Черният град

Преследването на Одисей

- ...Одисеи е тръгнал от залива по горската пътечка към онова място, което му е посочила Атина. Но не е стигнал до там. Изчезнал е!

Нощният посетител прошепна последната дума с такъв ужас, че кранчетата на боядисаните му мустаци потрепериха. Върху пагона му с императорския вензел пламна отблясък от лампата.

Абсурд, помисли си Ераст Петрович. Химера. Седиш си в хотелската стая, четеш си „Вишнева градина", за пореден път се опитваш да проумееш защо авторът е определил тази непоносимо тъжна пиеса като комедия. Изведнъж нахълтва някакъв луд с генералски мундир и започва да бълва врели-некипели. За Одисей, за Атина, за някаква „манлихера" с оптически прицел. Всяка втора дума е: „Само вие можете да спасите честта на стария войник". В изцъклените му очи има сълзи. Сякаш е оживял герой от ранна пиеса на Чехов -от онова време, когато Антон Павлович е бил млад, здрав и е съчинявал водевили.

- Защо ми разказвате всичко това? За к-кого ме вземате всъщност? - попита Фандорин, като от раздразнение заекваше повече от обикновено.

- Как така? Нима вие не сте Ераст Петрович Фандорин? Да не съм сбъркал стаята? -възкликна ужасно паникьосан неканеният гост.

Той всъщност се представи, този чудак. Но Фандорин и щеше и така да го познае. Известна личност. Столичните карикатуристи много удачно рисуват щръкналите мустаци, монументалния нос, побелялата брадичка. Генерал Ломбадзе, лично. Градоначалникът на Ялта, където августейшото семейство прекарва по три-четири месеца годишно. Затова малкото кримско градче има особен статут, а управителят му - извънредни права и пълномощия. Своенравието и възверноподаническото усърдие на ялтинския началник отдавна са предмет на всеобщо одумване. Левите вестници са кръстили генерала „придворен мопс" и се шегуват, че сутрин носи в зъби чехлите на Негово величество.

- Да, аз съм Фандорин. Та какво има?

- Аха! Докладват ми за всички пристигащи! - тържествуващо възнесе пръст Ломбадзе. -Вие сте известен детектив. Идвате от Москва. Не знам какво разследване ви е довело в моя град, но трябва незабавно да зарежете всичко!

- И през ум не ми минава да го сторя. Член съм на к-комисията за литературното наследство на Чехов и дойдох в Ялта по покана на сестрата на покойния. След месец се навършват десет години от кончината на Антон Павлович, участвам в подготвителните мероприятия.

Това бе самата истина - Ераст Петрович бе поканен в почетната комисия след едно кратко разследване, в което той бе помогнал да бъде открит изчезнал ръкопис на писателя.

Но генералът сърдито изсумтя.

- Ей сега ще ви повярвам! Вижте, не ме интересува за кого работите сега! Става дума за изключително важна работа! Животът на Негово величество е в опасност! До съмване има само два часа. Нали чухте: Одисей не е дошъл на уреченото място. Сега той броди някъде около Ливадийския дворец и в ръцете му има „манлихера" с оптически прицел! Това е катастрофа!

В главата на Фандорин изникнаха две напълно несвързани мисли (мозъкът му имаше такава странна особеност). Първо, той изведнъж разбра защо „Вишнева градина" е комедия. Това е пиеса, написана от туберкулозно болен, който предчувства, че тъжният му живот ще завърши с фарс. Скоро ще умре в чужбина и ще го върнат в хладилен вагон с надпис „стриди". Типично чеховски похват на комедийно принизяване на трагична ситуация. И второ, че в несвързаното бръщолевене на градоначалника започна да прозира някакъв смисъл.

- Одисей - това е терорист, така ли? - прекъсна безсмисленото многословие на негово превъзходителство Фандорин.

- Много опасен! От четиринадесет години го издирват! Невероятно ловък е! Оттук е и прякорът!

- А Атина е ваш агент-провокатор?

- Що за терминология! Изключително достойна дама, която ни сътрудничи от патриотизъм. Член е на болшевишката партия. Когато Одисей отишъл при нея, назовал паролата и обяснил, че иска да умъртви венценосеца... - Генералът се задави от изпълващите го чувства. - ... Атина, разбира се, съобщи на Охранката^[1].

- Защо не го арестувахте незабавно? Правилно ли разбрах, че вие лично сте го снабдили със снайперска пушка?

Ломбадзе избърса с кърпичка моравото си чело.

- Одисей е поръчал на Атина да му намери оръжие и да му осигури достъп до Спецзоната -изломоти той. - Помислих, че ще е по-ефектно, ако хванем предполагаемия цареубиец с оръжие в ръце. Тогава няма да се отърве с каторга, а ще иде на бесилото...

„А пък ти ще получиш награда за спасението на царя", мислено довърши простата логическа нишка Фандорин.

- Пушката е неизправна, надявам се?

Градоначалникът взе да пъхти.

- Одисей е извънредно придирчив. Никому няма доверие. Ако беше открил, че ударникът е изпилен или, да допуснем...

- Ясно. Прицелът очевидно също е в идеално състояние, нали? П-превъзходно. И тази, вашата глупачка, Атина е отвела Одисей директно на територията на царското имение?

-Не, не! Територията, разположена непосредствено около резиденцията, се намира под надзора на дворцовата полиция. Атина е прекарала злоумишленика само през външния кордон на Спецзоната - моите хора охраняват периметъра на Царската пътечка.

Ераст Петрович знаеше, че така се нарича маршрутът, преминаващ по крайбрежните възвишения от Ливадийския дворец до Гаспра. Ако се вярва на „Придворната хроника", по тази живописна алея царят прави ежедневни разходки в усамотение или в интимен кръг. Странични хора нямат достъп до Пътечката.

- Но маршрутът е дълъг шест версти, ако не се лъжа. Отгоре са само скали. Може да се направи засада на сто различни места!

- Именно в това е бедата. Атина е посочила на Одисей пътечката и му е казала да върви по нея. Горе има усамотена площадка, където мерзавецът би могъл да се разположи удобно -цялата местност се вижда като на длан. Ако бяхме спипали терориста там с пушка, никакъв адвокат, ако ще да е Керенски, нямаше да го отърве от ешафода. Разбира се, аз нямах намерение да рискувам живота на Негово величество. Мерзавецът щеше да бъде заловен още по тъмно. На сутринта Негово величество щеше да се събуди, а работата вече опечена...

„Пантофите донесени", помисли си Фандорин.

- Благодарение на вас Одисей е получил оръжие и сега броди неизвестно къде из [2] храсталаците по баирите на територия от няколко хиляди десетини. Ами нека си, б-броди - вдигна рамене Фандорин. - Доложете на Негово величество. Все ще се оправи един ден без Царската си пътечка. Докато дворцовата полиция и вашите хора не претърсят цялата зона. Негово превъзходителство скочи от стола.

- Ами ако убиецът е успял да се промъкне в дворцовия парк? Или се е скрил някъде отвън, на някой хълм или дърво? Та той може да стреля и през прозореца! Има оптически мерник! Нямате представа що за човек е това. В Баку застреля четирима агенти, които се опитваха да го заловят. Това е дявол! – Генералът посърна. - Освен това, ако Негово величество разбере подробностите... - Той изхлипа. - След тридесет години безукорна служба... Позор, оставка...

Последните разсъждения не трогнаха Фандорин, но първият довод не можеше да бъде подминат току-тъй.

- Досието на Одисей у вас ли е?

Ломбадзе трескаво измъкна от чантата си дебела папка.

- В името на Всевишния, побързайте! Негово величество се събужда в седем. Първото, което прави, е да отвори прозорците...

Истинското име на Одисей бе съвсем обикновено: Иван Иванович Иванцов. Буквата „ц", която се бе промъкнала към края на абсолютно безцветното име, придаваше на фамилията лекичка насмешка, подигравателна нотка. Впрочем нямаше никакво значение какво е било името на този субект в зората на живота му. След това се изреждаха многобройни фалшиви имена и нелегални прозвища. Фандорин пропусна имената, прякорите прочете внимателно. По това какви прозвища си избира човек може да се разберат някои страни на характера му. Ако се съдеше по този параметър, престъпникът си падаше по пернати - прякорите бяха предимно птичи („Одисей" го бе кръстила Охранката).

Революционерът много отдавна бе преминал в нелегалност. Не бе арестуван нито веднъж, а значи не е бил подлаган на антропометрия и не са му вземани отпечатъци на пръстите. Ераст Петрович спря поглед върху единствената снимка, направена през първата година на новото столетие. От нея гледаше студент с весел поглед и здраво стиснати устни. Лицето никак не се понрави на Фандорин: умно, волево, при това с известна дяволитост. При определено стечение на жизнените обстоятелства от подобни юноши излизат извънредно опасни индивиди. Ераст Петрович знаеше това от собствен опит.

С революционната си кариера Одисей напълно оправдаваше физиономичната прогноза. Убийство на двама губернатори, доставка на оръжие за московското въстание през 1905 г., дръзки експроприации. Личен представител на болшевишкия вожд „Ленин" (дори

Фандорин, който бе далеч от политическите разследвания, познаваше този прякор), [3] съучастник на кавказкия бунтовник „Коба" (за такъв Ераст Петрович не бе чувал). В последно време местонахождението му е неизвестно. Предполагаше се, че обектът е напуснал страната. Е, дори и да е заминавал, значи излиза, че се е върнал.

- Добре - Ераст Петрович върна папката. - Отиваме в к-курника.

-Къде?

- В курника, където сте пуснали лисица.

Дъхът на негово превъзходителство секна от възмущение.

- Не смейте така да говорите за резиденцията на Помазания, венчан да царства над Русия от самия Бог!

- По-добре Господ да бе венчал Русия с някой по-даровит ж-жених - отряза Фандорин, докато бързо се обличаше. - Няма какво да се пенявите, генерале. Докато се припираме тук, Русия може да овдовее.

Аргументът подейства. Градоначалникът сам подаде сакото на Фандорин. До файтона стигнаха тичешком.

- А не може ли да се открие злоумишленикът, без да се влиза в двореца? - попита генералът с угоднически тон, като се приведе съвсем до ухото на московчанина - колелата прекалено тропаха по паважа. - Толкова съм чувал за аналитичните ви способности.

- Тук трябва не аналитик, а с-следотърсач. При всички случаи ще се наложи да събудим началника на дворцовата полиция.

Ломбадзе въздъхна съкрушено.

Пътят минаваше край брега. Преди съмване морето почти напълно се бе сляло с черното небе, но по самата граница между тези две стихии вече се бе появила светеща ивица.

На Ераст Петрович и преди му се беше случвало да се сблъсква с началника на царската охрана Спиридонов. И у двете страни срещата бе оставила не особено приятни спомени, затова сега се размина без ръкостискания.

Трябваше да се отдаде дължимото на полковника. Вдигнат от леглото, той не зададе нито един ненужен въпрос, макар да сбръчка вежди, като видя Фандорин. Веднага схвана същността на проблема. Ломбадзе продължаваше да вдига ръце нагоре, да заклина, мустаците му трепереха, но полковникът вече не слушаше. Той напрегнато размишляваше.

Този тридесет и седемгодишен офицер, който бе направил мълниеносна кариера първо в Корпуса на жандармерията, а след това в Охранния отдел, бе един от най-мразените хора в Русия. Броят на революционерите, обесени благодарение на старанията му, достигаше десетки; на изпратените на каторжен труд - стотици. Четири пъти се бяха опитвали да го убият, но полковникът бе бдителен и повратлив. Именно благодарение на тези му качества той неотдавна беше назначен за началник на Дворцовата полиция - кой по-добре от Спиридонов би опазил свещената особа на императора? Злите езици говореха, че така полковникът се е уредил отлично: двеста превъзходно обучени телохранители защитаваха от терористи не само царя, но и самия Спиридонов.

Още първата реплика на полковника потвърди репутацията му на далновиден човек.

- Добре, генерале - прекъсна той тирадите на градоначалника. - Няма да докладвам на императора. Ако решим малкия ни проблем, преди Негово величество да се събуди.

Фандорин бе поразен само в първия момент. След това разбра: нечуваното великодушие се обяснява много просто. Така Спиридонов можеше да направи ялтинския наместник свой вечен длъжник.

След това не особено словоохотливият полковник се обърна към детектива.

- Щом сте тук - каза той, без да назовава Фандорин по име, - значи вече имате план. Казвайте.

Ераст Петрович също толкова хладно попита:

- Къде се намира царската къпалня? Всички знаят, че преди закуска императорът плува в морето, при всякакво време.

- В края на ей онази алея. Както виждате, пътечката е добре скрита от дърветата и е абсолютно безопасна.

- А к-къпалнята? Също ли е скрита?

Полковникът се навъси и поклати глава.

- Тогава са необходими три неща - вдигна рамене Фандорин. - Да се претърси територията около двореца. Това първо. Да се сложат постове на всички места зад оградата, удобни за прицелна стрелба по прозорците. Това второ. Аз обаче съм сигурен, че терористът се е скрил някъде нависоко, откъдето се вижда къпалнята. Има ли такова място наблизо?

- Защо сте толкова сигурен в това? - намеси се Ломбадзе.

- Негодяят може да направи засада по цялото продължение на Царската пътека.

- Замълчете - прекъсна го Спиридонов. - Одисей разбира, че Негово величество ще бъде предупреден за опасността. Разходка по Царската пътека днес няма да има. Но императорът няма причина да се откаже от къпането - та нали това е на територията на парка, а тук и пиле не може да прехвръкне... Има такова място - продължи той, като вече се обръщаше към Фандорин. - Лимоновата горичка на хълма. Оттам до къпалнята има около петстотин метра. Добър стрелец със снайперска карабина според мен няма да пропусне. Прави сте. Точно там ще го спипаме.

Те излязоха през портата: полковникът с четирима агенти и Фандорин. В сиянието на изгрева пясъчната пътечка изглеждаше малинова.

- Разбирам защо не взехте и генерала. Той пухти като парен в-валяк. Но защо само четирима охранители? - попита с любопитство Ераст Петрович.

- Това са най-добрите от моите вълкодави. Колкото по-малко хора има, толкова повече са шансовете да хванем Одисей жив... Ето я лимоновата горичка. Марш напред, момчета, няма какво да ви уча. А вие, господине, сте волна птица. Ако искате да се разтъпчете, заповядайте.

Агентите се разделиха: двама се гмурнаха в храстите вляво от пътеката, другите вдясно. Самият полковник предпочете да остане на място. Да се пъха по храстите, рискувайки да получи куршум - това не влизаше в плановете му. Фандорин помисли, помисли и тръгна напред. Не за да се „разтъпче". Интересно му бе да види какво представляват спиридонов-ските „вълкодави" в действие.

Той успя да направи само няколко крачки, когато отгоре се чу изстрел. Той отекна по склоновете, а полковникът издаде странен, грухтящ звук, който накара Ераст Петрович да се обърне.

Спиридонов стоеше с нелепо разтворени ръце. Той подбели нагоре очи, сякаш се опитваше да види собственото си чело. Точно по средата там се чернееше спретната дупчица. След като се заклати, убитият рухна по гръб. „Вълкодавите" изскочиха от храстите и се завтекоха към началника си. Отвсякъде - отдясно, отляво, отгоре, отдолу - се понесоха викове и тропот. Към мястото на изстрела тичаха от постовете си ялтинските жандармеристи и агентите на дворцовата полиция.

Фандорин се втурна натам, откъдето преди секунда се чу изстрелът. Детективът препускаше по склона на зигзаг, като заобикаляше лимоновите дръвчета. Това упражнение, наречено „инадзума-басири", влизаше в програмата на ежедневните му екзерсизи, затова той се озова на върха след две минути.

Но все пак закъсня. На земята лежеше пушка с оптически мерник. Под нея се белееше лист хартия.

Това бе отпечатана на хектограф[4] присъда, произнесена от партията над „кървавото куче" Спиридонов. Отдолу бе допълнено с молив:

От храсталака изскочи озверял жандармерист с револвер в ръка.

- Кой си ти? - кресна той на Ераст Петрович, готов да гръмне.

- Аз съм б-будала - глухо отвърна Фандорин и поморавя. Не от бързото изкачване - от яд.

Веднъж, преди много години, вече му се беше случвало подобно нещо. Но тогава Ераст Петрович не бе виновен за случилото се, за сметка на това днес - непростима грешка! - сам отведе плячката при ловеца...