Бягството

39

Пулър и Нокс слязоха от колата в момента, в който Дъг Флетчър излизаше от сградата на Факултета по военно право към Университета на Вирджиния. Човекът наближаваше петдесет, беше слаб, с ниско подстригана коса, вероятно както по време на военната му служба, макар че сега бе доста побеляла. Имаше остра брадичка и проницателни сини очи, с които печелеше доверието на съдиите и заседателите.

Когато Пулър и Нокс му се представиха и показаха служебните си карти, Флетчър не изглеждаше изненадан от появата им.

— С какво мога да ви помогна?

Гласът му беше тих, но твърд и леко гърлен.

Изслуша обясненията на Пулър и кимна.

— Чух за това бягство, разбира се. — Огледа се за миг, после предложи: — Имам кабинет във факултета. В него можем да поговорим на спокойствие.

След пет минути бяха там. Флетчър затвори вратата. Помещението беше малко, с едно бюро, върху което имаше компютър. Рафтовете покрай стените бяха пълни с прашни томове и купчини правни списания.

Флетчър седна зад бюрото, а Нокс и Пулър — насреща му.

— Научихме, че сте имали известни съмнения относно вината на Робърт — започна Пулър.

— И не бях единственият — каза Флетчър. — Беше твърде умен, че да позволи да бъде видян да прибира някакъв диск, а след това да го намерят у него.

— А срещата с иранския шпионин? — попита Нокс.

— Тези показания му навредиха много. На всичкото отгоре свидетелят вдъхваше доверие, тъй като никога не беше имал търкания с Пулър. Тоест какви биха били мотивите му да излъже?

— Ами например тежко болно дете, нуждаещо от експериментално лечение, което не се покрива от здравната застраховка на баща му.

— Какво?! — приведе се над бюрото Флетчър.

— Синът на Робинсън е страдал от рядка форма на левкемия — поясни Нокс. — Експерименталното лечение е струвало седемцифрена сума и се е предлагало в друга страна. Преди Робърт да бъде осъден, детето е умирало. А след като той влиза в затвора, Робинсън изведнъж получава шанс да лекува сина си. Но не безплатно.

— Как научихте всичко това? — попита Флетчър.

— Партньорът ми обърна внимание на две снимки на момчето, намиращи се в кабинета на Робинсън — отвърна Нокс. — Едната беше на умиращо дете, а другата — на същото дете, но вече по-голямо и очевидно здраво.

— Решихме да проверим и някои неща излязоха наяве — добави Пулър.

— Нямаше ли друго обяснение? Дарения, безплатно лечение?

— Не, лечението е било платено. Над един милион долара, преведени по сметката на клиниката два месеца след като Робърт влиза в затвора.

— По дяволите! Значи Робинсън е бил купен!

— Също и Ренълдс. Имам достатъчно опит в разпитите на четири очи, за да усетя кога ме лъжат. Тя определено лъжеше.

— А мотивите? Пак ли пари?

— Да. Съпругът й е бил убит преди близо двайсет години и тя е останала сама с две малки деца. Но в момента живее в къща за един милион, въпреки че е на държавна заплата.

— И никой не е открил това по-рано, така ли?

— Случило се е след процеса. Детето на Робинсън е на смъртно легло. Сюзан Ренълдс е бедна. Кой ще тръгне да ги проверява след това? Вие не го направихте, нали?

— Не. Бях изключително зает. Нямах време да се обърна назад след произнасянето на присъдата. — След кратка пауза Флетчър добави: — А и това не беше моя работа.

— Но сега трябва да знаем истината, защото Робърт е там, някъде навън.

— Не беше ли убил някакъв човек, за да се измъкне? — попита Флетчър. — Чух нещо такова.

— Това е само теория — отвърна Пулър. — Нещата може да се окажат доста по-сложни.

— Вие сте били скептичен към еднаквите думи в показанията на свидетелите — каза Нокс. — Защо не проверихте този въпрос?

— Пак ще повторя — това не беше моя работа. Казах го открито на защитата, въпреки че не бях длъжен да го правя. А другите доказателства бяха непоклатими. Онлайн хазарт, дългове. Всичко беше налице: средство, мотив и възможност. Класически случай.

— Но мотивацията би могла да е изфабрикувана предвид факта, че компютърът му е бил хакнат — отбеляза Пулър.

— Чак сега виждам това.

— Всъщност кога точно беше оттеглено обвинението, предвиждащо смъртно наказание?

Въпросът предизвика остър поглед от страна на Флетчър.

— Знаем, че обвинението е било променено — поясни Пулър. — От шпионаж, който неминуемо се наказва със смъртна присъда, ако е осъществен по време на война, на държавна измяна. Как стана това? — Той се приведе напред. — Защото в стенограмите от процеса, които прегледах, открих внесено от вас искане за промяна на обвиненията срещу Робърт Пулър. От вас, а не от защитата.

Флетчър скръсти ръце пред гърдите си и потъна в размисъл.

— Указанията дойдоха отгоре.

— От колко високо?

— Доста над мен. Честно казано, тази нагласа се появи извън военната прокуратура. Дори извън ВВС.

— Как е възможно това? — учуди се Пулър. — Робърт служеше именно във ВВС, които би трябвало да имат юрисдикция над него и цялото дело.

— Тук сте абсолютно прав. Но ако трябва да бъда откровен, това се случи, защото баща му е легендарен генерал от СВ. Явно Министерството на отбраната е решило, че не бива синът на такъв герой да бъде осъден на смърт.

Пулър се облегна назад. Това изобщо не му беше хрумвало.

— Разбира се, той е и ваш баща — погледна го изпитателно Флетчър.

— Направихте връзката заради фамилните ни имена, така ли?

— Не, знаех го предварително. Когато повдигаш сериозни обвинения срещу някого, трябва да проучиш и семейството му. Знам всичко за вас. И съм страшно учуден, че са ви възложили да разследвате бягството на брат си.

— Не сте единственият — каза Пулър. — Значи мислите, че всичко е заради баща ни?

— И заради писмото, което беше написал.

Пулър сякаш блокира. Нокс го погледна, оцени състоянието му и побърза да се намеси:

— Какво писмо?

— От генерал Пулър, който молеше синът му да не бъде обвинен в шпионаж. Беше доста трогателно.

— Кога беше внесено то?

— В самото начало на процеса. Съдията прие моето искане, а защитата, естествено, не възрази.

— Но го нямаше в материалите по делото — обади се Пулър, най-после успял да си възвърне своето дар слово.

— Не съм изненадан. Технически погледнато, то не беше част от официалните документи.

— Спомняте ли си какво още пишеше? — попита Пулър.

— Всъщност направих копие. Ако ми дадете имейла си, ще го сканирам и ще ви го изпратя.

— Ще ви бъда много благодарен — отвърна Пулър и му подаде визитката си.

— Какво друго мога да направя за вас?

— Ако възникне нещо, ще ви се обадим.

Тръгнаха си, оставяйки Флетчър в мрачно настроение.

— Не си знаел за писмото на баща си, нали? — попита по пътя Нокс.

— По това време той вече беше във военната болница. Не допусках, че е в състояние да изпише дори собственото си име.

— Явно е намерил сили да помогне на сина си, чийто живот е бил под заплаха.

— Аз пък мислех, че изобщо не му пука какво ще се случи с Боби.

— Може би не е искал да разкрива чувствата си пред теб. Някои мъже имат подобни проблеми.

— Доколкото знам, баща ми никога не е имал чувства — каза хапливо Пулър.