Буреносни хоризонти

13.Ческа Перони

Бившата говорителка се полюшваше в закачената за каменната стена люлка. Приличаше на купчина кости, свързани със сухожилия, съсухрена кожа и непоколебима воля. От шест години се беше оттеглила, но нито за миг не беше напускала астероидите на Рандеву, а очите й все още проблясваха като черни перли.

— След като имаш категорични доказателства срещу ЗВС — каза тя, — какво ти нашепва твоята Пътеводна звезда?

Ческа притвори очи. Стараеше се никога да не показва уязвимостта или нерешителността си, но когато беше насаме с единствения човек, който разбираше затрудненията й, можеше да си го позволи.

— Как мога да видя Пътеводната звезда, след като съм заровена в твърдата скала и в буквалния, и в преносния смисъл?

Съсухрените устни на Ихи Окая се разтеглиха в усмивка.

— Трябва сама да вземеш решение, дете.

Стаята на говорителката беше едно от първите помещения, което бяха издълбали заселниците от „Канака“. Когато заселническият кораб бе стоварил тук част от колонистите, те изобщо не бяха допускали, че ще оцелеят. Но предшествениците на скитническите кланове се бяха оказали упорити и съобразителни. Колонията беше оцеляла, беше се разраснала и постепенно се бе превърнала в процъфтяваща база.

Скитниците умееха да вземат правилни решения и да оцеляват, без да разчитат на чужда благословия и подаръци разчитаха единствено на собствената си находчивост. Кото Окая беше съвършеният пример: дори след като неговата металообработваща колония на една почти разтопена планета беше рухнала, веднага бе започнал работа на един свръхвледенен свят, убеден, че може да изстиска от него жизненоважни суровини.

Ческа не забравяше това и непрекъснато го напомняше на членовете на клановете.

— Питам се колко ли наши предшественици са седели на същото това място, изправени пред подобни трудни въпроси. Когато ти стана говорителка, налагаше ли ти се да се съветваш така често?

— Разбира се, че ми се налагаше. С всички е така.

Ческа поклати глава — не можеше да си представи, че тази силна и решителна жена би могла да изпитва неувереност.

— И как се справяше? Кажи ми тайната.

— Тайната е да осъзнаеш, че въпреки притесненията ти си най-подготвеният човек, който може да вземе правилното решение. Скитническите кланове избраха теб. Те ти вярват. И когато правиш всичко според възможностите си, това е най-доброто за скитниците.

Ческа направи кисела физиономия.

— Е, значи са я закъсали. — Погледна решително бившата говорителка. — Голямата гъска открадна наш товар, уби наши хора, след което се направи, че не се е случило нищо. Имаме нещо, от което се нуждаят, а изглежда, те смятат, че войната им дава право да го вземат, когато им скимне.

— Ханзата е могъщ неприятел — клановете могат ли да си позволят да я предизвикат?

— Не можем да се преструваме, че не забелязваме пиратските им актове.

— Голямата гъска от години се отнася презрително към нас. Това не е нещо ново, като изключим степента на насилието. Не забравяй, че каквото и да предприемеш, то ще има огромна ответна реакция.

— Някои буйни вождове на кланове може да побеснеят и да го забравят. Може да спечелят мнозинство. Аз само говоря от тяхно име — не съм в състояние да ги спра.

— По-лошото е, че повечето са мъже и следователно изпитват постоянна необходимост да се само доказват.

Ческа дълго не каза нищо.

— Ако направят очевидния избор, последиците ще са ужасни.

— Винаги има последици. Ти си лидерът на клановете. Твоето задължение е да ги накараш да вземат най-мъдрото и най-доброто решение и да го спазват солидарно, независимо какво е то. Помни, че сме скитници.

— Да — съгласи се Ческа. — Не бива да забравяме кои сме.