Буреносни хоризонти

67.Ческа Перони

Скитническите кораби се спуснаха над Терок като вихрена кавалерия.

Ческа беше в първия кораб заедно с баща си. Беше й приятно да направи нещо, за да помогне на терокците, и се надяваше поне малко да облекчи мъките им и да постигне нещо, с което да се гордее. Не беше имала възможност да предложи любовта си на Рейналд приживе, но знаеше, че онова, което прави сега за неговия народ, би било много по-важно за него.

Докато вихрушката от кораби приближаваше опустошената и опожарена гора, Ческа оглеждаше невероятната разруха, която хидрогите и фероуите бяха оставили след себе си.

Погледна баща си с насълзени очи — доволна все пак, че е заедно с него в такъв труден момент.

— Само се моля да съм довела подходящите хора и да носим достатъчно провизии, татко.

Ден Перони се беше съсредоточил върху сложните маневри за кацане.

— Ти тръгна след своята Пътеводна звезда, за да извършиш това благородно дело, Ческа. Имай вяра, че си била достатъчно предвидлива, за да се сетиш за всичко, от което ще имаме нужда. И да не си, ще се справим. Ще успееш отново да ги изправиш на крака.

Като момиче често пътуваше с неговия търговски кораб от едно местоназначение до друго — ханзейски колонии, отдалечени скитнически селища, зловещата пренаселена Земя. На дванайсетия й рожден ден баща й я доведе на Рандеву и убеди говорителката Окая да я обучи на тънкостите на персоналната и семейна политика, от които самият той нямаше никаква представа. Така че когато Ческа го покани да участва в хуманитарната мисия на Терок, той не се поколеба дори за миг. Споменът за окуражителната му усмивка топлеше сърцето й…

Многоцветните кораби накацаха един след друг върху разчистените пространства, където доскоро се бяха извисявали високите световни дървета. Ческа преглътна заседналата в гърлото й буца и си спомни единствения път, когато беше посетила тази планета: за тържествената си годежна церемония. Тогава имаше зелени жреци и дървотанцьори, екзотични блюда и горски аромати, жужене на насекоми и проблясващи между дърветата светлинки.

Всичко това беше изчезнало.

Ческа слезе от кораба и застана до баща си. Изпоцапаните терокци започнаха да излизат от временните си убежища. Тя забеляза сред тях родителите на Рейналд, измършавели и унили, сякаш всяка капчица радост и енергия бе изцедена от тях. Отец Идрис — квадратно подстриганата му брада беше набраздена от сиви ивици — гледаше новодошлите, сякаш не можеше да повярва на очите си.

Ческа му се усмихна окуражително, горда със своето многолюдно скитническо семейство.

— Клановете се питат дали бихте приели помощта ни. Можем ли да ви подадем ръка за подкрепа?

Усмивката на майка Алекса разцъфна като цвете.

Ако не се броеше краткотрайното шоу за оказване на помощ, което зевесетата бяха разиграли на Терок след нападението на хидрогите, военните не бяха свършили почти никаква работа. Наблюдателните спътници, които бяха оставили в орбита, предоставяха полезни изображения на терокските континенти, но терокците не разполагаха нито с работна ръка, нито с оборудване, нито с ресурси, за да се справят с криза от такъв огромен мащаб.

Дори с подкрепата на абсолютно всички работоспособни терокци пред скитниците лежеше тежка задача.

Като използваха полуготови жилищни модули, предназначени за светкавично изграждане на селища на негостоприемни светове, инженерите на клановете издигнаха базов лагер на една поляна, където всички световни дървета бяха повалени от ледените вълни на хидрогите. Терокците се присъединиха към тях — обясняваха постигнатия до този момент напредък, обсъждаха планове и предлагаха решения с какво най-добре биха могли да помогнат техните зелени жреци.

Ческа наблюдаваше как нейните хора работят с огромно въодушевление и енергия редом с изтощените терокци. Индустриални повдигачи разчистваха задръстилите изпепелената земя непроходими боклуци и струпваха огромните стволове на загиналите световни дървета на високи купчини, които щяха да останат като паметници на световната гора. Огромни екскаватори, предназначени за миннодобивни и конструктивни дейности на лишени от живот планети, работеха на максимални обороти и за един ден свършваха толкова работа, колкото терокците не биха успели да свършат за цял месец.

— Основната ни грижа е да предотвратим по-нататъшната ерозия — каза Кото Окая, докато оглеждаше цялостния проект. — Ако не сме готови до следващия тежък дъждовен сезон, катастрофата ще е невероятна.

— Тази вече е невероятна — напомни му Ческа.

Той се почеса по къдравата кестенява коса.

— Точно така. И по-добре терокците да не преживеят още една.

Понеже познаваше изключителните способности на инженера, Ческа беше изпратила кораб до мразовитата Джона 12. Кото не обичаше да прекъсват работата му върху проект, който вече е обсебил цялото му внимание, но Ческа му беше поискала лична услуга и съпротивата му се беше стопила. Сега я следваше по петите като предано домашно куче.

Кото съжаляваше, че не е имал възможността да проучи останките от разбития краб на хидрогите, преди зевесетата да го отмъкнат на Земята, но Ческа се опитваше да съсредоточи гениалните му хрумвания върху неотложните проблеми и той насочи енергията си към възстановяването на горския свят.

— Вече почистихме цялата селищна зона, затова накарах корабите да разпръснат мрежа от биодеградиращ полимер, за да стабилизира почвата. Екип от терокци вече тръгна да търси бързо растяща местна растителност за първата фаза на възстановителния процес. След това искам да вдигна подпорни стени и да терасирам някои от тези хълмове.

Той вдигна един тънък лист с електронни планове и почна да проектира изображение след изображение.

— Мога да инсталирам модерна канализация, тръбопроводи, вентилационни системи и комуникационни възли.

— Те имат своя технология, Кото. Внимавай да не направиш нещо, което не искат.

Той замига.

— Добре де, първо ще ги попитам. Но досега поне са възхитени от обновителните планове и непрекъснато ми помагат. — Показа следващото изображение. — Обикновено използвам необработени метали и сплави като структурни материали. Но в този случай се съмнявам терокците да се съгласят да разравяме или да пробиваме дупки в оголените им скали…

— Изобщо не си го помисляй. Това е подходящо на някой пуст астероид, но тук екосистемата вече достатъчно е увредена. Трябва да излекуваме и възстановим планетата, а не да влошаваме положението й.

— Тъкмо това имам предвид. — Кото чукна плановете с пръст. — Направих анализ на състава и изследвах загиналите световни дървета. Това е забележително вещество, яко почти колкото стомана, но същевременно и гъвкаво. Можем да използваме този закален от огъня дървен материал за базисна рамка на всички структури, от които се нуждаят терокците.

— Е, такъв материал поне със сигурност има в изобилие — отговори Ческа и огледа рухналите наоколо дървета. — За нещастие.

Кото гордо й показа шедьовъра си — проект с приложение на спасеното дърво, няколко необходими компонента скитническо производство и автентичния материал на гъбения риф.

— Виж, мога да укрепя тези части от стария град и да издигна отново останалите. Ще стане по-добре, отколкото е било.

Уникалното му въображение впечатли Ческа.

— Първо трябва да получим одобрението на терокците, но мисля, че ще са доволни.

И наистина смая вглъбения в проектите си изобретател с неочаквана и възторжена прегръдка.

Ден Перони летеше към два влекача за вода, управлявани от близнаците Торин и Уин Тамблин. Те бяха докарали две от цистерните си от водните мини на Плумас, за да ги използват в мащабните операции по загасяване на все още тлеещите пожари по различните континенти.

Бащата на Ческа изпращаше ежедневни доклади до базовия лагер за напредъка на пожароспасителните операции. Вече се справяха и с последните неугасени пожари. Дори от височината, на която се намираше, Ден почти усещаше въздишката на облекчение, която се изтръгваше от разумните дървета. Всеки загасен пламък беше като изваден трън от нежната плът на планетата…

Ческа се беше заслушала в разговора на група скитнически агрономи с Ярод и други високопоставени зелени жреци.

— Предполагам, ще разберете, че ние, скитниците, сме доста опитни по отношение на ефективните методи на засаждане. Специалисти сме и по високите добиви. В повечето случаи нямаме друга възможност, освен да рециклираме всяка капка вода, всяка троха тор, за да произведем максимум годна за консумация биомаса. — Марла Чан Тайлар — майката на Нико — показваше изображения на окъпаните от слънчева светлина парници на далечен астероиден пояс. — На Терок вие разполагате със семена и издънки на световни дървета, но е необходимо да направим израстването на нови дървета по-ефективно.

— Всяка фиданка е от значение — съгласи се Ярод.

— Ето, че започваш да разсъждаваш като скитник — възкликна Марла. — Ще трябва да изградим напоителна система, да разположим в шахматен ред редици високостеблени и нискостеблени растения и да сме готови да ги разсадим, когато настъпи подходящият момент. Имаме много земя за покриване.

Ческа ги остави да обсъждат и планират и останала за малко сама сред цялата тази въодушевена суматоха от всевъзможни дейности, вдигна очи към порутения гъбен град и отново изпита сладко-горчива болка.

Ако всичко това не се беше случило, сега щеше да е омъжена за Рейналд. Съюзът между скитниците и терокците щеше да е направил по-силни двата народа, а Джес щеше да е загърбил всички надежди за продължаване на любовната им връзка. Но Рейналд беше мъртъв, а Джес беше станал нещо повече от човешко същество.

И все пак тук тя може би щеше да спаси нещо много по-важно. Огледа едно обгорено дърво и стисна устни в решителна усмивка.