Буреносни хоризонти

36.Главният научен съветник Хауард Палаву

Поточната линия за производство на компита в най-голямата фабрика на Земята свистеше и тътнеше, натоварена с отлети сплави, върху които се стичаха струи разтворители. Във въздуха се усещаше острата миризма на горещ метал и разяждащи химикали. Буботенето на машините и дрънченето на готовите елементи бяха оглушителни.

Главният научен съветник на Ханзата Хауард Палаву се наслаждаваше на гледката и звуците в работещия на пълни обороти завод. Усмихнат доволно, той извикваше номерата на квотите в ръчния си електронен бележник и преглеждаше данните за доставки, продукция и печалби. Накрая се обърна към застаналия до него Свендсен, който беше доста по-висок, и каза:

— Този месец сме с десет процента повече, Ларс. По-малко брак, по-ускорено производство. Поведе бойни компита за ЗВС.

Изправеният до дребния научен съветник главен инженер специалист Ларс Рурик Свендсен се ухили широко.

— Заводът работи като добре смазана машинка, Хауард.

— Той наистина е добре смазана машинка.

— Нямам търпение да изчакам включването на новото производствено крило след две седмици. Как смяташ да похарчиш премиите?

Палаву повдигна рамене. Никога не се беше интересувал особено от заплатата или възнагражденията си.

— Все още не съм измислил какво да правя с последните.

Тъмнокожият учен имаше плещести рамене и корем, който не беше чак толкова стегнат, колкото му се струваше. Подстригваше посивяващата си коса много ниско. Имаше две големи деца — съпругата му беше починала преди десетина години при нещастен случай по време на уж незначителна медицинска процедура. От този момент главният научен съветник се бе посветил на работата си и на краля. Това запълваше времето му.

— Колкото повече изстискваме тази кликиска технология, толкова повече ще усъвършенстваме производствените линии — добави той.

Преди две години на двамата със Свендсен им беше възложено да проведат комплексната дисекция и операции по разглобяването на кликиския робот Джоракс. Пробивът, който направиха, като копираха извънземните системи, осигури огромен напредък на ханзейската технология. Мотивационните модули и програмните схеми бяха сканирани, прекопирани и приложени изцяло в издръжливите бойни компита, които вече намираха широка употреба в Земните въоръжени сили.

Двамата тръгнаха покрай поточната линия: проследяваха поетапното сглобяване на абсолютно еднаквите бойни компита съгласно посочената спецификация. Новите модели бяха съвършени воини, високо ефикасни бойни машини, сигурна гаранция за победата над хидрогите.

— Тази сутрин получих доклад от корабостроителницата, Хауард — каза Свендсен. — Вече са пуснали в производство шейсет тежко бронирани разбивача съгласно новия план на председателя. Изглежда, изпреварват разписанието цяла седмица.

— Така е само на хартия. Разбивачите няма да са готови още месеци наред. Разполагаме с предостатъчно време да подготвим екипаж от компита за тях… макар никак да не ми е приятно такива прекрасни машини да бъдат разрушавани в самоубийствени мисии. — Палаву проследи с поглед поредното плъзгащо се по поточната линия бронирано бойно компи. — Така или иначе, по всяка вероятност предназначението им е да бъдат жертвани.

До двамата старши консултанти по производството се приближи добре облечен рус мъж. Деловият му костюм и вежливата му усмивка някак си не съответстваха на оглушителните шумове и нечистотията наоколо. Изглежда, не проявяваше никакъв интерес към напълно сглобените в края на поточната линия компита.

— Главен научен съветник Палаву? Инженер специалист Свендсен? Елате с мен, ако обичате.

Палаву го позна — беше самообявилият се за „личен сътрудник“ на председателя Венцеслас мъж, който се беше опитал да попречи на крал Питър да разпореди спирането на производствения процес поради опасенията, свързани с кликиската технология. Моментът тогава беше крайно напрегнат, но сега всичко отново се развиваше според програмата.

— Къде? — попита Свендсен.

— Председателят Венцеслас желае да се срещне с вас в кабинета си.

Палаву стоеше до високия си колега и се питаше кой от двамата е по-неспокоен. Винаги бяха разговаряли с председателя единствено на разширените общи заседания на управителния съвет, а сега чакаха сами в празната стая.

Едно безшумно компи влезе с отсечени движения като навита с пружина кукла — носеше каничка ароматно кардамоново кафе. Палаву предпочиташе чай, но очевидно нямаше да им предоставят възможността да избират. Двамата със Свендсен взеха предложените им чаши, след което компито постави третата върху безупречно подреденото бюро на председателя. Палаву отпи от любезност една глътка и погледна приятеля си. Продължиха да чакат.

Венцеслас влезе след няколко минути, а малко по-късно се присъедини и русият му личен сътрудник. Председателят изпъна костюма си и погледна двамата учени.

— Моля да бъда извинен за закъснението, господа. Изключително ми е неприятно, когато заседанията не приключват според предвидената програма. — Той седна зад бюрото си. — Разбирам колко ценно е времето ви. Много бих искал някои от моите администратори да осъзнаят колко ценно е и моето. — Той отпи от кафето, намръщи се, че е изстинало, и го бутна встрани. — От производствените доклади разбирам, че съоръженията ни за компита работят в режим на върхова ефективност. Бойни компита вече са разпратени във всички основни бойни групи. Двамата вършите работата си образцово.

Свендсен се усмихна доволно, а Палаву сведе притеснено очи.

— Работим добре в екип, господин председателю.

— А сега трябва да докажете колко добре можете да се справите поотделно. — Венцеслас им посочи да заемат местата си. Те мълчаха и го чакаха да продължи. — Без съмнение вие двамата сте най-изтъкнатите ни експерти в областта на кликиската технология.

Палаву сплете пръсти.

— Господин председателю, смятам, че преувеличавате…

Венцеслас го прекъсна:

— Оставете фалшивата скромност на глупаците, моля ви. Подценявате интелигентността ми, както и собствените си постижения. Ако имаше по-добри кандидати, щях да разговарям с тях, а не с вас. — Той разбърка педантично подредените документи върху бюрото си, след което отново ги подреди. — Бих желал да пренасочите дарбите си към изучаването на кликиските транспортали.

— Да няма някакви усложнения по отношение на колонизаторската инициатива, господин председателю? — попита Палаву.

Доколкото знаеше, първата вълна напредваше на високи обороти. Не беше чувал за никакво забавяне.

— О, системата функционира отлично и разпраща все повече заселници на пусти кликиски планети. Но нашата наука не е установила как работи тя, а това ограничава възможностите ни. — Председателят стисна ръце. — Разбирате ли, господа, мечтая да разберем как да преместваме съществуващите транспортали и дори как да създаваме нови, за да може Ханзата да изгражда действащите проходи по свой собствен избор. Само си помислете! Ако сме в състояние да изградим кликиски транспортали на всеки колониален свят, а дори може би да увеличим дистанционния и транспортационния им капацитет, изобщо няма да ни се налага да разчитаме на конвенционалните космически пътувания. Недостигът на екти изобщо няма да ни притеснява. Освен това ще можем да изпращаме съобщения между планетите, без да сме зависими от зелените жреци, на които очевидно не можем да разчитаме.

— Планът наистина е амбициозен, господин председателю — обади се Свендсен.

— Но напълно осъществим — добави Палаву, вече изцяло съсредоточен върху проблема. — По същество технологията не би трябвало да е по-сложна от тази на кликиските роботи. Дори да не разберем всички свързващи вериги в нея, вероятно ще успеем да ги възпроизведем и внедрим, както в случая с бойните компита.

Базил изглеждаше явно доволен. Палаву погледна високия си приятел и попита:

— И на кого от нас ще възложите задачата?

Председателят махна към сътрудника, който бръкна в джоба си и извади златна монета.

— Квалификацията ви ми се струва равностойна, господа. Затова, без да затъваме в изтощителни обсъждания, ще решим проблема с помощта на този древен, доказал надеждността си похват.

Сътрудникът подхвърли монетата във въздуха и я плесна върху опакото на ръката си.

— Тура! — извика Свендсен, преди монетата да падне.

Сътрудникът вдигна дланта си и се показа идеализираното изображение на крал Бен, първия ръководител на Ханзата.

Председателят стисна ръката на Палаву.

— Честито, доктор Палаву. Ще се погрижа да ви изпратят възможно най-скоро в главния ни център на Рейндик Ко.