Буреносни хоризонти

72.Дейвлин Лотце

Тъй като Крена беше фермерска колония, хората не разполагаха с кой знае какво научно и техническо оборудване и Дейвлин нямаше с какво да анализира връхлитането на бойните кълба, прекосили небосвода на планетата.

За негов късмет хобито на един от архитектите в селището беше астрономията. Той имаше сравнително мощен телескоп, с който искаше да изследва нощния небосклон на Крена, но желанието му до голяма степен беше възпрепятствано от ярката светлина на луната, която не позволяваше да бъдат наблюдавани звездите и мъглявините. Когато наскоро слънчевата активност беше нараснала заплашително, разстройвайки местните комуникации, архитектът беше преустроил телескопа в слънчев и от време на време го насочваше към слънцето, като проектираше изображението върху екран. Но вече от месеци не го беше използвал.

— Искам да разбера какво става горе — каза Дейвлин на кмета Руис, когато научи за телескопа. — Би трябвало да се сетя, когато Рлинда Кет ми каза, че преди година е забелязала хидроги в тази система. Не го свързах със слънчевите петна и йонните урагани. Там става нещо — нещо неприятно.

Тъй като беше изчел множество секретни комюникета на Ханзата, свързани с войната с хидрогите, Дейвлин изпитваше нарастващ ужас от случващото се тук. Бойните кълба не бяха нападнали колонията, но в крайна сметка истинските им намерения можеха да се окажат много по-зловещи.

Двамата с кмета изчакаха архитекта да извади телескопа от навеса и го нагласиха така, че да могат да наблюдават слънцето на обяд. След като фокусира окуляра и вдигна проекционния екран, архитектът каза:

— И по-рано слънчевите петна бяха огромни, но като съдя по смущенията на радиовръзката, обзалагам се, че сега е още по-зле.

— Не смятам, че „по-зле“ е подходящата дума в случая — отговори Дейвлин, щом потрепващото изображение се фокусира.

До неотдавна звездата над Крена беше стабилно жълто-оранжево слънце… а сега беше същинско бойно поле.

Огнени кълба на фероуи и бойни сфери на хидроги се стрелкаха като раздухани от внезапен порив на вятъра искри над лагерен огън и се сблъскваха едни с други. Самото слънце напомняше врящ котел.

Дейвлин се обърна към кмета.

— Има ли кораб, който бих могъл да използвам? На тази колония има ли съд, който може да излезе в орбита? Трябва да се приближа, за да огледам.

Руис и астрономът не схващаха напълно онова, което виждат, но Дейвлин явно беше обезпокоен. Двамата се спогледаха.

— След като Брансън Робъртс отлетя със „Сляпа вяра“, останахме без наличен транспорт дори до Релекер, която не е много далеч.

— Все пак има един едноместен кораб — добави астрономът. — Доста е вехт и трудно управляем, а и няма кой знае колко екти в резервоарите. Със сигурност няма да стигнат за контролен полет до, където и да било.

— Нека да погледна двигателите и да разбера сам. Нямам нужда от космическо гориво. Ще го използвам само за полет в системата.

Преди да тръгне, Дейвлин се обърна към двамата:

— По-добре не казвайте нищо на никого, докато не се върна. Ако е онова, от което се опасявам, ще имаме предостатъчно време за паника.

Дейвлин отдели цял ден за ремонт на двигателите и системите. Нямаше никакъв смисъл в поддържането на кораб, който не разполага с достатъчно гориво, затова предишният му собственик не се беше постарал да полага особени грижи за него, откакто липсваше екти.

Все пак с помощта на стандартно двигателно гориво Дейвлин успя да се издигне над планетата и се приближи до жужащия слънчев кошер. Едноместното корабче беше проектирано за туристически цели и беше снабдено с оборудване за изображения и чувствителни сензори, неподходящи за научни цели, а само за снимки за спомен.

Дейвлин нагласи снимачното устройство и го фокусира към слънцето. Затъмни централната сфера и успя да огледа разпокъсаните парцали на бушуващата корона.

— Лошо. Много лошо.

Фероуите и хидрогите нанасяха пагубни поражения върху ядрото на звездата. ЗВС вече бяха докладвали за подобни мащабни сражения на стихийните свръхсъздания в безброй необитаеми системи. Сега обаче това се случваше тук, на Крена.

След като направи анализ на слънчевите течения, Дейвлин се изуми колко рязко е спаднала енергийната активност. Слънчевите петна представляваха огромни мрачни пришки’, които се разширяваха като кървави рани върху повърхността на слънцето.

Дейвлин включи комуникационната система и се свърза с колонията — кметът Руис чакаше в градската станция. Отговорът му беше насечен от атмосферните смущения, а думите бяха накъсани и неясни.

„Чувам те, Дейвлин. Какъв е докладът ти?“

От слънчевата повърхност изригна огромен пламък — първият предсмъртен гърч на звездата. Дейвлин забеляза втурналите се като пирани хидроги.

— О, божичко, започна се.

Крена се намираше в огромна опасност, а хората там изобщо не си даваха сметка за това. Дейвлин изпрати зловещата новина колкото му беше възможно по-ясно:

— Скоро ще изгасят слънцето.