Черният град

Нов ракурс

Отново миришеше на жасмин, макар и не толкова силно, както миг преди това. Нещо жужеше – равномерно и монотонно. Духаше на вълни топъл вятър. Неясно защо тялото не го слушаше: ни ръката си можеше да повдигне, ни изобщо да помръдне.

Съзнанието се върна не изведнъж, а постепенно, на порции.

Първо Ераст Петрович разбра, че седи във фотьойл, завързан или пристегнат към подлакътниците, но по някаква причина предмишниците и китките му не бяха изтръпнали. След това отвори очи и отново ги затвори. Беше ден, светъл ден.

Значи жасминовият удушвач е натиснал сънната му артерия не преди малко, а преди часове. Слънцето беше високо, сенките - къси. Съзнанието се връщаше бавно, а главата го болеше, защото онзи бе притиснал артерията прекалено силно, това бе предизвикало продължителна загуба на съзнание.

Наблизо, на няколко крачки, имаше някой. Фандорин едва открехна клепачи.

Я да видим какво има тук?

Някакъв кабинет.

Жужи електрическият вентилатор на тавана, раздвижва нажежения въздух.

Вързаните ръце не са изтръпнали, защото под въжетата са подложени възглавници. Виж ти, каква грижовност.

Човекът, от когото отвратително миришеше на евтин жасминов одеколон, бе седнал край масата и със скучаещ вид човъркаше под ноктите си с джобно ножче.

„Онзи същият, от черното стълбище. Значи все пак не е застрахователен агент".

Върху зеленото сукно се търкаляха вещите от джобовете на Фандорин: пистолетите „Уебли" и „Деринджър", портфейлът, двете разгърнати телеграми от директора на Полицейския департамент, подписани с женското име „Ема".

Жасминовият се размърда, наложи се да затвори клепачи.

„Направили са ми засада в хотелската стая - това е ясно. Заради умората и недоспиването не е работел „усетът на кожата" - това също е ясно. Единственото, което не е ясно: защо са подложили възглавници под въжетата? От какво може да е продиктувана такава загриженост? Само от едно: революционерите смятат да отмъстят за главатаря си по някакъв много жесток начин. Те вече знаят, че преди да умре, на Кълвача са му отрязали ръцете. Ето защо имат специални планове и за моите ръце. Възглавниците са сложени, за да не се притъпи чувствителността. От китайците, тези ненадминати майстори на мъченията, се знае: ако искаш човек повече да се мъчи, не му причинявай страдания предварително".

Дори му стана любопитно докъде е стигнала фантазията на борците със самодържавието. Но имаше и чувство, което бе по-силно от любопитството - ярост.

„Ох, господа буревестници, ще съжалявате, че не сте ме убили веднага" - мислено обеща Ераст Петрович. Но в този момент зазвъня телефонът, фалшивият застрахователен агент (Вайсмюлер ли беше?) вдигна слушалката и стана ясно, че дедукцията е била грешна.

- Jawohl, Herr Konsul... - каза Жасминовият. - Nein, aber schon bald... J a, ich bin vollig

sicker[119]

Акцентът е виенски. Този Вайсмюлер не е никакъв нелегален. А нападението е организирано от австрийския резидент Люст - онзи същият, който дълго и неуспешно искаше среща.

И моментално се подреди съвсем друга дедукция.

„Австрийските шпиони са ме следили в хотела. Това е фактор, на който не обърнах внимание! Има сила, която не по-малко е заинтересована от всеобщата стачка! В навечерието на военен конфликт немците и австрийците на всяка цена искат да оставят Руската империя без бакинския нефт. Алчността на местните промишленици, интригите на Шубин, подривната дейност на нелегалните болшевики - всичко това е изгодно за Люст. Нищо чудно и гуверньорът Франц Кауниц също да е жив. Изпълнил си е задачата и се е изпарил. Ловка операция са замислили австрийците, трябва да им се отчете. Никакви следи, други вадят вместо тях кестените от огъня. Но защо съм им притрябвал аз? Защо им е да рискуват толкова и да излизат наяве?"

Жасминовият все още кимаше, докато слушаше разпорежданията на началството, а Фандорин вече беше открил отговора на този въпрос.

„Основният удар още не е нанесен. Люст готви някаква голяма акция, която напълно ще парализира района на Баку и ще накара Русия да смекчи позицията си относно сръбския конфликт. Да, Виена се опитва да постигне именно това! Да отнеме на Петербург хегемонията на Балканите, без да се стига до война. Без гориво и смазочни материали ще е невъзможна всеобща мобилизация, заводите няма да работят, бойните кораби няма да излязат в морето, няма да полетят аеропланите, автомобилите няма да се движат. А на Люст му трябвам ето за какво: резидентът знае кой съм и иска да разбере какво съм успял да науча и какво съм съобщил в министерството. Австрийците знаят, разбира се, коя е „Ема". Това обяснява възглавниците. Ще бъдат меки, ще се опитат да ме вербуват на своя страна. Ако не се съглася - ще ме убият. Когато е в ход някаква мащабна игра, всички средства са добри, а след това за убийството може всеки да се натопи. Това е Баку."

Трябваше обаче да побърза. Когато се яви хер Люст (със сигурност няма да е сам), ситуацията ще се усложни. Докато е сам, Жасминовия не е непреодолим противник.

Ръцете му са завързани качествено, с немска прецизност, но краката на Фандорин бяха свободни и „застрахователният" агент не подозираше, че това не е много мъдро.

Ераст Петрович нададе стон, взе да мига с очи, престори се, че сякаш едва сега идва на себе си.

- Herr Konsul! - каза Вайсмюлер (или както там се казваше всъщност). - Sie konnen jetzt kommen[120] След това стана, но вместо да иде при вързания, той се завъртя към вратата и извика (неприятна изненада):

-Hei, Kerle, kommt gleich![121]

Влезнаха двама „керлове" - здрави мъже без сака, само по ризи. Застанаха от двете страни на креслото.

Първоначалният план беше много прост: когато Жасминовия се приближи, да му нанесе удар с острия връх на обувката в болезнената точка над лявото коляно; щом се свие - да изпълни „уваути" с крака в основата на брадата. След това да се извие и да прегризе въжето. След петнадесет-двадесет секунди ръцете щяха да бъдат свободни. Но в обществото на повече хора този канкан е невъзможен за изпълнение. Значи ще трябва да изчака Люст. Да разиграе разумна сговорчивост. Само и само да каже да го развържат, а после - според ситуацията.

„Боже, какво е това?"

Агентите развързаха ръцете на пленника. Вярно, че Жасминовия извади пистолет - същият онзи „парабелум", който Ераст Петрович великодушно му остави миналия път. Фандорин погледна нагоре. Над него заплашително гледаха два чифта очи: отляво сини, с руси мигли; отдясно кестеняви, с рижи мигли.

- Спокойно - каза русият.

- Добре - кротко отговори Ераст Петрович.

Без да обръща внимание на „парабелума" той нанесе едновременно два удара с отворена длан, изби двете долни челюсти. Ударът не е сложен, не е опасен за живота и за здравето, но е ефикасен: изважда противника от строя.

Вайсмюлер вцепенено гледаше изправящия се от креслото Фандорин и двамата си мучащи колеги с еднакво увиснали ченета.

Най-накрая се сети да натисне спусъка. Но вчера Ераст Петрович не бе държал в ръце този „парабелум", за да го остави в изправно състояние.

Последва сухо щракане, след него още едно. Изстрели обаче нямаше.

Фандорин бе натрупал към Жасминовия цял списък с претенции. Първо, на мерзавеца не можеше да му бъде простено нескопосаното отношение към врата му. Второ, пистолетът бе насочен точно към сърцето на Фандорин и ако не беше вчерашната предпазна мярка, той вече щеше да лежи мъртъв. И трето, не може така да се злоупотребява с гадния одеколон, когато главата и без това го цепи непоносимо.

Фандорин скочи и ритна врага в челото. Това се нарича „ушигороши", „обездвижване на бик". Тежко сътресение на мозъка с летален изход.

„А вие как си мислехте, mein Herr? Im Krieg ganz wie im Krieg "[122].

Пред погледите на двамата ахмаци с увисналите ченета Ераст Петрович събра нещата си от масата. - Предайте моя поклон на г-господин консула. И излезе.

Той слезе по стълбите, излезе навън и видя, че се намира в самия център на европейската част на града, на улица Николаевска, точно срещу градската дума.

На входа блестеше излъскана медна табела:

Край него минаваха коли и карета, по тротоара с ленива крачка се разхождаха смазани от жегата минувачи.

„Интересно, а как смятаха да изнесат оттук трупа ми? Все пак трябва да са имали някакъв план, в случай, че преговорите се провалят? Нека сега да го изпробват с Жасминовия. Да знаят занапред как да се държат с Фандорин".

Войната още не е обявена, но фактически вече е започнала. Както обикновено, диверсионната мрежа е започнала сражението, преди да гръмнат оръдията. Нима опитът да се извадят от строя бакинските нефтени находища не е враждебен замисъл? А пък там, където има война, там има и трупове, господа австрийци.

„Най-вече не биваше да ме хваща отзад за врата" - сърдито помисли Ераст Петрович и потрепери, като сети за миризмата на жасмин. Но навикът да се държи строго отговорен за всяка съмнителна постъпка изискваше незабавно разследване.

„Нямаше никаква нужда да убивам Вайсмюлер. Най-спокойно прекъснах човешки живот само защото бях подразнен и се пошегувах по този повод отгоре на всичкото. Но ако убиваш в продължение на близо четиридесет години подред, това престава да шокира. Няма какво да се преструвам пред самия себе си. Май борбата със Злото полека-лека ме е превърнала в чудовище... Впрочем този въпрос, над който човечеството си блъска главата от хилядолетия, не може да се реши в движение. Ще го оставим за „никки"."

Ераст Петрович бързаше да иде в хотела. Вече нямаше защо да се притеснява, че го следят, а трябваше час по-скоро да осъществи връзка с Петербург. Щом в тази бакинска каша активно участваше вражеското разузнаване, това напълно променяше ракурса и цялостната картина.

„Веднага трябва да се обадя на Сент-Естеф. Сега вече не е време за секретност".

След като зави по Олгинска, Фандорин видя пред входа на „Национал" четири еднакви автомобила. На стълбите стояха двама жандарми. Отблизо се видя, че лицата им са бели, незагорели от слънцето. Не като лицата в Баку.

Господи, какво пак се е случило тук?

Във фоайето към Ераст Петрович се втурна стегнат офицер с акселбанти.

- Най-сетне! Търсят ви из целия град! Да вървим, да вървим! Очакват ви!

- Кой? - попита Фандорин, като позна единия от адютантите на генерал Жуковски, началника на Корпуса на жандармерията.

- Господин командващият и господин директорът на Полицейския департамент.