Буреносни хоризонти

50.Базил Венцеслас

Беше само неофициална контролна обиколка на производствените линии на бойните компита — тук беше достатъчно шумно, за да може да разговаря с командващия Земните въоръжени сили, без никой да ги подслуша.

— Какво точно искате да видите, господин председателю?

Генерал Ланиан беше застанал до него: двамата наблюдаваха как абсолютно еднаквите бойни роботи се появяват от производствените станции.

Базил му се усмихна едва-едва.

— Понякога просто обичам да погледам, генерале. Хората отдават прекалено голямо значение на официалните инспекции. Днес не ми трябва нито крал Питър, нито адмирал Стромо, нито господин Пелидор, нито никой от стотината ханзейски помощници по протокол. Искам само да видя компитата… и да поговоря с вас.

Ланиан се изпъна, сякаш предстоеше да му закачат медал.

— Получихте ли сутрешните доклади? И трите допълнителни кликиски факела са развърнати успешно. Още три свърталища на хидрогите са унищожени. Безпрецедентна победа.

— Хм. Можем поне да я използваме за пропагандни цели.

Наблюдаваше бойните компита, без да поглежда към Ланиан. Машините пристъпваха една след друга в абсолютно стройна стъпка, както бяха програмирани. Впечатлението беше зашеметяващо. Бойните компита никога не биха изпитали колебание. Изпълняваха инструкциите, без да спорят, без да поставят под въпрос етичното основание на каквато и да било заповед… и не се държаха като деца. През последните месеци му беше дошло до гуша от детинщините на принц Даниъл, на Питър, на зелените жреци, на скитниците.

— Приятно е — продължи той — да видиш за разнообразие някой стриктно да изпълнява разпорежданията ти. Ако можехме да произвеждаме и обучаваме толкова ефикасни новобранци…

Знаеше, че крал Питър все още изпитва параноични подозрения към новите компита, но го държеше на достатъчно разстояние от тях, за да предотврати по-нататъшни безразсъдни изблици.

Инженерният специалист Свендсен и главният научен сътрудник Палаву се бяха справили добре — фабриката за компита работеше на пълни обороти. След като изпрати Палаву на Рейндик Ко, за да проучи кликиските транспортали, Базил нареди на Свендсен да се посвети на изследването на донесените от Терок отломки от хидрогското кълбо. Фабриката работеше достатъчно добре и без двамата.

— Може би ще е уместно — каза Ланиан — да използваме бойни компита и за разузнавателни полети до газови гиганти на хидрогите. На тях може да се разчита повече, отколкото на нашите пилоти на военна служба. Според сведенията още двама от тях просто са изчезнали. Дотук това прави трийсет дезертьори и не успяхме да открием нито един от тях. — Той се начумери. — Всеки дезертьор е шамар в лицето ми. Не мога да си представя какво би могло да е по-важно за тези мъже от службата на Земните въоръжени сили по време на война.

— Скитниците изглежда споделят идеите им. — Базил най-после се обърна към Ланиан. — Като заговорихме за изчезнали кораби, генерале, така и така разговорът ни е конфиденциален и не се протоколира, бихте ли ми казали какво точно се случи с унищожения скитнически товарен кораб, който така е подразнил говорителката Перони? Истината ли казва тя?

— Убеден съм, че скитниците преувеличават, господин председателю. На драго сърце биха хвърлили вината върху ЗВС, вместо да си признаят, че някой техен пилот е некадърен.

Базил се намръщи.

— Да, генерале, това е публикувано в официалното комюнике на крал Питър. Но аз не му вярвам, вие също. Говорителката Перони никога не би си позволила да ни предизвика, ако нямаше доказателства. Това според мен означава, че сте извършили нещо без мое знание и съгласие. — Той присви сивите си очи. — Кажете ми какво точно се случи, за да знам как да се оправя с тази каша.

Ланиан продължи да наблюдава потока от бойни компита. Накрая каза:

— Доколкото знам, сър, случило се е един-единствен път… нарушение, за което нося пълна отговорност.

И заразказва енергично и безцеремонно как патрулният му дреднаут срещнал случайно едни скитнически товарен кораб по едно почти запустяло търговско трасе. Когато установили, че капитан Камаров има намерение да достави товара от екти на друг клиент, генерал Ланиан се позовал на административните разпореждания и конфискувал космическото гориво. Ядосаният скитнически капитан заплашил да подаде официално оплакване.

— Щеше да ни създаде огромни проблеми, господин председателю. Затова напуснах мостика и един от подкомандирите, Патрик Фицпатрик трети, в мое отсъствие реши, че би било най-добре, ако скитникът пострада от… нещастен случай. Не съм очаквал някой да открие отломките и да установи следи от изгаряне с язер.

Базил беснееше вътрешно от току-що узнатото.

— Това е втората ви грешка, генерале. Първата е, че не сте помислили предварително за последиците. Къде е този Фицпатрик сега?

— Загина като герой на Оскивъл, господин председателю. — Ланиан сбърчи чело, сякаш онова, което щеше да предложи, не му допадаше особено. — Бихме могли да признаем, че Фицпатрик е действал без заповед и че не подкрепяме действията му. Това няма ли да е достатъчно извинение, за да възстановим търговията със скитническите кланове? Не ми допада, че очерням един от смелите си воини, но резултатът би оправдал това. Така или иначе той е мъртъв.

— Не става, генерале. Ако не ме лъже паметта, този млад мъж беше внук на Морийн Фицпатрик, моя предшественичка като председател на Ханзата и един от нашите най-решителни ръководители. Тя все още е жива и притежава значителна власт. Не бих искал да я предизвиквам, като използвам внука й за изкупителна жертва.

— Тогава нека го направи кралят — продължи Ланиан. — Той не знае нищо за току-що обсъденото. Ще разполага с достоверно обяснение.

— Достоверно може би… но не и правдоподобно. За голямо мое съжаление крал Питър е интелигентен и веднага ще разконспирира намеренията ми. Така или иначе, ако народът на говорителката Перони само за миг се усъмни в думите му, всякаква правдоподобност рухва. Но това е встрани от темата, генерале. Каквото и да се е случило, ние не можем да признаем вината си. Това е равносилно на политическо самоубийство, особено във военно време.

— Опитвате се да намерите решение чрез удовлетворяване на клановете, което отхвърлям категорично — продължи Венцеслас. — Искам ясно да се разбере, че в случая те са престъпниците. Макар лично аз да не намирам извинение за пиратския ви акт, именно те са виновниците за такива отчаяни действия, като ни изтезават с липсата на гориво.

— Клановете винаги са ни създавали проблеми — съгласи се генералът. — Ханзата гарантирала ли им е официално независимост?

— Никога. Те сами се обявиха за свободни и от векове действат като такива. Сега обаче това необосновано ембарго от тяхна страна може да стане повод за разрешаване на проблема с клановете веднъж завинаги.

Бойните компита продължаваха да маршируват по коридора в очакване на разпращането си по бойните кораби на ЗВС. В момента в корабостроителниците на астероидния пояс се конструираха шейсет манти разбивачи и много от компитата щяха да заемат местата си на борда им. Плановете срещу хидрогите се осъществяваха според разписанието, но спънките със скитниците пораждаха куп нови затруднения. Като председател на Ханзата Базил не можеше да го позволи.

— В една изпълнена с усложнения и поражения война би трябвало да си позволим втора кампания, която лесно ще спечелим. Да си създадем неприятел, когото можем да победим и да го разгромим окончателно. Народът ще възприеме това като крачка напред, като победа — независимо че не е най-важният проблем.

— Но хидрогите…

— Хидрогите са ударени с още три кликиски факела. А да разгромим неконтролируемите скитници ще е нов светъл ден за Ханзата. Не сте ли съгласен, генерале?

Ланиан не изглеждаше напълно убеден.

— Аз… надявам се, сър. Това е значителен политически завой. До този момент не сте пледирали за такава открита агресия.

— Досега, генерале, нещата в Спиралния ръкав се развиваха достатъчно гладко, за да предпочитаме изтънчени действия. Сега обаче основните елементи не действат като добре сглобен часовник и се нуждаем от здрава ръка, за да наместим механизмите. — Той се усмихна криво. — Само искам всеки да застане в редицата, за да продължим уверения си марш към бъдещето.

— Да, господин председателю.

Ще предприемем кампания за представяне на скитниците като смъртна опасност, ще изтъкнем колко много пъти са злоупотребявали с доверието на човешката раса. Настоящото им ембарго е само най-крещящият пример. Не забравяйте, че на наша страна са всички високи морални съображения и всякакви средства за завръщането на клановете в голямото семейство на човешката раса са напълно оправдани. Мислете съзидателно. Бъдете безжалостен, но очертайте план.

Щом Ланиан кимна в знак на съгласие, Базил му махна с ръка.

— Свободен сте, генерале. Ще остана да погледам компитата още малко.