Бягството

34

Паркираха колата пред къщата на Сюзан Ренълдс в Спрингфийлд, Вирджиния.

— Тръгнала си е от работа преди трийсет и пет минути — каза Нокс, като погледна часовника си.

— Може би се е отбила някъде, тъй като Форт Белвоа не е много далече от тук.

Пулър кимна, но не отговори. Местеше поглед между двуетажната къща в новия модерен квартал на Спрингфийлд и края на улицата.

— Каква длъжност заема във Форт Белвоа?

— Работи в Центъра за контрол на оръжията за масово унищожение.

— Те не действат ли в тясно сътрудничество с АОЗС? — попита Пулър, имайки предвид Агенцията за ограничаване на заплахите за сигурността.

— Точно така — каза Нокс. — На практика Центърът се помещава в щабквартирата на АОЗС и получава значителна подкрепа от нея.

— А мисията му е да ликвидира оръжията за масово унищожение?

— Поне онези, които принадлежат на лошите.

— Изскочи ли нещо от личното й досие?

— Не. Постъпила е в друго подразделение на СТРАТКОМ във военновъздушната база „Болинг“ по време на процеса срещу брат ти. А от там се е прехвърлила в Центъра за контрол на ОМУ. Но ако е излъгала, в досието й със сигурност трябва да има нещо.

— Е, скоро ще разберем, защото тя дойде — каза Пулър.

В алеята пред къщата се появи последен модел лексус с четири врати. От него слезе висока, стегната и добре изглеждаща жена в началото на петдесетте с дълга изрусена коса. Носеше служебно куфарче и голяма найлонова торба с покупки.

В досието й беше отбелязано, че има две деца, които вече не живеят при нея.

Жената се насочи към стълбите пред входната врата, а Пулър и Нокс бързо я настигнаха.

— Какво има? — попита тя, след като хвърли бегъл поглед на служебните им карти.

— Робърт Пулър — обяви той, очаквайки реакцията й с изострено внимание.

Но тя го гледаше, без да мигне. На млади години със сигурност е била хубавица, помисли си той. Впрочем все още бе привлекателна, особено стройната фигура с дълги крака. Тази жена се грижеше за себе си.

— Чух, че е избягал от затвора. Може би се безпокоите за мен заради показанията, които дадох на процеса?

Тя едва ли щеше да се пречупи и да признае каквото и да било. Вероятно беше очаквала някой да се появи на вратата й, след като брат му бе изчезнал от ФВЗ. И съответно се беше подготвила.

— Ще ни поканите ли да влезем?

— Заповядайте — каза Ренълдс и огледа Нокс. — УРС? Значи и вие сте от Форт Белвоа.

— Да, но не работя там — отвърна Нокс. — И нямам никакво отношение към Центъра за контрол на ОМУ или АОЗС.

— А, затова не съм ви виждала. А и мястото е огромно.

Тя отключи входната врата и набра кода на алармата, прикривайки панела с тялото си.

— Ще ми дадете ли две минути? Трябва да прибера покупките в хладилника.

— Мисля да направя нещо по-добро — каза Пулър. — Ще ви помогна в пренасянето, докато колежката ми подреди записките си. — Наклони глава към Нокс и посочи към дневната.

Тя отиде да седне там и разтвори бележника си, а Пулър последва Ренълдс по късия коридор, който водеше към просторна кухня.

— ОКР? — попита тя. — Предполагам, че разследвате бягството, но Робърт Пулър служеше във ВВС.

— ФВЗ е общ военен затвор.

— Забелязах, че сте с една и съща фамилия.

— По света има колкото искате хора с това име — отвърна почти искрено той, след което се зае да й подава продуктите от торбата. — Харесва ли ви да работите в Центъра?

— Да, защото има предизвикателства. Най-голямото от тях е да измъкнем оръжията от ръцете на терористите.

— Или по-скоро да не ги допускате до тях.

— Още по-добре.

— Доколко познавахте Робърт Пулър?

— Не особено. Работехме заедно в Канзас Сити, докато обектът беше действащ. Но сега всичко се събра обратно на едно място в „Офът“.

— Какво мислите за него?

— Изключително умен и изпълнителен човек. Всички знаеха, че един ден ще стане началник на обекта. Затова действията му изглеждаха още по-немислими.

— Онлайн залагания.

Ренълдс прибра последните продукти и затвори вратата на хладилника.

— Това излезе по време на процеса. Предполагам, че когато се пристрастиш към нещо, то рано или късно те съсипва. За съжаление, точно това се случи с него. На такъв човек трудно се намира заместник.

— В показанията си твърдите, че сте го видели да копира някакви материали на диск.

— Самата истина.

— А това е забранено в СТРАТКОМ.

— Абсолютно.

— Как предпазват системите?

— Като правят достъпа труден. Подобно на компютрите в АОЗС, нашите са деактивирани за използването на флашки, но все пак позволяват записите на диск и Робърт се е възползвал от това. За да си вършим работата, трябва да използваме дискове. Най-добрата превенция е постоянната проверка на служителите. Само така можем да сме сигурни, че те не работят за другата страна — като тотално елиминираме риска някой да открадне поверителна информация. Вижте какво стана със Сноудън. Претърсването е нещо обикновено, освен това има и скенери. Но със съответния бадж за достъп не минаваш през тях. Подозирам, че имат и други предохранителни мерки, които не споделят с нас — за да са сигурни, че в редиците ни няма предател.

— Но Робърт също е знаел това и едва ли се е надявал, че ще се измъкне безнаказано с диск в джоба — изтъкна Пулър. — Как всъщност го е направил?

— Задейства противопожарната аларма и сградата беше опразнена. Вероятно сте наясно, че в такава ситуация няма как да бъде проведено претърсване. Предполагам, че скритите предохранителни мерки също не са влезли в действие при опасността от пожар.

— Но вие докладвахте това, което сте видели?

— Веднага. Когато охраната се появи, алармата вече беше деактивирана. Хванаха го на няколко метра от сградата и откриха диска в джоба му.

— Арестуваха ли го?

— Да. По-късно го освободиха под гаранция, но го прибраха в ареста веднага след като стана ясно, че се е срещал с агент на иранското правителство. Остана там до началото на процеса.

— Колко време измина между двете събития?

— Не съм сигурна, но не беше много. Може би седмица.

— Учудвам се, че не са го заключили завинаги още след като са открили въпросния диск в джоба му.

— И аз си помислих същото. Явно е успял да ги убеди да го пуснат. Много го биваше в това.

— Но нали казахте, че не го познавате особено добре?

— Така беше. Присъствала съм обаче на доста негови презентации в СТРАТКОМ. Беше добър оратор и умееше да отвръща на ударите срещу себе си. Вероятно защото беше много по-умен от останалите.

Пулър усилено си записваше. Спря едва когато трябваше да обмисли последното й изявление и машинално защрака с химикалката си. Дали не долови нотка на завист?

— Да сте забелязали нещо необичайно наоколо?

— В смисъл дали Робърт не дебне в задния ми двор? Не. Съмнявам се, че съм някакъв важен фактор в тази история. Невероятното е, че е успял да избяга от затвора. Сигурно отдавна е напуснал страната.

— Не мислите ли, че за него е било твърде рисковано да се среща с ирански шпионин?

— Може би трябва да се присъединим към партньорката ви — избягна отговора Ренълдс. — Вероятно вече се чуди къде сме изчезнали.

Пулър тръгна пръв по коридора. Нокс седеше на стола до зиданата камина. Погледна го, но лицето й беше непроницаемо.

— Много хубаво място — каза тя. — Харесвам отвореното пространство и декорацията.

— Благодаря — отвърна Ренълдс. — Самият квартал е чудесен, пълен с интересни хора с най-различни занимания.

Нокс посочи снимките, струпани върху ниска масичка.

— Това вие ли сте?

Ренълдс се усмихна и кимна.

— Те са от времето, когато бях включена в олимпийския отбор по биатлон.

— Каране на ски и стрелба? — попита Пулър.

— Точно така.

— Как се представихте?

Усмивката й изчезна.

— Не можах да участвам по медицински причини.

— Сигурно сте били много разочарована — рече Нокс.

— Какво е животът без разочарования? — каза Ренълдс. — Те ни правят по-силни.

— Това децата ли са? — махна към друга снимка Нокс.

— Да, синът ми е адвокат, а дъщеря ми е управител на магазин за дрехи.

— Родили сте ги млада, нали?

— Срещнах Адам в колежа. Оженихме се още във втори курс.

— Тук не виждам негова снимка — каза Нокс.

— Блъсна го кола преди близо двайсет години. Беше прекалено болезнено да гледам лицето му.

— Хванаха ли извършителите?

Ренълдс поклати глава.

— Бях в командировка извън страната, когато се случи. Адам беше агент на ФБР, страхотно добър. Работеше във Вашингтон по разследване на някакъв наркокартел. Подозирах, че именно тези мръсници са организирали убийството му, но в Бюрото бяха на мнение, че става въпрос за случаен инцидент.

— Имате ли доказателства за противното? — попита Нокс.

— Какво значение има? Беше толкова отдавна и никой не може да върне Адам.

— Съжалявам — промълви Нокс и посочи още една снимка. Доста стара, черно-бяла. — Това вие ли сте?

Пулър се обърна. На снимката беше запечатан възрастен мъж с одежди на магьосник. В едната си ръка държеше жезъл, а в другата голяма кърпа. До него стоеше високо момиче в тийнейджърска възраст.

Ренълдс кимна.

— Баща ми беше професионален фокусник, а аз — негова асистентка. Беше много добър, направо велик. От него съм научила много неща. Преди десет години почина от рак. — После поведението й претърпя рязка промяна. — А сега ми кажете с какво друго мога да ви помогна!

— Мисля, че това беше достатъчно — отвърна Пулър, погледна към партньорката си и добави: — Тя отговори на въпросите ми, докато прибирахме покупките. — Обърна се към Ренълдс и й подаде една визитка. — Ако забележите нещо подозрително, обадете се.

Тя хвърли бърз поглед на картичката и вдигна глава.

— Искам да ви информирам, че мога да се грижа за себе си. Ако бях участвала в Олимпиадата, бронзовият медал ми беше в кърпа вързан, а и златният не беше много далече. Притежавам много оръжия и умея да ги използвам. Преди време заедно с Адам бях редовен посетител на стрелбището на ФБР. Никога не губех състезание. С лекота побеждавах всички цивилни. А дори днес, на тази възраст, все още нямам нужда от очила. Докторите намират това за забележително, но аз бих казала, че става въпрос за късмет. Така че, ако някой проникне в дома ми, едва ли ще се измъкне жив. Свикнала съм да удържам позициите си, а и рядко пропускам.

— Сигурен съм, че е така — рече. Пулър. — Приятен ден.

Двамата излязоха от къщата и се качиха в колата. Но вместо да запали двигателя, Пулър остана неподвижен на седалката, отправил поглед към дома на Ренълдс.

— Откри ли нещо, докато я разсейвах в кухнята?

— Един „Смит и Уесън“ четирийсет и пети калибър, скрит между кориците на някаква книга. Прозорците също са свързани с алармата, а датчиците за движение са навсякъде. В спалнята има голям сейф, завинтен в пода. Първата врата вдясно от хола. Заключен е, но предполагам, че вътре държи още пистолети и пушки. Разбира се, плюс трофеите, спечелени на стрелбището.

— За кратко време си покрила доста голяма площ — отбеляза Пулър.

— Правя, каквото мога.

— Нещо друго?

— Нямаше улики, ако това очакваше да чуеш.

— Може би в момента ги гледаме.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя идва от Канзас Сити — поясни Пулър. — Отишла е в „Болинг“, Анакостия.

— Точно така.

— Животът в Канзас Сити е далеч по-евтин от този тук. Според теб колко струва тази къща?

Нокс огледа сградата, а след това направи същото и с околните.

— Повече от милион — обяви тя.

— И аз така мисля. А последният модел лексус със сигурност й е струвал най-малко седемдесет бона.

— Освен това децата й не живеят с нея, а съпругът й е бил убит преди доста време. Това означава, че разчита само на собствените си доходи.

— Разгледала си досието й. Колко е печелила преди двайсет години?

— Около трийсет хиляди годишно.

— Колежът и юридическият факултет също струват доста пари, дори и да са теглили кредити. Трябвало е да намери начин да покрива поне част от разноските.

— Ако е получила подкуп заради брат ти, това е станало едва преди две години и нещо — отбеляза Нокс.

— Точно това ме кара да се питам още колко има да връща. Може би нищо?

— В момента живее в къща за един милион долара и кара луксозна кола.

— Колко е сегашната й заплата?

— Предполагам, че някъде около сто хиляди годишно, плюс премии.

— Не се връзва.

— Така е.

— Държавата проверява тези неща, нали?

— Може би не. Спомни си за ЦРУ и Олдридж Еймс. Голяма къща, луксозни лимузини, в пъти над доходите му. — Нокс направи кратка пауза, после добави: — Може би има наследство.

— Забеляза, че в края на срещата ни отправи директни заплахи, нали? Имала оръжие и умеела да го използва. Можеш да влезеш, но не и да излезеш. Според мен се е досетила, че претърсваш дома й, докато аз я задържах в кухнята. Освен това ми се стори прекалено готова за посещения от подобен характер. Сякаш ни очакваше.

— Кълна се, че не съм казала на никого, Пулър!

— Знам, знам. Но ако все пак е била предупредена, същото ще важи и за другия свидетел.

— Още ли държиш да разговаряш с него?

— Да, по дяволите. Може би няма да се окаже толкова подготвен, колкото Ренълдс.

Телефонът му издаде двоен камбанен звън и той отвори имейлите.

— Нещо полезно? — попита Нокс.

— Може би Свещеният граал.

— Какво е?

— Стенограмата на съдебното заседание. Май ще се окаже, че Шиндлър наистина разполага с големи правомощия. Но това не е всичко.

— Какво друго?

— Патологът от Левънуърт. Получил е резултатите от токсикологичния тест на нашия мъртвец.

— И?

— Той е украинец. Или скоро е пребивавал там.

— Мисля, че в Украйна не използват изотопни карти.

— Докторът казва, че сме извадили късмет.

— По какъв начин?

— Човекът е от Чернобил. Ядрената катастрофа, която са преживели преди години, създава абсолютно уникален токсикологичен подпис, дължащ се на замърсяването на водата и въздуха.

— Късмет за нас, но не и за бедните хора, принудени да живеят там. Украинец, значи… Подпомаган от хърватски офицер на име Иво Месич?

— Не е чак толкова невероятно. Украйна беше част от Съветския съюз, а Хърватия — от Югославия, в която също имаше комунистически режим.

— Грозната глава на червеното чудовище се появява отново, а?

— Нима си очаквала, че ще изчезнат в мрака? Особено при сегашния си лидер? Този човек има повече тестостерон от Арнолд Шварценегер в „Терминатор“.