Буреносни хоризонти

71.Нико Чан Тайлар

Тъй като разнасяше вентална вода и разпространяваше мощните същества по необитаеми планети, Нико беше кръстил кораба си „Водолей“.

Преди години двамата с баща му го бяха сглобили от няколко полуразрушени съда на клана Тайлар. След спирането на небесните миннодобивни операции на Пторо имаха и голям брой трофейни космически кораби, товарни влекачи и всевъзможно оборудване, които не можеха да служат за други цели. Нико разшири товарното отделение и инсталира по-мощни двигатели и по-големи цистерни за горивото. Сега беше монтирал и специални контейнери за енергизираните вентали. „Водолей“ беше превъзходен космически кораб въпреки причудливия си външен вид.

Джес Тамблин беше разпратил своите водоносци до неизследвани кътчета на Спиралния ръкав — бе използвал стари илдирийски звездни карти и планетни проучвания. Благодарение на тези космически рейдове скитниците не само щяха да разпространят венталите и по този начин да им помогнат да се подготвят за битката с хидрогите, но освен това щяха да открият пусти планети, които биха могли да използват. Печеливш проект в много отношения.

Да се скита без точно посочено разписание и местоназначение напълно отговаряше на предпочитанията и уменията на Нико. Той почти никога не пристигаше, където или когато трябваше, а сега изобщо не беше необходимо да се тревожи за такива досадни подробности. Пулсиращите в контейнерите вентали, изглежда, също не им обръщаха особено внимание. Водните същества живееха в други времеви измерения и им беше достатъчно въодушевлението, че в Спиралния ръкав предстоят огромни промени.

Нико вписа в дневника си следващото предполагаемо местоназначение, което щеше да промени пост фактум, ако вземеше решение да запраши в друга посока.

— Мисля… да прескочим до Пторо — каза той високо, надявайки се на някакъв отговор: нали Джес можел да общува с венталите още преди да се „присъедини“ към тях. — Знам, че там няма вода за вас, но ви обещавам да намеря веднага след като зърнем Пторо. Може да се окаже интересно. Никой не се е мяркал там, след като зевесетата използваха кликиския факел. Ще направя снимки, за да ги покажа на родителите си — нищо, че и двамата ненавиждат Пторо.

Щом се замисли за семейната си история, Нико се запита дали венталите могат да долавят информацията в главата му. Неговият прадядо беше закупил едно овехтяло илдирийско небесноминно съоръжение с чудовищни размери на Пторо и в продължение на две поколения кланът Тайлар го беше експлоатирал въпреки слабата му ефикасност. Справяха се някак си, но никога не можеха да заделят достатъчно средства, за да подновят системите. Баща му, Крим Тайлар, негодуваше, че бил принуден да се трепе със съборетината на дядо си.

Облаците на Пторо бяха студени, а старият облачен комбайн скърцаше и трещеше така оглушително, че баща му цял живот се оплакваше от тътена му. Нико прекара цялото си детство, зъзнейки в небесната мина, загледан в металносивите облаци.

Майката на Нико, Марла Чан, беше пристигнала от един астероиден парников комплекс, където се отглеждаха хранителни продукти за скитническите селища. Парниците на Чан бяха винаги затоплени от яркото слънце и майката на Нико така и не успя да свикне с мразовитите облаци и течения на Пторо. И когато хидрогите настояха добиването на екти да бъде прекратено, Крим беше истински щастлив да се махне от небесната мина, да я разпродаде за отпадъци и да вложи парите в парниците на Чан. Сега двамата с Марла се радваха на яркото слънце и отглеждаха хранителни продукти.

Нико обаче не го свърташе на едно място. Като всеки истински скитник, обичаше да кръстосва от място на място и да открива използваеми находища от екти, които да доставя по скитническите аванпостове. Обичаше оживлението на Рандеву и Ураганово депо, но въпреки че шумът и бъркотията му харесваха, бързаше отново да се качи на кораба си и да тръгне да обикаля сам.

Мисията с венталите беше идеалното занимание за него.

Навигационните изчисления до Пторо не представляваха особена трудност, тъй като беше ходил там вече много пъти. Когато стигна до бившия газов гигант, направи проверка, за да засече останали изследователски кораби на ЗВС или технически наблюдателни платформи в околността, но на мястото на някогашния студен сив свят видя само едно пламтящо кълбо.

Голямата гъска беше взривила планетата и Нико се надяваше, че е дала добър урок на дрогите.

Докато обикаляше в орбита все по-близо до бушуващите нажежени морета, забеляза елипсовидни отломки от пламъци, които се придвижваха напосоки и самостоятелно един от друг… очевидно живи. Носеха се сред нажежените газови слоеве като заиграли се в морските простори земни делфини, издигаха се и се гмуркаха, сякаш наслаждавайки се на новата си територия. Фероуи. Нико се усмихна удивено. Не беше очаквал да зърне огнените същества със собствените си очи.

„Внимавай“.

Предупреждението звънна в главата му. Говореха му венталите, както бяха разговаряли с Джес Тамблин в неговия мъглявинен гребач.

— Има ли причина за безпокойство? Нали на Терок фероуите помогнаха на хората срещу хидрогите?

„Те са непоследователни и не заслужават доверие. Съюзите им са потайни. Сега може и да са противници на хидрогите, но това винаги може да се промени“.

Тъй като корабът му не беше въоръжен, Нико бързо се отдалечи от Пторо, въодушевен много повече от това, че венталите най-после му бяха проговорили, отколкото от това, че беше видял фероуи…

На старите илдирийски звездни карти в една близка звездна система беше отбелязана безименна планета с огромни океани и мразовити морета. Реши да са насочи към нея.

Провери още веднъж местоназначението и координатите и засече една навигационна грешка, преди да ги вложи — беше разместил две цифри на астралния квадрант.

След като приключи с изчисленията, Нико се опита да поднови разговора с венталите.

— Фероуи, вентали, хидроги. Кажете ми за какво беше тази древна война все пак. Защо избухна конфликтът ви с хидрогите? Защо се съюзихте със световните дървета и… какво направиха фероуите, та престанахте да им вярвате? Всички вентали ли воюват на един и същи фронт?

Долови тътнещото присъствие в черепа си.

„В основата си венталите са една общност. Макар да съществуваме на различни места, нашето съзнание и мислите ни са свързани“.

— Значи също като световните дървета.

„По аналогичен начин, макар в миналото да е имало случаи, при които някои части от общото тяло на венталите биваха… заразявани“.

Заинтригуван, Нико изчака, но водните същества не му изпратиха повече мисли.

— Какво ще рече „заразявани“? Като застояла вода ли?

„Не би могъл да проумееш неуловимите подробности, както и особеностите на нашата война“.

— Поне бихте могли да опитате да ми ги разясните.

Водните същества му изпратиха цяла серия неясни изображения, проблясъци на хидроги и вентали, страховити огнени създания и овъглени гори. Той долови ужасите на унищожителната космическа война и с изумление разбра, че насекомоподобните кликиси — а дори и илдирийците! — са участвали в нея. Все още не успяваше да проумее за какво всъщност се сражаваха могъщите безтелесни същества — но причините вече нямаха никакво значение. Продължи да управлява замаян кораба си.

Като момче на Рандеву години наред ходеше на училище, където учеше за земните правителства и историята на клановете. Гувернантското компи УР отговаряше на нескончаемите му въпроси, тъй като децата на скитниците не разбираха битките, в които беше участвала човешката раса.

— Обзалагам се, че причините за вашата война са глупави или дребнави — измърмори накрая той. — Всички човешки конфликти са такива.

„Водолей“ се носеше с пълна скорост напред. Планът на Джес се нуждаеше от значителни количества екти, но говорителката Перони и всички възрастни представители на клановете се бяха съгласили. Все пак след обявяването на ембаргото за продажбата на екти на Голямата гъска скитниците разполагаха с известни излишъци от гориво и най-правилно беше да ги използват, за да дадат възможност на клановете да се сдобият с всемогъщ съюзник срещу дрогите. Нико беше доволен, че участва в това начинание.

Контролният сигнал присветна и той се отърси от унеса си. Сигурно пристигаше на местоназначението… но звездната система не беше там, където беше очаквал. Той провери намръщен координатите, сравни ги с илдирийската карта и разбра, че е тръгнал от погрешна стартова точка. Въздъхна, твърдо решен да не си признае, че се е заблудил. За кой ли път. Мястото беше добро като всяко друго.

Коригира курса и прегледа данните. В звездната система — дори не беше сигурен дали е отбелязана на картите — имаше една малка планета, на която забеляза просторен океан.

— Ето, пристигнахме. Нов дом за вас.

Венталите в цистерните, изглежда, останаха доволни.

„Ще се умножим и разпръснем и така мощта ни ще нарасне още повече“.

Нико влезе в орбита и с облекчение избърса потта от челото си. Грешката му се беше оказала вярна.

— Щом сте с мен, няма страшно. Ще ви разнеса из целия Спирален ръкав.