всичко. Знаеш го.

— Да, Естара. Знам го.

— Но в момента не можеш да направиш нищо по този въпрос. Прекалено много се тревожиш през личното си време в леглото. — Тя се качи върху него. — Ще направя нещо, за да забравиш за всичките си грижи.

Той я целуна.

— И какво си намислила?

Естара му показа какво е намислила.