Черният град

Разговор с Дявола

Досадно му бе едно: принудителната неподвижност. Веднъж на два-три дни той за всеки случай сменяше явките, но щом отидеше на новото място, се стараеше да не излиза оттам. На карта бе заложено прекалено много. Всеки излишен риск бе непростим.

Не биваше да мърда и заради това, че заедно с него от едно място на друго се местеше и центърът за координация. Връзките (всеки бе стократно проверен и изпитан) идваха с донесения и си отиваха с разпореждания. Наоколо всичко вреше и кипеше, облаците се сгъстяваха и трупаха лилава мощ, - първите пориви на връхлитащия ураган огъваха дървета и отвяваха покриви - но там, където се намираше той, бе тихо и безветрено, както е в окото на бурята.

Беше нощ, той не спеше. Лежеше, гледаше в тавана. Там се чернееше сянката, която хвърляше покритата с кухненска кърпа лампа. Сянката приличаше на глава с рогца.

Днес дяволът бе в приповдигнато настроение, благодушно-глуповато.

- Е, какво, пиле шарено, нима все пак ще клъвнеш слона веднъж завинаги? Голяма работа ще е тая - подхилкваше се въображаемият събеседник.

Кълвача се усмихваше. Но сърцето му биеше по-бързо от обикновено. Заради тържествените мисли.

Подготовката за лова вървеше отлично. Малките и не съвсем малките усложнения само правеха живота по-интересен. Слонът си пасеше, помахваше с уши, не подозираше, че идва краят му.

Ето какви бяха тържествените мисли, които караха сърцето му да тръпне. Мамка му! Това, за което си бяха мечтали хиляди герои, дали живота си заради невъобразимо далечната цел, ше се случи съвсем скоро. И грамадата ше бъде катурната не от Степан Разин и не от Пугачов, не от Рилеев и Пестел, не от Желябов, не от Плеханов. Това ще го направиш ти. Не сам, разбира се. Но твой е замисълът. И реализацията на замисъла също е твоя.

- Най-важното е последният щрих - каза Кълвача на тавана. - Именно с това съм истински горд. A touch of genius[111] , както казват англичаните.

- Олеле, ама че нескромно - отвърна Лукавият. - Но спор няма. Ловко измислено. Аз все се чудех как ще преодолееш тази спънка.

- Често се случва - охотно подхвана разговора на тази приятна тема Кълвача. - Когато се появява особено труден проблем, най-важното е да го погледнеш в правилния ракурс. Дали не е ключ към решението на още по-голям проблем. Знаеш ли как лекуват болести с отрова?

- Е, за отровите знам всичко - ухили се сянката. -Добре, умнико, спи. И помни, че животът е пълен с изненади. Включително неприятни.

- Върви по дяволите с твоите труизми - измърмори Кълвача, загаси лампата и се обърна настрана.