Бягството

47

Изкачиха стъпалата пред Военния клуб и се озоваха в просторно добре осветено фоайе. Главната зала за хранене се намираше вдясно, но Пулър не беше сигурен къде точно ще се състои вечерята с Райнхарт и Шиндлър. Проблемът беше решен още преди да беше свалил сакото си, от един мъж, който забърза към тях.

— Старши следовател Пулър? — попита той. — Госпожица Нокс? Моля, последвайте ме. Ще ви настаним в една частна зала на втория етаж.

Изкачиха се по стълбите, а след това поеха по дълъг коридор.

В малката зала ги очакваха трима души. Придружителят им се оттегли и затвори вратата след себе си. Тримата мъже се изправиха. Единият беше генерал Райнхарт в парадна униформа, която беше обсипана с различни ордени и лентички. Другият беше Джеймс Шиндлър, облечен в черен костюм, бяла риза и яркочервена вратовръзка. Райнхарт представи третия, който също беше с костюм и вратовръзка, около петдесетгодишен, стегнат и здрав, със сивееща руса коса, която беше леко разрошена. Едната част от лицето му беше силно пострадала и се набиваше на очи въпреки пластичните операции. Очната ябълка, бузата и част от брадичката бяха дълбоко хлътнали, а самото око изглеждаше изкуствено.

— Да ви представя Донован Картър, директор на АОЗС — обяви Райнхарт.

Пулър с усилие запази безизразното изражение на лицето си.

Директорът на АОЗС оглавяваше и Центъра за контрол на ОМУ, което означаваше, че човекът насреща му се явява шеф на Сюзан Ренълдс.

Ръкуваха се. Салатите и бялото вино им бяха поднесени в момента, в който седнаха на масата. Райнхарт изчака оттеглянето на сервитьорите и се обърна към Пулър:

— На всички ни е ясно, че се случиха доста неща. Очакваме подробен доклад.

Пулър стрелна с очи Картър, след което отново се извърна към Райнхарт.

— Той е в течение — успокоително добави генералът.

Пулър понечи да попита защо, но в крайна сметка се въздържа, тъй като не измисли начин въпросът му да прозвучи почтително.

Започна да разказва точка по точка. Когато свърши, умишлено не погледна към Нокс, която със сигурност беше отбелязала редица пропуски. Например отвличането му и появата на незнаен спасител или преместването на трансформаторите. Появата на неизвестния нападател в килията на брат му, подозренията му по отношение на Ренълдс. И накрая всичко, което бяха открили за Найлс Робинсън.

— Капитан от СВ е бил част от конспирацията във ФВЗ? Това ми се струва невероятно! — възкликна Райнхарт и се обърна към Нокс. — А вие сте застреляли Макри?

— Боя се, че да, сър. Тя се опита да ме убие и нямах друг избор.

— Ликвидирали сте и един от хората, които са ви нападнали в Шарлът — добави Шиндлър. — Невероятно!

— Аз също можех да го направя, но Нокс се оказа по-бърза — обади се Пулър.

— Не съм го ликвидирала — каза Нокс. — Когато се върнахме на мястото, той вече не беше там. Вероятно е носел бронежилетка или пък някой му е помогнал да се изтегли. Не знам кое от двете.

Райнхарт прочисти гърлото си.

— Но кои са били тези хора? — попита той. — Възможно ли е нападението да е свързано с Робърт Пулър?

— Разследваме бягството му — отвърна Нокс. — Не мога да си представя друга причина да ни нападнат.

Тук за пръв път се намеси и Донован Картър.

— Вие със сигурност имате врагове, агент Нокс — рече той. — Прегледахме служебното ви досие. Направили сте редица изключителни неща за страната ни, но всичко това си има цена.

— Фактът, че Ленора Макри се опита да ме убие, не подлежи на съмнение — каза Нокс. — Също като този, че се е готвела да избяга в Русия, а от там Бог знае къде. Тя е вкарала и убиеца във ФВЗ.

— Момент! Какъв убиец? — възкликна Райнхарт.

Пулър стрелна партньорката си с поглед. Беше изненадан от думите й, тъй като беше пропуснал тази подробност в доклада си. В отговор получи леко кимване, което го подканяше да говори.

Обясненията му отнеха няколко минути. Почти още толкова минаха и за предположението как Робърт е заел мястото на убиеца.

— Криминологичните изследвания потвърдиха, че този човек наскоро е бил в Украйна — добави в заключение той. — Вероятно е живял там. А единственото логично обяснение за появата му в затвора е, че е целял да убие брат ми.

— Не е единственото — поклати глава Картър. — Може би е искал да помогне за бягството на брат ви.

— Тогава защо е бил убит?

— Може би са се спречкали? Или е било инцидент?

— Вратът му е счупен. Не мисля, че е било инцидент.

— А спречкване? — държеше на своето Картър.

— Не съм убеден — поклати глава Пулър. — Когато планирате операция за бягство от строго охраняван затвор, едва ли ще разполагате с достатъчно време за приказки и спорове относно детайлите. Просто изпълнявате плана. Не виждам по какъв начин биха избягали и двамата. Непознатият не е носел допълнителна униформа, а брат ми не би могъл да се измъкне незабелязано дори и с такава.

Райнхарт замислено го погледна, но не каза нищо. Картър и Шиндлър също не изглеждаха убедени.

— А какво ще кажете за Дофри? — обади се Нокс. — Кой го уби?

— Вероятно отново Робърт Пулър — отвърна Картър. — Случило се е в Канзас, откъдето е избягал брат ви.

— Но защо би го взел на мушка? Според мен той изобщо не го е познавал.

— Тимъти Дофри заема мястото на брат ви в РНП. Робърт е щял да бъде повишен в чин подполковник именно защото са го готвели за тази позиция. Ако не беше влязъл в затвора, аз щях да работя с него.

— Тоест твърдите, че Пулър го е убил, понеже е заел мястото, определено за него? — скептично подхвърли Нокс.

— Може би помежду им е имало и други неща — отговори Картър. — Били са конкуренти все пак. Не твърдя, че е било така. Само казвам, че е възможно. Фактите са ясни: Дофри е бил с един чин по-старши от брат ви, но Робърт е бил по-талантлив. На даден етап със сигурност щеше да задмине Дофри. Дали с една или две звезди, е без значение. Беше въпрос на време Дофри да достигне тавана на професионалната си кариера. Той беше добър, но не и изключителен като вашия брат.

— Разбира се, всичко това се промени, когато брат ти влезе в затвора — добави Шиндлър.

— Вероятно несправедливо — засече го Нокс. — Имаме всички основания да вярваме, че той е невинен.

— Не мисля така — поклати глава Райнхарт. — Все още не. Не предлагате доказателства, а само догадки. Догадки, които лесно могат да бъдат обяснени. Робърт е помолил Макри да подпомогне бягството му.

— Не! — възрази Нокс.

— Това няма как да бъде доказано — контрира Райнхарт. — Умен човек като него спокойно би могъл да скрие някакви активи във виртуалното пространство. Тоест той подкупва Макри и се измъква. Вие откривате, че Макри е подкупена, но не знаете от кого. След което идва фаталният сблъсък с нея. Сега вече няма как да разберем за кого е работила.

— А онези хора, които ни нападнаха? — не се отказваше Нокс.

— Ако Робърт е бил предател, който продава тайни на наши врагове, тези хора със сигурност са някъде наблизо — сви рамене Райнхарт. — Те нямат никакъв интерес истината да излезе наяве. Фактът, че мъртвецът в затвора е бил украинец, потвърждава тази теория. Може би е работил за родината си, за руснаците или за някой друг, а може би Пулър е продавал тайните ни именно на него.

— Значи мислите, че той е виновен — рече Пулър.

— Вината му е доказана от военния съд! — кипна Райнхарт. — Освен това избяга от затвора. Докато ти или някой друг не докаже противното, аз ще го смятам за виновен.

— А Найлс Робинсън? — обади се Нокс.

— Той е дал показания срещу Робърт — отвърна Картър. — Освен това има и нещо друго, за което вероятно не знаете.

Нокс и Пулър го погледнаха въпросително.

— Сюзан Ренълдс работи в Центъра за контрол на ОМУ. Тя също е дала показания на процеса срещу Робърт. Бях лично информиран от нея, че е проникнал в дома й, отправил й е заплахи и я е инжектирал с някаква отрова, за да я принуди да признае, че е дала фалшиви показания пред съда. Успяла да се освободи и да стигне до оръжието си, но през това време той изчезнал. Преди да го залови… — Картър направи кратка пауза и добави: — Или да го застреля.

Пулър остана неподвижен.

— Брат ми е бил в дома на Сюзан Ренълдс? — попита най-сетне той.

— Да. Тя ни показа и убождането от инжекцията, а ние й направихме кръвна проба. За късмет, нямаше никакви следи от отрова. Вероятно е блъфирал.

— Което означава, че се намира на Източното крайбрежие — добави Райнхарт. — Или поне доскоро е бил там.

Пулър не сваляше очи от лицето на Картър.

— Кога научихте това?

— Едва днес.

— Споделихте ли го с някого?

— Да. Със съответните власти, които издирват Робърт.

— Това включва и мен.

— Затова ви го казвам.

— Ренълдс твърди, че той се е опитал да измъкне признание, така ли?

— Да. Вероятно я е записвал с цел да я изнудва. Но дори и да е признала нещо, то е било просто защото се е страхувала за живота си.

Пулър понечи да каже нещо, но Нокс го изпревари.

— Какво точно му е признала?

— Нещо, което е искал да чуе. Все пак той е осъден престъпник, който е убил човек, за да избяга от затвора. Със сигурност е била много уплашена. В момента сме поставили охрана в дома й.

Пулър се обърна към останалата част от компанията.

— А вие двамата знаехте ли нещо за това?

— Донован ни информира малко преди да се появите — каза Шиндлър. — Това едва ли е поведение на невинен човек.

— Ако е истина — вметна Пулър.

— За какво й е да си измисля подобни неща? — намръщено попита Картър. — Те биха я замесили в бъркотия, с която няма нищо общо. Няма мотиви да ни лъже.

— Ако си затваряме очите, няма да има мотиви — отвърна Пулър. — Знам това от опит.

— А моят опит ми казва да приемам нещата такива, каквито са, господин Пулър — сухо каза Картър. — За разлика от вашия брат госпожа Ренълдс е далеч по-надежден свидетел. Тя е ценен кадър, отдала много години от живота си в служба на родината.

— Само напомням, че все още не разполагаме с всички факти.

— Пристрастието към каузата на брат ви е съвсем естествено — рече Картър и погледна Райнхарт и Шиндлър. — Лично аз не мога да разбера защо изобщо са ви поверили това разследване.

— Ние го помолихме, Донован — сковано отвърна Райнхарт.

— Той познава брат си като никой друг и има голям опит като следовател — добави Шиндлър. — Мислехме, че шансовете му да го открие са по-големи от тези на всички останали.

— Но това не се случи, нали? — контрира Картър.

— Няма и седмица, откакто съм поел случая — обади се Пулър, макар да имаше чувството, че работи по него цяла година.

— И други хора издирват Робърт Пулър — добави Райнхарт.

— Е, предполагам, че знаете какво правите — промърмори Картър.

Вечерята премина в почти пълно мълчание. След като им поднесоха кафето и чаша портвайн за Райнхарт, Пулър хвърли поглед към Нокс и се обърна към тримата мъже.

— Научихме, че по време на процеса брат ми е получил едно заплашително писмо. В него са го предупредили, че ако не бъде осъден, ще пострадаме аз и баща ми.

Той погледна един по един Райнхарт, Шиндлър и Картър, надявайки се на някаква реакция. Но остана разочарован, тъй като никой от тримата не показа изненада.

— Знаем, Пулър — отвърна Райнхарт.

— Но аз имам информация, че не е било показвано на никого.

— Дори за миг не бива да допускаш, че разчитаме единствено на теб за това разследване — обади се Шиндлър.

— Вече разговаряхме с прокурора и адвоката по делото. А също така и със съдията. Между другото, именно Дъг Флетчър ни каза за писмото — добави Райнхарт.

— Аз го разпитах, но той не призна, че се е срещал с вас.

— Моите хора го бяха предупредили. Макар че вече е извън армията, той знае как да изпълнява заповед.

— А защо беше толкова важно да скриете писмото от мен? — попита Пулър.

— Това не беше задължително. Не знаех, че ще разговаряш с него, но за всеки случай приложихме принципа „знае само онзи, който трябва да знае“.

— Какво мислите за това писмо?

— За Робърт не би представлявало трудност да го напише сам. Точно по тази причина то не е било представено като доказателство.

— Не е точно така. Не е било представено, защото брат ми не е позволил. Да разбирам ли, че Флетчър не ви е казал това?

— Какво значение има? Дори и да е било представено, никой не би могъл да определи неговата автентичност.

— Тъкмо в това е работата. Брат ми трябва да е бил наясно с това. Защо тогава изобщо да го пише? Писмото не би му помогнало с нищо.

— Няма как да си сигурен в това — обади се Шиндлър. — Може би е променил намерението си, след като го е написал, и в крайна сметка е решил да не го използва. Може би е очаквал, че то ще има известна тежест при обжалването. Не знам, не съм юрист. Но при всички случаи брат ти е гений, Пулър. А гениите понякога вършат ирационални неща. Може би е изпитвал чувство на вина и е написал писмото с идеята да оправи нещата поне в съзнанието си.

— Моят брат няма нищо общо с лудите гении — каза Пулър. — Той е точно толкова прагматичен, колкото съм и аз.

— Но вие не сте били постоянно край него, нали? — попита Картър. — А хората се променят.

— Не и брат ми.

Картър допи кафето си, избърса устни със салфетката и се обърна към Райнхарт.

— Мисля, че изчерпахме възможностите на тази среща.

Райнхарт кимна и отпи последна глътка от своя портвайн.

Пулър не ги изчака да станат, а се обърна към Картър.

— Как се случи така, че вие попаднахте в тесния кръг на хората, които „трябва да знаят“?

— За бога, Пулър! — присви устни Райнхарт. — Господин Картър все пак е директор на АОЗС, агенция, която управлява бюджет от три милиарда долара и ръководи специализиран персонал в дванайсет държави по света! Да не говорим, че притежава максимално широки правомощия за достъп до секретна информация.

— Не се съмнявам — отвърна Пулър. — Просто попитах защо е замесен точно в това.

Райнхарт понечи да каже нещо, но Картър вдигна ръка.

— Арън, позволи ми аз да отговоря на този въпрос. Вече споменах, че преди да оглавя АОЗС, работех на мястото, към което се беше устремил вашият брат, преди да влезе в затвора. Мой колега там беше генерал Тим Дофри, който по онова време беше още полковник. Никога не съм работил с брат ви, но двамата се познавахме. Оценявах неговия потенциал, но нищо повече. Никога не съм се смятал за негов ментор, защото не се мислех за толкова умен. Освен това Робърт имаше достатъчно кандидати за ментори. Не исках да повярвам, че е виновен, но бях принуден да приема фактите. А сега за конкретния ми интерес към това разследване… Както вероятно знаете, вашият брат беше главно действащо лице в редица програми, засягащи всичко, което страната ни прави в областта на разузнаването и ядрената отбрана. Част от задълженията ми в АОЗС са свързани с локализирането на оръжията за масово унищожение и предотвратяването на възможността никое от тях да попадне в ръцете на враговете ни. Работата на брат ви в СТРАТКОМ беше тясно свързана с това, което се опитвам да направя в Центъра за контрол на ОМУ. Но след бягството му и активизирането на хората, които са купували тайни от него, аз исках да знам какво се случва. САЩ има много врагове и много проблеми, с които трябва да се справя — от кибер оръжията до корпоративния шпионаж. Но нищо не е по-важно от опасността някое от тези оръжия да бъде използвано срещу нас. Всеки подготвен екип от хакери може да проникне в системата и да копира данните от сървърите, за да получи достъп до милиони кредитни карти. Но само едно оръжие за масово унищожение е в състояние да изтрие от картата цял град, да убие стотици хиляди хора. Кредитните карти могат да бъдат подменени, но не и хората. Според вас кое е по-важно?

— Благодаря, че отговорихте на въпроса ми, сър — рече Пулър.

Картър се изправи с усмивка.

— За нищо — отвърна той.