Бягството

58

Робърт седеше в пикапа си и я наблюдаваше. Тук канзаските номера на колата биеха на очи и по тази причина той ги смени с вашингтонски, които свали от един седан на паркинг за конфискувани коли.

Сюзан Ренълдс вечеряше на маса до прозореца на някакъв ресторант на Ейч Стрийт и имаше вид на човек, който няма никакви грижи на света. Но той знаеше, че видът често лъже, а и нямаше никакво намерение да я подценява отново. Вече няколко пъти беше прегледал служебното й досие, обръщайки внимание на детайли, които преди това беше пренебрегвал. След това се зае да подрежда фактите в нова мозайка, която му предложи няколко интересни възможности.

Тази вечер тя очевидно се бе облякла така, че да съблазнява. Полата стигаше до коленете й, но беше твърде тясна, а бялата колосана блуза беше с разкопчани горни копчета. Обувките й бяха с много високи токчета.

По платното бавно мина патрулна кола и той потъна още по-дълбоко в седалката. Даваше си сметка, че ченгетата вече са уведомени за присъствието му в района на столицата.

Беше проследил Ренълдс още от дома й. Не познаваше мъжа, с когото се беше срещнала, но от скъпите му дрехи личеше, че е адвокат или лобист. Робърт успя да го огледа в момента, в който спря пред ресторанта със своя астън мартин. Е, ако не друго, има доста пари, каза си тон. Докато ги гледаше, Ренълдс се разсмя на нещо, което подхвърли мъжът.

Уникално бе да успяваш да се забавляваш, когато шефът ти току-що е бил взривен. Робърт предполагаше, че останалите служители в АОЗС скърбят за убития си началник, а също така за Блеър Съливан и шофьора. Все пак бяха загинали трима невинни мъже. Но това очевидно не се отнасяше до Ренълдс. Тя продължаваше да гледа напред. Неопетнена, без никакви угризения на съвестта.

Робърт беше убеден, че тази жена е играла някаква роля в атентата. Не знаеше каква и защо. От брат си научи, че Съливан е скочил срещу него в защита на Ренълдс. Донован Картър бил съгласен с позицията му, макар и не с тона му. Оттук и въпросът, който беше поставил Джон: защо тя ще ги убива, след като я бяха защитили? Картър обаче я беше заподозрял. А най-вероятно и Съливан. Това по някакъв начин бе стигнало до ушите й и смъртната им присъда бе подписана, при това бързо.

Брат му беше превъзходен боец и опитен следовател, едновременно с това почтен и честен човек. Умееше да подушва лъжата като никой друг, но светът на разузнаването беше по-особен. Хората там не лъжеха, за да прикрият определени неща, а защото така си изкарваха хляба. Когато човек непрекъснато се занимава с лъжи, той ги овладява до съвършенство. Особено хората, които не се притесняваха от тях. Останалите или напускаха, или изчезваха.

Това беше объркващото в случая с Ренълдс. Брат му беше усетил, че тя лъже. Робърт също, особено когато я разпитваше с пистолет, опрян в тила й. И тя наистина лъжеше. Същевременно обаче беше казала истината относно един много важен факт, но той се опита да го възприеме като поредната умна лъжа.

Тя е видяла огледалото, което използвах. Давала си е сметка, че наблюдавам лицето й, и успя да ме заблуди. Или по-скоро се опита.

Това вече му беше ясно. Съответно и тревогата му нарасна.

Наблюдаваше през бинокъла Ренълдс и нейния приятел. Не можеше да се отърве от чувството, че го познава отнякъде. Извади новозакупения фотоапарат и му направи снимка. Прехвърли я в компютъра и я пусна в същите бази данни, които беше използвал за проверката на непознатия от затвора.

И получи бързо попадение.

Малкълм Ауст.

Едва сега свърза лицето с името.

Човекът с Ренълдс не беше нито адвокат, нито лобист.

Той беше германец, главен инспектор по оръжията към ООН, изключително уважаван от международната общност заради своите познания и кураж.

Въпреки че знаеше някои неща за него, Пулър направи бърз преглед на служебната му биография. Ауст заемаше този пост от двайсет години, през които беше посещавал всички горещи точки по света. Радваше се на огромен авторитет, имаше няколко научни труда и беше редовен гост на различни телевизионни предавания.

Човек с богата култура, който владееше няколко чужди езика, а и беше наследник на известна козметична компания. За него паркираният пред ресторанта астън мартин беше нещо напълно нормално, но Робърт се тревожеше от друго.

Защо Ренълдс се срещаше точно с него? Въпреки сравнително високата си позиция в Центъра тя бе дребна риба в сравнение с Ауст, а професионалните контакти и на двамата бяха поставени под стриктен контрол, на който те охотно се подчиняваха, защото в техните кръгове никой не си позволяваше да нарушава правилата. За Ауст би било далеч по-естествено да вечеря с министри и председатели на комисии в Конгреса, да поддържа връзки с генерали, адмирали, президенти на големи корпорации, а дори и с държавни глави. Но не и с хора като Ренълдс, която беше много по-ниско в йерархията.

Въпреки това обаче Ауст изглеждаше доста близък с нея и Робърт започна да се пита дали не става въпрос за нещо по-лично, поне за германеца. Все пак Ренълдс си беше привлекателна и умна жена, която на всичкото отгоре заемаше ключова позиция в област от голямо значение и за самия Ауст.

В следващия миг двамата чукнаха чашите си и Ренълдс се приведе да го целуне по бузата. Благодарение на оптиката, която използваше, Робърт моментално разбра, че Ауст копнее за нещо повече от докосването на рубинените й устни.

Започва да става интересно, помисли си той.

Рутинният поглед в страничното огледало му позволи да види един мъж, който се беше облегнал на някаква сграда през четири коли от него и небрежно пушеше цигара. Уловил погледа му, той побърза да отмести очи, но вече беше късно.

Такава била работата, значи. Наблюдават наблюдателя, но май още не подозират, че той знае. Все още не.

Остана на мястото си, като току поглеждаше в огледалото. По някое време реши да провери дали има и други. От двете страни на улицата бяха паркирани много коли, всяка от които би могла да изпълнява подобна задача. Вниманието му беше привлечено от ярката светлина, блеснала за миг в купето на един черен мерцедес малко по-назад от него от другата страна на улицата.

Светкавица. Някой току-що го беше снимал.

Той извади телефона си и написа кратко кодирано съобщение на брат си. Имаше нужда от помощта на Джон, и то веднага.

Отново се загледа в ресторанта. Ауст вече го нямаше, но Ренълдс все още беше на мястото си и говореше по телефона. Видя я как кима няколко пъти, казва нещо и прекъсва връзката. Вдигна ръка да приглади косата си и очите й внимателно пробягаха по улицата. Това беше изиграно толкова добре, че Робърт едва ли щеше да обърне внимание, ако вече не беше открил, че е под наблюдение. Очите й се спряха върху него само за миг, но това беше достатъчно. Той не можеше да си обясни как го бяха засекли. Дори собственият му брат не беше успял да го разпознае.

Фаровете на големия мерцедес се включиха, двигателят забоботи.

Мъжът на улицата се качи в черен кадилак, който също запали.

Робърт погледна право пред себе си. На следващата пресечка имаше светофар. Трафикът в този късен час беше слаб — нещо, което беше едновременно добро и лошо. Той посегна към стартерния ключ почти едновременно с вибрацията на телефона му. Погледна дисплея.

Брат му отговаряше на есемеса.

Джон беше на път, също като кавалерията наоколо. Но едва ли щеше да се появи навреме. Споходен от внезапна идея, Робърт започна да пише. Пръстите му буквално летяха по клавиатурата. Изпращаше на Джон една свалена от интернет програма и свързаните с нея допълнителни сведения. Надяваше се нещата да се получат, защото в противен случай беше мъртъв.

Приключил с тази задача, той закова поглед в светофара, преброи до три, завъртя ключа и включи на скорост.

Мерцедесът излетя от мястото, на което беше паркирал, но Робърт натисна педала докрай. Пикапът му изпревари немската машина и зае празната лента. Профучавайки край ресторанта, той за миг погледна надясно. Ренълдс все още седеше на мястото си, вперила поглед директно в него.

Миг по-късно ресторантът остана назад, а пикапът профуча през кръстовището в момента, в който светофарът светна червено. Точно както беше планирал. Но мерцедесът също успя да премине, тъй като изобщо не намали. Кадилакът беше блокиран от напречния трафик, но човекът зад волана настъпи газта и безцеремонно разбута колите пред себе си.

Това даде старт на истинското преследване.