Бягството

36

В момента Найлс Робинсън работеше за фирма доставчик на Министерството на отбраната във Феърфакс.

На другата сутрин Пулър и Нокс го посетиха в кабинета му. Той беше чернокож, в средата на четирийсетте, висок и строен, с умни кафяви очи. Отговори с готовност на въпросите им. Работил с Робърт и го смятал за свой приятел, докато не го засякъл в компанията на мъж, който се оказал ирански шпионин.

— Значи в онзи момент не сте знаели, че мъжът е бил шпионин? — попита Пулър.

— Не. Но им направих снимки.

— Защо? — остро вметна Нокс.

— Защото човекът беше от Близкия изток — любезно отвърна Робинсън. — Освен това и двамата се държаха потайно.

— Били са в кола, на оживена улица?

— Да.

— Биха могли да си изберат някое по-уединено място — отбеляза Пулър.

— Беше късно вечерта, по улицата нямаше много хора. Освен това не излязоха от колата.

— А вие случайно ли се озовахте там? — попита Нокс.

— Не, не беше случайно.

— Така ли?

— Както вече казах пред съда, следях Робърт.

— Защо? — попита Пулър.

Робинсън го погледна.

— Защото, ако трябва да бъда честен, вече се съмнявах в него.

— По каква причина?

— В СТРАТКОМ ни учат да сме параноични. И аз бях такъв. Не мога да кажа какво точно предизвика подозренията ми, но ги имах. След което започнах да го следя. При предишните случаи не открих нищо, но този път се усъмних. По тази причина им направих няколко снимки.

— Които предадохте на висшестоящите? — попита Нокс.

— Не веднага, а когато една колежка хвана Робърт да напуска обекта с диск в джоба.

— А защо не го докладвахте веднага? — попита Пулър.

— Защото не знаех, че човекът в колата му е шпионин. Нямах намерение да вдигам излишен шум.

— Но по-късно предадохте снимките — отбеляза Нокс.

— Да. Вкараха ги в една база данни и той изскочи. Опасна личност, много опасна.

— Тоест подозренията ви се потвърдиха?

— За съжаление. Моля да отбележите, че имах великолепно мнение за Робърт. Изключително умен и работлив човек, когото подготвяха за по-големи роли и по-високи постове. На практика генерал Ейбъл го превърна в свой личен проект. Преди да излезе новината, че Робърт е залагал в интернет, аз изобщо не разбирах защо би постъпил така.

— Залаганията бяха мотивът, така ли? — попита Нокс.

— По-скоро милиони мотиви.

Пулър разглеждаше лавицата зад гърба му. На нея имаше снимка, която привлече вниманието му.

— Благодарим ви за помощта — обяви той и му подаде визитката си за в случай, че има да добави нещо.

Робинсън я взе, поколеба се за миг и попита:

— Имате ли представа как е избягал? Лично аз мислех, че ФВЗ е сто процента сигурен.

— Явно и там е имало ахилесова пета — отвърна Пулър.

Върнаха се в колата. Пулър се изтегна на седалката и затвори очи.

— Не забравяй, че в показанията си двамата използват едни и същи думи, Пулър — обади се Нокс.

— Но те са работили заедно. Вероятно са разговаряли, преди да дадат показания.

— Това означава ли, че вече се съмняваш в невинността на брат си?

Той отвори очи.

— Не. Целта му е била да защити мен и баща ни. Истинските предатели са го поставили в безизходно положение.

— Снимките лесно могат да бъдат манипулирани — каза тя. — Добавяне и изтриване на образи, плюс още куп неща.

— Могат, разбира се — каза той. — При това без никакви следи.

— С Робинсън ударихме на камък — рече Нокс. — Вероятно е бил предупреден, че ще го потърсим.

— Не вероятно, а несъмнено. Направих си труда да го проверя, но не открих нищо. Служил е достойно на страната си, а сега прави пари в частния бизнес. Но в този човек имаше нещо, което не видях у Ренълдс.

— Какво?

— Угризения на съвестта.

— Чувства се зле заради брат ти?

— Обърна ли внимание на снимката зад гърба му?

— Коя по-точно? Там имаше няколко.

— На хлапето в болнично легло. С бръсната глава, с прикачени тръбички. Мисля, че детето е негово, някъде към десетгодишно. На друга снимка са двамата, но момчето вече е видимо по-голямо и по-здраво.

— Значи детето му е било болно, най-вероятно от рак.

— Но сега е добре.

— Е, и?

— Робинсън живее скромно, в малка къща. Не показва признаци на забогатяване. Питам се дали здравната му застраховка преди две години е била достатъчна за скъпо лечение, може би и в чужбина. Сигурен съм, че нашата федерална система на здравеопазване не покрива подобни разходи.

— Мислиш, че това може да бъде мотив, за да излъже за брат ти?

— Ти какво би направила, ако гледаш как детето ти умира?

— Ако си прав, тези хора са наистина отвратителни.

— Ще можеш ли да се поразровиш и да провериш?

— Разбира се. А ти какво мислиш да правиш?

— Ще прегледам стенограмите от процеса, а след това ще се опитам да проуча украинската връзка.

— Несъмнено става въпрос за наемник — рече Нокс.

— Но кой го е наел?

— Ако успеем да изясним този въпрос, вероятно ще имаме всички отговори.