Бягството

63

Ренълдс отметна завивките и се изправи. В ръката й се появи 9-милиметров глок, който беше скрила под възглавницата.

Беше с джинси, но боса. Насочи оръжието си към гърдите на Пулър, който стана от леглото и отстъпи крачка назад. Трябваха й няколко секунди, за да избърше червената боя от ръката си с чаршафа.

Когато приключи, погледна Робърт.

— Театрални нещица — каза тя. — Горе-долу същите, с които и ти си намацал лицето си. Добра работа, между другото. Ако не беше външната камера пред дома ми, никога нямаше да те позная.

— Защо Русия, Сюзан? — попита Робърт. — Те не се нуждаят от помощ, нали? Мисля, че става въпрос за Близкия изток…

— Москва винаги ще разполага с по-голяма възпираща сила от Пустинните плъхове — отвърна тя. — Терористите ще бъдат погълнати от бързо развиващите се икономики, тъй като нямат представа нито как се управлява държава, нито как се разкриват работни места. Хората там не държат толкова на Аллах, колкото на течащата вода, електричеството и прехраната на семействата си. Но Русия е истинска държава. С истинска армия и реален ядрен капацитет.

— И ти решаваш да се съюзиш с държава, управлявана от бивш агент на КГБ? — презрително я изгледа Робърт.

— Каква друга възможност имам? Да живея в страна, управлявана от бели милиардери и платените им лакеи във Вашингтон?

— Това важи и за Русия. С тази разлика, че правителството открито подкрепя олигарсите.

Тя нахлузи обувките, които стояха до леглото.

— Нямам намерение да водя геополитически спорове с теб, Робърт. Нито пък да ти разяснявам своите аргументи.

— Нанесла си неизброими щети на страната ни.

— Още нищо не си видял.

— Какво означава това? — бързо попита Пулър.

— Буквално каквото чу. Нима мислиш, че съм работила толкова упорито само за да убия брат ти? Той е частица, миниатюрна частица от това, което предстои да се случи — каза тя и се усмихна леко. — Ако все още си жив да го видиш, в което се съмнявам, никога няма да го забравиш, гарантирам ти. — Очите й се спряха на Робърт. — Току-що ми хрумна, че теб мога да те оставя жив със същата цел…

Нокс насочи пистолета си към глезена на Пулър.

— Резервното ти оръжие! — извика тя. — Вадиш го бавно, с цевта напред, и го подаваш на Сюзан.

Пулър повдигна крачола на панталона си, измъкна пистолета и го остави на пода. После го подритна в посока на Ренълдс, която се наведе да го вземе.

Нокс го изчака да се изправи.

— Искаш ли да ми кажеш нещо, Пулър?

Той я гледаше и мълчеше.

— Интересно ми е как организира тази операция — обърна се Робърт към Ренълдс.

— Лесно. Просто дойдох тук и се обадих на Вероника, която обеща, че съвсем скоро ще ви доведе.

— Значи никой не те е проследявал?

— Никой — отговори Нокс. — Просто така ви казах.

— От колко време работите заедно? — попита Робърт.

— Не много дълго, но беше доста вълнуващо — каза Нокс, погледна Ренълдс и се усмихна. — Тя умее да убеждава.

— Но Джон разпредели страните, от които атакувахме. Как разбра, че тя ще бъде точно в стаята, която се падна на теб?

Нокс го побутна да застане до брат си, прибра в джоба си единия пистолет, но другият остана насочен в Пулър. В свободната й длан отново се появи телефонът.

— Имам обхват. Звъннах на Сюзан да я предупредя за посоката, от която ще се появя, след като Пулър разпредели местата. И готово!

Робърт кимна. Само погледна към брат си, който продължаваше да фиксира Нокс.

— Сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш нещо, Пулър? — подигравателно попита тя.

— Според мен той тотално е загубил дар слово, Вероника — обади се Ренълдс. — По очите му разбирам, че изобщо не е очаквал да се случи нещо подобно.

— Между другото, можеше да ми кажеш, че ще взривиш Картър — намръщено я изгледа Нокс.

— Съжалявам, но трябваше да действаме бързо — отвърна Ренълдс. — Освен това нямаше как да знам, че ще го последваш.

— Защо ликвидира Картър? — обади се Робърт.

— Защото ме подозираше. Щеше да нареди да започне разследване независимо от това, което беше казал на брат ти. И щеше да ми причини неприятности.

— Да вървим — обади се Нокс и побутна Джон пред себе си.

Ренълдс продължаваше да държи оръжието си насочено в Робърт.

— Как успя да организираш онова нападение в Шарлът, Нокс? — прошепна Пулър, за да не го чуят останалите.

— Очаквах този въпрос. Бях заредила с халосни патрони. Накарах те да подгониш останалите, за да може „мъртвецът“ да се изпари. Разбира се, не и преди да остави част от „кръвта“ си на мястото.

— Защо?

— Защото знаех, че все още не ми вярваш. Това беше добър начин да разсея всякакви подозрения.

— Само за пари ли го направи? Или за тръпката? А може би от професионална завист? Не са те повишавали достатъчно бързо? Или животът на висока скорост ти е липсвал?

— От всичко по малко.

— Едва ли — поклати глава Пулър.

Изминаха още няколко крачки, после Нокс попита:

— Защо тогава?

— Мисля, че баща ти е притежавал два пъти повече кураж от теб. През цялото време си знаела, че не можеш да бъдеш като него, и най-вероятно си измислила цялата история. Убила си го, нали? А след това си съчинила версията със самоубийството.

Нокс запази каменното си изражение.

— Може би. А когато убия и теб, най-вероятно ще поукрася версията — ще опиша например как си скимтял за живота си. Което може и да не се окаже измислица, тъй като и ти не си толкова железен, колкото си въобразяваш, младши.

— Ти пък не си толкова умна, колкото си мислиш — хладно отвърна той.

— Но аз съм тази, която те държи на мушка, нали? — каза тя, после замълча за момент. — Искаше ме в леглото си, Пулър. Личеше ти по очите.

Вече бяха напуснали къщата и крачеха към колата. Последните й думи бяха изречени на по-висок глас и достигнаха до ушите на Робърт. Той се спря и хвърли бърз поглед към брат си.

— По-скоро бих се гръмнал, отколкото да те докосна.

— Знам, че ме желаеше. Не можеш да го отречеш. Освен това никак не съм грозна.

— Грозна си, Нокс. Най-вече отвътре. Идеално пасваш за някои от онези постери, на които пише „Красотата е дълбока само колкото кожата“. Предчувствията ми за теб се потвърдиха. Не успях да ти се доверя, защото нямаш гръбнак.

— Бях ранена, докато служех на страната си! — остро каза тя.

— Аз също — отвърна той и махна към Ренълдс. — Но за нищо на света не бих позволил на тоя боклук да ме превърне в предател. Ти си слаба, Нокс. За нищо не ставаш.

Надменното изражение на Нокс най-после се стопи. Тя спря, завъртя се към Робърт и опря дулото на пистолета си в слепоочието му.

— На колене!

— Какво? — стресна се Робърт.

— Казах: на колене! Веднага!

Той се подчини. Нокс премести пистолета си на тила му и погледна към Пулър.

— Ще се извиниш ли за думите си? — процеди тя. — Ако ли не, ще го застрелям.

Пулър погледна към брат си, а след това вдигна очи към Нокс.

— Наистина ли искаш да го направиш? — кротко попита той.

— Дори имам по-добра идея. Ще го гръмна с твоето резервно оръжие.

Тя измъкна пистолета от джоба си и го опря в главата на Робърт.

— Разполагаш с три секунди, Пулър — изсъска тя. — В противен случай кажи „сбогом“ на брат си. Едно, две…

— Извинявам се — рече Пулър.

Но въпреки това Нокс натисна спусъка, леко изместила дулото наляво. Куршумът се заби в земята. Робърт изкрещя и падна, стиснал главата си с две ръце.

Пулър понечи да се хвърли към него, но Ренълдс насочи пистолета си в лицето му.

Робърт бавно се надигна до седнало положение.

— Мисля, че ми спука тъпанчето — мрачно процеди той.

— Това е по-добре, отколкото да ти пръсна гениалния мозък. Хайде, ставай!

Робърт бавно се изправи на крака, като продължаваше да притиска с длани ушите си.

Стигнаха до лексуса.

— Да ги вържем — обади се Нокс.

Ренълдс кимна и извади пластмасови белезници, с които стегна китките им. После всички се качиха в колата. Нокс се настани зад волана, а двамата братя седнаха отзад. Ренълдс зае предната пасажерска седалка, извъртя се и насочи пистолета си в тях.

Поеха по обратния път към Вашингтон. Следвайки указанията на Ренълдс, Нокс вкара колата в някакъв подземен паркинг. Отдавна бе минало полунощ и паркингът беше пълен с коли, тъй като обслужваше голяма жилищна сграда.

Нокс отвърза ръцете им с помощта на малък нож.

— Ако направите опит да влезете в контакт с хора, които бихме могли да срещнем, всички сте мъртъвци — предупреди ги тя. — И вие, и те.

Качиха се с асансьора до партера, а след това се прехвърлиха в частен асансьор до дванайсетия етаж. Не след дълго се озоваха в просторно антре, облицовано с дърво и гранит. Нокс смушка Пулър с дулото на пистолета си. Влязоха в първото помещение до антрето, което се оказа хол с изцяло остъклени стени, отвъд които се разкриваше зашеметяваща гледка към центъра на Вашингтон. Осветлението беше дискретно.

Пулър се огледа. Същото направиха Нокс и Робърт.

Единствено Ренълдс се чувстваше като у дома си. Тя гледаше към бюрото в далечния край на хола. Зад него седеше човек, очертаващ се само като тъмен силует.

— Нямах намерение да те водя тук — каза Ренълдс на Нокс. — Промених мнението си, след като видях какво направи с тези двамата. Изкара ангелите на Робърт и унижи самонадеяния му брат. Какво по-хубаво от това?

Нокс не сваляше поглед от силуета зад бюрото.

— Може ли да бъда представена официално? — тихо попита тя.

Ренълдс включи един лампион, но светлината му беше недостатъчна. Помещението продължаваше да тъне в сенки, но сега мъжът зад бюрото се виждаше ясно.

Нокс ахна, а Пулър направи крачка напред.

Робърт не реагира по никакъв начин, но гледаше втренчено мъжа.

Джеймс Шиндлър ги наблюдаваше от мястото си с широко отворени очи, внимателно и напрегнато, сякаш се опитваше да направи максимално точна оценка на ситуацията.

Нокс погледна Ренълдс и каза:

— Трябва да ти призная едно: имаш контакти на топ ниво.

— Нужни са ни за това, което планираме — усмихна се Ренълдс.

— Сега вече и аз мога да дам своя принос.

— Затова сме тук. Но нека караме поред. — Тя извади пистолета си, завинти заглушител към цевта и го насочи към Робърт. — Вероятно можеш да си представиш колко дълго чаках този момент.

Преди да натисне спусъка, Нокс изрита оръжието от ръцете й, завъртя се и й нанесе силен удар в сгъвката на коленете. Ренълдс се стовари на пода.

В следващия миг пистолетите литнаха към двамата братя. Смаяният Пулър улови единия, а Робърт — другия.

— Нокс! — извика Пулър. — Какво, по дяволите…

— По-късно ще ти обясня — отвърна тя. — Хвани я на мушката си и не я изпускай от очи!

Робърт насочи пистолета си към Ренълдс, която продължаваше да лежи на пода.

Пулър извърна глава към бюрото. Върху лицето на Шиндлър не помръдваше нито едно мускулче. Просто си седеше на мястото. Осъзнал най-после какво се случва, Пулър зяпна от изненада.

Нокс насочи пистолета си в гърдите на Шиндлър.

— Вие сте арестуван! — извика тя. — Станете от мястото си, веднага!

— Нещо не е наред, Нокс — обади се Пулър.

— Какво? — рязко се обърна тя.

Стъклото зад гърба на Шиндлър се пръсна на ситни късчета от попадението на куршуми, които се забиха в стените и пода. Единият от тях улучи лампиона, който експлодира. Озоваха се в почти пълен мрак.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя Нокс иззад креслото, което й служеше за прикритие.

— Стой там и не мърдай — извика Пулър.

— Чакайте малко! — обади се Робърт. — Къде изчезна Ренълдс?

Започнаха да оглеждат просторното помещение.

— Стори ми се, че чух бученето на асансьора в момента, в който започна стрелбата — добави Робърт.

Спогледаха се, но никой не помръдна. Опасяваха се от нови изстрели, но такива не последваха. Миг по-късно Пулър стана и предпазливо надникна през счупения прозорец.

— Остани на мястото си! — заповяда той, забелязал, че Нокс се надига. — Стрелецът може би продължава да дебне.

Робърт вече беше пропълзял към бюрото и оглеждаше Шиндлър, който дори не беше помръднал по време на стрелбата.

— Джон! — развълнувано каза той.

Пулър се стрелна към него.

— Какво има?

Робърт разтвори сакото на Шиндлър.

Пулър грабна брат си и го изблъска към асансьора.

— Натам! Бягай!

После се обърна към Нокс.

— Бягай, Нокс!

Хукнаха към асансьора и миг по-късно бяха в кабината. Нокс натисна бутона, но не се случи нищо.

— Ренълдс го е блокирала! — извика на пресекулки Робърт.

Пулър светкавично огледа коридора в двете посоки. В дъното имаше някаква врата. Той хукна към нея, но тя се оказа заключена. Без да губи нито секунда, измъкна пистолета си и пръсна бравата.

— Какво става? — изкрещя Нокс, когато Пулър я бутна през отвора, а после и брат си.

— Тичайте надолу!

Затвори вратата след себе си и хукна по стълбите след тях. Те вече бяха на втората площадка, когато той стигна първата. В този миг взривът разтърси сградата. Вратата на стълбището се откъсна от пантите си и сгъстеният въздух нахлу със силата на цунами. В момента, в който връхлетя Пулър, той политна, сякаш бе безтегловен.

Последното нещо, което си спомняше, беше как се търкаля през глава по стълбите. После се удари в нещо твърдо и застина.

Пред очите му се спусна черна пелена.