Бягството

68

Пристигнаха в Пентагона рано сутринта. Към огромната сграда се беше устремил голям поток от хора. Райнхарт ги чакаше пред един от входовете заедно със служители от Отдела за защита на персонала и няколко мъже, облечени в униформи срещу биозаразяване.

Бяха докарали и две колички за голф. За минути Пулър им съобщи на какво могат да се натъкнат.

— Ебола, превърната в оръжие за биотероризъм? — вдигна вежди началникът на Отдела за защита на персонала, мъж на име Тед Причард. — Вкарана във вентилационната система?

— Да — отвърна Пулър.

— Но ние разполагаме с достатъчен брой монитори за контрол на въздуха. Системата засича отклонения от нормата и твърди частици, включително ебола.

— Но дори и да ги засече, много хора ще бъдат заразени — посочи Пулър.

— Къде точно очакваш да се появи заразата? — избоботи Райнхарт.

Пулър не отговори.

— Пентагонът има седем етажа, два от тях подземни, шестстотин хиляди квадратни метра помещения и двайсет и осем километра коридори — обяви Причард. — Тук работят хиляди хора. В случая не става въпрос за игла в копа сено, а за игла насред огромна ферма.

— При последното ми посещение тук някакъв служител едва не ме прегази с количка с кислородни бутилки — рече Пулър. — За къде са предназначени те?

Райнхарт погледна Причард.

— Имаш ли отговор?

— За петия пръстен, където са разположени кабинетите на командния състав. При един от ремонтите беше решено да го запечатаме и да го оборудваме с тръби за допълнително снабдяване с кислород.

— Командният състав — тихо каза Пулър, извърна се към Причард и попита: — Къде е кислородът за тази система?

— Да вървим.

Пентагонът беше изграден от пет концентрични петоъгълни пръстена, пресечени от десет радиални коридора. Навремето това беше струвало осемдесет и три милиона долара, а сградата беше завършена само за шестнайсет месеца по време на участието на САЩ във Втората световна война. Макар и огромна, тя беше проектирана така, че разстоянието между две точки в нея да бъде изминавано максимум за седем минути.

С количките за голф на тях им отне четири. Докато се придвижваха, Пулър се наведе към Райнхарт и прошепна:

— Джеймс Шиндлър е мъртъв.

Райнхарт демонстрира изключително самообладание при тази новина.

— Откъде знаеш?

Пулър накратко му обясни какво се е случило.

— Чух по новините — поклати глава Райнхарт. — Нямах никаква представа, че и Джеймс е замесен.

— Ще мине известно време, преди да бъде идентифициран. Но аз бях там и едва не загинах.

— Ренълдс?

— И тя беше там, но успя да се измъкне.

— Искам да чуя цялата история, Пулър. Но не сега.

— Ясно.

Складът с кислородните бутилки се намираше на приземния етаж в близост до коридор 3. Групата мъже изчака да отключат вратата и нахлу вътре.

— Ето ги там — каза Причард и махна с ръка към купчината кислородни бутилки в средата на помещението.

— Какво търсим? — попита Райнхарт.

Пулър се зае да оглежда бутилките.

— Личи си, че от доста време са тук — обяви той. — И са различни на цвят от онези, които видях. Зелени, а не сребристи. Ще ги провери ли някой?

Причард се приближи към един вграден в стената компютърен екран и натисна няколко клавиша.

— Подменени са преди около два месеца — обяви той.

— Има ли друго място, на което се съхраняват такива бутилки?

— Не, сър.

— Това е невъзможно! — поклати глава Пулър. — Наскоро бях тук и видях цяла количка с такива, която за малко не ме блъсна.

— Явно не са били докарани тук.

— Възможно ли е да си сбъркал, Пулър? — дръпна го за рамото Райнхарт. — Може би изобщо не се е случило тук и в момента губим ценно време!

— Ти каза, че си видял количка с кислородни бутилки, когато си бил тук, нали? — внимателно го погледна Нокс.

Пулър кимна и се обърна към Райнхарт.

— Вие бяхте с мен, сър. Не помните ли, че ги видяхме? Аз ви дръпнах встрани, за да не ви блъснат.

Райнхарт се замисли за миг, после очите му се разшириха.

— Помня, разбира се.

— Къде може да са ги закарали? — попита Пулър, обръщайки се към Причард.

— Не съм сигурен.

— Е, не са тук — поклати глава Нокс.

Изскочиха от помещението. Пулър пое с широка крачка напред, а останалите се качиха на количките за голф. Нокс се затича и се изравни с него.

— Къде отиваш?

— Надявам се да видя нещо, което ще ме отведе при друго нещо.

— Нещо специално?

— Да. Друг начин за разпространение на вируса.

— Нима може да се разпространява по друг начин освен чрез вентилацията? Все пак говорим за аерозоли.

Пулър дори не я чу. Беше спрял и гледаше право пред себе си.

Райнхарт скочи от количката и го сграбчи за ръката.

— Трябва ли да обявим евакуация, Пулър? — извика той. — Ей богу, става въпрос за Пентагона! Ще ни е нужно време!

Пулър не чу и него. Вместо това се насочи към стената и дръпна лист хартия, залепен с тиксо. Прочете написаното върху него и вдигна глава към групата мъже насреща си.

— Днес ще имате учебна противопожарна тревога?

— Да — потвърди Причард и погледна часовника си. — След осем минути. Защо?

— Чак сега ли се сетихте да ми съобщите? — кипна Пулър.

— Нали казахте, че вирусът ебола ще проникне през въздухопроводите? Никой не е споменавал за противопожарната система!

— Нямаме време за шибани учения! — хладно го изгледа Нокс.

— Имате пръскачки из цялата сграда, така ли? — попита Пулър.

Причард посочи тавана и всички вдигнаха глави към металните пръскачки там.

— Те са част от ремонта, който направихме преди Единайсети септември. По ирония на съдбата ремонтирахме точно онази част, върху която падна самолетът. Сградата не рухна само защото бяхме подсилили бетонните колони. Бог ни спаси.

— Е, да се надяваме, че той е дежурен и днес.

— Но това е невъзможно, Пулър! — възкликна Нокс. — Аерозолно оръжие не може да бъде вкарано в системата за пръскане.

— Ние приехме, че е аерозолно — поправи я Пулър. — Всички бяха на това мнение. Джонсън каза, че все още не са изследвали съдържанието на кутиите, открити от Ауст. Никой не знае какво има в тях. Те обаче могат да бъдат пълни не само с газ, но и с течност. Тук няма система за наблюдение на пръскачките, нали?

— Водата си е вода — поклати глава Причард. — И си върви по тръбите.

— Които са отделни от тези за питейна вода?

— О, да. Тези тръби обслужват само системата за пръскане. Свързахме ги отделно, за да сме сигурни, че няма да се получи недостиг на вода по време на пожар.

— Е, днес водата може би не е само вода — отбеляза Нокс. — Водата ще стигне навсякъде и ще зарази всичко. Включително очите, устата и порите на кожата. Ще настъпи истински кошмар. Никой с изключение на нас няма да разбере, че го поливат с ебола.

— Но как ще свържат кутиите с тръбите? — попита Райнхарт. — И как ще пуснат вируса?

— Отговорът на втория въпрос е лесен — отвърна Пулър. — А вероятно и на първия. Учебната противопожарна тревога ще бъде известена със сирени, нали?

— Точно така.

— И хората ще бъдат евакуирани?

— Не можем ли да побързаме? — мрачно се обади Нокс, но Пулър вдигна ръка и изчака отговора на Причард.

— Не — поклати глава Причард. — Това би довело до твърде голям хаос за една учебна тревога. Хората ще бъдат събрани в предварително определени помещения, където ще се подготвят за евакуация. Там ще бъдат инструктирани какво трябва да правят в случай на реална евакуация.

— А пръскачките няма да се включат, така ли?

— Не, разбира се.

— Аз пък мисля, че този път ще се включат — поклати глава Пулър. — Алармата спира и тръгва водата. Хората ще решат, че става въпрос за някаква механична грешка. Или пък, че някъде действително е избухнал пожар или е имало късо съединение, станало причина за спиране на алармата.

— Мнозина от тях биха могли да се приберат у дома, за да се преоблекат — добави Нокс.

— И така ще заразят хиляди хора, които на свой ред ще заразят още хиляди — каза Пулър. — А Пентагонът за години напред ще бъде неизползваем. Никой няма да иска да се върне тук. Мръсниците са помислили за всичко.

— Разполагаме с по-малко от седем минути, Пулър — обади се с напрегнат глас Райнхарт.

— Откъде се контролира главният водопровод, господин Причард? — попита Пулър.

— Последвайте ме. След три минути сме там.

Скочиха в количките за голф и се понесоха по коридорите. Служителите се обръщаха след тях, очевидно усетили, че нещо не е наред.

Райнхарт притеснено промърмори:

— Хората са изнервени, Пулър.

— Това да им е проблемът. Сега по-важното е да спасим живота на всички.

— Но не трябва ли да евакуираме…

— Убеден съм, че техните съгледвачи са тук, генерале. Ако заповядаме масова евакуация, те могат да ускорят реализацията на плана си. Освен ако вие не знаете някакъв начин незабелязано да измъкнете няколко хиляди души от сградата.

Райнхарт замълча и се втренчи пред себе си. По челото му избиха ситни капчици пот, а в очите му имаше тревога. Причард отключи вратата на голямо помещение, от което се управляваше доставката на вода във всички части на сградата. Пулър и останалите бързо се пръснаха.

Не след дълго той откри това, което търсеха — спирателния кран на противопожарната система, монтиран на широка тръба и скрит в стоманена клетка. Към тръбата бяха прикрепени три сребристи бутилки от масивна стомана, чието съдържание щеше безпроблемно да се смеси с водата.

— Често ли се проверява тази зала?

— Не съм сигурен — отвърна Причард. — Вероятно не. Веднъж в месеца би било напълно достатъчно.

— Въпреки че за днес е обявена учебна тревога?

— Тя е само учебна. Никой не очаква, че пръскачките ще се задействат. Целта е да се провери действието на алармената система, а хората да бъдат насочени към местата за евакуация. Всичко това се управлява от друг команден център в противоположния край на сградата.

— Не е ли най-добре да откачим бутилките?

— Това ще отнеме много време — поклати глава Пулър. — А съществува опасност и да са ги минирали. Всъщност ще бъда много учуден, ако не са.

— А ако отменим учебната тревога?

— Това няма да има ефект, сър. Сигурен съм, че те ще изпълнят намеренията си на всяка цена, каквото и да се случи.

— Вирусът няма ли да понижи въздействието си, когато се смеси с водата?

— Джонсън твърди, че ако в организма попадне дори една капчица заразена с ебола вода, човек е обречен — обади се Нокс.

— Откъде се спира водата? — попита Пулър.

— Оттам — отвърна Причард и махна към дъното на помещението.

Тримата хукнаха. Нокс първа забеляза какво се е случило.

— Счупили са лоста! — извика тя.

— Можем да се обадим във водоснабдителната компания и да ги накараме да спрат водата централно — предложи Причард.

— Желая ви успех — поклати глава Пулър. — Докато слушате музика в очакване да ви свържат, всички тук ще са вече мъртви.

— Трябва да направим нещо! — извика Райнхарт. — Остават ни няколко минути!

Пулър продължаваше да се оглежда.

— Вирусът не може да се задейства без включването на пръскачките — каза той.

— Те със сигурност са помислили и за това — сопна се Райнхарт. — Иначе всичко губи смисъл.

— Наясно съм, сър — обърна се да го погледне Пулър. — Но ако разберем как възнамеряват да включат системата, ще можем да я неутрализираме, а след това да се справим и с бутилките.

— Могат ли да я активират дистанционно, например с компютър? — обърна се към Причард той.

— Не. Идеята за дистанционно управление не е добра в случаите, при които не е открит пожар. Водата би могла да нанесе сериозни поражения.

— А не можем ли да неутрализираме пръскачките с помощта на компютър? — попита Райнхарт.

— Отговорът е отрицателен, сър — каза Причард. — Отново по съображения за сигурност. Не бихме искали системата да излезе от строя заради някакъв хакер. Освен това, ако наистина избухне пожар, ще се окажем абсолютно беззащитни.

Пулър не спираше да се оглежда.

— Пожарът е най-сигурният начин да се включи системата с пръскачките. Пламъците и пушекът ще задействат не само алармата, но и нея.

— Това е ясно — каза Нокс. — Но къде? Тази сграда наистина е огромна.

— На някое по-отдалечено място, без много хора. В противен случай все някой ще забележи какво става и ще докладва.

— Ами ако тези хора вече са в сградата и възнамеряват да задействат ръчно системата? — обади Причард.

— Едва ли — поклати глава Пулър. — Те със сигурност искат да бъдат някъде по-далече, когато потече заразената с ебола вода.

— Така е — подкрепи го Райнхарт.

— И аз искам същото.

— В цялата сграда ли ще се включат пръскачките, ако изобщо се включат? — попита Пулър. — Дори когато огънят е слаб и ограничен?

— Системата е разделена на зони. Поради факта, че в това помещение се намира основното захранване с вода, евентуалният пожар ще предизвика обилно поливане. Теорията е, че ако огънят повреди системата за пръскане, тук предварително трябва да е обилно полято с вода. — Показалецът на Причард се насочи към тавана. — А точно над нас са офисите на голямото началство, които също ще бъдат залети.

Пулър не спираше да се оглежда.

— С вкарването на тази гадост те са поели голям риск — каза той. — Но сравнително лесното проникване в дадено място не означава, че това ще се случи и със следващото. А ако ги спрат, всичко отива по дяволите. Тоест ключът е тук, в това помещение. В случай на пожар от тавана ще се излее поне един тон вода.

— Тук? — изгледа го Райнхарт.

— Да. Ако могат да проникват в едно помещение, където да свършат всичко накуп, те задължително ще го направят.

Пулър се зае да изследва тавана на помещението.

— Ето там! — спря на място той и махна с ръка към тъмния ъгъл, намиращ се на десетина метра от тръбата на главния водопровод. — Това е най-подходящото място за детонатора — точно над бутилките и извивката на тръбата.

— Разполагаме с две минути, Пулър — предупреди го Райнхарт.

— Доста голям пакет — каза Пулър на Нокс, която се беше изправила до него. — Вероятно са преценили, че това ще бъде достатъчно. Огънят няма да стигне до водопроводната тръба и няма да повреди системата за пръскане, но със сигурност ще произведе висока температура, плюс много пламъци и дим. Това ще им даде достатъчно време, за да стигнат до допълнителните бутилки. После е ясно — заразата вече ще се е разпространила навсякъде.

— Окей — каза Райнхарт. — Махни пакета от там и да изчезваме.

— Сър, когато това нещо се взриви, ние все още ще сме в сградата, независимо колко натискаме педалите на количките за голф. А огънят ще включи пръскачките. По тази причина трябва да го обезвредим тук и сега.

Пулър извади от джоба си един нож и го подаде на Нокс.

— Качвай се на раменете ми!

— Какво?!

Той се завъртя, сграбчи я през бедрата и я вдигна на раменете си.

— Кажи ми какво виждаш.

— Черна кутия с дигитален таймер — уплашено отвърна тя.

— Какво показват числата?

— Двайсет секунди и продължават да намаляват.

— Просто измъкни детонатора от кутията! — изкрещя Причард.

— Те не са толкова глупави — поклати глава Пулър. — Това само би ускорило експлозията.

— Прав е — призна с напрегнат глас Райнхарт. — Господи, времето ни почти изтече!

— Колко жички виждаш? — попита Пулър.

— Две. Червена и черна.

— Единични ли са?

— Червената е двойна.

— Тя вероятно е примамката. Прережем ли я, часовникът занулява и после — бум!

— Вероятно?! — изкрещя Райнхарт. — Не си сигурен, така ли? Нямаме време за вероятности, Пулър!

— Срежи червената, Нокс — заповяда Пулър.

— Но нали току-що каза, че е менте?

— Срежи я ти казвам. Веднага!

— Ама…

— Пулър! — изкрещя Райнхарт. — Времето ни…

— Веднага, Нокс! — изрева Пулър.

Тя преряза жичката и затвори очи.

Всички затаиха дъх. Нещо пропука, после изсъска.

Нокс бавно отвори очи. Пакетът, който трябваше да пламне, все още беше пред очите й. Цял и невредим.

— Благодаря ти, Господи! — промълви с облекчение тя.

— И аз — добави Пулър, най-после получил възможност да издиша.

— Успяхме! — извика тя и погледна надолу към него. — Задачата е изпълнена!

— Не е — поклати глава Пулър. — Ще бъде изпълнена едва когато Сюзан Ренълдс и Антон Бок изчезнат от лицето на тази земя.

В следващата секунда се включи противопожарната аларма. За щастие, пръскачките на защитната система останаха сухи.