Буреносни хоризонти

117.Магът-император Джора’х

На новата вълна от нападения на хидрогите и на открития бунт на губернатора на Хирилка трябваше да се отговори незабавно. Но дори магът-император не беше в състояние да реагира светкавично на всичко. А и той все още беше потресен от насилствената смърт на Пери’х и извършения почти в същия момент опит за покушение срещу него.

През омаломощения си тизм Джора’х долавяше още една извънредна ситуация — на Марата, но незначителният брой на илдирийците там не му позволяваше да разбере ясно какво точно се случва, а и връзката с брат му Ави’х по принцип не беше особено силна.

Язра’х стоеше от едната му страна, мрачна и непоколебима. Джора’х й се доверяваше напълно, след като беше видял колко самоотвержено го беше защитила, без изобщо да помисли за собствения си живот. Най-добрите медицински служители се грижеха за раната на ръката й — бяха я покрили с фотоактивен лечебен пластир. Исикските котки клечаха до нея с блещукащи присвити очи, сякаш жадни да вкусят кръвта на още някой изменник.

Току-що адар Зан’нх се беше завърнал с ремонтираните си бойни лайнери на Илдира заедно с оцелелите на Хрел-оро. Щом пристигна в Призматичния палат, младият адар влезе в залата за аудиенции. Въпреки трагедията енергичните и решителни действия на Зан’нх по време на спасителните операции бяха избавили много илдирийци, които в противен случай биха загинали.

Магът-император огледа внимателно лицето на командващия Слънчевия флот и остана доволен от непоколебимото му изражение.

— Руса’х екзекутира Пери’х — каза седналият в какавидения трон Джора’х. — Уби самия кандидат-губернатор!

— Какво бихте искали да направя, господарю?

Зан’нх говореше с официален тон, като адар, а не като опечален брат. Погледна сестра си Язра’х, която стоеше до какавидения трон, и кимна одобрително.

— Да изпратя ли разузнавателна група, която да зададе някои въпроси на губернатора на Хирилка и да проучи подробно случилото се?

Джора’х усети да го обладава безумен гняв, сякаш в гърдите му избухна свръхнова.

— Не получихме кой знае каква информация от разпитите на хирлкийските поклонници, но знам, че брат ми се е възправил срещу нас. Заповядал е съзнателно и хладнокръвно да убият Пери’х. Струва ми се, че Руса’х… иска да привлече вниманието ми.

Магът-император огледа събралите се администратори и съветници.

— Ще постъпим, както наредите, господарю — отговори Зан’нх.

Сплетената на плитка коса на мага-император затрептя от изпитваната от него болка и той присви ярките си като сапфири очи. Беше отпратил всички поклонници и просители и бе задържал само най-доверените си съветници, които можеха да му дадат обоснован стратегически съвет.

— Престолонаследникът Тор’х се е съюзил с моя брат в този бунт — горчиво каза той. — Някои от вас може би ще намерят оправдание за поведението на Руса’х. Той беше ранен и вече не е същият, тъй като мозъкът му е поразен.

Пръстите му сграбчиха гладките облегалки на подобния на люлка трон; в съзнанието му отново нахлуха болезнените картини.

— Но той уби моя син! А Тор’х му е позволил да го направи!

Магът-император погледна съсредоточено първо изпъналия гръб Зан’нх, а след това стегнатата като пружина бдителна Язра’х.

— Винаги съм имал известни съмнения относно Тор’х, но се надявах да осъзнае отговорностите си. Вместо това той се изправи срещу мен и срещу всички илдирийци. Такова престъпление не може да бъде нито пренебрегнато, нито оправдано.

Пое дълбоко дъх и думите се застоварваха от устата му като камъни:

— Нека всички знаят, че от този ден убиецът Руса’х вече не може да служи като губернатор. Анулирам също така престолонаследничеството на Тор’х.

Дори Язра’х ахна, което накара исикските котки да скочат и да огледат залата за евентуални злосторници. Съветниците зашушукаха, изненадани от безпрецедентното изявление, но Джора’х нямаше избор. Престолонаследникът се беше изправил срещу него и той никога не би могъл да му окаже доверие като на следващ маг-император.

Язра’х укроти хищните котки.

— Татко, Империята не може да съществува без престолонаследник. Трябва да избереш…

— Вече направих своя избор — прекъсна я той. — Само поради случайна грешка на генетиката моят първороден син Зан’нх не беше въздигнат за престолонаследник. Неговата служба е образцова и аз му имам абсолютно доверие. Не бих могъл да се надявам на по-достоен наследник.

Очите на Зан’нх се разшириха и той отвори уста, за да възрази, но магът-император продължи:

— Затова, докато не намеря решение на този въпрос, докато Тор’х не бъде докаран тук и не се изправи пред мен в небесносферичната зала, обявявам адар Зан’нх за временен престолонаследник.

Зан’нх бе не по-малко изумен от останалите слушатели и не успя да се сдържи да не възкликне:

— Бекх!

Язра’х го погледна и му се усмихна одобрително.

Джора’х долови прошепнатите изумени възклицания. Вече беше нарушил немалко осветени от времето традиции на Илдирийската империя. Беше дръзнал да слезе от какавидения трон и да стъпи върху осквернения под. Беше посочил собствената си дъщеря за свой главен защитник вместо представител на категорията на воините. А сега назначаваше Зан’нх, който нямаше чистокръвно благородно потекло, за следващия престолонаследник. Колко още трябваше да понесат илдирийците?

Джора’х стисна зъби.

„Колкото е необходимо“.

Той беше магът-император и трябваше да остане непоклатим като твърда скала, вместо да се люшка и превива във всички посоки като подухвана от вятъра тревичка. Неговите заповеди обвързваха цялата илдирийска раса, освен заслепените от зловещите манипулации на Руса’х.

Пресегна се и сграбчи ръката на Зан’нх.

— Кажи ми, ако изпитваш някакви безпокойства да поемеш възложената ти роля.

— Аз съм ваш адар, господарю. Не изпитвам никакви безпокойства.

Чувствата, които Джора’х долавяше зад каменното самообладание на сина си, му подсказваха друго.

Джора’х се усмихна предразполагащо.

— Напротив, изпитваш. Но заедно ще сме по-силни.

— Аз… ще служа на мага-император, както той намери за най-добре. — Зан’нх сведе очи към излъсканите каменни плочи. — Докато не настъпи времето на възстановения порядък.

Джора’х изпита известно облекчение от непосилните отговорности, които стягаха сърцето му.

— Адаре, нареждам ти да се отправиш към Хирилка и да заловиш Руса’х и моя двуличен син Тор’х. Докарай ги тук, в Призматичния палат, за да бъдат изправени пред правосъдието на мага-император. Поведи цяла манипула бойни кораби.

Илдирийци срещу илдирийци. Съветниците в небесносферичната зала бяха ужасени и разтревожени. Техният маг-император изпращайте военна сила срещу собствения си брат, срещу собствения си народ. Подобно нещо никога не се беше случвало. Само веднъж в цялата записана в Сагата за седемте слънца история илдирийците се бяха възправяли едни срещу други в гражданска война, изходът от която беше оставил дълбоки белези, белези за векове. Джора’х се надяваше да разреши този проблем по по-безкръвен начин… но това изглеждаше малко вероятно.

Адарът притисна длани към сърцето си за традиционния поздрав.

— Господарю, макар манипулата на кул Фан’нх да понесе загуби при скорошното сражение на Хрел-оро, мисля, че неговите кораби трябва да ме придружат до Хирилка. Воините на тази манипула са достойни и искам да възнаградя смелостта им, като им окажа своето доверие.

Освободеният Зан’нх се оттегли да се заеме със задълженията си.

На илдирийския владетел му предстоеше да се заеме с хидрогите. След докладваното от Зан’нх мрачно послание на кликиския робот по време на нападението на Хрел-оро Джора’х знаеше, че вече не може да отлага неизбежното. Единственото решение, колкото и да го ужасяваше, беше очевидно.

Пришпорван към енергични действия от връхлитащите промени и кризи, магът-император се обърна към най-близките си съветници.

— И накрая, изпратете съобщение на губернатора на Добро. Кажете му… — Джора’х замълча, но истината беше неумолима. — Кажете му, че кликиските роботи са ни предали. Наредете му да ми изпрати Осира’х.