Буреносни хоризонти

59.Крал Питър

— Председателят Венцеслас е свикал поредното закрито заседание на Ханзата на високо равнище — докладва ОХ на крал Питър. — Поискахте да ви съобщавам винаги, когато науча за подобна среща.

— Благодаря, ОХ. Мисля да присъствам.

Облечен в синята си военна униформа, която използваше за „делови случаи“ вместо церемониалната роба, която намяташе при обществени прояви, Питър пристигна в конферентната зала преди председателя и неговите приближени. Базил влезе заедно с бледия си неокосмен заместник Каин и се навъси, като видя седналия вътре крал, но не реагира по никакъв друг начин.

Генерал Ланиан пристигна с леко набола брада, което подсказваше, че закъснява; придружаваше го адмирал Стромо, който носеше портативен екран за база данни и разпечатки от сводки на твърда хартия. Заместникът Каин седна до председателя и всички зачакаха безмълвно, като поглеждаха към Питър. Той обаче запази пълно самообладание.

Най-накрая Базил заговори:

— Насочете вниманието си към мен, моля ви. Аз свиках това заседание, не кралят. Генерал Ланиан, вашето заключение по проблема със скитниците?

Главнокомандващият се изкашля и почна:

— Както знаете, господин председателю, от известно време на наши изследователски екипи е разпоредено да събират подробни сведения за придвижването на корабите и вероятни скрити селища на скитниците. Актуализирах трупаните в продължение на повече от пет години анализи. — Той погледна записките си. — За съжаление трябва да кажа, че положението се е влошило. Убеден съм, че бунтуващите се кланове складират космическо гориво и други суровини, които по право трябва да бъдат предоставяни за военните ни усилия във водената от Теранския съюз война. Техният егоизъм блокира нашите възможности за защита на Ханзата и нейните колонии. С упоритостта си те ни причиняват вреди, които повече не можем да пренебрегваме.

Адмирал Стромо едва сдържа гнева си.

— Избраха възможно най-подходящия момент да ни ударят с детинското си ембарго. Необявеният предварително отказ да ни продават доставки от екти е жесток удар точно когато нашата нова колонизаторска инициатива набира скорост.

Ланиан продължи с още по-категоричен тон:

— Спомнете си, че преди няколко години, още преди да се появят хидрогите, скитническият пират Ранд Соренгаард плячкосваше ханзейски колонии! Помислете за пораженията, които причини. И което е още по-важно — това показва манталитета на тези разюздани кланове.

Стромо пое репликата, сякаш се бяха наговорили предварително:

— Заявявам, че ако са решили да блокират нашите суровини в момент, когато се нуждаем най-много от тях, значи са решили да станат наши врагове. В наш интерес е да обявим война на клановете, да ги натупаме набързо и да се свърши с всичко това. Подобен план е лесноосъществим и ще послужи за урок на всеки, който би решил да крие суровини.

Питър беше решил да наблюдава, без да се намесва, но не се сдържа да не изтъкне очевидното:

— Извини ме, Базил, но искането на говорителката Перони ми се струва доста основателно. Ако наистина е извършено престъпление, защо не открием извършителите на въпросния пиратски акт и да заклеймим подобни действия в бъдеще?

— Защото това е откровен шантаж — отсече Ланиан. — Не можем да си позволим сътрудничество с шантажисти.

Базил запази самообладание.

— Никой не ни е предоставил неопровержими доказателства за извършено пиратство. По всяка вероятност скитниците страдат от халюцинации и се опитват да хвърлят недоказуеми обвинения.

Питър присви устни.

— Забелязах, че не опровергаваш твърденията. Означава ли това, че потвърждаваш подобни нападения срещу скитнически товарни кораби и в бъдеще?

— О, хайде стига! Това е несъстоятелно — избухна Стромо.

— Признаването на подобни актове е политически недопустимо, независимо дали твърденията са основателни, или не — продължи Базил. — Няма да допуснем банда недисциплинирани космически цигани да диктува условия на Теранския ханзейски съюз. Във военно време не можем да продължим да се правим, че не забелязваме незаконно обявената от тях независимост. Тъкмо обратното, трябва да направим всичко по силите си, за да обединим отделните фрагменти на човечеството срещу нашия общ враг. Скитниците трябва да се подчинят на волята на мнозинството за доброто на нашата раса. Това може би е единственият ни шанс.

Елдред Каин заговори с тиха, спокойна увереност, с което прекъсна измърморените коментари на останалите:

— Вероятно би ви заинтересувало, сър, че открих законен начин за безболезненото и законосъобразно анексиране на скитническите кланове. — Бледоликият заместник погледна Питър. — Толкова е елегантно, че дори кралят не би имал възражения.

Питър се опита да демонстрира искрен интерес.

— Напълно законен?

— Отделих време за задълбочен анализ на оригиналния договор и документацията, подписани от всичките единайсет заселнически кораба, преди да напуснат Земята преди повече от три столетия. Заселниците на всеки от съдовете — включително тези на „Канака“, чиито потомци са скитническите кланове — са се споразумели за известни неотменими условия.

— В момента на заминаването семействата на колонистите са смятали, че им предстои еднопосочно пътуване — продължи той. — Заселническите кораби са били бавни, а пасажерите им се надявали да открият възможни за обитаване светове, където да се установят завинаги. Въпреки това земните правителства се опасявали, че един ден тези блудни деца може да решат да се върнат на родната планета, като дори предприемат военни действия. Затова задължили капитаните и колонистите да подпишат клетвена декларация, обвързваща както самите тях, така и потомците им, че „няма да предприемат никакви действия, които пряко или косвено биха застрашили сигурността на Майката Земя“.

Каин огледа останалите в очакване да са разбрали смисъла на казаното. Накрая Базил се усмихна.

— Разбирам. Блокирането на основните ни доставки от космическо гориво в подобен критичен момент несъмнено може да се квалифицира като заплаха срещу Земята.

— Безспорно, господин председателю. Това едва ли подлежи на дебат.

— Превъзходна обосновка, господин заместник! — възкликна Ланиан. — Тя ни предоставя всички основания, от които бихме могли да се нуждаем. ЗВС може да тръгне срещу скитниците във всеки удобен момент.

Питър се приведе напред. Беше ядосан, но внимаваше да не прекрачи границата и да не даде на председателя повод да го отстрани от залата.

— Извинете ме, но защо трябва да „тръгваме“ срещу тях? Ако сте убедени в законността на аргументите си, би трябвало да ги предоставим на говорителката Перони и дай дадем възможност да преразгледа реакцията на скитниците, а вероятно и да възстанови част от корабните доставки на екти в знак на добра воля, докато постигнем споразумение. На практика не виждам никаква причина да не обявим, че осъждаме по-нататъшни пиратски актове срещу скитнически кораби, без засега да разглеждаме въпроса дали обвиненията им отговарят на истината, или не.

— Това би решило само най-пряко възникналите последици — отговори Базил. — Но аз отказвам да приема опитите им за изнудване. Няма никакво съмнение, че в противен случай скитниците ще продължават да ни досаждат със своето своеволие. Необходимо е по категоричен начин да сложим точка на техните… подривни манипулации, за да се съсредоточим върху спечелването на жизненоважната за нас война. В момента хидрогите са относително кротки, дори след като вече използвахме четири кликиски факела срещу тях. Моментът е подходящ за бърз и решителен удар срещу скитниците и организирането на всеобща подкрепа на победните ни действия.

Адмирал Стромо раздаде разпечатаните материали. За Питър не беше предвиден екземпляр, но той изчака с протегната ръка, докато накрая Стромо не му подаде собственото си копие.

— Няма съмнение, крал Питър, че това ни гарантира пълен успех като краен резултат. Сам ще се убедите — каза адмиралът.

После включи поставения на масата екран и върху матираната кристална повърхност се появиха увеличени диаграми.

Питър огледа плановете за преки нападения срещу известни скитнически аванпостове и гърлото му се стегна.

Стромо продължи:

— Възложих на екип от най-добрите си тактически експерти да разработят алтернативни стратегии. Скитниците са известни със своята секретност, но ние знаем повече подробности за тяхното придвижване, разпространение и дейности, отколкото подозират. След като проучихме техните трасета и анализирахме авариите при прехвърлянето на техните товари, изчислихме разположението на някои техни мини и фабрики. Въпреки че от години познаваме някои техни основни обекти, не разсекретихме тази информация, докато не настъпи удобен момент за използването й. Този момент настъпи. На някои от тези места има натрупани огромни количества екти, които трябва да бъдат иззети.

— По всяка вероятност в момента те са още по-набъбнали — добави Ланиан, — тъй като скитниците вече не ни продават екти.

Явно удовлетворен, Базил забарабани с пръсти по масата.

— Предлагам да сформираме мощна група на ЗВС, която да нахлуе в едно от тези депа и да конфискува горивото за нашите военни нужди. Хирургическа намеса, която да им покаже, че сме безкомпромисни. Така ще разберат, че нямат алтернатива.

Питър не можеше да повярва на ушите си.

— Но в момента ти предлагаш открито пиратство, Базил.

— Заместник Каин току-що предложи напълно законосъобразна обосновка. Следователно става дума за най-обикновено упражняване на право на отчуждаване за обществена полза, а не за пиратство. Скитниците разполагат с минимална или никаква защита и разчитат единствено на секретността си. Те знаят, че ги превъзхождаме, и не могат да си позволят продължителни враждебни действия. Ще ги принудим да се присъединят, което ще е от полза за всички.

Елдред Каин се обърна към Питър с благоразумен тон:

— Крал Питър, винаги сме демонстрирали готовността си да заплащаме за доставяното от скитниците гориво. Дори се съгласявахме с прекомерно завишаваните от тях цени през последните няколко години. Но след като отказват да търгуват с нас, нямаме никакъв избор, освен да придобием гориво по някакъв друг начин. Това е стратегически императив.

— Какво става с новия ни облачен комбайн на Кронха 3? — подхвърли Питър. — Поредният товар вече е на път, след като постигнаха споразумение с илдирийците там.

— Добро начало, но крайно недостатъчно — отговори Каин. — Ще са необходими още няколко десетки действащи при пълна мощност комбайна, за да задоволят дори най-минималните ни военни нужди.

Базил тропна нетърпеливо по масата.

— Освен това скитниците трябва да се присъединят към нас по принципни съображения. Измислената им независимост трябва да се подчини на необходимостта за оцеляването на цялото човечество.

— Самонадеяността на тези проклети кланове не може да се търпи повече — отряза Ланиан. — Абсолютно се самозабравиха.

На Питър му бяха ясни основанията на Ханзата и отчасти дори споделяше безизходността на положението, но беше убеден, че скитниците няма да се примирят толкова лесно, колкото очакваше Базил. Откритата агресия само щеше да засили враждебността им към Ханзата.

— Нима се надявате скитниците да се предадат просто ей така? Ще ни намразят за поколения напред.

Сякаш споделяше донякъде възраженията на краля, Базил съсредоточено заоглежда военните планове.

— И не забравяйте, генерале, че нямаме никакво желание да причиняваме повече от крайно необходимите щети. Изберете едно депо и направете план. Настоявам за добре обмислена и ефикасна операция с минимално кръвопролитие, а по възможност и без никакви жертви.

— Това може да се окаже твърде трудно, сър — отговори Ланиан.

— Ние искаме да дадем заслужен урок без излишни цивилни жертви. Необходимо е да покажем на скитниците кой е шефът и да сложим точка на безотговорното им поведение, нищо повече. — Базил се изправи. — Щом се сдобием с достатъчно гориво за изграждането на солидни колонии върху преоткритите кликиски светове, нямаме повече нужда от скитническите кланове. Тогава да правят, каквото си искат, ако ще да измрат от глад — това не ни засяга. Но преди това трябва да си вземем космическото гориво, от което се нуждаем. Това е най-важната ни задача.

И председателят закри заседанието:

— А сега на работа, господа.