Буреносни хоризонти

60.Джес Тамблин

— Качвайте се на корабите си и тръгвайте след мен — обърна се Джес към единайсетимата скитници доброволци.

След това пристъпи в своя воднисто-перлен съд през проницаемата мембрана и влезе в затворения в него океански микрокосмос. Най-после изолиран от възможността да докосне някого в пренаселените пространства на Рандеву, той изпита огромно облекчение. Беше се сбогувал едновременно с обич и горчивина с Ческа, застанал възможно най-близо до нея.

Групата скитнически кораби „водоносци“ напусна Рандеву, сякаш изпълняваше тържествено парадно шествие — изпратиха ги с пожелания за късмет. Пилотираният от Нико Чан Тайлар дребосък полетя напред, настигна перления кораб и предаде на Джес съобщение по комуникационната система, която Джес бе инсталирал, за да поддържа контакт със своите нови последователи, след като осъществи необходимите модификации, за да действа във водната среда.

— Готови сме, Джес. Само ни насочвай.

Джес увеличи скоростта на сферичния си съд и скитническите кораби се понесоха след него…

След като достигнаха първия неотбелязан на никоя карта свят, превключиха на ниска орбитална скорост и Джес поведе доброволците сред навъсените облаци. Откритите води на този някога брулен от урагани стерилен свят сега преливаха от жизнената сила на венталите като огромна свръхзаредена с енергия батерия, готова да експлодира от зарядите на стихиите. Вълни от светлина и енергия, завихрени в грандиозен кръговрат, се носеха из целия океан, прекосяваха цялата планета като ураган от искрящ и щедър живот.

Щом започна спускането, венталовият му кораб привлече към себе си миниатюрни светкавици, които проблясваха като ласки покрай метализирания коралов корпус. Това бяха докосвания на венталите, които приветстваха Джес и другарите му с наелектризираните върхове на пръстите си.

Разумната вода в неговия кораб-мехур се развълнува от неукротим възторг. При първото му посещение това беше един мрачен и заплашителен свят, но сега живата вода беше укротила бушуващите урагани и безкрайните океански бездни ликуваха от процъфтяването на венталите. Разпръснатите водни създания се бяха умножили и отделили от първичната маса вентали, развивайки свои собствени мисли, но всеки вентал си оставаше миниатюрна фасетка от едно и също всеобщо съществувание.

Корабът на Джес кацна в открито море и се полюшна като огромен сапунен мехур върху живите вълни, чиито разпенени върхове го заобливаха ласкаво. Единайсетте скитнически кораба кацнаха на един атол наблизо.

Нико изскочи от семейния си кораб и дълбоко вдиша режещия студен въздух. Изпълнената с жизнената сила на венталите среда беше достатъчно променена, за да не се налага на хората да използват дихателни маски, както при първото посещение на Джес. Нико огледа далечните светкавици, които буреносните облаци сякаш изстрелваха към океанската повърхност, и викна на Джес:

— Твоята Пътеводна звезда май те е довела направо в рая. Цялата тази планета е океан, но е абсолютно… жива.

— Да, всяка капка вода, всеки облак са заредени с жизнена енергия.

Джес използва връзката си с венталите, за да се слее с разумния океан. Пристъпи върху развълнуваната водна повърхност и закрачи по вълните. Подсиленото повърхностно напрежение го задържаше да не потъне, докато се приближаваше към скалистото парче суша, където го чакаха останалите скитници — гледаха го със страхопочитание.

Джес махна с ръка към обливания от вълните бряг и сякаш като по даден знак в небето се разрази истинска феерия от светкавици.

— Сега виждате ли какво могат венталите? Трябва само да им помогнем да се включат в битката срещу хидрогите.

Нико се ухили:

— Готови сме.

— Можех да ви дам вода от моя кораб още на Рандеву… но не исках да се съгласявате да участвате в тази мисия единствено доверявайки се на думите ми. Огледайте се! Исках да съзрете тази енергия, тази бушуваща стихия, която венталите могат да насочат срещу хидрогите! Да усетите мощта им.

Скитниците извърнаха очи към разпенения океан. Заедно с вълните се носеха течения от неукротима жизнена енергия, нетърпеливи да се развихрят. Водните стихии бушуваха и клокочеха. Другарите на Джес замърмориха одобрително.

— Дори само една капка венталска вода може да се разпространи и репродуцира в друга течна среда, както с клечка кибрит можеш да запалиш друга, с нея друга и така до безкрай. Можех да го направя и сам свят след свят, но щеше да отнеме много време.

Джес топна ръка във водата и загреба шепа от сребристата течност.

— Венталите са по-нетърпеливи и от вас. Ето, вземете, колкото искате. Напълнете цистерните и ги пръснете във всеки от отбелязаните в списъците ви светове.

Нико забърза към малкия си кораб и измъкна празен полимерен бидон.

— Просто трябва… да го топна в океана, така ли?

Щом младият мъж се доближи до водата, тя оживя, надигна се като желатинова струя пара, изви се и се изля в бидона, а това, което не влезе, се търкулна обратно в океана.

— Шиз, видяхте ли?!

Останалите скитници се втурнаха към корабите си и заизмъкваха бидони. Живата вода издигаше струите си, за да ги напълни. Нико откри, че благодарение на помощта на венталите може да носи препълнения бидон като перце, сякаш водните създания имаха способността да променят силата на гравитацията.

— Сякаш е наелектризирана. Пръстите ми тръпнат.

Джес наблюдаваше как помощниците му запълват товарните си отделения с енергията на венталите. Тя щеше да се разпръсне в нови океански светове и странният им съюзник щеше да заякне още повече. Мъничко завиждаше на своите доброволци за изумлението, с което наблюдаваха случващото се.

Как му се искаше да тръгне с тях… но сега той имаше друга задача, на която се беше посветил изцяло, както и на любовта си към Ческа.