Буреносни хоризонти

90.Губернаторът на Хирилка Руса’х

Сега, когато по-голяма част от населението на Хирилка се намираше под освободителното въздействие на мощния суров шайинг, Руса’х реши да се възползва от предоставената му възможност. Знаеше какво трябва да направи, преди да е станало прекалено късно за цялата Империя.

Губернаторът не действаше в името на собственото си величие, а подтикван от категоричната си убеденост. Беше съзрял Извора на светлината и можеше да следва ярката пътека по-уверено от всеки друг илдириец, по-сигурно от Джора’х, по-добре и от баща им. Вече се бяха струпали прекалено много злини.

Илдирийският народ не беше виновен, че се е отклонил от правия път. Народът следваше сляпо своя маг-император, дори когато той го водеше в погрешна посока. От хората не се очакваше да вземат собствени решения и да мислят със собствените си глави. Те трябваше да се подчиняват, да изпълняват и да сътрудничат. И когато предопределеният им водач изпаднеше в заблуждение, за тях не оставаше никаква надежда.

Руса’х знаеше как да промени нещата. А шайингът щеше да му помогне.

Вече имаше на разположение шепа предани последователи. След тази вечер такива щяха да са почти всички хирилкийци.

Преди няколко дни, след една закрита церемония и обсъждане, неговите свещеници-философи поеха по правия път. Неговите партньорки в насладите винаги го бяха следвали безпрекословно и сега също успя да ги привлече на своя страна. Очарователните плодовити жени вече бяха безразлични към плътските наслади, на които доскоро се отдаваха изцяло. Сега бяха фанатично предани на други цели. Неговите цели.

Тор’х не представляваше никакъв проблем. Младият мъж участваше доброволно от самото начало… а като престолонаследник щеше да е много важно оръдие в една неминуемо трудна, но необходима битка.

Пери’х обаче по всяка вероятност щеше да създаде проблеми. Кандидат-губернаторът беше изключително интелигентен и изключително предан на баща си, а така също и лишен от очевидни недостатъци. Но Руса’х щеше да намери правилното решение. Изворът на светлината щеше да го води безпогрешно през многобройните изпитания, които трябваше да превъзмогнат, устремени към бляскавото бъдеще.

След като синкавобялото първично слънце залезе и небето се обагри в ръждивите оранжеви отблясъци на разискреното вторично светило, губернаторът на Хирилка се прибра в цитаделния палат. Хоризонтният куп заблещука със стотиците си светове и звезди, осеяли небосвода.

След травмата на главата нормалните за всеки илдириец тизмени връзки вече не държаха Руса’х в мрежата си. Сега, когато се бяха нагълтали с пресен шайинг, повечето жители на Хирилка блуждаеха замаяни и откъснати от духовната мрежа. Бяха се освободили от натрапчивия надзор на мага-император Джора’х и Руса’х можеше да ги вплете в нова могъща структура.

По негова команда сега всички хирилкийци бяха изпаднали в същото онова лечително духовно безмълвие, обгърнало Руса’х от толкова време. Докато се намираше в дълбок подтизмен сън, Изворът на светлината го дари с върховни умения, благодарение на което сега разполагаше с неподозирана енергия. Докато населението се намираше под упоителното въздействие на суровия шайинг, той щеше да започне да събира вкочанените нишки на тизма, които в противен случай отново биха се съсредоточили в Джора’х. Руса’х щеше да ги изтегли една по една и да изгради нови духовни пътеки, да изтъче от съзнанията на хирилкийците съвършена бродерия по свой собствен модел, вдъхновен от самия Извор на светлината…

Заобиколен от преданите си последователи, Руса’х се усмихваше. Неговите партньорки в насладите, свещениците-философи и преданият Тор’х стояха до него, готови да му предложат подкрепата си. Те бяха основата на новата му мрежа, в която щеше да вплете и циментира духовните нишки на всички хирилкийци, преди да е отминало въздействието на шайинга. Много скоро цялата Хирилка щеше да стане част от него, неговата собствена дантелена мрежа на тизма.

В самия център, но изолиран от недоловимите промени, младият Пери’х стоеше и гледаше неодобрително как прислугата сервира храните и питиетата за пиршеството. Кандидат-губернаторът все още не можеше да разбере случващото се. Замаяните от шайинга танцьори се препъваха тромаво, вместо да изпълняват грациозните си движения.

— Това е отвратително, чичо.

— Престани да недоволстваш — грубо подвикна Тор’х. — Народът заслужава това празненство.

Пери’х седеше на предназначеното за него място, без да докосва храната. Чувстваше се зле, кожата му беше бледа и влажна. След като толкова много жители на Хирилка се бяха откъснали от тизма на Джора’х и се бяха свързали с Руса’х, кандидат-губернаторът беше лишен дори от облекчителното спокойствие на незначителната отломъчна колония. А нещата за него щяха да се влошават все повече и повече.

Руса’х се изправи и всички присъстващи в открития павилион млъкнаха, въпреки че все още не се намираха под абсолютния му контрол. Губернаторът ги огледа с блеснали очи, удовлетворен от огромния потенциал около себе си.

Извика двамата медицински служители, които го придружаваха от Илдира, за да следят състоянието му и да насочват възстановяването му. Тайно бе принудил единия да вземе шайинг и го привлече на своя страна, след което вече не беше проблем да убеди и другия. Тази вечер двамата щяха да направят необходимото за циментирането на неговата разрастваща се власт.

— Ще направя изявление, на което повечето от вас в първия момент няма да повярват.

Каза го, макар да беше убеден, че ще му повярват. Държеше всички в хватката си. Разполагаше с доказателство, което категорично обясняваше обезпокоителното поведение на мага-император Джора’х напоследък.

— Живеем в тежки времена и Хирилка понесе много страдания. Хидрогите ни плячкосват. Търпим поражения не защото Изворът на светлината е помътнял, а защото нашите водачи не са в състояние да го съзрат. Моят баща магът-император Сайрок’х имаше толкова много замисли, че се заблуди. Моят брат Джора’х е още по-зле, тъй като съзнателно предпочете да остане в слепота.

Пери’х се изправи. Лицето му беше побеляло от гняв.

— Чичо, дори травмите ти не са извинение за думите, които изричаш!

Упоените от шайинга слушатели погледнаха кандидат-губернатора със замъглен интерес, без да споделят негодуванието му. Наркотикът им пречеше да усетят Пери’х в тизма. Тор’х само се усмихна.

— Вслушай се в думите на непогрешимия губернатор, братчето ми. Може да научиш нещо.

— Магът-император ще долови бунта, който посяваш — продължи Пери’х. — Внимавай какво говориш.

Руса’х погледна навъсено младия мъж, който беше отказал да приеме шайинг като всички останали.

— Джора’х няма място тук тази вечер, освен чрез твоите очи, Пери’х. Може би трябва да те отпратим?

Кандидат-губернаторът би трябвало вече да е усетил, че единствен той остава свързан с Илдира чрез изтънената връзка на тизма и че всички други хирилкийци са срещу него.

— Чуй какво имам да кажа, Пери’х, преди да вземеш решение. Ти си интелигентен младеж, обучен да стане следващия губернатор на Хирилка. Но съдбата и предубежденията могат да бъдат променяни. Ние разполагаме с тази власт.

Пери’х го гледаше изумено.

— Отказвам. Няма да ти позволя!

Губернаторът на Хирилка се навъси.

— Преди да направиш избора си, първо ме изслушай. Нашият народ беше подведен да повярва, че Джора’х е истинският маг-император, безпогрешният център на всички нишки на тизма, но аз знам, че не е така, тъй като Изворът на светлината го отлъчи. Докато се намирах в подтизмен сън, бях лишен от възможността да се придвижвам телесно, но със съзнанието си стигнах много далеч. Прозрях тайни. Узнах факти, които никой илдириец дори не подозира. А сега най-после разполагам и с доказателство.

Тор’х сякаш щеше да се пръсне от задоволство. Пери’х едва успя да скрие притеснението си.

— Какво доказателство?

Тъй като не се беше присъединил към пируващите сред обраслите с ниалия поля, младият мъж беше запазил здравия разум и скептицизма си, но всички останали хирилкийци поглъщаха повелите на Руса’х безпрекословно.

— Бившият маг-император умря внезапно, докато аз бях в безсъзнание. Джора’х се възползва от вцепенението и скръбта и побърза да се възкачи като нов управник. Илдирийците го смятаха за почтен и достоен. Никой от нас не допускаше, че е обладан от мания за власт! Че е готов на всичко, за да се отърве от нашия баща и да обсеби какавидения трон и Призматичния палат.

Пери’х понечи да излезе, но двама пазачи блокираха пътя му. Руса’х продължи, убеден, че кандидат-губернаторът го чува:

— Сдобих се с мостра от тъканта от един от препараторите, подготвили тялото на мъртвия маг-император за погребението му. Химическият анализ дава абсолютно точен отговор. Сайрок’х не е умрял от естествена смърт. Бил е отровен.

Сред общото ахване Руса’х продължи:

— Неговият телохранител Брон’н вероятно е бил съзаклятник, но е имал достойнството да се лиши от собствения си живот веднага след като моят баща е рухнал мъртъв в какавидения трон. Но Джора’х получи онова, което искаше. Той самият трябва да е убил мага-император и значи е незаконен узурпатор.

Дори упоени от шайинга, присъстващите в цитаделния палат замърмориха, притеснени от чутото. Някои не можеха да си поемат дъх от удивление, но вярваха на думите на Руса’х.

— Тъкмо затова Изворът на светлината помръкна за него! — извика губернаторът. — Духовните нишки не могат да разбулят мрака в сърцето на Джора’х. Всички илдирийци плащат скъпа цена и расата ни ще продължава да страда… ако аз не поведа всички нас обратно към царството на Извора на светлината. — Той скръсти ръце. — Готов съм да направя онова, което е необходимо.

Тор’х слушаше безизразно усмихнат и кимаше в съгласие с ужасяващите разкрития. Пери’х беше вбесен. Руса’х изгуби търпение и се обърна към широкоплещестите телохранители.

— Отведете кандидат-губернатора и го затворете в покоите му, докато не бъде окончателно… убеден.

Нито един хирилкиец не възрази. Пери’х можа да окаже само символична съпротива на мускулестите войници, докато го извеждаха от открития вътрешен двор, където пълзящите растения бяха разтворили ярките си цветове сред вечерния здрач. Нито един хирилкиец не го усещаше в тизма.

След като изведоха кандидат-губернатора, Руса’х обърна гръб на своите партньорки в насладите и направи знак на двамата си предани медицински служители да се приближат.

— Щом Джора’х не е праведният маг-император, то илдирийската раса трябва да се сдобие с такъв. Изворът на светлината избра мен да поема това бреме. Знам, че трябва да изкача труден път, но ще следвам сиянието на светлината. Уверен съм в своята непогрешимост. Ще понеса всичко в името на илдирийския народ.

После легна на един диван, развърза робата си и изложи на показ голата си плът.

— Вие имате привилегията да присъствате на едно събитие, което ще промени илдирийската раса завинаги.

Двамата медицински служители извадиха наточени кристални ножове. Руса’х хвърли поглед към своите партньорки в насладите и си припомни забавленията, които беше споделял с тях. Но неговият жребий вече беше друг и плътските удоволствия вече не го привличаха. Извърна поглед и затвори очи, насочил мислите си към вътрешната светлина.

След понесените изпитания вече знаеше истинската си мисия. Само един егоистичен страхливец би я пренебрегнал. Той беше длъжен да следва призванието си докрай. Единствен той можеше да възстанови мрежата на тизма, да отстрани разрушените нишки около Джора’х и да ги насочи към себе си. Хирилка беше само началото. След нея щяха да се присъединят многобройните системи из Хоризонтния куп, а накрая и цялата Илдирийска империя.

Губернаторът прошепна заповедта си и лекарите направиха светкавичен изкусен разрез между краката му. Руса’х стисна зъби и преглътна болката, която се разгоря като адска светлина в съзнанието му. Сега можеше да съзре всички нишки на тизма — те потрепваха, освободени от упоените от шайинга хирилкийци.

И като истински господар, който не обръща внимание на продължаващите да се суетят около него медицински служители и на благоговейното бърборене на публиката в цитаделния палат, Руса’х събра всички нишки заедно и ги съсредоточи в сърцето си, така че Джора’х вече никога нямаше да има власт над тези хора.

И се усмихна, най-после обладал истинския тизм, който щеше да постави основите на една обновена и пречистена Илдирийска империя.