Бягството

55

В крайна сметка Пулър все пак изпрати кодиран есемес, тъй като брат му трябваше да знае, че той иска да го види. После направи това, което беше правил и преди — тръгна към Куонтико, смени колите и напусна базата през друг изход. Пое по черните пътища и започна да се върти в кръг, при това по няколко пъти и винаги в различни посоки. Най-накрая реши, че е достатъчно, и се насочи към дестинацията си. Пикапът на брат му беше паркиран пред същата мотелска стая.

Почука на вратата. Забеляза лекото потрепване на пердето, сложи ръка върху пистолета и подвикна:

— Боби?

— Чисто е, младши — отвърна брат му.

Пулър затвори вратата след себе си и седна на леглото. Брат му седеше на същия стол като преди.

— Чу ли новините? — попита Пулър.

— Всички само за това говорят. Картър е мъртъв.

— Плюс още двама души.

— Медиите твърдят, че е било бомба.

— Прави са. Партньорката ми Нокс е била там и е видяла всичко. Опитала се да помогне, но без малко не загинала.

— Какво по-точно е видяла?

— Казах, че без малко не е изгубила живота си, Боби. В момента е в болница, но изгаря от желание да излезе и да продължи работата си. Тоест да направи всичко възможно, за да те оневини.

Макар и гений, Робърт невинаги разбираше емоционалната част от уравнението. Изглеждаше наистина смутен.

— Извинявай, Джон — смотолеви той. — Как е тя?

— Ще се оправи — отговори Пулър и започна да му описва всичко, което беше забелязала Нокс.

— Бързо пипат — отбеляза Робърт. — Явно разполагат със сътрудници, които винаги са готови за действие.

— Откъде знаеш, че не са го планирали по-дълго време?

— Ти се срещаш с човека сутринта, а вечерта той вече е мъртъв.

— Може би е било случайно.

— Ние сме длъжни да отчитаме всички вероятности, Джон. В случая връзката е очевидна.

— Но когато се срещнахме с Картър и Съливан, двамата бяха напълно убедени в невинността на Ренълдс. За тях въпросът беше приключен.

— Прочетох бележките ти от този разговор. Може би са демонстрирали убеденост, но това не означава, че са вярвали в това.

— Защо?

— Първо, изиграват козовете си прекалено категорично, Джон. Директорът на АОЗС не би се срещнал с теб рано сутринта, след като едва предишната вечер сте пили по едно питие. Още по-малко би взел със себе си и завеждащия сигурността. По една случайност познавам Съливан. Той открай време работи в СТРАТКОМ. Ако ти е казал повече от две думи или е проявил някакви чувства, значи е било театър. Той не е такъв човек. Дори да види как едно пиано пада от петия етаж право върху мястото, на което е седнал да закусва, той ще се отмести от пътя му и ще довърши сандвича си.

— Но защо? Защо е искал да ни заблуди? Не разбирам подобно поведение, ако са мислили като нас.

— Фактът, че са ви повярвали, не означава, че са били готови на сътрудничество с вас. Вие сте им чужди, а АОЗС е изключително важна за страната агенция. Няма как да признаят, че не могат да контролират собствените си служители. А ако сред тях има и шпионин, това си е мръсно бельо, което не бива да види бял свят.

— Как биха го постигнали?

— С вътрешна чистка. Това е причината за включването на Съливан.

— Тоест те са мислили, че около Ренълдс има нещо гнило?

— Не мога да кажа какво са мислили, но смея да твърдя, че при възникване на подозрения в шпионаж те никога не биха провели светкавична финансова проверка, която още на следващата сутрин да показва, че всичко е тип-топ. Това изисква време и те задължително щяха да проверят цялата й служебна биография. За бога, Джон! Та тя работи в Центъра за контрол на ОМУ, а там няма място за грешки! След като ти си открил подозрителни обстоятелства около смъртта на съпруга й, те също са били в състояние да ги открият. Разполагат с цял отдел служители, на които това им е работата.

— Нима? Ако наистина беше така, щяха ли да й позволят да прави каквото си иска в продължение на двайсет години, а може би и повече?

— Тук съм съгласен с теб — каза Робърт. — В този случай наистина са се провалили.

— А защо ликвидираха Картър толкова бързо?

— Предполагам, че защото в АОЗС бързо се е разчуло за срещата ти с него и Съливан и новината е стигнала до ушите на Ренълдс.

— Те заявиха, че са разговаряли с нея и са я информирали за резултатите от проверката.

— Ето, виждаш ли? Но тя вероятно е заподозряла нещо, точно като мен. Тоест, че не са останали доволни и ще продължават да ровят. Това я е принудило да се свърже със своите хора, а решението е било да се действа незабавно.

— По дяволите! Прав беше, като каза, че не си губят времето.

— Фактът, че са разполагали със сведения за маршрута на Картър, ме кара да мисля, че Ренълдс има шпиони навсякъде.

— Навсякъде в АОЗС? — вдигна вежди Пулър. — Сериозно ли говориш?

— Е, може би не навсякъде, но на ключовите места. Ако са на подходящо място, няколко човека могат да постигнат много. Имам предвид секретарска или чиновническа позиция, плюс някой и друг мениджър. На пръв поглед това са незначителни длъжности, които обаче са в центъра на информационните потоци.

— Радвам се, че си в състояние да седиш тук и спокойно да анализираш всичко това.

— Няма да повярваш колко много шпиони се навъртат наоколо — отвърна Робърт — При това не само в правителството. Корпорациите са пълни с тях. Да не говорим за така наречените ни „съюзници“. Те крадат тайните ни, използват ги срещу нас, а на всичкото отгоре и ни се усмихват. Всички ни мразят.

— Ами ако Картър е споделил с някого? Няма ли убийството му да насочи подозренията към Ренълдс?

— Възможно е. Но в света на разузнаването нещата не се развиват толкова бързо. Картър никога не е носил униформа. През по-голямата част от живота си той е бил учен.

— Който обаче е убил трима талибани, за да се измъкне — отбеляза Пулър.

— Съгласен съм — каза Робърт. — Но през следващите години се насочва към административна работа. Управлява Агенцията спокойно и сигурно. В конкретния случай е предпочел да обмисли нещата и да събере допълнителни сведения. Фактът, че е потърсил помощта на Съливан, сочи, че е приемал Ренълдс като високопоставен служител с безупречна репутация. Такъв човек не се обвинява без неоспорими доказателства. Иначе има опасност да лепнеш голямо петно върху репутацията на Агенцията, най-вероятно в комплект със съдебно дело. Картър лесно би могъл да се раздели с поста си.

— Светът на разузнаването е чужд за мен, Боби — призна Пулър. — Просто съм свикнал да разчитам на хората, които носят същата униформа като мен.

— В момента АОЗС не е фокусирана върху Ренълдс. Заети са да търсят извършителя на покушението срещу Картър. Съмнявам се, че някой ще приеме сериозно идеята, че тя е замесена в него.

— А ние все още не знаем защо е бил убит Дофри — добави Пулър и разтърка слепоочията си.

— Според мен имаме всички основания да приемем, че са го ликвидирали, защото е отказал да продължава да участва в тази игра. Когато Найлс Робинсън прие да разговаря с мен на Юниън Стейшън, той също ги предаде. А те са го проследили с надеждата, че на другия край на линията съм аз, и това му коства живота.

— Добре, но как са въвлекли и Дофри във всичко това? Сведенията, които събрах за него, сочат, че той е бил непоклатим патриот.

— Значи трябва да търсим причината, поради която е преминал на другата страна.

— Той има апартамент в Пентагон Сити.

— Мислиш, че можеш да проникнеш в него? — попита Робърт.

— Мога да опитам.

— Искам да дойда с теб.

— Няма да стане, Боби — решително тръсна глава Пулър. — Нищо лично, но ако ме пипнат в твоята компания, това означава и двамата да се озовем във ФВЗ по най-бързия начин — каза той и стана да си върви.

— Много съжалявам за приятелката ти, Джон — промърмори Робърт. — Понякога съм прекалено аналитичен.

— Не се притеснявай. Предполагам, че всички гении са така.

— Това изобщо не е уважителна причина — замислено отвърна Робърт.