Бягството

15

Старият мотел със сигурност не беше виждал такова оживление. Представителите на местната полиция се трупаха наоколо и разговаряха оживено, сновяха насам-натам и, общо взето, само пречеха.

Официалното следствие беше поверено на БСР, Бюрото за специални разследвания, което дублираше дейността на ОКР, но само в рамките на ВВС. Оказа се, че военновъздушните сили никога досега не бяха губили генерал по този начин. Това си личеше от работата на пристигналия със самолет следствен екип, който действаше стриктно по устав.

Пулър вече беше разпитан, при това цели четири пъти. Веднъж от местните ченгета, които беше повикал, после от екипа на Форт Левънуърт, следван от екипа на ФБР със сини якета и шапки, които задаваха въпросите си мрачно и подозрително. Явно не вярваха на версията му и много искаха да знаят дали брат му не е влязъл в контакт с него. Получили отрицателен отговор, те започнаха да го гледат с открито недоверие. Последният разпит беше проведен от агентите на БСР, след като обявиха на всеослушание, че именно те са главният фактор в разследването. Местните ченгета и военните се оттеглиха незабавно, но момчетата от ФБР се опънаха. Пулър отдавна беше наясно, че федералните агенти не отстъпват пред никого.

Показанията му бяха абсолютно еднакви и четирите пъти. Да, познаваше Дофри и още двама висши държавни служители. Да, разследването на бягството на Робърт Пулър от военния затвор бе възложено именно на него. Беше работил от сутринта до вечерта. Беше се прибрал в мотела в единайсет и петнайсет, а минута по-късно беше открил в леглото си застреляния генерал.

Първоначално го обявиха за заподозрян, но това се промени с появата на Вероника Нокс, която потвърди, че двамата цял ден са били заедно и са се разделили след единайсет. Предварителните данни за часа на смъртта сочеха, че Дофри е бил застрелян някъде около осем вечерта. „Някъде около“ беше относително време и можеше да претърпи промяна, но за момента Пулър беше на чисто.

Есемесът на Шиндлър пристигна около час след като новината за смъртта на Дофри беше официално потвърдена. Представителят на СНС искаше спешна среща. Пулър помоли за отсрочка, защото разпитът му все още не беше приключил, а и самият той предпочиташе да остане на местопрестъплението. По очевидни причини не участваше в разследването. Временно го бяха зачеркнали като заподозрян, но това можеше да се промени по всяко време. А агентите на БСР бяха категорични, че именно те ще проведат разследването, тъй като Дофри беше служил във ВВС. Това изобщо не отслаби желанието на Пулър да остане и да наблюдава какво става.

Със собствените си очи беше видял, че Дофри е прострелян точно в средата на челото. Оръжието на престъплението липсваше. Нямаше следи от насилствено проникване, но мотелските брави бяха най-обикновени. Кръвта беше малко — както върху леглото, така и по лицето на Дофри. Това беше един многозначителен факт. По това време на годината слънцето залязваше след седем, а трийсет минути по-късно настъпваше пълен мрак.

Самият той се беше появил тук в единайсет и петнайсет. Ако смъртта действително бе настъпила около осем часа, това означаваше, че убийците са имали близо тричасов прозорец, за да ликвидират своята жертва и да я докарат тук. За него този факт не подлежеше на съмнение: Дофри беше убит на друго място и после преместен в мотела.

— Буквално виждам как мозъкът ти пуши — обади се глас до него.

Пулър вдигна глава и спря поглед върху лицето на Нокс, която неусетно се беше приближила.

— Каква вълнуваща вечер — каза тя, наблюдавайки бъркотията в стаята с нескрит интерес.

— Така е, макар че ми дойде в повече.

— Какви са заключенията ти?

— Не е бил убит тук. Застреляли са го другаде, а след това са оставили тялото в стаята ми.

— Липса на кръв, телесни течности и други криминологични улики — каза Нокс.

Пулър кимна.

— Голяма изходна рана на тила, но възглавницата не е повредена от куршума. Малко кръв по калъфката. Това означава, че сърцето е престанало да изпомпва дълго време преди тялото да се озове тук. А и стаята като цяло е чиста.

— БСР отчитат ли този факт? — попита Нокс.

— Да, въпреки че не бяха много словоохотливи, което при тази ситуация е съвсем нормално.

— Моите думи би трябвало да отстранят подозренията срещу теб.

— Да, поне засега. За което ти благодаря.

— Казах истината, нищо повече. Но защо са избрали точно твоята стая?

— Може би за да попречат на разследването ми? Или за да ми изпратят послание, което все още не разбирам? Или да ми направят мръсно? Избери си.

— Вчера разговаряхме с много хора. Всички знаят, че ти водиш разследването. Може би си изнервил някого.

— Може би — сви рамене той. — Въпросът е кого и с какво.

Нокс извърна глава към мъжете, които вдигнаха мъртвия Дофри от леглото, сложиха го в чувал и го изнесоха навън. Пулър отбеляза, че екипът на БСР остана да се съвещава в ъгъла. След изнасянето на трупа в стаята почти не останаха веществени доказателства. Местните ченгета придружиха носилката навън, вероятно защото нямаше какво друго да правят.

Един от агентите на БСР се насочи към Пулър и Нокс.

— Бих искал да науча нещо повече за вашите отношения с генерал Дофри, господин Пулър — рече той.

— Не съм имал отношения с него. Просто ми възложи задача.

— Само той ли?

— Вече ви казах, че имаше и други, но не мога да ви разкрия техните имена.

— Съжалявам, но настоявам да го направите. Ние разследваме убийство, Пулър. Проверихме ви и знаем, че сте от ОКР. Следователно сте запознат с процедурата — убийството винаги е на първо място.

— Невинаги — обади се Нокс и агентът насочи вниманието си към нея.

Тя му показа служебната си карта.

— Вие осигурихте алибито на Пулър.

— Не, само казах истината. Ресторантът, в който вечеряхме, беше пълен и вие лесно бихте могли да намерите свидетели.

— Вече работим по въпроса. Не всеки ден ми се случва да разговарям с човек от УРС.

— Не ви и трябва.

— Дали тук не става въпрос за нещо по-голямо, което убягва от вниманието ни? — не се отказваше агентът. — И дали то няма нещо общо с неотдавнашното бягство на един затворник, който е работил във ВВС? — Заковал поглед в лицето на Пулър, човекът намръщено поклати глава и добави: — И който носи същата фамилия като вас?

— Не искам да преча на разследването ви — отвърна Пулър. — Със сигурност бих се ядосал, ако някой пречи на моето. Ще проведа няколко телефонни разговора, а след това ще ви кажа всичко, което мога. Но и аз изпълнявам заповеди, при това от доста високо място.

Агентът на БСР го погледна втренчено още веднъж, после постави ръка на рамото му.

— Ще изчакам да се обадите. Нали нямате намерение да напускате района?

— Засега не, но ситуацията може да се промени.

— Погрижете се преди това да се свържете с мен — каза твърдо той.

Нокс го изчака да се отдалечи и прошепна:

— Съветвам те наистина да проведеш разговора си, защото момчето изглежда доста нетърпеливо.

Той извади телефона от джоба си и излезе навън.

Трийсет минути по-късно Пулър вече седеше срещу Шиндлър и Райнхарт. Мястото на срещата им беше един военен обект в съседство с Форт Левънуърт. Шиндлър изглеждаше изнервен, но Райнхарт успяваше да запази спокойствие.

Пулър докладва лаконично за хода на своето разследване, но умишлено пропусна новината за хората, прибрали изгорелите трансформатори.

— Това е засега — заключи той. — Очаквам да уточните какво още ще искате от мен. Тук е мястото да добавя, че БСР иска имена. Вашите имена.

— Няма да стане, Пулър — поклати глава Райнхарт. — Лично ще се погрижа да оттеглят искането си.

— Добре — каза Пулър, без да изглежда убеден. — Разполагате с фактите. Вашият човек е бил застрелян другаде, а после преместен в стаята ми. Ако това е опит да бъда натопен, бих го окачествил като абсолютно аматьорски, тъй като разполагам с желязно алиби.

— За бога! — възкликна Шиндлър. — Няма ли най-напред да насочим вниманието си към хората, които биха пожелали смъртта на Дофри?

Пулър бе забелязал разкривения възел на вратовръзката му, разрошената му коса и нервното потрепване на пръстите му. Беше разочарован, може би защото очакваше повече твърдост от един член на Съвета за национална сигурност.

— Така да бъде — каза той. — Кога го видяхте за последен път?

Шиндлър и Райнхарт се спогледаха.

— Дофри си тръгна малко след като се разделихме с теб — отговори Райнхарт.

— Значи вчера сутринта, някъде около единайсет? — попита Пулър и погледна часовника си. В момента също наближаваше единайсет, но той изобщо не си беше лягал.

— Точно така — потвърди Райнхарт.

— Каза ли къде отива и какво ще прави? Да е имал някаква среща?

— Не — отвърна Шиндлър. — Кацнахме тук вчера рано сутринта, а след разговора с теб се разделихме.

— Той къде беше отседнал? В Левънуърт?

— Не. В тукашния „Хилтън“, който се намира в центъра. Чух го да казва, че през следващите два дни възнамерява да отиде до военновъздушната база „Макконъл“.

— Онази, която е в непосредствена близост до Уичита? — попита Пулър, изчака кимването на Шиндлър и добави: — Той беше генерал, не пътуваше ли с охрана?

— Ако е имал такава, тя е пътувала отделно — отвърна Шиндлър, а Райнхарт кимна в знак на съгласие. — Ние използвахме транспортен самолет на армията, на борда на който бяха и сътрудниците на генерал Райнхарт. Той отседна в хотела за висши офицери в Левънуърт, където любезно покани и мен.

Пулър си записа сведенията.

— И така, кой би искал смъртта на Дофри? Някакви идеи?

Събеседниците му не отговориха.

— Какво означава мълчанието ви? — притисна ги Пулър. — Че нямате идеи или че не можете да споделите с мен онези, които имате?

— Всеки от неговия ранг рано или късно си създава врагове — каза Райнхарт. — Но не допускам чак такива, които да искат смъртта му.

— Бил е прикрепен към СТРАТКОМ. Може би именно там се крие причината.

— Ще направя проверка — рече Шиндлър.

— В крайна сметка именно СТРАТКОМ беше причината да проявим интерес към случая — добави Райнхарт.

— Бъдете сигурни, че същия интерес ще прояви и БСР.

— Обещах, че ще имам грижата.

— От различни видове войски сте — каза Пулър и затвори бележника си.

— Което не означава, че нямам влияние във ВВС — отвърна Райнхарт. — Освен това председателят на Обединените началник-щабове ми е кум.

— Мисията ти си остава същата, Пулър — обяви Шиндлър. — Да откриеш брат си, дори ако бягството му няма никаква връзка със смъртта на генерал Дофри.

— Може би именно то е причината за нея — отбеляза Пулър.

— А може би брат ти го е убил — добави Шиндлър.