Бягството

20

Робърт се събуди към обед и бавно се огледа.

Беше сънувал, че бяга от затвора. Вероятно по тази причина очакваше, че като отвори очи, отново ще види килията си.

Но аз наистина избягах. И съм свободен, поне засега.

Няколко минути по-късно влезе под душа, като внимаваше да държи водата и сапуна далече от промененото си лице. След това облече другия комплект дрехи. Ако успееше да запази свободата си, съвсем скоро щеше да му се наложи да пазарува. Погледна се в огледалото, но бегло — колкото да се увери, че продължава да не прилича на себе си. В момента му беше нужно само да избягва поводи за арест, защото нямаше как да промени пръстовите си отпечатъци, ДНК-то си или ретините си. Червата му отново къркореха и това го принуди да отиде с колата до близката денонощна закусвалня. Поръча си бъркани яйца, бекон и маслени хлебчета, а след това придърпа местния вестник, забравен от предишен клиент. В него се натъкна на една новина, която, странно защо, не беше поместена на първа страница.

Генерал от ВВС намерен мъртъв в мотелската си стая в Левънуърт, Канзас.

Зачете се. Тимъти Дофри, четирийсет и три годишен бригаден генерал от ВВС, беше пристигнал в района по служба. Не беше ангажирал стая във въпросния мотел, никой не беше наясно защо се е озовал там, причините за смъртта му не бяха известни, заподозрени нямаше. В края на информацията беше поместен горещ телефон за всеки, който знае нещо по случая.

Робърт напрегна паметта си. Дофри. Тимъти Дофри. Името не му говореше нищо, но във ВВС все пак служеха много хора. Този Дофри би могъл да няма нищо общо с неговата ситуация и обратното — да се окаже пряко свързан с нея.

Приключи със закуската и взе вестника със себе си в мотела. Влезе в интернет и изписа името на мъртвия генерал в Гугъл. Резултатите се оказаха многобройни, включваха и отделна статия за него в Уикипедия.

Да, генерал Дофри беше служил в кибер разузнаването на американската армия, което бе част от СТРАТКОМ. Направи му впечатление, че е бил назначен там само преди четири месеца, когато самият той вече беше в затвора.

Перфектна кариера. Имаше дори видео в Ютюб, в което Дофри говореше по някакви военни въпроси в предаване, гледано единствено от хора в униформа, при това не от всички, а само от онези, които нямат какво друго да правят.

На записа той изглеждаше интелигентен и прям. Нормално беше да е интелигентен, тъй като в СТРАТКОМ със сигурност не назначаваха глупаци. Но изобщо не беше прям, понеже в СТРАТКОМ не назначаваха такива. Робърт остана с впечатлението, че Дофри научи повече неща за интервюиращия, отколкото той за него или за СТРАТКОМ.

Но сега генералът беше мъртъв, а разследващите не разполагаха с улики. Убит в Левънуърт, докато изпълнявал служебните си задължения. Но какви можеха да бъдат тези задължения? Щабквартирата на кибер разузнаването на САЩ се намираше във Форт Мийд, Мериленд. Най-близката военновъздушна база до Левънуърт бе „Макконъл“ в Уичита. А ако генералът наистина бе вършил работа за СТРАТКОМ в тази част на страната, той би трябвало да се насочи към базата на ВВС в Офът, Небраска. Сателитният офис на Робърт в Канзас беше закрит, а след това присъединен към частично реновираната база „Офът“.

Тогава защо Дофри се бе появил в Левънуърт? Отговорът на този въпрос изплува в главата му колкото бързо, толкова и лесно.

Защото аз избягах от там.

Гледайки лицето на мъртвеца от видеото в Ютюб, Робърт закима. Връзката беше самият той. Нямаше кой друг да е.

Отново погледна вестникарския материал. Мотелът, в който бяха открили трупа, се намираше сравнително близо. Проучванията му, свързани със самоличността на мъртвеца от затвора, все още не даваха резултат. Вече започваше да се пита дали да не напусне Канзас и да се прехвърли на място, където шансовете му за успех щяха да са по-големи. Но имаше достатъчно време за една малка екскурзия. В някои отношения разполагаше с всичкото време на света.

Излезе от стаята си, качи се в пикапа и потегли към Левънуърт. Лесно откри мотела, пред който все още имаше военна охрана. Беше копие на неговия в Канзас Сити — евтин, стар и разположен доста встрани от главния път.

Командировъчните на един генерал със сигурност покриваха някой далеч по-луксозен хотел. Освен това Робърт беше наясно, че Дофри спокойно би могъл да отседне и в апартаментите за офицери на Форт Левънуърт. Различните родове войски проявяваха голямо гостоприемство едни към други, дори и само за да се изфукат с това, което имаха.

Паркира на известно разстояние от мотела и пое обратно пеша, за да огледа обстановката. Подмина входа, стигна до ъгъла и се дръпна малко встрани. Усети как сърцето му ускорява ритъма си. Все още не беше свикнал да бъде под открито небе. Във ФВЗ беше поставен под режим 23:1 — двайсет и три часа в изолация и само един за разходка. По тази причина свободното разхождане по улиците и храненето в компанията на десетки хора представляваше голяма промяна. Отново се загледа към мотела. Решението му да се появи тук беше възнаградено след секунди по най-неочакван начин.

Пред входа спря бял шевролет седан, което моментално привлече вниманието му. Марка, модел и цвят, използвани от военните. От него слязоха мъж и жена.

Зърнал брат си, Робърт буквално замръзна, макар и само за една секунда. После заднишком се отдръпна по-назад, но без да отмества очи от високата и внушителна фигура на брат си.

Какво, по дяволите, търси тук?

Това разследване не беше на ОКР. Но и да беше, армията нямаше да го повери на Джон Пулър — дори само заради подозренията, че може да поддържа някаква връзка с брат си.

Но въпреки това мъжът, който влезе в мотела със служебна карта в ръка, беше Джон. Жената с него беше висока и стройна брюнетка, но Робърт не успя да види много добре лицето й.

Значи брат ми разследва случая. Чудя се какво друго разследва.

Нима военните наистина бяха решили да ги изправят един срещу друг?

Често си беше задавал въпроса какво би направил брат му, ако получи заповед да разследва бягството му от военния затвор. Но въпреки умствения си капацитет и параноята след толкова години работа в разузнаването той дори за миг не беше допуснал, че някой може да възложи тази задача на собствения му брат, чиято крайна цел ще е да го върне обратно, жив или мъртъв. Независимо от мелодраматичността на този изтъркан от употреба израз.

А някои хора определено ме искат мъртъв.

Изчака Джон да изчезне във вътрешността на мотела и с бърза крачка тръгна към пикала. Беше абсолютно сигурен в новото си лице и променения си външен вид, но познаваше добре изключителната наблюдателност на по-малкия си брат. Понякога тя беше плашеща. По тази причина Робърт нямаше никакво намерение да рискува.

Качи се в пикапа и дълго седя неподвижен. Мислите му бяха фокусирани върху едно-единствено нещо, което нямаше нищо общо с мъртвеца в затворническата килия.

Брат му беше тук. Дори не му се мислеше докъде можеха да стигнат нещата, които и така бяха достатъчно сложни.

А сега? Това, което се опитваше да направи, изведнъж му се стори невъзможно. Защото по всяко време можеше да се натъкне на брат си.