Бягството

65

Къщата насред някогашната конеферма се намираше между Мидълсбърг и Пърселвил в щата Вирджиния. Там отдавна нямаше животни. Беше купена за пет милиона долара в брой, но се използваше не повече от четири месеца в годината. През останалото време собственикът й обикаляше света.

Рейнджровърът беше паркиран пред главния вход. Тук имаше персонал, който се грижеше за къщата през деня, и дежурен готвач вечер, за всеки случай. Но днес готвачът отсъстваше, тъй като помощта му нямаше да бъде необходима. Така в къщата имаше само един обитател.

Малкълм Ауст беше по джинси и широка бяла риза с навити ръкави, обул черни мокасини „Ферагамо“ на бос крак. Богатството му отиваше, вероятно защото го имаше по рождение. Лично не беше спечелил нито цент от него, но живееше с чувството, че потенциално опасната му работа като инспектор на оръжия за масово унищожение му дава всички права да се къпе в лукс. Беше петдесет и четири годишен, но изглеждаше по-млад, защото притежаваше достатъчно пари да се грижи за себе си. Спортуваше редовно и се хранеше само с екологични храни. Пъргавият му ум съхраняваше изобилие от факти, безценни тайни и безброй подробности от сложната стратегия, която усърдно прилагаше по света.

Той заобиколи малката маса в библиотеката си, облицована с дърво. Три от стените бяха покрити с рафтове книги и шкафове, а четвъртата, изцяло остъклена, гледаше към градината.

Ауст обичаше да е заобиколен от тежки томове, няколко от които бе написал сам. Но за разлика от мнозинството хора с прекрасни библиотеки той беше прочел всяка от книгите тук.

На масата имаше две високи чаши за вино. Храната беше на помощна масичка в покрити съдове, за да е топла. Той погледна часовника си и измъкна тапата на бутилка вино от личната си колекция. Това вино беше изключително, а тази вечер Ауст беше настроен само за изключителни неща.

Той чу боботенето на мотор, затръшването на автомобилна врата и потракването на високи токчета по каменните плочи.

Ауст напълни чашите с вино, обърна се и тръгна към входната врата. Миг по-късно я зърна, застанала на прага.

Беше облечена точно толкова съблазнително, колкото по време на скорошната им вечеря. А може би и малко повече.

Усмивката на Сюзан Ренълдс беше топла, игрива и загадъчно предизвикателна. Ауст усети как в тила му се появява приятна тръпка, която бавно плъзна по гърба му.

Устните й леко докоснаха неговите. Ръката му се плъзна надолу и нежно обхвана хълбока й. Пръстите му усетиха прашките под тънката рокля.

— Имам чувството, че от онази вечеря с теб ме делят години — каза Ауст, докато затваряше вратата зад гърба й. — Започна да ми липсваш в момента, в който се разделихме.

Той я поведе към библиотеката.

— Божичко, Мал! — възкликна Ренълдс, като видя подредената маса. — Прекрасна е!

— Като гостенката ми — отвърна Ауст и галантно й целуна ръка.

— Ако продължаваш по същия начин, ще реша, че имаш някакви намерения — каза с усмивка тя.

— Да изясним този въпрос още сега — погледна я в очите той. — Наистина имам намерения.

— Аз пък си мислех, че си изтощен след дългото пътуване. Изненадах се, когато ме покани на вечеря. А когато се обади и ме помоли да се срещнем тази вечер, останах смаяна. — Замълча за миг, после добави: — Смаяна, но доволна…

— Непрекъснато пътувам, свикнал съм. Но признавам, че последното ми дойде в повече. Прибрах се преди седмици, но все още се чувствам изморен.

— В Заир трудно се влиза и още по-трудно се излиза.

— Така е. Но мисията ми беше изключително важна.

— Може би най-важната, Мал.

— Защо не седнем? Отворил съм бутилка от любимото ти вино.

Ренълдс погледна етикета и се усмихна.

— То е свързано с най-хубавите ми спомени.

— Да се надяваме, че тази вечер ще прибавим още един към списъка — отвърна той.

Седнаха на масата.

— Предполагам, че в АОЗС цари пълен хаос — мрачно каза Ауст. — Донован беше добър човек и отличен специалист.

— Ужасно е. Всички сме като попарени.

— А и тази експлозия в центъра на Вашингтон — добави той.

— Чух за нея. Никой не знае причините. Има жертви, но имената им все още не са обявени. Аз обаче не мисля, че тя има нещо общо със смъртта на Донован.

— Как върви работата ти в Центъра?

— Както вече спомена, мисията е изключително важна — разпери ръце тя. — Трябва да продължаваме напред въпреки смъртта на нашия ръководител.

— Естествено — каза Ауст.

— Макар и много отдалечен географски, Заир вероятно ти се е сторил доста екзотична и спокойна страна, особено ако я сравниш с насилието в Сирия.

— Сблъсквал съм се с много диктатори като Асад. Той прави всичко възможно, за да му се размине. Лъже, мами и крие каквото може.

— Много ли са химическите оръжия, които е успял да скрие?

— Сюзан! — укорително я погледна той.

— Знам, че не обичаш да говориш за работата си, но няма ли да ми подскажеш нещо?

— Не мога, скъпа моя. Изчакай официалния доклад и ще получиш възможност да го прочетеш отначало докрай. — Той вдигна чашата си и я приближи към нейната.

Чукнаха се и отпиха.

Ауст докосна устните си със салфетката.

— Мога само да те аплодирам за начина, по който привлече вниманието ми към катастрофалната ситуация в Африка — рече той.

— Основната ни работа в Центъра е да разкриваме подобни сценарии и да ги спираме по най-бързия начин — отвърна Ренълдс. — Разбира се, когато е възможно.

— Носеха се слухове, че се въоръжават, но не бях много склонен да им повярвам. Ти така и не ми каза как успя да проникнеш толкова дълбоко в нещата.

— Чрез различни канали. Разполагаме с агенти по целия свят, включително и в Заир. Но оценките ни са най-общи, Мал. Ти си този, който стига до детайлите.

— Може би бяхме малко закъснели — каза той и загрижено сбърчи чело.

— В какъв смисъл?

— В доклада ми ще намериш всичко за Заир, но мога и сега да те запозная с някои детайли.

Той остави чашата си на масата и разтърка палец и показалец.

— И друг път си го правил — отбеляза тя. — Най-вече когато си нервен.

Без да обръща внимание на думите й, Ауст навъсено добави:

— Предадох ти конкретни сведения за обекта.

— Точно така. А аз ги препредадох по-нататък.

— Но когато стигнахме на място, обектът изглеждаше така, сякаш някой го беше посетил съвсем скоро.

— Кой?

— Още не се знае, там е работата. — Дланта му внезапно се стовари върху масата с такава сила, че виното се разплиска. — Май ще излезе, че не си ми казала всичко, Сюзан.

— Успя ли да споделиш с някого тези подозрения?

— Не искам да всявам паника на базата на непълни сведения.

— Но защо не можеш да си сигурен?

— На обекта нямаше никой. Само скривалището. Точно там, където трябваше да бъде.

— Е, тогава?

— Ти добре знаеш колко педантичен съм в работата си.

— Разбира се, Мал. В това отношение си истинска легенда.

— Кутиите бяха в подземен бункер. На три метра под повърхността. Пръстен под, бетонни стени и покрив.

— А там нямаше никой, така ли?

— Имало е.

— Откъде знаеш?

— Открихме две гилзи и кръв. Много малко, но имаше.

— Педант, както винаги.

— В пръстта имаше и нещо друго.

— Какво?

— Изровихме шест метални кутии, високи около метър и половина и адски тежки.

— Предполагам — каза тя.

— Но те бяха заровени в пръстта, разбираш ли?

— Е, и? — погледна го с очакване тя.

— Следата беше почти незабележима, но безспорно беше там.

— Каква следа, Мал?

— От още три кутии. Виждаха се останалите от тях вдлъбнатини.

— Но те не бяха там, така ли? Може би са били скрити някъде другаде?

— Търсихме, но не открихме нищо — поклати глава той.

— Искаш да кажеш, че три кутии липсват?

— Като прибавим празните гилзи и кръвта, можем да заключим, че някой ни е изпреварил. А в близкото село открихме хора, които са видели как докарват кутиите, девет на брой. Бяха абсолютно сигурни.

— Но защо са взели само част от тях?

— Може би са се надявали, че няма да забележим липсата, или са се страхували, че ще бъдат нападнати от собствениците на кутиите.

Тя отпи глътка вино и каза:

— Винаги е имало слухове, че руснаците душат наоколо.

— Това бяха само слухове. Неподкрепени от никакви доказателства. Не вярвам, че руснаците изобщо имат представа какво се случва.

— Но защо точно в Заир от всички места по света?

— Защото там се е развила най-смъртоносната форма на ОМУ. Смъртността е около осемдесет процента. В Африка правят добра наука, Сюзан. По-добра, отколкото си мислим. Но част от този континент се е превърнал в стартова площадка за терористична дейност. Там се наливат много пари, но не за строителство на училища или инфраструктура, а за причиняване на зло по различни части на света, включително и тук.

— Това беше една от причините Центърът да насочи вниманието си към тази страна.

— И да изпратите там именно мен.

— Разполагахме само с повърхностни данни. Ти свърши трудната работа по издирването.

— А ако някой се е появил там преди мен? И ако е прибрал кутиите за лична употреба?

— Това звучи прекалено зловещо, Мал. Как мога да ти помогна?

Вместо отговор той бръкна под стола си, извади един пистолет и го насочи в главата й.

— Като ми кажеш кого си светнала, Сюзан. И какво планират да правят с кутиите.

Ренълдс дори не трепна.

— Добро продължение, Мал. Не съм сигурна, че съм чувала по-добро. Или по-лошо, в зависимост от гледната точка.

— Ти беше моят контакт в Центъра. Каза, че си препратила информацията по установените канали. Сигурен съм, че е било така, но искам да знам на кого.

— Нямам представа за какво говориш.

— Не обиждам интелигентността ти, Сюзан. Постарай се и ти да не обиждаш моята. Донован Картър ми позвъни в деня, в който беше убит. Трябвало да поговорим за нещо важно. Попитах го какво точно и той спомена твоето име. Знаеше, че сме приятели и че работим заедно.

Ренълдс отпи още глътка вино.

— Какво ти сподели за мен милият Донован, който вече не е между нас?

— Че се съмнява в лоялността ти. Някои хора водят разследване и събират доказателства за вероятната ти измяна. Сподели ми още, че ти си натопила Робърт Пулър, за да сложиш свой човек на мястото му в РНП.

— Толкова конкретен ли беше? А пък аз мислех, че съм тотално реабилитирана.

— Мисля, че ти си убила Картър.

Тя размаха пръст и му се усмихна закачливо.

— Но въпреки това вечеря с мен в нощта, когато го убиха. Нямаш ли сърце, Мал?

— Не исках да повярвам, че си замесена. Притежаваш първокласен интелект… — Той огледа стройната й фигура. — И други привлекателни атрибути.

— Но тази вечер май напразно съм облякла тези хубави дрехи — топло се усмихна тя, после очите й се присвиха. — Даде воля на фантазиите си, без да имаш представа какво пропускаш, Мал. Избра много неподходящ момент.

— Спри да се държиш все едно, че това е игра, Сюзан! Ще отречеш ли нещо от това, което казах?

— Виждам, че вече си взел решението си — сви рамене тя. — А аз никога не си губя времето, Мал. Съжалявам, защото те харесвах. Наистина.

— Но ме използва, за да получиш това, което искаше.

— Така е. Но аз използвам само хората, които харесвам. Едно малко уточнение: руснаците действително успяха да модифицират стоката в аерозолна форма. Преди доста години. А после копелетата я изгубиха някъде в Африка. Говоря за кутиите, които си намерил. Благодарна съм ти за усилията. Това би било извън моите възможности и по тази причина се обърнах към своя приятел и колега от времето на СТАРТ.

— Къде са кутиите, Сюзан? — настоятелно я изгледа Ауст. — Добре знаеш какви поражения могат да нанесат. Или ще ми кажеш веднага, или, кълна се в Бога, ще…

— Имам нужда от по-силно питие — стана на крака Ренълдс. — Уискито е на обичайното си място, нали?

Без да чака отговор, тя се обърна и тръгна към барчето до стената, отвори вратичката и измъкна една бутилка.

Ауст внимателно я наблюдаваше. Пистолетът в ръката му дори не трепна.

— Искам отговор, Сюзан. Ако работиш с мен, вероятно ще успеем да отстраним щетите, които си причинила. А това ще ти помогне по-късно.

Тя свали една чаша от рафта и развинти капачката.

— Оценявам професионалната ти любезност, Мал. Много галантно от твоя страна. Но нямам нужда от съображенията ти. Предпочитам да остана с хората, които ме доведоха на купона. — Тя си наля два пръста уиски и разклати чашата.

— Значи си готова да предадеш собствената си страна?

— Не мисля, че това е предателство.

— Ти си американка!

— Отдавна вече не се съобразявам с тези старомодни понятия — обърна се с лице към него тя. — Те не ми вършат работа.

Той стисна ръкохватката на пистолета.

— Чуваш ли се какво говориш? Да не си се побъркала?

— Е, бъди по-оригинален. В днешно време всички са малко луди.

Тя вдигна чашата си, сякаш за тост.

В същия момент прозорецът зад гърба на Ауст се пръсна и куршумът се заби в тила му. Той падна от стола и се строполи на пода.

Ренълдс отпи глътка уиски и остави чашата. Прекрачи трупа, без дори да го погледне, и тръгна към вратата.