Черният град

Приятен разговор

- Не се опитвайте да се обърнете - предупреди насмешливият глас. - Ще стрелям. Много ми се иска да поговорим, но ще стрелям.

„Недооцених хладнокръвието му. Изчакал ме е да мина, за да се озове в печеливша позиция, отзад. Не стреля, защото иска да разбере откъде съм узнал за плана му да взриви станцията".

- Бавно на колене - заповяда Кълвача.

„Какво да правя? Ставането от коленичило положение - това е допълнителен миг, в който -си неподвижна мишена. А ако сега, докато съм изправен, направя „въртележката" - няма начин, на такава малка дистанция ще има ефект".

И все пак Фандорин се подчини. С „въртележката" няма да се стигне до никакъв разговор. Всичко ще свърши със смъртна схватка. Безгласният труп няма да може да отговори на въпросите. Да допуснем, че Кълвача бъде хванат жив - човек като него няма да отговаря, не можеш да го сплашиш. А все пак много му се искаше да получи някои отговори.

От друга страна, като паднеш на колене, противникът малко ще се успокои и ще се приближи. Което си е много, много желателно.

Но Кълвача го разочарова - остана там, където беше. Очевидно беше наясно, че в никакъв случай не бива да се доближава до Фандорин. И беше уверен в точността си.

Е, добре, щом врагът не се съмнява в победата си, значи ще бъде и по-откровен. Защо да лъжеш някого, който след малко ще бъде покойник? Ераст Петрович много пъти през живота си беше използвал този рискован, но безпогрешно действащ номер.

- Кой ви издаде плана ми? - Кълвача зададе именно онзи въпрос, който трябваше да зададе.

- Никой.

- Но как се досетихте?

- Никак. Просто хвърлих въдицата и вие клъвнахте.

- Не разбирам. Може ли без алегории? - в гласа му прозвучаха ядни нотки.

- Няма нужда да четете чужди дневници. Или си мислехте, че не съм се досетил, че край Хасим се навърта някой от вашите хора и периодично си пъха носа в моите записки? Къщата е като хан, няма нищо по-просто от това да пратиш шпиони там. Достатъчно бе да напиша, че трябва спешно да се сменят екипажите на корабите и локомотивите - и веднага започна едновременна стачка във флотилията и железниците.

Никаква реакция - напрегнато мълчание.

- Когато разбрах, че сте жив и здрав, започнах да си блъскам главата, за да разбера защо другарят Одисей е престанал да ме преследва - продължи Фандорин, като изобщо не заекваше, което му се случваше в минути на крайно напрежение. - А след това се сетих: трябвам ви за нещо. Днес се досетих за какво. Искате да се възползвате от мен по някакъв начин. Какво очаквахте от мен?

- Че ще пристигнете, ще вдигнете тревога и основната част от жандармерията ще се втурне да претърсва околностите. .. Трябваше да се досетя, че има нещо гнило, когато си отидоха всички освен караула - мрачно каза Кълвача, включвайки се в играта.

- Вие нарочно сте пратили стареца при Хасим - не попита, а констатира Ераст Петрович. Постепенно всичко се изясняваше. - А откъде знаехте, че ще пристигне генерал Жуковски и ще ми даде специални пълномощия?

- Между Питер и Баку хвърчаха шифрограми. А аз ги четях. Имам едно човече в спецтелеграфа... - гласът му беше замислен. Кълвача осмисляше чутото. - Да, ловко ме проверихте с дневника, ваше покойно превъзходителство.

А сега вече трябваше да се говори много бързо, защото след тези думи най-вероятно следваше изстрел. Кълвача беше научил всичко, което му бе необходимо.

- Ще ви бъде любопитно да научите още нещо... - каза Ераст Петрович и се запъна.

В целия свят няма човек, който би застрелял онзи, който е започнал фразата си по този начин.

- И какво е то?

„Ами нищо. Просто те баламосвам".

От този момент Фандорин забрани на мозъка си всякаква мисловна дейност. Сега трябваше изцяло да се довери на тялото, в тази ситуация само то можеше да го спаси. Естествените рефлекси са по-спонтанни и бързи от каквито и да било съзнателни действия.

Както си беше на колене, той направи кълбо напред. Куршумът с писък разсече въздуха малко по-високо.

След това се изтърколи настрани и скочи. Фонтанче пръст се вдигна точно до краката му.

Дойде време за „въртележката". След кратко засилване Ераст Петрович направи „колело" по земята, като се отблъскваше с ръце и се премяташе. Противникът успя да стреля още три пъти, преди Фандорин да се озове в мъртвата зона - притисна се към ъгъла на къщата.

Неговият уебли има седем куршума. Значи ще трябва да се изложи на изстрелите още два пъти.

Стъпвайки безшумно, Ераст Петрович обиколи постройката от другата страна, за да отреже на врага пътя за отстъпление. От толкова малко разстояние той щеше да чуе и най-слабия звук и да определи къде се намира противникът. Но в къщата беше тихо. Кълвача не мърдаше от мястото си. Чакаше.

„Хладнокръвен господин, нищо не може да се каже. Добре, че са му останали два куршума, а не един. Последния като нищо би могъл да запази за себе си, а така човекът има илюзията, че все още може да надделее. Как да го хвана там? Къщурката е малка. Ако нахълтам през вратата или скоча през прозореца, от упор той няма да пропусне".

Науката на „промъкващите се" учи: ако си без оръжие, огледай се както трябва и със сигурност ще намериш оръжие.

Фандорин се огледа както трябва. Не намери никакво оръжие. За сметка на това обаче видя блещукаща нефтена локва, каквито в Черния град има в изобилие.

Свали тесните си панталони и остана само по бедрена превръзка. Той я слагаше, когато предстояха бурни събития, не от любов към екзотиката. Затегната по специален начин, тази ивица плат правилно стимулираше танден - точката на силата, разположена на едно сяку[127] под пъпа.

Ераст Петрович натопи японския панталон в черната, миризлива киша.

Намръщи се. Каква гадост е този нефт все пак! Няма къде да се денеш от нея, по дяволите.

Натърка се от главата до петите и стана черен, отново се сля с нощта. Но и след това не изхвърли мокрия панталон, а го върза на възел.

Под мишницата му със специална лепенка бе залепен минималният комплект на ниджата: гъвкаво и тясно трионообразно острие (няма да има нужда от него); тръба с отровни стрели (също); но пък непромокаемият комплект за палене огън - това ще потрябва.

От къщата се разнесе присмехулно:

- Фандорин, какво се мотаете там? Заповядайте на гости.

„Срещу вратата е. С гръб към прозорците, между централния и левия... Сега ще ти дам едно гости, почакай само".

Ераст Петрович гледаше луната, към която бавно, но сигурно се приближаваше качествен, плътен облак. Оставаше да чака минута и половина.

- Случайно да знаете кого пречукахме вместо вас миналата нощ? - Фандорин опита да измъкне още малко информация от противника. Но той не клъвна.

- Правилата на играта се промениха. Вече никакви откровености. Ако позволите да ви застрелям, става - преди да умрете, ще удовлетворя любопитството ви.

„И това е нещо. Значи познава човека с отсечените ръце".

Светлината започна стремително да гасне. Угасна съвсем. Черният град почерня окончателно.

В същия миг Фандорин драсна клечка и запали просмукания с нефт плат.

Примижа, за да не вижда яркия пламък. Отиде до зеещата дупка на прозореца, хвърли факела вътре.

Както се и очакваше, Кълвача инстинктивно се обърна и натисна спусъка. А Фандорин отиде до другия прозорец, прескочи през перваза, просна се на пода, замря.

Човекът с пистолета, отчетливо видим на фона на огъня, бързо се въртеше около оста си, но не можеше да види слялата се с глинения под черна фигура.

„Само да не се застреля!"

Ераст Петрович прибягна към съвсем детски номер, който не беше описан в науката нинджуцу. Той извика „бау!" и се изтърколи настрани.

Кълвача вдигна ръка и изстреля последния, седми куршум - от стената се посипа трошляк.

- Ами това е - Фандорин се изправи, без да бърза. - Напразно се колебахте. Трябваше веднага да се застреляте, щом остана само един патрон. Ще се бием ли или така ще се предадете?

Прикривайки с длан очи, победеният противник се вглеждаше в тъмнината и все така не виждаше нищо. Ераст Петрович се приближи до него.

- Не се приближавайте, ваше превъзходителство. Мръсен сте като свиня. Ще ми изцапате дрехите - каза Кълвача-Одисей с поразително спокойствие. - Не, няма да тръгна да се бия с вас. И няма защо да се самоубивам. Болшевиките не са истерични госпожици, не посягат на живота си. Диалектиката учи: „всяко поражение е стъпало към победата".

Искаше му се да огледа лицето на този философ, но той стоеше с гръб към огъня. Нищо, ще има време.

- Свалете куртката. Без резки движения, че ще ви счупя ръцете. За всеки с-случай.

Кълвача похвално бавно свали офицерския кител. Завъртя се, демонстрирайки, че няма друго оръжие. Попита полугласно:

- Е, какво бе, ушат? Отърва се? Тържествуваш ли?

- Защо аз да с-съм ушат? - учуди се Фандорин.

Май арестуваният не беше съвсем на себе си. Започваше да приказва врели-некипели.

- Слонът и така ще пукне - каза той. - А вие, фокусник такъв японски, само влошихте нещата. Революцията така или иначе ще избухне. Само че първо ще се наложи да се премине през световна война. Вместо нефт, за подклаждането й ще отидат милиони човешки животи. И ще настане Тъмнина, а след нея - Светлина.

„Всъщност всички пламенни революционери са психично болни хора - помисли си Ераст Петрович. - Мястото им не е на бесилото или на каторгата, а в лечебницата".

- Няма да има никаква световна война - увери той Кълвача, докато опипваше шевовете на дрехата. - Можете да ми вярвате... Обърнете се с лице към светлината. Искам да ви видя.

Няколко секунди заклетите врагове се гледаха един друг.

„Прилича на дявол. Очите му са като от течен пламък - но това са отблясъци от огъня. Моравите сенки - и те са от същото. От там идва цялата инферналност".

Японският панталон догоря, светлината угасна.

Но мракът не продължи дълго. Почти веднага луната се измъкна иззад облака и засия отново.