Буреносни хоризонти

96.Ческа Перони

Докато пътуваше към Земята, Ческа изпитваше все по-голямо безпокойство от стореното от Ханзата.

След като излетя от Терок, тя се насочи право към уреченото място за среща с Нико Чан Тайлар. Доброволците водоносци на Джес вече бяха разпространили новината до много отдалечени аванпостове на клановете, но тя искаше да се види лично с младия мъж, за да получи от него неопровержимите доказателства. Сега чакаше сред безкрайната пустош и се оглеждаше за мигащата светлинка, която щеше да извести за приближаването на младия скитник.

Най-накрая „Водолей“ пристигна — почти навреме.

Възбуден и почти не на себе си, както когато беше открил останките на взривения от ЗВС кораб на Рейвън Камаров, Нико се прехвърли на кораба на говорителката. Носеше безбройните изображения и записите на всички комуникационни съобщения на зевесетата, които беше засякъл на Ураганово депо.

— Става все по-лошо и по-лошо, говорителко — каза той, докато й показваше изображенията върху малкия екран в пилотската кабина на дипломатическия кораб.

Ческа гледаше втренчено бруталното нахлуване, безпричинната разруха, отвеждането на заложниците и присвояването на материалната част, а накрая и хладнокръвното унищожаване на цялата станция. В пилотската кабина сякаш внезапно нахлу студ.

— Когато нападнаха кораба на Рейвън, се опитаха да прикрият следите си — промълви Ческа. — Но това е откровена война. — Тя вдигна касетите с доказателствата. — Голямата гъска си мисли, че може да ни тъпче, както си иска, но съм сигурна, че и други колонии ще си спомнят какво се случи на Йрека, където ЗВС се нахвърлиха върху ханзейски граждани затова, че са запазили незначителни количества екти за собствени нужди.

— Само че скитниците не са ханзейски граждани — възрази Нико. — Голямата гъска няма никакви права над нас.

— Имат огромна професионална армия. Някои смятат, че се нуждаят единствено от нея.

Младият скитник я погледна объркано.

— И как смяташ да постъпиш, говорителко?

Ческа се опита да възвърне самообладанието и решителността си. Искаше й се лидерите на клановете да не я бяха принудили да обяви прибързаното ембарго. Още тогава знаеше, че скитниците ще станат обект на негодувание и ще претърпят несгоди заради него, но не беше очаквала, че крал Питър — или май беше председателят? — ще прибягнат до подобни репресивни мерки.

— Смятам да ги накарам да разберат, че постъпват неправилно, Нико. Все някой в Теранския ханзейски съюз трябва да е запазил капчица здрав разум.

Когато корабът й най-после стигна Земята, Ческа пое курс право към Дворцовия квартал. Контролиращите космическия трафик офицери незабавно й наредиха да влезе в орбита, докато й разрешат да продължи, но тя ги пренебрегна. Няколко ремори на ЗВС излетяха в небето и заплашиха, че ще я свалят, но тя излъчи съобщение:

— Аз съм Ческа Перони, говорителката на всички кланове. Имам спешна делова среща с Ханзата.

От контрола на транспорта отговориха:

— Не сме уведомени, че скитниците изпращат свой дипломатически представител на Земята. Налага се да минете през обичайните посланически канали, ако искате да разговаряте с някого от Ханзейския съюз.

Тя отговори с хладен и категоричен тон:

— Не желая да разговарям с „някого“. Искам да се срещна със самия крал.

Офицерът отвърна безцеремонно:

— Ние не назначаваме срещите на краля, госпожо.

— Спряха ектито и си помислиха, че Спиралният ръкав е тяхна собственост — измърмори един от пилотите на ремората; знаеше, че Ческа го чува.

Тя за стотен път се запита какво би могла да постигне с преговори. Клановете вече бяха прекъснали всякакви доставки на космическо гориво и суровини. С какво повече би могла да заплаши Ханзата? По всяка вероятност Теранският съюз предполагаше, че тя блъфира и че скитниците са зависими от търговията не по-малко от Голямата гъска. Но скитниците разполагаха с безгранични възможности да затегнат коланите и да се справят сами.

Ами ако Ханзата просто я задържеше като заложничка, както бе постъпила с обитателите на Ураганово депо? Ако решаха, че семействата и клановете ще се изпокарат и ще склонят да платят откуп, значи нямаха представа от гордостта и достойнството на независимите скитници.

Най-накрая по канала прозвуча гласът на официален ханзейски представител:

— Разрешаваме на говорителката Перони да се приземи. При първа възможност ще бъде уредена среща.

Ческа се спусна с кораба, следвайки указанията на реморите. Щом кацна в Дворцовия квартал, я посрещна униформен ескорт и я поведе. Тя изобщо не се съмняваше, че след като се отдалечи, ще проверят кораба й, ще го претърсят за ценна информация, а може би ще инсталират и проследяващи устройства. Но тя беше блокирала цялата полезна информация на борда и я беше заразила със самоизтриващи вируси. Лесно би могла да открие и отстрани проследяващите устройства. Със себе си взе само копия с изображенията от Ураганово депо за предстоящата среща.

Благодарение на странното симултанно разпространено от венталите предупреждение скитниците бяха узнали за разрушаването на Ураганово депо много по-рано, отколкото очакваха ЗВС. Тъкмо този беше козът на Ческа. Може би ханзейците все още не бяха успели да подготвят лъжите и извиненията си.

Крал Питър винаги й се беше струвал разумен човек. Беше се оженил за сестрата на Рейналд Естара и Ческа се надяваше, че ще е относително безпристрастен — поне малко повече от Сарейн.

Телохранителите я въведоха в една зала за лични срещи в Двореца на шепота и тя седна и зачака. Оказа се, че разполага с предостатъчно време да дообмисли нещата.

Когато едно прислужническо компи най-после отвори вратата, тя се изправи, за да поздрави краля… но в залата влезе не Питър, а председателят Венцеслас.

— Имате твърде необичаен стил да пристигате, говорителко Перони. Възнамерявах да ви изпратя послание, но скитниците са наистина неоткриваеми, когато не желаят да бъдат открити.

— Мен ако питате, Ураганово депо беше твърде красноречиво послание. — Гласът й потрепна. — Къде е крал Питър? Помолих за среща с него.

— Аз съм отговорният човек. Можете да разговаряте с мен.

— Следователно вие сте и виновникът? За непрестанните, непредизвикани агресивни актове срещу скитнически кораби, съоръжения и граждани? — Тя му подаде данните с резултатите от изследванията. — Това са анализите на останките от един скитнически кораб, очевидно унищожен с въоръжение на ЗВС, след като е бил конфискуван товарът от екти.

Базил погледна ръката й, сякаш му подаваше развалена храна.

— А тук са изображенията от вашето непредизвикано с нищо нападение на Ураганово депо — продължи Ческа и включи един плосък екран, за да покаже донесените от Нико изображения. Дреднаутите и мантите не можеха да бъдат сбъркани с нищо и ясно се видяха всички подробности на присвояването на всевъзможни материали от съоръжението, а накрая и бруталното изтласкване на станцията от устойчивата й орбита.

— След като поставих проблема на вашето внимание, не получихме абсолютно никакъв отговор от Ханзата.

Председателят й отвърна с хладна като метал усмивка:

— Нима отговорът ни не е ясен? Ураганово депо е само предварителният ни отговор на вашето незаконно ембарго и ще разпоредя още военни действия, докато не капитулирате. Ханзейският съюз не може да ви позволи да ни лишавате от космическото гориво, което ни е необходимо, за да оцелеем. — Той скръсти ръце и седна. — Хайде, стига, говорителко. Да спрем с тези глупости, които изнервят и двама ни. Можем да се договорим за приемливи условия.

— Условия? Посочените от нас условия бяха достатъчно елементарни, господин председателю. Но вместо да разрешите проблема, вие само го задълбочихте. — Тя чукна по екрана. — С тези изображения на вашето непровокирано с нищо нападение срещу Ураганово депо никой не би могъл да се усъмни в твърденията ни.

Председателят запази хладнокръвно спокойствие.

— Така ли мислите? През последния месец нашите медии непрестанно бълват истории за ненадеждността на скитниците, предателството на скитниците, егоизма на скитниците. Само с едно щракване на пръстите мога да ви представя колкото искате експерти, които да докажат, че тези изображения са любителска фалшификация. Абсолютно всеки ще ги възприеме като опит за оправдание от ваша страна на необоснованото ви ембарго, което вече е представено като повод отново да вдигнете цената на ектито.

Председателят се приведе напред.

— Всъщност позволете ми да споделя с вас един указ, който крал Питър ще подпише всеки момент. — Той включи екрана на масата и върху него се появиха четливо изписани думи. — Оставим ли настрана цялата натруфена дипломатическа и юридическа фразеология, той обявява военно положение по отношение на скитническите кланове и изрично отхвърля всякакви неофициални права за самоуправление и независимост.

Базил превключи на друг документ.

— А ето това е факсимиле на оригиналното споразумение, подписано от всички заселнически кораби, включително „Канака“, с което се гарантира, че никой от колонистите, екипажите или някой от техните наследници няма да предприема каквото и да било действие в ущърб на Земята. Какъвто е ефектът от вашето ембарго. — Той премина на следващия документ. — А ето това е официално настояване скитниците да предадат цялото налично екти за разпределение по всички светове на човечеството съобразно техните най-неотложни нужди. — Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в тънка бяла ивица. — Мога да ви отпечатам копие за архива ви.

Ческа се разсмя съвсем чистосърдечно.

— Това до такава степен пренебрегва и най-елементарното благоприличие, че не би могло да бъде подкрепено с никакви юридически основания.

— О, не са нужни никакви основания. Всъщност такова е желанието на мнозинството ханзейски граждани. Бихте ли искали да се запознаете с допитванията до общественото мнение? В момента скитническите кланове се възприемат като враждебно настроени към човешката раса. С безразсъдното си прекъсване на доставките на екти вие обявихте война на Земята, говорителко Перони.

— Никога не сте имали правото да разполагате със сто процента от нашето производство.

— Имали сме го. Самият крал Питър го обяви. А вие не ни дадохте никаква възможност, освен да предприемем драстични мерки. Вашето съоръжение на… — той заоглежда изображенията на Нико, уж че търси името — Ураганово депо е само първото от няколкото запланувани от нас завоевания.

— Завоевания?

— Вие разполагате с шепа астероид ни колонии, минни съоръжения и товарни кораби — всички напълно уязвими. Повярвайте ми, ако продължавате да ме принуждавате да действам с твърда ръка, ще дам на ЗВС необходимите заповеди да присвояват всичко, което намерят, с всички възможни средства. — Той я погледна с вбесяващо „благоразумие“. — Този конфликт ще се проточи дотогава, докато не се предадете, говорителко Перони. Предайте ектито и се присъединете към голямото семейство на човечеството. Едва тогава ще можем да започнем да работим заедно.

Председателят разчиташе на бързината и лекотата, с която бойната група на ЗВС беше нападнала и унищожила Ураганово депо, и очевидно очакваше Ческа да приеме ултиматума. Но явно не я познаваше и нямаше ясна представа в какво точно се забърква. Тя никога не би могла да се върне на Рандеву с подобни условия. Скитниците щяха да я изритат през най-близката херметическа камера и да си изберат по-способен говорител.

— И след като в момента се намирам тук, предполагам, че чисто и просто ще ме задържите като заложница? Политически затворник?

Председателят я изгледа изненадано.

— Никога не бих си позволил нещо чак толкова недопустимо и необмислено, говорителко Перони. Твърде много хора станаха свидетели на пристигането ви и би било изключително погрешен дипломатически ход от моя страна да ви задържа под стража. Тогава скитническите кланове ще останат още по-неуправляеми и изобщо няма да успея да постигна решение на въпроса. Не бихте ли предпочели да капитулирате веднага и по този начин да ни спестите време и огромни неприятности?

Тя се изправи и му отговори с подобно на неговото хладнокръвие:

— Явно съм допуснала грешка, като предположих, че сте разумен управник, председателю Венцеслас. Меко казано, това е изнудване, а ЗВС са банда ваши помощници. Като говорителка на всички кланове отново заявявам, че търговията между скитниците и Ханзата остава под ембарго. Няма да ви бъдат доставяни нито екти, нито никакви други суровини.

Базил я погледна раздразнено. Отговорът й означаваше, че проблемът остава нерешен, и това щеше да го принуди да пропилее стопяващите се ресурси на Ханзата.

— Ще ви открием и в миша дупка — каза той и дори не стана в знак на вежливост. — Ще ви отнемем всичко, което имате.

Тя рязко отвори вратата и стресна изправения отвън телохранител.

— Губете си времето и кръстосвайте с бойните си кораби, където си пожелаете, господин председателю. Няма да ни намерите.